Ето кои са най-големите искове.

Исковата претенция срещу Веселин Денков е на стойност 11 686 736.53 лв., като са включени и 7 недвижими имота. Денков е обвинен от прокуратурата, че като съучастник и с цел имотна облага, е принудил чрез заплаха Станка Марангозова да поеме имуществено задължение, а друго лице, против волята му – да подпише като поръчител запис на заповед.

Искове за общо 9 066 211.44 лв. са предявени срещу Алекси Трифонов, участник в организирана престъпна група с Миню Стайков. Прокуратурата е повдигнала обвинение за това, че в периода 2009 – 2018 г. Трифонов е държал акцизни стоки без бандерол (цигари), чиято стойност е 3 798 750 лв.

Комисията е поискала отнемане на имущество от Евлоги Станоев, Антон Станоев и Георги Станоев. Срещу Евлоги Станоев и свързани с него лица и фирми искът е за 4 014 831.28 лв. Цената е формирана от дружествени дялове на „Скалата-04“ЕООД, „Еста Трейд“ ЕООД, „Съни Естейт“ ЕООД, „Дрийм 2007“ ООД, „Астория Рент“ ЕООД, от пазарната стойност на недвижими имоти, както и от парични средства по банкови сметки.

Срещу Антон Станоев и свързани с него лица и дружества е внесен иск на стойност 1 087 864.44 лв. Сумата е от дялове във фирмите „Джи Пи Груп-2010“ ЕООД, „Веджитейбълс“ ЕООД, „Фишленд България“ ЕООД, „Био Фрут-2014“ ЕООД, „Ем Комерс“ ЕООД, недвижими имоти, банкови влогове, складове, ниви, както и паричната равностойност на 3 леки автомобила.

Претендира се отнемане на дружествени дялове на Георги Станоев от „Гес 2010“ ЕООД, поземлени имоти, както и пазарната стойност на 4 леки автомобила за общо 370 026.64 лв .

Тримата са обвинени за участие в организирана престъпна група за разпространение на акцизни стоки без бандерол и за пране на пари.

Внесен е и иск срещу Здравко Босаков и свързани с него лица на стойност 888 505.59 лв. Той е обвинен, че през 2013 г. е получил пари и е извършил финансови операции, за които парични средства е предполагал, че са придобити от тежко умишлено престъпление. Деянието е извършено по поръчение на организирана престъпна група с ръководител Цветан Василев.

Срещу Борис Аврамов е внесен иск за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност на стойност 3 223 999.96 лв. Аврамов е обвинен от прокуратурата, че в периода януари 2016 г. – юли 2018 г., е ръководел организирана престъпна група за изнудване.

КПКОНПИ е внасла искови молби  за 3 145 330.18 лв. срещу Константин Ненов. Той е обвинен, че като член на Съвета на директорите на „Алфа Финанс Холдинг“ АД, през 2012 г. е преобразувал акции чрез покупко-продажба, в сговор с Иво Прокопиев и Иван Ненков.

Претендира се и сума от 4 125 398.84 лв. от Ромелия Кирилова, която е уличена, че е участвала в организирана престъпна група с Ветко и Маринела Арабаджиеви за избягване на плащане на данъчни задължения в големи размери.

Внесен е и иск срещу Петър Петров на стойност 4 756 740.78 лв. Той е обвинен от прокуратурата, че в периода 2008 – 2009 г. е използвал неистинска банкова гаранция, за да присвои крупна сума по договор между Община Карлово и фирма-изпълнител на реконструкция на тръбопровод от помпена станция.

Материалът Антикорупционната комисия отнема имущество за близо 53 млн. лева е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В Софийски градски съд се внасят две искови молби – срещу Миню Стайков и Стайко Стайков. Двамата са с повдигнати обвинения от прокуратурата.

Антикорупционната комисия е установила значително разминаване между легалните доходи и притежаваното имущество.

Съгласно днешното решение, Комисията ще предяви иск срещу Миню Стайков и свързани с него лица и търговски дружества за общо 137 486 796.65 лв.

В тази сума са включени суми, дружествени дялове в „Стайстрой консулт“ ЕООД, „Топаз Трейд“ ЕООД, „Топаз мел“ ООД, акции от две офшорни дружества, регистрирани в Панама, недвижими имоти в София и Карнобат, поземлени имоти, банкови влогове и два леки автомобила, собственост на „Топаз мел“ ООД: „Бентли Азуре“ на стойност 230 000 лв. и „Мерцедес С 500 4 Матик“ на стойност 84 000 лв.

Предявен е и иск за отнемане в полза на държавата на поземлен имот в с. Ситово, общ. Болярово, на стойност 202 698 лв., който е собственост на „Соларен парк Болярово“ ЕООД.

Искът срещу Стайко Стайков е в размер на 1 992 184 лв. и обхваща дружествени дялове от „Рент Лукс Мобил“ ЕООД, от „Топаз Мел“, от Topaz Mill Hellas Mon.Epe“, парични суми, както и 5 леки автомобила – „МЕРЦЕДЕС Е 500“ 4 МАТИК“ (35 000 лв.),„МЕРЦЕДЕС Е 350“ ЦДИ 4 MAТ“ (22 000 лв.), „МЕРЦЕДЕС МЛ 500 4 МАТИК“(46 000 лв.), МЕРЦЕДЕС АМГ Г 63“ (160 000 лв.), ремарке за лек автомобил, ВЛЕМИКС ВБТ 35-3(7 000 лв.)

В иска е включена и паричната равностойност на още десет автомобила.

През декември 2019 г. на Стайко Стайков бяха наложени запори от съда в размер на 1 990 673 лв. По искане на КПКОНПИ е наложен запор и върху 5 леки автомобила, които се водят собственост на „Рент лукс мобил“ ЕООД.

Материалът КПКОНПИ иска отнемане на имущество за 140 млн. лв. на Миню Стайков и сина му е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В публикации, излъчени на 12 и 14 юни т.г. се съдържат твърдения, които засягат министъра на образованието Красимир Вълчев и Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите.

Според публикациите, изпълнителният директор на Фондация „Просвета“ Мария Карабельова–Маргаритова, е кума на Красимир Вълчев и същевременно е съдружничка с неговата съпруга в консултантско дружество „Бонафиде Адвайзърс“ ООД.

Твърди се, че основната дейност на Фондацията се субсидира и е зависима от МОН, а всички нови учебници на издателска група „Просвета“ за 11 клас за учебната 2020/2021 г. са одобрени от министъра на образованието и науката.

Изнесена е и информация, че съпругата на министъра на образованието е собственик на „ПР енд ивент консултинг“ АД и е имала договори с КЗП.

Откакто Димитър Маргаритов, с когото са свързани лица по смисъла на закона, е председател на КЗП, от бюджета на тази комисия са разходвани около 100 000 лв. за организиране на събития, медийно обслужване и изработка на сувенири за КЗП и Европейския потребителски център – България.

Публикувани са и факсимилета на договор на стойност приблизително 35 000 лв., както и справка, съдържаща данни за лицата, посочени в сигнала и дружеството „Бонафиде Адвайзърс“ ООД.

В разследване на телевизия пък от 14 юни 2020 г., са изнесени данни за извършени нарушения от кмета на Община Ракитово – Костадин Холянов.

През 2016 г. кметът сключва договор за доставка на горива и смазочни материали чрез „пряко договаряне без обявление“ с „Петро 2016“ ЕООД, като фирмата е създадена дни преди решението за възлагане на поръчката. Посочва се, че управителят на „Петро 2016“ ЕООД – Пламен Михайлов, е подписал пълномощно на единия от синовете на кмета за разпореждане с парите в сметката на фирмата.

Според репортажа, синът на Холянов е и работодател на Михайлов, а горивото, което „Петро 2016“ ЕООД ще доставя на Община Ракитово, се съхранява в резервоар на бензиностанция, собственост на този кметски син.

Отделно от това се твърди, че кметът Холянов сключва договори за дърводобив и дървопреработване с фирми на своите синове.

Материалът Цацаров проверява министъра на образованието Красимир Вълчев е публикуван за пръв път на Икономически живот.

С решение на Комисията от 18.12.2019 г. е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на уведомление, получено от Софийска градска прокуратура, за привличане на Стоян Александров като обвиняем.

Обвиненията касаят извършване на банкови сделки без съответно разрешение, като от това са причинени значителни вреди и са получени значителни неправомерни доходи, както и данъчни престъпления, съобщават от КПКОНПИ.

Според прокуратурата, от 19.11.2002 г. до 12.02.2015 г. Александров, без необходимите разрешителни, е предоставял кредити и заеми срещу годишна лихва в размер на 14% до 18% на 61 физически и юридически лица в София, Бургас, Варна, Плевен, Царево, Видин и Пловдив.

Общият размер на предоставената сума е 541 000 лв., 1 693 160 щатски долара и 3 738 600 евро.

Отделно от това, в периода 27.09.2002 – 11.03.2009 г., и като управител на еднолични дружества с ограничена отговорност, Стоян Александров е извършвал банкова дейност без да има необходимия лиценз.

Предоставени са общи 13 кредита за 906 400 лв. и 9 955 579, 88 евро.

КПКОНПИ реши да се внесе искова молба срещу Александров и срещу свързани с него лица и дружества за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 10 376 874.55 лв.

Комисията претендира отнемане на 5 офиса и 2 склада в Плевен, апартамент в гр. Сандански, игрална зала с коктейл-бар, два магазина, масивна двуетажна сграда, масивна сграда от етаж и половина, както и жилище в гр. София, ведно с гараж, складово и таванско помещение към него.

Претендира се и отнемане на лек автомобил Ауди А8, както и на дружествени дялове и парични средства сметки в различни банки.

КПКОНПИ взе и решение за внасяне на искова молба в Софийски градски съд срещу Иво Прокопиев и Галя Прокопиева за отнемане на незаконно придобито имущество за общо 451 476.59 лв.

Претендира се отнемане на парични суми и акции, включително придобити в САЩ, Германия, Япония и Люксембург.

По това производство, на 17.02.2020 г. СГС уважи искане на КПКОНПИ за обезпечение на бъдещ иск срещу двете лица, поради установено значително несъответствие между имущество и доходи за периода 15.08.2008 – 15.08.2018 г.

С определението на СГС са наложени запори на акции, на банкови сметки, както и запор на моторна лодка „Merry Fisher 795 Marlin“.

Към Прокопиеви има и друго производство. През 2018 г. Антикорупционната комисия е внесла в Бургаския окръжен съд искова молба за отнемане в полза на държавата на 198 927 389,22 лв. Образувано е гражданско дело.

Наложените обезпечителни мерки по това дело касаят възбрани върху недвижими имоти, както и запори върху притежавани акции. През март 2020 г. по делото са наложени и допълнителни възбрани върху недвижими имоти в София и Балчик, собственост на дружества, контролирани от „Алфа Финанс холдинг“ АД поради непосредствена опасност от разпореждане с имотите.

По нито едно от производствата, касаещи Иво Прокопиев и Галя Прокопиева, не са предприемани действия, свързани с имущество, принадлежащо на „Икономедиа“ АД, информират от КПКОНПИ.

Материалът КПКОНПИ с иск за отнемане на имущество на Стоян Александров и Иво Прокопиев е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщиха от антикорупционния орган след заседине, проведено чрез видеоконферентна връзка.

Кирчев заема длъжността от 8 март 2016 г. и до 5 март 2016 г. е бил управител и съдружник в две търговски дружества – „Чарли – 96“ ООД и „Автогруп“ ООД.

След назначаването му за директор на РЗИ, дружествата са собственост на неговата съпруга, която става и техен управител.

Установено е, че за нуждите на служебните автомобили на здравната инспекция, са закупувани резервни части и консумативи пряко от  „Чарли – 96“, чийто управител и едноличен собственик на капитала е съпругата на директора Кирчев.

Разпореждането с бюджета на РЗИ е негово длъжностно задължение и така той е подписал общо 10 платежни нареждания по фактури, с които са закупувани авточасти от това дружество.

Разходването на бюджетни средства е в частен интерес – в полза на търговец, собственост на свързано с директора на РЗИ лице /неговата съпруга/.

С решението на КПКОНПИ на Виктор Кирчев е наложена глоба в размер на 10 000 лв.

Материалът Шефът на РЗИ в Кърджали купувал авточасти от фирма на съпругата си е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Между община Козлодуй, представлявана от Маринела Николова, и едноличен търговец са били сключени девет договора за наем на земеделска земя. Общата площ на наетите общински ниви е близо 2250 дка., а договорите са за срок от по четири години.

Всеки договор е предшестван от съответна тръжна процедура, завършила с определяне на спечелил търга – само въпросният едноличен търговец за всички девет договора.

В същото време е установено, че кметът на общината е отдал под аренда на този търговец и собствените си земеделски земи (два договора за близо 87 дка), със срок до 2027 г.

Заради тези лични договори кметът Маринела Николова е действала като свързано лице с едноличния търговец, при подписването на договорите за наем на общинска земеделска земя. Наложени са глоби за общо 45 000 лв.

Има конфликт на интереси и за Симеон Симеонов, кмет на град Тервел. За мандата 2015 – 2019 г. той е бил председател на Общинския съвет. В четири заседания на общинския съвет през 2019 г. на гласуване, е било подложено предложение на МК „За нов Тервел“ за включване в дневния ред на точка за откриване на процедура за предстрочно прекратяване на правомощията на председателя на съвета и за избор на нов председател.

Предложенията не са били приети, като в гласуването на всяко от четирите заседания, с глас „против“, е взел участие и самият Симеон Симеонов. С това е нарушил забраната на чл. 56 ЗПКОНПИ, според който лице, заемащо висша публична длъжност, няма право при изпълнение на задълженията си да гласува в частен (в случая свой личен) интерес. Той е глобен с 20 000 лв.

Антикорупционната комисия е образувала производство и за Румен Павлов, кмет на Стражица. Установено е, че неговият брат, действащ като едноличен търговец, е подал до кмета на Стражица 24 заявления за издаване на разрешения за почистване от дървесна растителност на имоти.

След съответни процедури са издадени 24 заповеди в полза на едноличния търговец, от които Румен Павлов е подписал 11. На основание тези 11 заповеди, кметът Павлов е издал 69 отделни разрешителни на едноличния търговец – негов брат.

Отделно от това е установено, че между Община Стражица, представлявана от кмета Румен Павлов, и едноличния търговец – негов брат, е сключен договор за отдаване под наем на земеделска земя – общинска собственост (4,151 дка, за срок от една стопанска година). Кметът ще бъде глобен с общо 60 000 лв.

Материалът Кметовете на Козлодуй, Тервел и Стражица в конфликт на интереси е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според процедурата, за да бъде избран кандидатът трябва да получи повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители.

„За“ кандидатът на ПГ на „Воля – Българските родолюбци“ Симеон Найденов гласуваха 12 народни представители, „против“ бяха 42 и „въздържали се“ – 136.

Досегашният главен прокурор бе предложен за горещия пост от управляващата коалиция.

„В условията на един нов и несъвършен закон, трябва да се постараем ръководителят на институцията да бъде един от най-вещите, опитни юристи, които биха могли да обхванат тази дейност и да я насочат правилно“, каза Явор Нотев от Атака.

„Всички сме свидетели в професионалните качества на г-н Цацаров. Ако трябва да бъдем откровени, трябва да кажем, че докато той беше главен прокурор, той демонстрира надпартийност“, заяви Вежди Рашидов.

„Ако днес попитаме някого с какво свързва КПКОНПИ, повечето хора ще кажат с незаконно придобитата тераса на нейния председател Пламен Георгиев. Какво последва от това – за награда лично премиерът го направи консул. Това прилича ли ви на борба с корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество“, попита лидерът на БСП Корнелия Нинова.  

Според нея за две години Комисията е доказала своята неефективност и е необходима коренна промяна. Нинова заяви, че БСП няма да подкрепи нито един от кандидатите.

Сотир Стефанов Цацаров е роден на 28 август 1966 г. в Пловдив. Завършил е право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бил е председател на Районния съд в Асеновград, на Окръжния съд в Пловдив, а от 10 януари 2013 година е главен прокурор.

Материалът Сотир Цацаров е новият председател на Антикорупционната комисия е публикуван за пръв път на Икономически живот.