Това става ясно от одобрената от кабинета информация за касовото изпълнение на държавния бюджет за 2020 година.

Отчита се номинално подобрение на бюджетното салдо по КФП с 1,7 млрд. лв., съпоставено с актуализираните разчети към ЗДБРБ за 2020 година. За това допринасят, от една страна, добрите параметри по изпълнението на приходите и от друга, по-ниските от планираните разходи и вноска на Република България в общия бюджет на ЕС.

Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 35 848,4 млн. лв., което представлява 102,7 % спрямо планираните за годината. Отчетеното превишение на разчетите в групата се дължи основно на по-високите от планираните постъпления от корпоративни данъци, данъци върху доходите на физическите лица, ДДС и осигурителни вноски. Следва да се посочи, че постъпленията в групата на корпоративните данъци, данъците върху доходите на физическите лица и приходите от осигурителни вноски отчитат номинален ръст и спрямо предкризисната 2019 г.

Припомняме, сериозни съмнения предизвикаха данните за приходите от ДДС през изключително свитата откъм потребление 2020 година.

Все пак кабинетът отчита, че приходите от преки данъци са в размер на 6 913,6 млн. лв. или 105,1 % спрямо предвидените в разчетите за годината.

Постъпленията от косвени данъци са в размер на 16 722,4 млн. лв. (102,5 % спрямо разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 11 021,0 млн. лв. (103,6% спрямо планираните), от акцизи възлизат на 5 444,5 млн. лв. (99,9 % от разчета), а тези от мита са в размер на 209,9 млн. лв. (112,0 % спрямо годишните разчети).

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 203,9 млн. лв. или 99,5 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 11 008,5 млн. лв., което представлява 101,9 % спрямо разчетените за годината.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2020 г. възлизат на 47 840,4 млн. лв., което е 98,1 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП за 2019 г. бяха в размер на 45 201,0 млн. лева. Обяснява се, че извършените по-високи разходи са свързани основно с предприетите социално-икономически мерки за минимизиране на ефектите от кризата, в т.ч. плащания по мярка 60/40, плащания към заетите на първа линия в борбата с пандемията, вкл. разходите за закупуване на медикаменти и ваксини, изплащане на месечни добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от август до декември, плащания към бизнеса и земеделските стопани, както и други разходи по одобрените мерки.

Номинално нарастване, съпоставено с предходната година, има при социалните плащания, разходите за персонал, разходите за субсидии и други, където са отчетени основната част от разходите, свързани със социално-икономическите мерки за борба с пандемията.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена през 2020 г. от централния бюджет, възлиза на 1 295,5 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към края на 2020 година е 8,6 млрд. лв., в т.ч. 8,5 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,1 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Материалът Заковаваме 3% дефицит за 2020-та и шампионски приходи от ДДС е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Те потвърждават коментарите на премиера Борисов от по-рано днес, с които премиерът се похвали със сдържане на дефицита. Той е 3,6 млрд. лв. (3,0 % от прогнозния БВП), много под анонсираните 5,2 млрд. лева – 4,4 на сто от БВП.

От МФ са по-подробни – преките фискални стимули през 2020 г. по линия на националния бюджет, включващи социално-икономическите мерки за борба с негативните последствия от пандемията и средствата и ресурсите за звената на първа линия, са в общ размер на около 2,8 млрд. лева. Те са подсилени и допълнени и от пренасочените ресурси по линия на програмите и фондовете на ЕС за програми и мерки, свързани с борбата с пандемията от COVID-19, в размер на около 0,8 млрд. лв. или общият ресурс е в размер на 3,6 млрд. лв., което представлява 3 на сто от прогнозния БВП.

Отчитайки тези ресурси, мобилизирани в безпрецедентната пандемична ситуация, може да се каже, че е поддържана една добра фискална политика и без наличие на пандемия е постигнато балансирано бюджетно салдо, каквото бе заложено във внесения от правителството и одобрен от Народното събрание първоначален закон за държавния бюджет за 2020 година, изтъкват от МФ, или както се изрази Борисов – ако нямаше пандемия, щяхме да сме с нулев дефицит.

Редица макроикономисти обаче често критикуват правителството, че не подкрепя достатъчно развитието на икономиката ни, стараейки се да въздържа дефицита, което редица страни в ЕС не правят. Сега остават също въпросителните, защо след като прогнозира много по-голям дефицит, кабинетът не го осъществи. И дали причината са коментарите, че огромните разходи са планирани за края на годината, което предполага непрозрачното им харчене.

От останалите цифри, съобщени от финансовото ни ведомство, става ясно, че общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 32 037,3 млн. лв., което представлява 91,8 % от планираните за годината данъчни приходи. Приходите от преки данъци са в размер на 5 652,8 млн. лв. или 85,9 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 15 313,9 млн. лв. (93,8 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 10 072,3 млн. лв. (94,7 % от планираните), от акцизи възлизат на 5 003,3 млн. лв. (91,8 % от разчета), а тези от мита са в размер на 192,0 млн. лв. (102,4 % спрямо годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 115,9 млн. лв. или 92,3 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 9 954,7 млн. лв., което представлява 92,1 % от разчетените за годината.

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.11.2020 г. от централния бюджет, възлиза на 1 184,8 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 30.11.2020 г. е 12,6 млрд. лв., в т.ч. 12,3 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,3 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Материалът МФ се похвали със сдържане на дефицита е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това става ясно от одобрената от Министерският съвет информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на Консолидираната фискална програма (КФП) за 2019 г.

Приходите, помощите и даренията по КФП за 2019 г. са 44 048,5 млн. лв. или 100,4 % спрямо годишните разчети. Съпоставени с предходната година те нарастват номинално с 4 397,7 млн. лв., в т.ч. данъчните и неданъчните приходи – с 4 047,1 млн. лв. (10,8 %) и постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – с 350,6 млн. лв. (16,6 %).

От преки данъци в хазната са влезли 6 714,8 млн. лв. или 102,4 % спрямо предвидените.

От косвени данъци са постъпили 16 847,7 млн. лв., което е 102,5 % спрямо разчетите. Постъпленията от ДДС са 11 086,1 млн. лв. или 102,4 % спрямо плана.

Приходите от акцизи са 5 486,0 млн. лв. (102,9 % спрямо разчетените за годината). Митата са 230,9 млн. лв. или 97,5 % от разчета.

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са 1 170,9 млн. лв. или 100,1 % от планираните.

Социалните и здравноосигурителните вноски са 10 546,3 млн. лв., което представлява 101,6 % спрямо предвидените.

Неданъчните приходи са 6 305,1 млн. лв., което представлява 95,1 % от годишните разчети.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 2 463,6 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) за 2019 г. са 45 196,9 млн. лв., което е 97,6 % от годишните разчети. Номиналното нарастване спрямо същия период на предходната година се дължи на по-високия размер на капиталовите разходи (сумите за нов тип боен самолет за българските ВВС), разходите за персонал (увеличение с 10 на сто на заплатите  в бюджетния сектор), по-високи социални и здравноосигурителни плащания и други.

Нелихвените разходи са 43 354,7 млн. лв., което представлява 98,2 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи са 35 743,7 млн. лв., капиталовите разходи възлизат на 7 567,2 млн. лева.

Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са 43,7 млн. лева. Лихвените плащания са 649,1 млн. лв. или 97,0 % от планираните за 2019 година.

Бюджетното салдо по КФП на касова основа за 2019 г. е отрицателно в размер на 1 148,3 млн. лв. (0,97 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 1 040,8 млн. лв. и дефицит по европейските средства от 107,5 млн. лева.

Отчита се номинално подобрение на бюджетното салдо с около 1,3 млрд. лева.

Размерът на фискалния резерв в края на 2019 г. е 8,8 млрд. лв., в т.ч. 8,6 млрд. лв. депозити в БНБ и банки и 0,2 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи и аванси.

Материалът Хазната е събрала 102,1% от планираните налози през 2019 година е публикуван за пръв път на Икономически живот.