Публикуваме изявлението им без редакция:

„Съединените щати и България имат стабилни и нарастващи отношения, например в рамките на НАТО, които като цяло са най-силни, когато почиват на споделени демократични ценности. Бихме искали да видим, че тази връзка продължава да се развива, особено по отношение на споделените цели в областта на сигурността и енергетиката, но постоянната корупция, намаляването на медийната свобода, политизирането на съдебната система и други заплахи за върховенството на закона създават сериозни предизвикателства пред двустранните отношения между САЩ и България.

България е с най-ниски резултати в Европейския съюз както по индекса за възприемане на корупцията на Transparency International за 2019 г., така и по световния индекс за свобода на медиите на „Репортери без граници“. Тази класация подчертава широтата на предизвикателствата, пред които е изправена България. Българското правителство и съдебна система трябва да работят за поддържане на върховенството на закона за всички, а не само за някои, а медиите трябва да имат свободата да съобщават истината, без да се сблъскват с тормоз, насилие или наказание.

В продължение на почти осем месеца, в непрекъснати протести, хората в България призоваха за прекратяване на корупцията и зачитането на върховенството на закона и демократичните ценности. С наближаването на парламентарните избори през април е наложително правителството на България да защити тези ценности. И в духа на дългогодишните ни отношения, САЩ трябва да подкрепят тези призиви и да подпомогнат България в борбата с корупцията, възстановяването на независима медия и насърчаването на върховенството на закона. Стъпките, които България предприема, за да се справи с тези проблеми, ще служат само за допълнително укрепване на нашите отношения.“

Материалът Сенатори от САЩ с критика към корумпирана България е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По думите му България трябва да се пребори с бюрокрацията и по-голямата регулация, а по отношение на прилагането на законите ще бъдат отправени препоръки през следващите месеци. „Корупцията влияе на всички нива и реформите в тази посока трябва да продължат. През следващите няколко години ще следим за това“, заяви Перейра.

Според маркетингова група IHS обаче значителен напредък в борбата с корупцията през 2021 г. не се очаква, защото следващото правителство ще даде приоритет на икономическото възстановяване. Ако обаче продължат усилията за влизане в ОИСР, те може да имат ефекта на преговорите за членство в ЕС и да подобрят процедурите за обществени поръчки в страната.

По темата за другия основен приоритет на страната ни – Еврозоната, от „Икономист интелиджънс юнит“ прогнозират, че инфлацията – ключово изискване за допускане в еврозоната – ще бъде средно на ниво от 2.4% в следващите две години и 2.6% в периода 2023-2025 г. Причината според тях ще е възстановяването на икономиката и очакваният ръст на глобалните цени на петрола през 2021-2023 г

Ако прогнозата на EIU се сбъдне обаче, това означава също, че до средата на десетилетието България няма да постигне целевото равнище на Европейската централна банка от „инфлация под, но близо до, 2%“, пише още „Дневник“.

Отново се цитира Алваро Перейра от ОИСР, който изтъква предизвикателства в образованието и здравеопазването заради застаряващо и емигриращо население, нужда от независимост на институциите за борба с корупцията и организираната престъпност, увеличаване на производителността.

Материалът Коментари и прогнози ни оставят далеч от ОИСР и Еврозоната е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Идеята за използването на изкуствен интелект за предотвратяване на престъпления придобива все по-голям интерес в изследователските и политическите кръгове. Подчертава се как подобни алгоритмични прогнози могат да бъдат използвани в услуга на усилията за борба с корупцията, като същевременно се запази прозрачността и отчетността на решенията, взети от политиците.

Корупцията може да има огромни негативни последици. Поради подкупи и измами, националните и местните администрации надплащат стоки и услуги или инвестиционни проекти, източвайки публичните ресурси далеч над необходимите разходи. Контролът при изпълнението на държавна поръчка е важен, тъй като може да има дълготрайни последици за предоставянето на обществени блага. От друга страна, ограничаването на корупцията се оказва ефективно за засилване на развитието на частния сектор.

Според индекса на международна прозрачност, който класира 180 страни според възприеманите нива на корупция в публичния сектор, както е посочено от експерти и бизнесмени, Италия е била на 51-ва позиция през 2019 г., далеч след Германия (9-та), Франция (23-та) и Испания (30-то).

Докато организираната престъпност традиционно беше свързана с Юга, напоследък корупцията се премести на Север поради това, че тя се превърна от нелегална дейност в „нормален“ предприемачески бизнес. Както заявява Рафаеле Кантоне, президент на италианския орган за борба с корупцията от 2014 до 2019 г.: „Корупцията е широко разпространена в цяла Италия и представлява една от най-големите пречки пред националният икономически растеж, не само в граждански, но и в социален и икономически план. Идентифицирането на областите, които са най-изложени на корупция – със специфично отношение към различните регионални характеристики – и изготвянето на италианска карта на подкупите е основен инструмент за борба с нея.“

Използвайки архиви от Министерството на вътрешните работи, учените от Университета в Рим, прилагат ML (машинно самообучение) за прогнозиране на специфични престъпления, класифицирани от италианския наказателен кодекс, които включват, наред с други, корупция, измами и тайни споразумения. Наблюдаваме (до 2014 г.) броя на горепосочените престъпления за всяка община и година, но икономическата стойност на престъплението и броят на замесените хора са неизвестни.

Въоръжени с голям набор от характеристики на общинско ниво за 2011 г., ние обучаваме и тестваме нашите алгоритми спрямо данните, отнасящи се за периода 2011-2012. След това оценяваме точността на прогнозите, като използваме данни от 2012 до 2014 г. Резултатите, които представяме са базирани на класификационно дърво. Те показват, че дори един прост алгоритъм може да постигне висока прогнозна точност в генералната съвкупност на извадката. Например, ние правилно идентифицираме около 80% от общините, които ще претърпят нарастване на корупционните престъпления.

Прогнозата зависи от стойностите на няколко променливи, обхващащи предимно характеристики на местните пазари на труд и жилища. Например, алгоритъмът предвижда увеличаване на броя на престъпленията в общини с повече от 7 361 жители, с дял на мобилност над 38%, където сградите средно са по-малко от 106 квадратни метра, а делът на сградите в неизправност е по-голям от 1,2%.

Пример за оценка на потенциалните успехи в борбата с корупцията, произтичащи от използването на алгоритми за ML в Италия, е предоставен от Закон 190/2012 „Правила за предотвратяване и репресия на корупцията и незаконността в публичната администрация“, неофициално известен като „Legge Severino”(от името на тогавашния министър на правосъдието). Този закон въведе нови и по-строги критерии за борба с корупцията.

Например, разширява дефиницията за корупция и повиши изискванията за прозрачност на работещите в публичния сектор. В допълнение към тези общи предписания, които се прилагат за цялата италианска публична администрация, законът въведе и редица допълнителни ограничения, свързани с възможността за назначаване на хора директно на някои длъжности в публичните администрации и по точно на тези, които са имали политически отговорности през предходните години. На местно ниво тези по-рестриктивни правила се прилагат само за общини с повече от 15 000 жители.

Обосновката за изключването на по-малките общини е, че разходите, свързани с регулирането, вероятно са по-големи от свързаните с тях предотвратени загуби в по-малките общини. По-малките общини получават и по-малко публични ресурси, което ги прави по принцип по-малко изложени на риск от корупция.

Таблица 1 сравнява прогнозите на алгоритъма за ML с антикорупционния праг. Последната върши отлична работа за общините, при които няма нарастване на корупционните престъпления, тъй като 94,5% от тях са под границата. И обратно, само 45,6% от общините с нарастване на престъпността попадат над границата и следователно са в по-тежката антикорупционна мрежа. За общините, където се наблюдава увеличение, прогнозите за МО вършат по-добра работа и улавят 80% от всички такива общини.

При настоящите обстоятелства обаче е трудно да си представим, че закон би делегирал идентификацията на общините чрез алгоритъм. По-реалистично е, че прогнозите за ML могат да бъдат използвани за приоритизиране на усилията за борба с корупцията на място, като тези, свързани с полицейски разследвания.

Нашето класификационно дърво е интуитивно и лесно за разбиране, дори без силен статистически опит. Това го прави привлекателно за насочване на политиките в хипотетичен сценарий, при който е било възможно да се използва алгоритъм за вземане на решение за областите, в които да се прилагат някои законови предписания. Прогнозите, основани на „дървото“, повишават ефективността при намирането на „корумпирани“ общини, докато прагът на населението няма такава стабилна основа.

Също така, методите на ML могат да насочат към друг орган, който се интересува от борбата с корупцията. Например, корумпирани политици може да разпореждат полицейски разследвания далеч от определени места. Наличието на картата за прогнозиране на ML, която лесно може да се сравни с райони с реални действия на полицията, може да хвърли светлина върху такива случаи.

Важен фокус в литературата по ML е потенциалното отклонение. Да предположим, че нашите данни са замърсени, защото случаите на корупция са по-склонни да бъдат докладвани в определени общности, например в общини с по-висок социален капитал. Ако случаят е такъв, в прогнозата на алгоритъма вероятно също ще има отклонение, а общините с по-високи социални капитали най-вероятно ще бъдат класифицирани като такива с нарастваща корупция. Фактът, че сме използвали извадка, която е изкуствено балансирана върху редица променливи, може да означава, че нашите резултати са по-малко изложени на такова пристрастие. Във всеки случай проблемите свързани със качеството на данните нямат лесно решение.

*Заместник началник на отдел в Департамент по икономика и статистика, Banca d’Italia
**Икономист, Banca d’Italia
***Асистент по икономика, Университета „Сапиенца“ в Рим

Материалът Машини в борбата с корупцията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това се настоява в резолюцията за България, приета от Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европарламента.

Тази резолюция ще бъде обсъдена в пленарната зала в понеделник, съобщи БНР.

Не би трябвало парите на европейските граждани да се използват за корупция и в нарушение на върховенството на закона, но това става, заяви по-рано по време на заседанието на комисията евродепутатката от крайната левица Клеър Дейли.

„Това означава стотици хиляди от европейските пари, предназначени за къщи за гости и селски райони да се използват за луксозни лични вили на правителството. Това означава, че когато фермерите казват, че стотици милиони отиват за ферми, които не съществуват,  министърът на земеделието да им отговаря: „Мълчете, не казвайте нищо, защото ще ни спрат парите“.

Това означава подкупи за плащания за Covid-19, това означава обществени поръчки за магистрали, които се отклоняват. Това означава консултантски фирми, свързани със строителни компании със счетоводство с пари, откровено предназначени за подкупи“.

Гласуването става само ден, след като Еврокомисията огласи докладите за върховенството на закона в страните членки. България е критикува за корупцията по високите етажи на властта, липсата на отчетност на главния прокурор, че няма прозрачност при собствеността на медиите.

Материалът Комисия в ЕП прие резолюция за България, корупцията в центъра на дебата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В общия документ, който изрежда проблемите на страните, България е посочена като проблем заради корупцията, свободата на медиите, безконтролността на главния прокурор, функционирането на Висшия съдебен съвет и съдебния инспекторат.

Коментира се, че властта на главния прокурор не е уникално българско явление, но има притеснения за комбинацията ѝ с позицията му във ВСС, където има значително влияние.

Самата структура на ВСС може да ограничи независимостта на съдиите, тъй като не ги защитава достатъчно от натиск от правителството, парламента, магистрати, вкл. главнтия прокурор и самия ВСС. Съдии са обект на атаки и целенасочени публични критики заради свои решения, се посочва още в доклада.

А отговаряйки на въпрос на EURACTIV, Вера Йоурова информира, че Механизмът за сътрудничество и проверка (мониторинга) персонално за България остава и ще се осъществява паралелно с общия мониторинг на страните от ЕС.

“Все още съществува МСП. Както знаете, имаше планове за отпадането му, но все още има несвършена работа. За българските власти, особено за правителството, реформите трябва да бъдат финализирани”, заяви Йоурова.

Тъй като въпросът на българския журналист засягаше и продължаващите три месеца протести у нас, зам. председателят на ЕК препоръча на българския парламент и правителството да работят по констатациите от доклада “много сериозно”, защото “когато хората изразяват такова недоволство и такова недоверие и много ясно чувство, че не е възможно да се получи справедливост от държавата, тогава това е сериозно нещо, което трябва да се вземе предвид от националните власти”.

Сред основните изводи на доклада в частта му за България е това, че страната ни трябва да покаже солидни окончателни присъди от борбата с корупцията.

Става ясно още, че България ще е сред първите държави – след Белгия, чието състояние на върховенството на закона ще бъде обсъждано в Съвета на ЕС през ноември. По думите на еврокомисаря Дидие Рейндерс ЕК се надява да мине през такива дискусии за всяка една държава от ЕС-27 и започва с Белгия, България, Чехия, Дания, Естония.

Материалът ЕК не е доволна от България, продължава персоналния мониторинг е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Корупцията е ендемична, особено при големите инфраструктурни проекти и в енергийния сектор. Ръстът на заплатите значително надвишава икономическия растеж и производителността на труда.
Това са само малка част от изводите за България в тазгодишния доклад за инвестиционния климат в държавите по света на Държавния департамент на САЩ.

Проблем пред инвеститорите е непредсказуемостта за бизнес поради чести регулаторни и законодателни промени, и бавна съдебна система.

Въпреки влизането на странта ни в ЕРМ-II, и при най-добрия сценарий, членството в еврозоната няма да се случи в близките години, е отбелязано още в доклада.

От началото на 2020 г. има въпроси относно ангажимента на правителството да спазва договорите си, включително с американски инвеститори.
Американска компания е била изправена пред регулаторни пречки в опитите си да влезе в енергийния пазар в България, посочва Държавният департамент.

Отбелязан е ръстът в разработването на софтуер, аутсорсинг на бизнес процеси, сектори, привлекли редица американски и европейски компании в България.

Американски инвеститори обаче са срещали значителни проблеми, например две компании са били принудени да започнат преговори за прекратяване на дългосрочните си държавни договори.

Материалът Чуждите инвеститори се страхуват от корупцията в България, сочи доклад на САЩ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Хайлбронер го казва точно: Икономическата теория е идеологическа теория. Механизмите на макроикономиката са политически и всяка икономическа наука е най-напред политическа. Норт доказва, че действащите политически правила водят до създаването на икономически правила, въпреки че връзката е двупосочна.

Политиката предлага изкушения, които я превръщат в инвестиция за доходен безрисков бизнес и политиците не се колебаят да я експлоатират. Макроикономическата политика е материализирана икономическа идеология. Тя може да е писана и неписана. Писаната идеология е формално пропагандна и провокативна, т.е. фалшива. Неписаната идеология е реално действащата.

Доминиращата неписана партийна икономическа идеология в България е следната: Ние сме потенциално корумпирани, нашите поддръжници копнеят за лесни доходи. Ако съкратим възможностите за нерегламентирано изтичане на финансови ресурси към партийните структури, ще загубим партийната подкрепа и ще бъдем изместени от власт. Това не трябва да се допуска.

За предотвратяване на катастрофи от прекомерни кражби се въвеждат и поддържат формални параметрични ограничители. Подобен тип ограничители са паричният съвет, антидефицитният радикализъм, свиването на емисиите на правителствен дълг с оглед ограничаване на лобистки обществени поръчки. При наличието на такива ограничителни рамки икономиката се развива по необходимост и автоматично, а политическите кражби се вписват в гратис-схема (free rider). Въведените параметрични ограничители спъват икономическата динамика, но осигуряват простор за безнаказани злоупотреби с влияние и власт, респ. ревностна и солидна партийна подкрепа. Общото благосъстояние се жертва в интерес на партийното благосъстояние. Политическото поведение се предопределя от неполитически детерминанти.

Преразпределителните възможности на държавния бюджет се оказват недостатъчни за набъбващата маса от ожаднели политикани. При това сенчестата икономика у нас е най-висока сред страните СИВ-ЕС. Разширява се скритото нелегитимно преразпределение на национални ресурси във формата на нескончаем икономически парламентарен регулативизъм, нерегламентиран лобизъм, съзнателно формиране на некачествено законодателство, което да удовлетворява индивидуални и групови интереси, както и пряко неспазване на законите от изпълнителната власт. Промъкващата се в медиите информация доказва, че мащабите на този вид преразпределение са впечатляващи.

Корупцията у нас е най-висока в последните десетина години сред страните от бившия СИВ, които сега са членове на ЕС (9 на брой, според Transperancy International). Тя и свързаните с нея злокачествени икономически процеси са преди всичко и най-вече политически проблем. Корупцията е заразна и се възпроизвежда! Тя поражда определени трайни норми на поведение. Те постулират наличието на своеобразен вид закон на Грешъм в социалните взаимодействия, в съответствие с който корумпираното политическо поведение измества добросъвестните политически практики и почти несъзнателно тласка общата политическа маса към преднамерено и изпреварващо удовлетворяване на собствените си егоистични интереси. По думите на Кинделбергер няма нищо по смущаващо за благосъстоянието на човека от несправедливото обогатяване на недостойния му съсед.

При анализирането на макроуправленската специфика се разграничават два вида единоборства: (1) Битка за интереси и (2) Битка за идеи. Ако се прехвърлим към съвременната макроикономическа ситуация в България ще констатираме, че на политическия макроикономически пазар битка за идеи няма, а и смислени управленски идеи не могат да се разграничат. Това, което единствено съществува и е достатъчно лесно да се идентифицира, е ожесточената битка на икономически интереси – както лични, така и колективни. Често използваната аналогия със спорта при изборния процес не отива до край, който е: „Ние спечелихме (изборите), ние сме победители, идва време за разпределение на наградния фонд!“. Несметният (поне шестцифрен)награден фонд се плаща от данъкоплатците. Идеите, доколкото съществуват, са в сферата на елементарното междупартийно противопоставяне.

Неподредеността и лутането в политическата сфера създава пречки пред икономическата активност независимо от това дали то се оценява или не a priori.

Политическото противопоставяне се материализира най-вече чрез използването на институциите в колективен и личностен интерес. Всичко се подчинява на волята на т.нар. управленски елит. Изборът на представители на възлови управленски позиции на различните етажи на властта се извършва избирателно, от партийни позиции, без действието на конкурентно състезателно експертно начало. Там, където все пак се обявяват конкурси, те са формални и неефективни. Важното е кандидатът да удовлетворява партийни критерии, да е партийно лоялен, да е „допринесъл“ (?) за партийната победа (!), а експертното равнище остава на заден план. Това е причината за наличието на многобройни „калинки”, успели удачно да прескочат съществуващите ценностни бариери благодарение на партийна ракета-носител. Резултатът рефлектира в изкривяване на мотивационната скàла при новоизрастващите кадри с всички произтичащи от това негативни последствия за ефективността на непосредственото управление.

Законодателството се формира в Народното събрание и процесите там индуцират разнородни сигнали с негативно икономическо въздействие. Възлови закони за икономическата и социалната практика се променят прекалено често и видимо с лека ръка. Проследяването на честотата на промените показва, че изменения и допълнения на действащи важни икономически закони се извършват средно на около стотина дена веднаж. При това има драстични случаи. В рамките на два или дори три последователни броя на Държавен вестник се публикуват поправки на един и същи закон. Надделява усещането, че законодателното тяло се превръща в играчка в ръцете на корумпирани лобисти, на събития и на моментни настроения.

Честите и хаотични промени на действащото законодателство за ядрото от закони, свързани с управлението на икономиката, са противопоказни за воденето на стабилен бизнес. Възникващата и поддържана неопределеност в стопанската среда парализира инвестиционната активност и ограничава един от движещите мотиви на инвеститора – формулираният от Кейнс инвеститорски „животински дух” и вроден инстинкт към икономически просперитет. Фирменият мениджмънт се стреми към адаптиране не към пазарните флуктоации, а към приумиците на законодателите. Мениджмънтът е ангажиран не с оценка на възможните изменения на пазара, а с предвиждания за предстоящите и бъдещи непредвидими законодателни промени.

Заключение

Елементарно и тривиално е да се мисли, че желаната икономическата и инвестиционна активност може да се постигне и да се стимулира единствено и само с промяна на числови управленски параметри. Практиката недвусмислено показва (и теорията обобщава), че когато цял кръг от политически фактори не съответстват и не са в хармония със стандартите за доверие, прозрачност, справедливост, честност, политическа обоснованост, тогава преките икономически лостове за постигане на икономически просперитет престават да действат.

Постъпателният растеж на общественото благосъстояние се крепи на два основни стълба: (1) Икономическа и инвестиционна активност на населението; (2) Комплекс от неикономически предпоставки, системи и разбирания. Нехармоничното израстване на двата стълба нарушава социалното равновесие и води до социално напрежение, нерядко разрушително. Развитието на обществото съвсем не е безлична, самодействаща и автоматизирана трансформация.  

Илюзия е да се мисли, че икономиката е автономна човешка дейност, която се движи от свои собствени изолирани закономерности, без да се влияе от всичко онова, което е прието да се нарича „надстройка”.

Макроикономическото управление следва да се съобразява с действието на фактическите обществено-икономически взаимодействия.

Обществото като цяло трябва да осъзнае своята собствена роля и отговорност за постигането на значим социално-икономически просперитет в своята собствена страна.

В противен случай за България ще бъде невъзможно да се откъсне от трайната си позиция на твърд икономически опашкар в ЕС.

Материалът Политически ограничители на икономическия растеж е публикуван за пръв път на Икономически живот.

На 10 юли ЕЦБ приветства България и Хърватия за присъединяването им към ERM2, популярно известна като „чакалнята на еврото“.

Това е първото след последното разширяване на ERM II през 2004-2005 г., тогава свързано най вече с присъединяването към ЕС на бившата комунистическа Европа, а и след Brexit, това са единствените две държави, които поискаха да се присъединят (през 2018 и 2019 г.) и се присъединяват към Механизма и абсолютно първите страни, които не членуват в Еврозоната, но приемат безрезервно сътрудничество с банковия съюз и Надзорния съвет на ЕЦБ. Г-н Андреа Енрия, ръководител на този съвет, оцени този акт като като „важен етап в историята на банковия съюз, тъй като той разширява обхвата си извън страните от еврозоната“ и дори изтъкна, че Единният надзорен механизъм на ЕЦБ е „поласкан“ от това развитие на нещата.

По-големите икономики – Чехия (1.6% от БВП на ЕС през 2019 г.), Дания (2.2%), Унгария (1%), Полша (3.8%), Румъния (1.6%) и Швеция (3.4%) избраха друга политика и продcлжават да изчакат извън „чакалнята“, въпреки че биха могли с по-малко от България и Хърватия проблеми да се присъединят към Зоната. Делът на България и Хърватия е един и същ – 0.4%.

Различни отправни точки

Решението на България да кандидатства за разменния механизъм бе взето след мълчаливо, но силно и продължително колебание, за което обръщаха внимание само специалистите и непосредствено заинтересованите – банките и финансовия сектор (вероятно без някои български собственици) и чуждестранните инвеститори. За политиците чакалнята може да бъде извинение за по-стриктен надзор спрямо институциите, които им се изплъзват от наблюдение. (Тази перспектива не засяга ББР, при която стимулите са по-скоро в обратната посока.)

Хърватия през последните десет години винаги е разчитала на ЕС за подкрепа на платежния си баланс. Причините са две и са от времето преди и след рецесията от 2008 г. , която там продължава пет години – спад на БВП за онзи период от 12% и износ на капитали от банковата система (състояща се предимно от слотове на чуждестранни институции), които са равни на около 14% от БВП. В първата година след членството на страната в ЕС (2014 г.) брутният държавен дълг нараства с 20% от БВП спрямо 2011 г. (от 64.4 на 84.7%), а безработицата е 17% от активното население.

Банковата система на България в сравнение с тази на Хърватия е стабилна, практически не е засегната от рецесията на 2008-2009 г. Причината е в системата на валутен съвет, политиката на БНБ по отношение на минималните задължителни резерви от 2007 г. и в обстоятелството, че чуждестранните банки тук не са клонове, а местни юридически личности. Това добре се вижда по средно по-добрите (макар и с без драстични разлики) показатели на банките, които са гръцка собственост по онова време.

Динамиката на дела на необслужените кредите в портфейлите на банките на двете страни за периода 2014-2019 г. е приблизително една и съща  – свиването на този дял от около 2.5 пъти. В началото на периода не малко страни (сред тях Ирландия, Португалия, Словения, Румъния и Унгария) са в по-неблагоприятно положение от България и Хърватия, но към неговия край се справят по-добре. Доколкото може да се съди по оценките на ЕЦБ и други източници, проблем в това отношение в Хърватия са бавните съдилища, а в България – нездравословните идеи за промени в принудителното изпълнение по ГПК, периодично възобновяващите се идеи за защита на длъжниците, отлагането на електронните търгове на вземания и на доброволното изпълнение. (Това положение поражда стимули за продажби на големи пакети такива кредити на колекторски фирми и липсата на търгуемост на вземания. Последното на няколко пъти е посочвано като недостатък на системата от ЕЦБ.)

Страните се различават по своята парична политика.

Обменният курс на българския лев към еврото (1,95583) е наследство на фиксирането му към Немската марка през 1997 г., което пък, заедно с превръщането на БНБ във валутен съвет, е реакция на политическата зависимост на централната банка и хиперинфлацията от 1996 и началото на 1997 г.

През декември 2019 г. обществеността у нас бе разтревожена от проект за изменение на закона за БНБ, който не споменаваше разменния курс от 1997 г. Тя подозираше, че валутният курс ще бъде манипулиран, така че спестяването им да загуби стойност. След броени дни парламентът взе предвид  общественото мнение и поправи грешката. Това доведе до едностранния ангажимент на България да запази договора си за валутен борд в рамките на ERM II.

Хърватската куна плава около 7.53450 към еврото в рамките на стандартния пояс на флуктуации от (±) 15%.

На 5 юли в Хърватия се проведоха общи избори, управляващата партия увеличи парламентарното си присъствие и нямаше въпроси за съставяне на правителство с консервативни фракции. ЕС и Еврозоната не бяха актуални теми в кампанията, доминирана от политическата критика на действията по повод COVID-19, различни възгледи за историческите събития, правата на малцинствата и абортите.

В този контекст много детайли останаха недоизказани и необсъдени. Правителствата и на двете страни продаваха на публиката присъединяването на към ERM II и Банковия съюз като стимул за продължаващи реформи, а в България и като достъп до нови трансфери „от Европа“ (което по тази линия е невъзможно) и като „укрепване на валутния съвет“.

Последният аргумент остана не съвсем анализиран в подробности. Но едни от най-задълбочените публикации бяха тези на Гарабед Минасян, Стив Ханке и Тодор Танев в „Икономически живот“. (Предполагам, че дебатът тепърва предстои.)

Специфични обстоятелства

Ангажиментите на двете страни по повод Банковия съюз и „чакалнята“ са първи житейски тест за новите „Допълнителни фактори“, въвеждащи на практика нови изисквания за преценка на това дали дадена страна е готова за приемане на еврото.

Колегата Калоян Стайков от ИПИ направи бърз преглед на тези ангажименти и ги оцени относително оптимистично именно като ангажименти за структурни реформи. Според мен обаче внимателният преглед на житейския и политически контекст не внася особена яснота нито по повод какво, нито по повод как следва да се извършат тези реформи. Това е видно дори само от прегледа на обстоятелствата в двете страни. (Отделна тема е какви развития предстоят в самата Еврозона.)

Нека пак сравним списъка на ангажиментите, както са представени в комюникетата на ЕЦБ.

„Допълнителните фактори“ са разгледани по-подробно за страните извън Еврозоната в Конвергентния доклад за 2020 г. на Европейската комисия (ЕК), всъщност на Генерална дирекция „Икономика и финанси“. Конвергентният доклад на ЕЦБ за 2020 г. е публикуват на същата дата (10 юни). Той има по-технически характер и бе използван в статията на Калоян Стайков. Според мен за разбирането на контекста докладът на ЕК е по-важен, тъй като за някои от изискванията към (ангажиментите на) България ЕЦБ няма пряк механизъм на въздействие и проверка. (Между другото комюникетата се препотвърждават и от ЕК, а решенията се вземат от Съвета на ЕС.)

Прегледът и на двата доклада показва, че „банковият надзор“ е включен вероятно с техническа мотивация – официалното надзорно сътрудничество ще започне през октомври. В края на юли ЕЦБ добави две допълнителни (кибер-рискове и надзор върху консолидацията на банките) към първоначалните пет области на надзор (цялостен бизнес модел, проблеми с управлението, кредитни кредити, операционен риск и мониторинг на капитала и ликвидността).

Хърватия е единствената държава извън евро с напълно съвместима рамка на централната банка. По отношение на България докладът на ЕК отбелязва, че правната възможност за обмен на информация между изпълнителната власт и централната банка може да се използва като канал за политическо влияние. А докладът на ЕЦБ дава списък на законовите текстове, които България следва да промени.

Коментарите за макропруденциалността на управлението на икономиката бяха смекчени от ЕК за Хърватия и вдигнати за България от ЕЦБ, но изглежда са изброени и също по технически причини: никой не знае със сигурност какво ще е отрицателното икономическо въздействие на COVID-19 до края на годината.

За първото тримесечие на 2020 г. България и Хърватия регистрираха икономически ръст спрямо същото тримесечие на м.г. от 2.4 и 0.3% от БВП. Всъщност всички държави извън еврото, с изключение на Чехия, отчитат положително развитие по този показател (Румъния – 2.7%, Полша – 1.7%, Унгария – 2% и Швеция – 0.4% от БВП). В Зоната ръст за този период се наблюдава в Ирландия – с 5.3%, Литва – 2.4%, Словакия – 1%, Кипър – 0.8% и Малта – 0.7% от БВП. (Но за нито една от изброените тук страни няма данни за второто тримесечие, те ще са налични през Евростат едва в края на този месец.)

Хърватската централна банка се ангажира да подобри Директива 2015/849 на ЕС срещу изпирането на пари. Изглежда, че до известна степен проблемът е в цялостното събиране и отчитане на статистически данни, както и вътрешната корупция, укриването на данъци и икономическата престъпност, от които поне политическата корупция изглежда, с един бивш премиер в затвора, добре преследвана и наказвана. Тук измененията в Директивата от 2018 г. не са транспонирани. Но може да се очаква, че при приблизително 90% чуждестранни клонове от банковата система в страната основните правила се спазват.

Относно България: „трябва да бъдат разработени и изпълнени действия за ефективно прилагане на рамката за борба с изпирането на пари от задължените институции“. Но страната е първата, която включи в националното законодателство добавките от 2018 г. Особеното е, че изискванията за “прозрачност на реалните собственици” на фирми и акционерни дружества тук се прилага, за да се блокират преки чуждестранни инвестиции от редовни компании. По важното е, че у нас почти никой не спомената този особен маниер на прилагане на законодателството на ЕС (всъщност не само в тази област) и едва ли някой може да събере информация и подробно да анализира този феномен и неговите последици. Засега той не е назован нито от ЕК, нито от ЕЦБ.

Специален ангажимент е подобряване на небанковия финансов надзор. Това многократно повтаряно изискване е най-вече заради това, че три български автомобилни застрахователи постоянно не успяват да покрият щетите в чужбина; една от тези компании е отговорна за повече от 90% от този провал. Очевидно е закриляна от КФН, а загубите вероятно се покриват от резервите на целия отрасъл. Докладът на ЕЦБ всъщност казва, че такива компании трябва да представят нормални финансови отчети. Но цялата работа, доколкото разбирам, не може да не влоши качеството на общия надзор и да не е във вреда на гражданите и фирмите в страната. Този проблем не е ясно посочен, нито в тези, нито в годишните обзори на Европейската асоциация на застрахователите. Нищо чудно да се окаже, че чуждестранните компании се въздържат или да навлизат в страната, или да разнообразяват своите продукти.

Изглежда, че регулаторната и административната тежест в Хърватия се е увеличила след присъединяването й към ЕС: през 2006 г. тази страна бе първата в Европа (но след България), която приложи на практика т. нар. „регулаторна гилотина“ (на хърватски бе измислен специален термин – „HitnoRez), нейният пример бе използван и в много други страни за справяне с тежестта на квази данъците и разходите за работа с правителството.

В България положението в тази област също се влошава, но това не е споменато в докладите.

Специфични за България са сегментите на процедурите по несъстоятелност и на държавните предприятия (ДП). И в двете страни тези процедури са по-проблемни при държавните предприятия, а не толкова с частния сектор или банките.

През 2019 г., но особено през 2020 г., правителството в България планира създаването (в допълнение към сектора на природния газ и електроенергията) на повече ДП в лотарийния и хазартния отрасъл, ВиК и продажбата на петролни продукти на дребно, като всички тези отрасли са достатъчно конкурентни само по себе си.

И двете страни обещават да приведат в съответствие своите регулации и практики по повод ДП с „Насоките на ОИСР за корпоративно управление на държавните предприятия“ от 2015 г. Внимателният им прочит обаче не показва какво може да накара властите в дадена страна да управляват тези предприятия в обществен интерес. Поне България се държи засега напълно противоположно на препоръките на ОИСР в тази област.

Изключително специфично за България въз основа на горепосочените наблюдения е следното очакване на ЕЦБ: „България ще продължи да прилага всеобхватни реформи в съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност в България, с оглед на тяхното значение за стабилността и целостта на финансовата система„.

Кои точно реформи са започнати в тези области и се имат предвид в комюникето на ЕЦБ за България? Да вземем за пример прокуратурата – промените в Конституцията по повод отстраняването на главния прокурор, политическите назначения на 45 на сто от членовете на ВСС, или обрастването на прокуратурата със специални органи, а на наказателното право и процес с изключения и/или фигури на наказателното дело от преди 1989 г.

Какви изводи можем да направим от досегашния опит

Независимо от поздравления на г-н Енрия комбинираният БВП на България и Хървания за 2019 г. е 0.8% от БВП на ЕС, приблизително колкото делът на Словакия и 1% от БВП на Еврозоната.

Много от изискванията (или ангажиментите) далеч не са перфектни в самата зона.

Да вземем случая с Wirecard в Германия: измамата прилича на тази в случая с Енрон и е оценена на около 2 млрд. евро. Това е сума, която е с 25% по-голяма от брутните застрахователни премии за 2019 г. за цялата българска застрахователна индустрия (изчислена от Fitch). Истинският проблем е, че в България едва ли някой, от страх от лична отплата, е достатъчно смел да спомене компаниите, които корумпират надзора.

От друга страна не е сигурно, че в някакъв момент злоупотребите в България няма да се окажат или много малки като размер, или изобщо под прага на внимание на каквито и да са институции на Еврозоната или ЕС.

Въпросите на банковия надзор на двете страни са много различни. Последното проучване на банковия сектор на ЕБВР за 2017 г., както стана дума, заключава, че в Хърватия „банките са конкурентоспособни, но съдилищата са бавни“.

Що се отнася до България, диагностиката на ЕБВР в края на 2019 г. заяви: „Регулаторната и надзорната рамка следва правилата на ЕС, но прилагането може да бъде по-засилено“.

И двете страни преминаха прегледите на ЕЦБ за качество на активите (AQRs). Хърватските (от пет най-големи и чуждестранни) банки бяха финализирани през юни 2020 г., без препоръчани действия. Българският AQR на шестте най-големи (но три местни) банки бе завършен през юли 2019 г., дефицитът по капитала беше идентифициран с четвъртата (262,9 млн. евро) и шестата (51,8 млн. Евро) – и двете местни; набирането на свеж капитал за тях беше поставено като предварително условие за присъединяване към ERMII.

Последва интересно развитие: по-малката банка събра необходимия капитал; по-голямата през декември 2019 г. намери купувачи за частно пласирани свои акции, но сделката беше блокирана от КФН през февруари 2020 г., защото тя не одобри перспективата за продажбата. Банката не бързаше да търси нови купувачи по напълно разбираеми, предполагам, вътрешни съображения, продаде само относително голям пакет от необслужени кредити и капитализира печалбите си за 2019 г. (приблизително 65 млн. евро). Правителството се втурна в ERM и единственият начин това да се случи към началото на юли бе да се уреди притежаване на миноритарен дял чрез държавната ББР. Процесът приключи преди очакваното решение за „Чакалнята“.

Новосформираният Европейски банков орган не успя да види през 2014 г. уникалната за европейската практика ликвидация на привидно платежоспособна банка – КТБ). КТБ по-рано беше капитализиран чрез политически услуги (прехвърляне на сметки и банкови договори на държавни предприятия, обслужване на държавни проекти, политически привилегировани клиенти  и т.н.), но и подложена на тревожни за вложителите действия на властите, включително разследване от главния прокурор (въз основа на твърдения от един от предпочитаните клиенти на банката).

Случаят с КТБ е важен в две отношения: той оправдава особената насоченост на ЕЦБ към България, но също така демонстрира, че никакъв надзор не може да бъде ефективен, ако възникнат проблеми от политически организирани действия или зависимости, договаряни „на кафе“ между местни бизнесмени и политици. Последните са по-склонни да се извършват по повод институции, които са местна, а не чуждестранна собственост. В България това неведнъж е водило до ропот от страна на посланици на страни членки на ЕС.

Това са само три от „Допълнителните фактори“.

България особено, но и Хърватия, доказват, че предположенията, възложени на тези фактори изтласкват класическите критерии за членство в еврозоната.

Хърватия се представя по тези критерии много по-лошо от България от момента, в който се присъедини към ЕС, особено по отношение на бюджетния дефицит и държавния дълг: За 2020 г. прогнозният дефицит е 7.1%, държавните разходи – 53.4% от БВП (от които плащането на лихви по дългове на правителството – 2.1% от БВП) и брутен държавен дълг – 88.6% от БВП (от 2013 г. той е под 75% от БВП само през 2017-2018 г.).

България не отговаря на критериите за инфлация (поради общ ръст на доходите и политически мотивирано увеличение на заплатите и пенсиите), но е единствената държава с бюджетен дефицит под 3% в ЕС, държавните разходи са 42% от БВП, лихвените плащания – 0,6% и брутният държавен дълг при 25.5% от БВП (за последните десет години той винаги е бил под 30% от БВП).

Замяната на класическите критерии с мониторинг на „допълнителните фактори“ може да се мотивира от своеобразен предохранителен принцип – да не се допускат мътни политически практики в Еврозоната. Но изглежда не е възможно ЕЦБ или Европейската комисия да могат ефективно да следват тази програма.

Материалът Хърватия и България в очакване на еврото е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Докато в Народното събрание вървеше гласуване, пред сградата протестиращи скандираха с искания за оставка на правителството. Недоволните са блокирали кръстовището пред Софийския университет.

След гласуването парламентарната група на левицата напусна залата.

В началото на заседанието от БСП поискаха да присъства премиерът Борисов. Вчера той отсъстваше заради участието си в заседанието на Съвета на ЕС в Брюксел, където се обсъждаше Многогодишната финансова рамка и фонда на стартиране на икономиките на ЕС, пострадали от пандемията. Днес министър председателят пък не бил в София.

Този вот на недоверие към кабинета „Борисов 3“ е пети опит на социалистите да свалят правителството.

Материалът Със 124 гласа депутатите отхвърлиха вота на недоверие е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Дяволът не е чак тъй черен – казват някои: след драстичен спад на световната икономика през 2020 г., догодина ни очаква бързо възстановяване. Този модел на икономическа криза е познат като V–образен. Той приема, че внезапният срив, онагледен с лявата чертичка на буквата V, ще бъде последван от точно толкова енергично подобрение – вървящата нагоре дясна черта. Сред оптимистите, очакващи подобна динамика на глобалната корона–криза, се нареждат авторитети като Пол Кругман и експертите на Morgan Stanley.

Но в азбуката има и други букви и явно това провокира икономистите за творчество. Някои прогнозират U–образна рецесия: подобрение ще има, но след като почакаме няколко години на дъното. Такава например беше траекторията на българската икономика в периода 2010–2015 г. Това предвижда в най-новата си прогноза за световното стопанство и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

W–образна е кризата на излъганите надежди: след първия трус, икономиката сякаш се закрепва, след което идва втората вълна. В кризисната супа от букви плува и едно тлъсто L, което напомня, че възстановяването само по себе си не е гарантирано.

Това са известни, популярни модели, но българската икономика е на път да ги обогати с друг, чисто нашенски тип криза, която най-добре може да се представи с една красива буква, патриотично взета от Кирилицата. Запознайте се с „Ц–образната рецесия“.

Тя се подчинява на следната схема. Човек и добре да живее, настъпва икономическа криза. Дотук добре – и по-страшни неща сме видели. Но след време светът си стъпва на краката. Правителствата подпомагат бизнеса, облекчават данъчния товар на домакинствата, сключват търговски споразумения и икономическата активност отново се засилва.

И точно когато целият свят жужи като кошер с бизнес идеи и нови социални инициативи, българската икономика се смъква още по-надолу. „Опашката“ на родното „Ц“ натежава, издължава се и в крайна сметка първата фаза на кризата започва да ни се вижда като Златен век. Светът междувременно е отишъл още по-далеч и нагоре от нас.

Защо в България да очакваме тъкмо „Ц рецесия“, а не например V или поне W? Два са основните механизми, които дърпат българската икономика надолу в тези сложни, вододелни времена. Първият е страхът, вторият е корупцията: същински воденични камъни, висящи на шията на българското общество и икономика.

Като говорим за макроикономическата вреда от страха, разбира се, трябва да избягваме безмозъчния оптимизъм, че акциите на борсата или цените на имотите само ще поскъпват. Най-успешните инвеститори са натрупали богатството си не с хазартни залози, а като са били по-предпазливи от стадото.

Тук става дума за всяването на страх сред населението като инструмент на националното управление: „Ако не гласуваш за нас, ще ти се случи нещо много лошо“. Нашите политици във властта създават усещането, че страшни неща са надвиснали над главите ни и само чакат удобния миг, за да ни връхлетят.

Политиците, разбира се, ни пазят от тези страшни неща и затова печелят избори. Но докато разиграват тази сценка пред народа, те посаждат семената на потребителското недоверие – и на изнасянето на капитали зад граница.

Просто напишете в търсачката Google „Борисов фалит“. Ще получите около 1.3 милиона резултата. През годините премиерът на България е плашил народа с държавен фалит поне пет пъти, в добавка – с фалит на НОИ (през февруари т.г.), с фалит на НЕК, а напоследък, за капак – с фалит на футболен клуб, любим на половин България.

Да не се разпростираме как управляващите отиграха ситуацията с коронавируса. Достатъчно говори абревиатурата НОЩ – тук ефектът на сплашване очевидно е търсен. Дори не споменаваме за една военна униформа, която се появяваше пред българите всяка сутрин…

В противовес, ето как постъпи президентът на САЩ след терористичните атаки на 11 септември 2001 г. Той каза на хората да не се страхуват и „да отидат да напазаруват за семействата си“, и дори ги подкани да посетят „Света на Дисни“. Подходът на Джордж Буш определено не блести с благородство, но поне е благотворен за икономиката: ако хората не се страхуват и пазаруват – дори на кредит, ще има печалби и работни места.

Така стигаме до една много съществена разлика: в повечето страни по света – богати и бедни, икономиката е приоритет на политиката. Управляващите знаят, че ако хората имат 100 долара повече на месец за харчене, това е добре за преизбирането им. Не така стоят нещата в България. При сегашния политически декор, достъпът до властта не зависи от това да се осигури по-висок жизнен стандарт на населението. Напротив, управляващите предпочитат да са начело на не особено заможни хора.

Докато плашат народа с фалит на всичко свято и с „камиони с трупове“, политиците автоматично зачеркват покупката на дълготрайни потребителски стоки. Отказват инициативите за започване на бизнес и инвестициите за разширяване на производствени мощности. Отблъскват и технологичните предприемачи и чуждите инвеститори.

Но защо са им потребление и инвестиции на нашите управляващи? Преизбирането им зависи не от просперитета, а от страха – страх от комунисти, терористи, травестити, вируси, световни пазари и всичко останало. А опашката на буквата „Ц“ започва да се издължава.

Вторият воденичен камък на българската икономика е корупцията. Тя има много изражения, но тук нека просто се замислим как ще постъпи средностатистическият българин, когато накрая в главата му светне, че под всичките клетви и увъртания на официалните глави из националните медии, нещата отдолу са гнили.

Например, че политици и съдии придобиват имоти на безценица в замяна на „дребни услуги“. Че Българската банка за развитие, вместо да подпомага малкия бизнес, купува на двойна цена акции на крупна частна банка: държавата за пореден път помага на ПИБ, а главните й акционери си запазват всички привилегии и активи. Снабдени с куп разрешителни, подпорните стени по морето стават хотелски комплекси. Финансовият министър и премиерът сърдечно си чатят с хазартен бос, известен като Черепа.

Как ли ще постъпи този обикновен българин, засипван от тези и много други доказателства, че моралът на големците в тази държава е съвсем прояден? Първо, ще се опита да спре да плаща данъци. Няма да дръзне да започне собствен бизнес. Ще се изолира от обществените процеси – на село или на вилата, за риба и гъби. Ще търси работа в сивата и черната икономика. Ще насърчава децата си да изберат професионална реализация в чужбина…

И буквата „Ц“ провисва опашка като ресторантски котарак.

Материалът Ц–образната рецесия е публикуван за пръв път на Икономически живот.