Агенцията припомня, че Великобритания е станала първата държава с рейтинг AAA, която претърпя двойно понижение след гласуването си за Брекзит през 2016 г. Понастоящем S&P го оценява като AA със „стабилна“ перспектива, което означава, че понижаването на рейтинга не е непосредствен риск, но твърдият Brexit ще окаже отново натиск.

„Нашите суверенни рейтинги в Обединеното кралство биха могли да бъдат подложени на натиск надолу, ако икономическото възстановяване е значително по-слабо, отколкото очакваме, което прави фискалната консолидация по-предизвикателна“, заявяват анализатори на S&P.

Те уточняват, че това може да се случи, ако износът на стоки и услуги от Великобритания загуби достъп до ключови европейски пазари за продължителен период, без да се определя какво означава „продължителен период“. Но по думите им, очакванията са икономическите и политическите последици от непостигането на сделка да насърчат и двете страни за намиране на общ език.

Междувременно председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен коментира, че преговарящите от Европейският съюз и Великобритания се намират на „последната миля“ в преговорите за търговско споразумение, като създадената архитектура е „наред“, но остават да се изяснят подробностите.

По думите й, ЕК иска „равнопоставени условия, не само в началото, но и с течение на времето … това е архитектурата, която изграждаме„.
Според фон дер Лайен обаче от решаващо значение за постигане на търговска сделка са детайлите.

В същото време външният министър на Германия Хайко Маас е заявил, че Европейският съюз „засилва“ подготовката за Брекзит без търговско споразумение, продължавайки преговорите, независимо от факта, че всички срокове са били нарушени.

Материалът Великобритания рискува ново понижение на кредитния рейтинг е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това става ясно от съобщението на Министерството на финансите.

МФ пише още, че решението на Moody’s отразява подобряването на институционалния капацитет и ефективността при разработване на политики, с което страната навлиза в последния етап преди членството в еврозоната. Повишеният рейтинг отчита също и намаления риск по отношение на дълга в чуждестранна валута, значителните фискални резерви и очакванията, че благоприятната динамика на бюджетните показатели и дълга в периода след шока от пандемията ще подкрепят силната фискална позиция.

Анализаторите оценяват влизането на България във Валутния механизъм II (ВМ II) като една от последните решаващи стъпки преди членството в еврозоната, изтъкват още от финансовото ни ведомство. Moody’s отчита и установеното тясно сътрудничество между ЕЦБ и БНБ в областта на банковия надзор и счита, че то ще допринесе допълнително за подобряване на регулаторната среда и ще насърчи приемането на най-добри практики.

Според Агенцията пандемията ще се отрази негативно на публичните финанси на страната ни. Спадът на БВП е оценен на 3.5 % през 2020 г., последван от възстановяване от 2.7 % през 2021 г.

Очакваният спад и необходимостта от подкрепа на икономическата активност за справяне с пандемията ще окажат натиск върху приходите и разходите на бюджета и ще доведат до дефицит от 3 % от БВП през 2020 г. и 1.6 % през 2021 г. Moody’s очакват държавният дълг да се повиши до 23.9 % през 2020 г. и 24.2 % през 2021 г., след което постепенно да се понижи до 23.5 % през 2022 г.

Премиерът Борисов се похвали с постинг във Фейскбук с решението на Moody’s. Борисов завършва, изтъквайки – „Поредното международно признание за нашата фискална политика ни задължава да довършим работата си докрай и да не допускаме отклоняване от курса“, което в политически контекст означава, че масовите искания за оставка не са в дневния ред на кабинета.

Материалът Moody’s оцени влизането ни в ERM II е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Настоящата конструкция на фискалния резерв (ФР) датира от средата на 1997 г., когато е въведен паричният съвет у нас. Замисълът на ФР бе да осигури средства на правителството за регулярно обслужване на външния държавен дълг. В средата на 90-те години на миналия век възникна (пореден!) сериозен проблем с обслужването на външния държавен дълг (след въведения едностранен мораториум по неговото обслужване в началото на 90-те години на ХХ в.) и това бе причината през 1997 г. да се отделят и замразят специални финансови ресурси за осигуряване на редовното обслужване на външния държавен дълг. Преобладаващата част от ФР (примерно около 95%) е предвиден да се поддържа във вид на депозит в БНБ (като част от пасива на баланса на у-ние „Емисионно“ на БНБ) с оглед тя да е изцяло покрита от брутните валутни резерви на страната. Последното изискване се свързва с необходимостта правителството да разполага без проблеми и винаги, когато е необходимо, с т.нар. „твърда валута“ за обслужване на външния си дълг.

До 1996 г. България не беше включена в световните класации по кредитен рейтинг и това затрудняваше емитирането на нови държавни заеми. При въвеждането на паричния съвет кредитният рейтинг на България се оценяваше от Moody’s на възможно минималния и символичен В2 – най-ниският кредитен рейтинг сред страните от Централна и Източна Европа.

От тогава се мина почти четвърт век, настъпиха сериозни подобрения в българската икономика, България се включи в ЕС и започна да се третира от чуждестранните инвеститори относително равноправно в рамките на ЕС. Към настоящия момент страната има претенциите да се включи в предверието на Еврозоната.  

Към началото на ХХI в. кредитният рейтинг на страната се поддържа устойчиво в рамките на инвестиционен ранг. При твърдия фиксиран курс на местната валута към EUR и драстично намалелия държавен дълг правителството няма проблеми при обслужването на дълга си. Винаги при необходимост то може да емитира дълг на вътрешния или международен капиталов пазар при приемливи и поносими лихвени равнища.

България стартира паричния съвет с депозит на правителството в БНБ от близо 600 млн. лв. С времето той нарасна до около 10-12 млрд. лв. и започна инцидентно и негласно да се третира като държавен резерв за посрещане на непредвидени разходи. Такъв тип разходи възникнаха при финансово-икономическата криза от 2008 г., както и при настоящата короновирусна пандемия.

2. Статистически и аналитични оценки

На Фигура 1 може да се проследи динамиката на ФР за последните десетина години. Част от средствата от ФР бяха използвани от правителството и влязоха в оборот след 2008 г., но при провежданата в последствие твърда рестриктивна бюджетна политика ФР възстанови приетите по неясни критерии за нормални стойности от 10-12 млрд. лв.

Във ФР се поддържат немалко финансови ресурси на правителството и на бюджетни организации. Същевременно правителството има емитирани свои задължения във вид на държавен дълг. Получава се своеобразна двойственост: Правителството притежава свои собствени ресурси, които поддържа във вид на депозит в БНБ, от една страна, а същевременно емитира свои дългови задължения за покриване на ФР и на възникнали държавни финансови нужди, от друга. Иначе казано: Правителството емитира и поддържа свой дълг отчасти, за да поддържа свой собствен депозит в БНБ?!

Оценките стават по-драстични и смущаващи, ако се влезе в дълбочина. Международната конюнктура е неблагоприятна за кредиторите, поради което инвестираните средства от брутните валутни резерви на страната, които се стопанисват от БНБ в ниско рискови дългови и финансови инструменти (преди всичко емисии на Държавни ценни книжа на развитите западни икономики), са с нищожна, дори отрицателна доходност. Така например БНБ отчита в последния си отчет за 2019 г., че инвестираните в чужбина средства от брутните валутни резерви на страната (те се оценяват на около 27 млрд. EUR към настоящия момент) са с отрицателна доходност от -0,28%! ФР е с отрицателна доходност! Същевременно лихвите, плащани от държавния бюджет за обслужване на държавния дълг, съвсем не са безобидни.

На Фигура 2 може да се проследи отношението между ФР, от една страна, и консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“, от друга. След 2008 г. ФР намалява относително спрямо държавния дълг, но все пак заема устойчиво около една трета от него, т.е. една трета от емитирания държавен дълг е предназначен за поддържане на бездоходен правителствен депозит в БНБ.

Оценката на разходите, които се правят за поддържането на ФР, минава през два етапа. Първо, в консолидирания държавен бюджет фигурира информация за обслужването на държавния дълг, т.е. заделените средства за т.нар. лихвени плащания. Второ, приема се, че разходите за поддържане на ФР са пропорционални на техния дял в държавния дълг, представен на Фигура 2. Резултатите са показани на Фигура 3.

Числата на Фигура 3 са смущаващи. Без никаква необходимост се харчат по над 200 млн. лв. годишно от Консолидирания държавен бюджет за лукса за поддържане на безполезен ФР. Погледнато от друг ъгъл, плащаните 200 млн. лв. са около 2% лихви по емитиран държавен дълг за осигуряване на ФР от 10 млрд. лв. Лошо е, че този безспорен факт не се осъзнава нито от т.нар. специалисти в Министерството на финансите, нито от народните представители, в чието задължение се включва осмислянето на бюджетните пропорции.

3. Заключение

Поддържането на инерцията в мисленето и в поведението не е добър атестат за качеството на макроикономическото управление. То може да е удобно за поддържане на управленско статукво и за бягство от отговорност при приемане на възлови държавнически решения, но не е в национален интерес. Това, което е било вчера, днес вече е възможно да се оценява като отживелица. Лицата, ангажирани с макроикономическо управление, следва да наблюдават внимателно и отговорно промените в реалния живот, да оценяват вероятната перспектива и да приемат ефективни решения от национален интерес. В противен случай ще останем вечни икономически маргинали в ЕС, ще се изненадваме на всяка възникнала новост (като изживявания коронавирус) и ще поднасяме вечно празното си канче в очакване на подаяние от тези държави, които демонстрират ефективно мислене и поведение.

Материалът Горчивият привкус на фискалния резерв е публикуван за пръв път на Икономически живот.

От Fitch Ratings разясняват защо се отклоняват от регламента на агенцията за кредитен рейтинг на ЕС (CRA), според който публикуването на суверенни прегледи подлежи на ограничения и трябва да се извършва в съответствие с публикуван график. От Fitch обаче изтъкват, че публикуват преглед на рейтинг в ситуации, когато има съществена промяна в кредитоспособността на емитента, която прави неподходящо чакането до следващата планирана дата за преглед. За България тя е 21 август.

Рейтинговата агенция ревизира в посока надолу прогнозата си за растежа на БВП на България за 2020 г., от 3,2 % на минус 5,1 %, отразявайки влиянието на пандемията с Covid-19 на икономическата активност в страната. През 2021 г. растежът ще се възстанови до 4,2 %, като потреблението и инвестициите ще отчетат съществено нарастване. Приносът на нетния износ към икономическия растеж ще остане малък 0.1 пр.п., поради силното вътрешно търсене.

Fitch очаква бюджетните резултати на България да се влошат рязко през 2020 г., предвид очакваното икономическо свиване и продължаващото фискално облекчаване в отговор на пандемията COVID-19.

Прогнозите на агенцията са по-консервативни от тези на правителството, като се прогнозира България да отчете дефицит от първичния и основния дял съответно от 2.8% и 3.6% от БВП.

Като имат предвид необходимостта от допълнително финансиране на страната през 2020 г., от рейтинговата агенция очакват правителственият дълг да се увеличи с 8,1 пр. п. спрямо 2019 г. В същото време Fitch очакват благоразумната фискална политика с устойчиво управление на дълга да продължи.       

Сред основните фактори, които биха могли да доведат до повишение на рейтинга, е посочен напредък в процеса на присъединяване към еврозоната, подобряване на потенциала за растеж на икономиката, стабилно подобрение във външните баланси и фискалната позиция. Съответно сред факторите, които биха довели до понижение на рейтинга, е изведено продължително нарастване в публичния дълг предизвикано от фискално разхлабване, появата на външни дисбаланси и/или влошаване на външната конкурентоспособност.

В същото време агенцията коментира, че пандемията COVID-19 е увеличила несигурността по отношение на сроковете за едновременно влизане на България в ERM-2 и в банковия съюз и ERM II, въпреки че смятат процесът за активен. Fitch обаче определя като малко вероятно страната ни да изпълни крайния срок за края на април за завършване на увеличението на капиталовия буфер на ПИБ, изискване съгласно комплексната оценка на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Материалът Fitch с извънреден доклад за България, ревизира надолу прогнозата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В края на миналата седмица международната рейтингова агенция Standard&Poor’s Global Ratings повиши дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута от ‘BBB-/A-3 до ‘BBB/A-2’ с положителна перспектива. Накратко, агенцията аргументира действието с постигането на икономически растеж без натрупване на външни дисбаланси, добрите бюджетни показатели и напредъка по пътя към Механизма на обменните курсове (ERM 2).

Няколко важни акцента в анализа на Standard&Poor’s, които заслужават внимание:

• България постига икономически растеж в последните години при поддържане на бюджетна дисциплина и с излишък по текущата сметка, с други думи – не се наблюдава натрупване на значими макроикономически дисбаланси. Още повече, независимо от динамиката на пазара на труда и бързото нарастване на възнагражденията, икономиката не губи международна конкурентоспособност, като износът продължава да расте. Според агенцията, рекордно ниската безработица и продължаващото покачване на заплатите няма да е пречка пред износа в средносрочен план, най-малкото защото към момента България все още е страната в ЕС с най-ниски разходи за труд.
• Заедно с това, анализът отчита и промените в структурата на икономиката. Прогнозата за преките чужди инвестиции до 2022 г. е за запазване на относително ниските нива от последните няколко години. В същото време агенцията отчита, че външният капитал в много по-голяма степен се насочва към индустриални предприятия, за сметка на  придобиване на недвижими имоти или строителство. Тези инвестиции имат важен принос за трансформацията в промишлеността, която води до нарастване на износа на продукти с по-висока добавена стойност, включително машини и съоръжения, за сметка на свиване на отраслите, разчитащи на евтин нископроизводителен труд.
• Вътрешното търсене ще се превърне в по-важен фактор за икономически растеж в следващите няколко години. От една страна, нарастването на доходите и позитивните очаквания за пазара на труда ще подкрепят по-високо потребление на домакинствата. Заедно с това, публичните инвестиции значително ще нараснат до 2022 г. заради финализиране на капиталови разходи, планирани в рамките на оперативните програми за периода 2014-2020 г.
• Застаряването на населението и външната миграция постепенно свиват работната сила и този процес вероятно ще продължи, което ограничава увеличаването на потенциала на българската икономика в дългосрочен план. Демографското предизвикателство обаче е основание за провеждане на структурни реформи. Част от тях са пряко относими към пазара на труда, като например преодоляването на несъответствията между търсените и предлаганите знания и умения. Агенцията отчита необходимостта от подобряване на функциониране на съдебната система, което е предпоставка за дългосрочно развитие на бизнес средата, а това, от своя страна, е основание за привличане на повече чужди инвестиции от прогнозираните нива в разглеждания базов сценарий. Допълнителен фактор за реформи е и очакваното обвързване на европейските средства в периода 2021-2027 с върховенството на закона. Като цяло, агенцията счита членството в ЕС като своеобразен „двигател“, насърчаващ институционалното сближаване.
• Намаляването на нивото на държавния дълг през последните пет години е фактор за повишаването на рейтинга. Заедно с ниската задлъжнялост на домакинствата и частния сектор, то представлява буфер при външни шокове. Ролята на бюджетната дисциплина обичайно се омаловажават в благоприятната част от икономическия цикъл. Трябва отново да припомним, че доверието бързо се губи и бавно се връща – влошаването на бюджетните показатели и фалитът на КТБ през 2014 г. доведоха до две поредни намалявания на кредитния рейтинг в рамките на месеци, докато дори само връщането на старото ниво отне пет години.

За пореден път, буди недоумение анализът на ролята на паричния режим в България. По методологията на агенцията, паричните съвети са по-скоро слабост, като за България аргументацията е основно по линия на ограничената възможност на централната банка да бъде „кредитор от последна инстанция“. Без да коментираме, че всъщност ограничаването на свободата за провеждане на монетарна политика е съдържателното предимство на самата институция на паричния съвет, трябва да посочим, че в доклада всъщност многократно се посочват големите постижения за макроикономическата стабилност, които са резултат именно на функционирането на борда. Те включват както дисциплиниращата роля върху политици от всички части на спектъра по отношение на данъчно и разходно благоразумие, така и натрупването на нарастващи външни резерви, а заедно с това и поддържане на висок капитал в банковата система.  

Още една специфика на методологията на рейтинговата агенция си струва да бъде припомнена – основания за нисък рейтинг е ниското ниво на БВП на човек от населението. С други думи, бюджетната дисциплина и ниският дълг са необходимо, но недостатъчно условие за висок рейтинг; бедни страни с висок рейтинг няма. Още една причина да има фокус върху политики за постигането на дългосрочен висок икономически растеж и по-бързо сближаване с най-развитите икономики в ЕС.

Рейтингът може да бъде повишен при две развития – поддържането на бърз икономически растеж без натрупване на макроикономически дисбаланси или влошаване на бюджетната дисциплина и материализиране на значими структурни и институционални промени, например напредък по пътя за присъединяване към ERM II. В този контекст, агенцията отчита, че българското правителство е изпълнило предложените и поети от самото него ангажименти като предварителна подготовка за присъединяване към Механизма на обменните курсове. Необходимо е отново да припомним, че част от ангажиментите, които българското правителство пое, не представляват реални реформи – например в областта на несъстоятелността е обещано стартиране на проект, преглед и анализ на съществуващата уредба, препоръки, модел за събиране на данни, пътна карта; няма обаче действие по същинска промяна. Новоприетият закон за публичните предприятия пък страда от редица пропуски, които дават основания за съмнение в бъдещето му ефективно прилагане, още повече, че той не решава един от най-съществените проблеми – преструктуриране или закриване на лошо управлявани държавни компании.

Материалът По-висок кредитен рейтинг: 8 извода за икономическата политика е публикуван за пръв път на Икономически живот.