Потребителите у нас вече имат възможност да се възползват от допълнителни услуги на Revolut Bank чрез мобилното приложение, процес, който отнема на клиентите само няколко минути.

Revolut има над 15 милиона клиенти по целия свят, като в България те са повече от 220 000. Финтех компанията е уверена, че депозитните сметки, заедно с широката гама от продукти и услуги, ще осигурят на българските потребители повече контрол, добавена стойност и сигурност в сравнение с традиционните банки.

„Нашият продуктов дизайн е единствен по рода си – нямаме скрити такси и непрекъснато създаваме нови и иновативни финансови продукти”, казва Виргилиюс Миркес, главен изпълнителен директор на Revolut Bank.

Към момента Revolut Group е събрала инвестиции в размер на почти 1 милиард щатски долари, а наскоро беше оценена на 5,5 милиарда щатски долари. През изминалата година Revolut откри своя специализирана банка в Полша и Литва, наскоро банковият лиценз беше разширен на още 8 пазара в Централна и Източна Европа, включително Кипър, Естония, Гърция, Латвия, Малта, Румъния, Словакия и Словения. Специализираният банков лиценз позволява на Revolut Bank да предоставя ограничени банкови услуги чрез приложението Revolut, както и редица финансови услуги и продукти, предлагани от други компании от Revolut Group.

Използвайки приложението Revolut, клиентите могат да проследяват точно колко харчат всеки месец за ресторанти и хранителни стоки, могат да определят месечни бюджети за разходи за тези категории и да управляват такси за абонаментни услуги, бързо да изпращат и получават пари от приятели, както и да закръглят сметките от своите картови плащания и да натрупват оставащите суми. Клиентите на Revolut могат също така да харчат и превеждат пари в глобален мащаб без скрити такси, да държат и обменят 29 валути в приложението и да изпращат бързо пари на семейството и приятелите си.

Материалът Глобална финансова платформа стъпи и в България е публикуван за пръв път на Икономически живот.

БНБ отчита възможен сценарий на изостряне на икономическата криза и свързано с това съществено влошаване на кредитните портфейли.
При този сценарий, на банките може да се наложи да оперират временно под комбинираното изискване за капиталови буфери, като трябва да имат готовност да изготвят и изпълняват планове за тяхното възстановяване.

Това посочва управителят на Централната банка Димитър Радев в своя публикация в бюлетина на Асоциацията на банките в България по повод Деня на банкера, 6 декември.

По думите на Радев, перспективата за продължаващи негативни развития в икономиката е основание да очакваме материализиране на кредитен риск и влошаване на качеството на активи в балансите на банките.

Според него се очертава висока вероятност за обръщане на наблюдаваната през последните няколко години тенденция на спад в размера и дела на необслужваните експозиции. Изтичането на крайния срок на мораториума за отсрочване на задължения по банкови кредити също може да бъде последвано от повишаване на необслужваните експозиции.

Радев очертава и рамката на действие в краткосрочен план, като опорните позиции на тази рамка са: продължаване на приетите по-рано антикризисни мерки толкова дълго, колкото е необходимо, включително по отношение на дивидентите, рисковите експозиции и антицикличния капиталов буфер; поддържане на високите изисквания за капитал и ликвидност, като имаме готовност да реагираме и на сценарий, при който може да се наложи банките временно да оперират под комбинираното изискване за капиталови буфери; и прилагане на новоприетата от ЕБО рамка за мораториум върху плащанията по кредити.

Димитър Радев обаче смята, че както предизвикателствата, произтичащи от COVID-19, са се появили неочаквано и негативните резултати в икономиката се проявиха бързо, така и преодоляването на кризата може да настъпи в обозрим хоризонт, ако бъдат намерени решения за ефективното ограничаване на пандемията.

Затова той предупреждава, че трябва да има готовност да се активират и допълнителни мерки, ако развитието на ситуацията го налага.

Междувременно, поддържането на капацитета на банковия сектор за непрекъсваемост на кредитната дейност ще бъде нашият съвместен принос за подкрепа на всеки отделен банков клиент и на икономиката на страната. Както и през най-трудните фази на кризата, банковият сектор следва да може да поеме ролята на опора като източник на кредитен ресурс и в последващия период на възстановяване и растеж, коментира още управителят на БНБ.

Публикуваме и пълния текст на анализа:

„Посрещаме Деня на банкера в година, която ни изправи пред безпрецедентни предизвикателства: първо, свързани с последиците от пандемията с COVID-19; и второ, със завършването на стратегическия проект за включване на българския лев в Европейския валутен механизъм (ERM II), едновременно с присъединяването на страната към Европейския банков съюз, включително към Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране.

От позицията на банковия сектор основните въпроси са два: как се справихме до момента, и какво предстои?

Нашата цел, дефинирана още в началото на кризата, беше банковият сектор да генерира решения, а не проблеми. В резултат на направеното през последните години, ние бяхме добре позиционирани за изпълнението на тази цел. Банковият сектор „влезе“ в кризата с над 19% капиталова адекватност на базовия собствен капитал от първи ред и с над 260% коефициент на ликвидно покритие, или многократно над регулаторните изисквания.

Независимо от добрата изходна позиция, ние бяхме наясно, че в резултат на рязкото влошаване на средата, в която оперират банките, са необходими нови мерки за допълнително укрепване на тяхната капиталова и ликвидна позиция. За тази цел през месец март т.г. приехме такива мерки с общ ефект над 8% от БВП. Те включваха: капитализиране на цялата печалба в сектора; значително намаляване на чуждестранните експозиции с по-висок риск и отменяне на предвидените две увеличения на антицикличния капиталов буфер.

Търсеният ефект от тези нови мерки беше в две основни направления: поддържане на кредитната активност и облекчаване на кредитополучателите на банките – фирми и домакинства, чрез одобряването на частен мораториум, предложен от индустрията върху плащанията по кредити. Резултатите потвърждават, че към момента този ефект е постигнат. Към края на месец октомври т.г. не само че не сме свидетели на стагнация в кредитната дейност, но кредитите за фирмите и домакинствата се увеличават на годишна база съответно с 2.5 и 7.3 процента. В същото време одобрените искания за отлагане на плащания по реда на частния мораториум достигнаха близо 109 хил. при своя пик през месец август т.г. при брутна балансова стойност на отсрочените кредити от над 9 млрд. лева, което представлява значително финансово облекчение за засегнатите фирми и домакинства.

Задачите, свързани със смекчаването на последиците от COVID-19 за банките и техните клиенти, ангажираха значителна част от нашите усилия. Въпреки това успяхме да създадем организация и да дадем важен принос и за финализиране изпълнението на стратегическата задача за включване на лева в ERM II и присъединяването на страната към Единния надзорен механизъм чрез установяването на тясно сътрудничество на Българската народна банка с Европейската централна банка. Като следствие от присъединяването към Единния надзорен механизъм, страната се присъедини и към Единния механизъм за преструктуриране. От 1 октомври 2020 г. Европейската централна банка упражнява пряк надзор върху пет български значими кредитни институции, а Единният съвет за преструктуриране пое функцията на орган за преструктуриране за тези институции и за всички трансгранични групи. В резултат на добрата подготовка преходът към новия надзорен режим премина гладко, без каквито и да било сътресения за банките и техните клиенти.

Следователно, отговорът на първия въпрос е, че до момента се справяме успешно с изпълнението както на извънредните, породени от пандемията, така и на стратегическите задачи пред банковия сектор. Денят на банкера е добър повод да отчетем приноса и отдадем заслуженото на всички колеги за това, че имаме все така силен, поддържащ фирмите, домакинствата и икономиката като цяло банков сектор при запазена обща финансова стабилност в страната.

По-важният въпрос, пред който сме изправени в момента, е какво предстои? Този въпрос няма лесен отговор, поради развитието на кризата, което я прави много по-несигурна като параметри в сравнение с предишни исторически периоди на икономически и финансови затруднения.

Втората вълна на интензивно разпространение на COVID-19 и новата фаза на ограничителни мерки отново поставят на изпитание редица сектори. Състоянието на банките, изпълняващи функцията на финансово посредничество, е от ключово значение за цялата икономика. Оттук произтича огромната отговорност на Българската народна банка за изпълнението на законово определения ни мандат и специално на целта за поддържане на стабилността на банковата система.

Това изисква да запазим традиционния фокус върху високите изисквания за капитал и ликвидност в банките. Тези изисквания не са самоцелни, а следват от необходимостта банките да разполагат с резерви. От една страна, резервите позволяват поемането на разходи и загуби, произтичащи от влошено качество на активите в условията на неблагоприятна макроикономическа среда. От друга страна, те поддържат кредитния капаците на банките.

Ето защо е логично да се очаква, че ние ще продължим да прилагаме мерките от антикризисния пакет, приет през месец март т. г. В допълнение на това, ние текущо анализираме ситуацията и като макропруденциален надзорен орган отчитаме възможния сценарий на изостряне на икономическата криза и свързано с това съществено влошаване на кредитните портфейли. При този сценарий, на банките може да се наложи да оперират временно под комбинираното изискване за капиталови буфери, като трябва да имат готовност да изготвят и изпълняват планове за тяхното възстановяване.

Перспективата за продължаващи негативни развития в икономиката е основание да очакваме материализиране на кредитен риск и влошаване на качеството на активи в балансите на банките. Очертава се висока вероятност за обръщане на наблюдаваната през последните няколко години тенденция на спад в размера и дела на необслужваните експозиции. Изтичането на крайния срок на мораториума за отсрочване на задължения по банкови кредити също може да бъде последвано от повишаване на необслужваните експозиции.

Настоящият мораториум беше възможен на основата на общоевропейска рамка, установена от Европейския банков орган (ЕБО), чрез приетите от него Насоки относно законодателните и частните мораториуми върху плащания по кредити във връзка с COVID-19. Прилагането на тази рамка позволи гъвкавост на банките и облекчи десетки хиляди техни клиенти, физически и юридически лица, изпитващи затруднения в кризата.

През септември т.г. в ЕБО бе взето решение за преустановяване на мораториумите върху плащанията по банкови кредити, но повторното разпространение на пандемията и новите ограничителни мерки дадоха основание за актуален анализ и удължаване на сроковете на мораториумите при въвеждане на ограничителни условия. Българската народна банка заедно с останалите национални надзорни органи участваше активно в дискусиите в ЕБО по тази тема. Имаме готовност бързо да приложим необходимите решения в България, при съблюдаване на утвърдените от ЕБО условия – удължаване до 31 март 2021 г. на срока за подаване на заявления за отсрочване на задължения и одобряването им от банките, при максимално допустимо 9-месечно отсрочване, включващо и срока на вече одобрено отсрочване по съответната експозиция.

Извън приложното поле на мораториума, банките разполагат с възможност индивидуално да предоговарят кредити на техните клиенти, възможност, която те използват и в момента. В тези случаи, действащата обща пруденциална рамка изисква банките навременно и адекватно да прекласифицират експозиции като преструктурирани или в неизпълнение. Действията на банките в това отношение ще ангажират и надзорния процес, като важна входяща информация при надзорния преглед и оценки от страна на Българската народна банка.

Посоченото дотук очертава рамката на действие в краткосрочен план. Опорните позиции на тази рамка са: продължаване на приетите по-рано антикризисни мерки толкова дълго, колкото е необходимо, включително по отношение на дивидентите, рисковите експозиции и антицикличния капиталов буфер; поддържане на високите изисквания за капитал и ликвидност, като имаме готовност да реагираме и на сценарий, при който може да се наложи банките временно да оперират под комбинираното изискване за капиталови буфери; и прилагане на новоприетата от ЕБО рамка за мораториум върху плащанията по кредити. Имаме готовност да активираме и допълнителни мерки, ако развитието на ситуацията го налага.

Много е важно в трудната среда, в която се намираме, и силно ангажирани с антикризисните мерки, да не губим стратегическия си фокус, а той е насочен към успешното продължаване и финализиране на проекта, който започнахме преди няколко години за присъединяване на страната към еврозоната. Българската народна банка има сериозни отговорности в този процес и не е преустановявала работата по тяхното изпълнение. До момента, Управителният съвет на БНБ е приел концепции за работата по основните направления на дейност; пакет от промени във вътрешните правилници и наредби; както и конкретни мерки за ресурсно осигуряване и подобряване на капацитета. Нашето пълноправно и пълноценно участие в институциите на Банковия съюз играе важна роля в консолидирането на интеграционния процес. Очевидно, това е тема, която ще фигурира в дневния ред през следващите няколко години и която ще имаме много поводи да дискутираме.

Междувременно, поддържането на капацитета на банковия сектор за непрекъсваемост на кредитната дейност ще бъде нашият съвместен принос за подкрепа на всеки отделен банков клиент и на икономиката на страната. Както и през най-трудните фази на кризата, банковият сектор следва да може да поеме ролята на опора като източник на кредитен ресурс и в последващия период на възстановяване и растеж.

Въпреки днешната кризисна картина, един такъв период може да настъпи относително скоро. Предизвикателствата, произтичащи от COVID-19, се появиха неочаквано и негативните резултати в икономиката се проявиха бързо, но и преодоляването на кризата може да настъпи в обозрим хоризонт, ако бъдат намерени решения за ефективното ограничаване на пандемията.“

Материалът БНБ не изключва изостряне на икономическата криза е публикуван за пръв път на Икономически живот.

През третото тримесечие на 2020 г. възстановяването на глобалната икономическа активност се ускори. Конюнктурните индикатори показаха подобряване на бизнес климата както в промишлеността, така и в сектора на услугите, но към септември се наблюдават признаци за известно забавяне в темпа на възстановяване. По-­слабото глобално търсене на стоки и услуги, произтичащо от голямата икономическа несигурност, свързана с развитието на пандемията от COVID-19, продължи да потиска темповете на инфлация в глобален мащаб, най­-вече в страните с развити икономики.

През третото тримесечие ЕЦБ и Федералният резерв не предприеха нови мерки на паричната политика.В съответствие с показваните от международната конюнктура признаци за възстановяване на глобалната икономическа активност очакванията ни за външното търсене на български стоки и услуги са за свиване на темпа на годишен спад в края на 2020 г. и в началото на 2021 г.

През периода януари – юли 2020 г. бе отчетено слабо нарастване на излишъка общо по текущата и капиталовата сметка спрямо съответния период на 2019 г. в резултат най­-вече на намаляването на дефицита по търговския баланс при отчетено силно свиване на външно­търговските потоци към българската икономика.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. и през първото тримесечие на 2021 г. очакваме положителното салдо по текущата и капиталовата сметка да се увеличи спрямо нивото от края на 2019 г. главно поради по­висок излишък по капиталовата сметка при допускане за насочването на средства по оперативните програми на ЕС с цел преодоляване на последиците от разпространението на COVID-19 под формата на капиталови трансфери към България.

Депозитите на неправителствения сектор в банковата система продължиха да нарастват със сравнително високи темпове през периода юни – август 2020 г. под влияние както на продължаващото отлагане на потребление от страна на домакинствата и на ограничената инвестиционна активност на фирмите, така и на запазващото се формиране на спестявания с предпазен характер.

Започналата от март 2020 г. тенденция към забавяне на растежа на кредита за нефинансови предприятия и домакинства се запази и в периода юни – август. Влошената макроикономическа среда, по­слабото вътрешно и външно търсене на стоки и услуги и несигурността относно бъдещите доходи на домакинствата и печалби на фирмите във връзка с пандемията от COVID-19 имаха ограничаващ ефект върху търсенето на кредити. Същевременно банките отчитат затягане на кредитните стандарти и на другите условия по кредитите. През последното тримесечие на 2020 г. и първото тримесечие на 2021 г. очакваме формирането от страна на икономическите агенти на спестявания с предпазен мотив да продължи да допринася за сравнително висок темп на нарастване на депозитите в банковата система, а при кредита за неправителствения сектор очакваме допълнително забавяне на годишния растеж.

През второто тримесечие на 2020 г. БВП на България в реално изражение се понижи с 10.0% на верижна база, което се определяше от едновременен спад на вътрешното търсене и на нетния износ. Основно влияние за отчетения много голям спад на икономическата активност оказаха въведените ограничителни мерки срещу разпространението на COVID-19 у нас и в международен мащаб. В условията на пандемия фискалната политика имаше анти­цикличен характер и допринасяше положително за икономическата активност както чрез по­високия размер на националните и на съфинансираните от ЕС разходи на правителството за инвестиции, така и чрез увеличените нетни трансфери към домакинствата.

Според сезонно изгладените данни през второто тримесечие на 2020 г. броят на заетите общо в икономиката се понижи с 1.0% на верижна база, което се дължеше на секторите на услугите и индустрията, докато заетостта в селското стопанство се повиши. Краткосрочните конюнктурни индикатори дават сигнали за частично възстановяване на икономическата активност в страната през третото тримесечие на 2020 г. В резултат на смекчаването на ограничителните мерки, въведени срещу COVID-19 в България и в чужбина, през третото тримесечие на 2020 г. се наблюдаваше устойчиво подобряване на бизнес климата и на доверието на потребителите. Тези тенденции бяха съпроводени с нарастване спрямо предходното тримесечие на продажбите в търговията на дребно, на оборотите в промишлеността и на индексите на производството в строителството и услугите, а също и с понижаване на равнището на безработица до 7.9% през август спрямо 8.8% през май 2020 г. според сезонно изгладените от БНБ данни на Агенцията по заетостта.

При реализиране на допускането за липса на ескалация на броя на заразените с COVID-19 и за последващо затягане на противоепидемичните мерки, което да се отрази на икономическото поведение на домакинствата и фирмите, през четвъртото тримесечие на 2020 г. и първото тримесечие на 2021 г. очакваме да се запази тенденцията към възстановяване на икономическата активност на верижна база, но реалният БВП да остане под нивото си от периода преди пандемията.

Годишната инфлация през август се забави значително спрямо края на 2019 г. и възлезе на 0.6%, което се определяше главно от ефектите, произтичащи от разпространението на COVID-19 и от мерките за ограничаването му. Забавяне на инфлацията или понижение на цените на годишна база през август се наблюдаваше при всички основни групи на ХИПЦ. С основно значение за забавянето на общата инфлация беше групата на енергийните продукти, чийто отрицателен принос съответстваше на значителното понижение на годишна база на цената на петрола на международните пазари. Растежът на цените на храните и услугите се забави, което също допринесе за понижението на общата инфлация към август.

През четвъртото тримесечие на годината очакваме забавяне на общата инфлация спрямо август, последвано от ускоряване през първото тримесечие на 2021 г., като тази динамика отразява най­вече очакванията ни за динамиката на цените на храните и на петролните продукти на международните пазари през този период. В условията на понижаващи се на годишна база цени на петрола енергийните продукти се очаква да имат най­голям отрицателен принос за общата инфлация. Предвиждаме инфлацията при храните да се забави през четвъртото тримесечие на 2020 г. спрямо август, но през първото тримесечие на 2021 г. да се ускори на верижна база в съответствие с допусканията ни за изменението на международни­те цени на храните. Очакваме базисната инфлация да започне плавно да се ускорява в нача­лото на 2021 г. в съответствие с постепенното възстановяване на частното потребление.

Материалът Нарастване на депозитите с „предпазен характер“ очаква БНБ и за 2021 година е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В края на септември 2020 г. дългосрочните задължения са 29 796.1 млн. евро (78.6% от брутния дълг, 52.5% от БВП), като нарастват с 3268.4 млн. евро (12.3%) спрямо края на 2019 г. (26 527.7 млн. евро, 75.4% от дълга, 43.3% от БВП). Дългосрочният дълг се повишава с 3403.2 млн. евро (12.9%) спрямо септември 2019 г. (26 393 млн. евро, 43.1% от БВП).

Краткосрочните задължения възлизат на 8106.8 млн. евро (21.4% от брутния дълг, 14.3% от БВП) и намаляват с 543.7 млн. евро (6.3%) спрямо края на 2019 г. (8650.5 млн. евро, 24.6% от дълга, 14.1% от БВП). Краткосрочният външен дълг намалява с 432.9 млн. евро (5.1%) спрямо септември 2019 г. (8539.7 млн. евро, 13.9% от БВП).

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на септември 2020 г. е 7519.5 млн. евро (13.2% от БВП). Спрямо края на 2019 г. (5427.5 млн. евро, 8.9% от БВП) той нараства с 2092 млн. евро (38.5%). Външните задължения на сектора се повишават с 2084.6 млн. евро (38.4%) спрямо септември 2019 г. (5434.9 млн. евро, 8.9% от БВП).

В края на септември 2020  г. Вътрешнофирменото кредитиране е 15 042.5 млн.  евро  (26.5%  от  БВП), което  е  с 1194.3 млн. евро (8.6%) повече в сравнение с края на 2019 г. (13 848.2 млн. евро, 22.6% от БВП). Вътрешнофирменото кредитиране се повишава с 1152.2 млн. евро (8.3%) спрямо септември 2019 г. (13 890.3 млн. евро, 22.7% от БВП).

Материалът Външният ни дълг набъбва е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Всеобщата стопанска криза след (…) раздруса из основи стопанския живот, жертва на която криза са не само всекога бедствуващите нисши класи, но и самите капиталистически – индустриялни и търговски – класи. Никога економическият живот не е бил по-несигурен, по-нестабилен отколкото този от (…) насам. Особено тая несигурност се усилва и подхранва от колебанието на циркулационното и разменно средство – парите. Колосалната инфлация на книжните пари поради и след (…) даде нов и невиждан тласък на необузданите слепи сили при кредитното стопанство. Реални блага и ценности бидоха разрушени и унищожени от (…). Вместо тия блага и ценности, на сцената се явиха фиктивни ценности – книжните пари и разните видове ценни книжа, акцепти и пр. Днес, след (…) паричният пазар е препълнен от фиктивни ценности.“

От характерната лексика и архаични словоформи веднага става ясно, че текстът не е от днес или вчера. И бързо и правилно можем да попълним многоточията със съществителното „война“.

Статията е от кн. 1 на списание „Економически живот“, а годината е 1924.

Изкушаващо е да предложим заместване на многоточията с COVID-19, но би било претенциозно и неуместно. Макар че и в момента се дискутира доколко кредитирането е най-добрата мярка за удържане на кризата и стабилизиране след време на икономиката ни, а действията и мерките срещу коронавирусната епидемия се оприличават все по-често с „водене на война“.

Таблицата с протестирани полици, която редакторите на списанието прилагат, е от данните на Българска народна банка. А ето и коментара на цифрите от автора на статията:

Материалът Нов и невиждан тласък на необузданите слепи сили при кредитното стопанство… е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Днес тя, както изглежда, ще бъде обсъждана в парламента.

Идеята е от февруари–март тази година и бе провъзгласена от тогавашния омбудсман. Тя тогава изпрати на „вниманието на“ законодателното събрание проектозакон. Той бе внесен в парламента от тогавашния председател на правната комисия и негови колеги. Сега бившият председател е вече министър и прокарва изменен, но също толкова вреден вариант, на проекта.

Общото между законопроектите на бившия омбудсман и новия министър
Няма оценка на въздействието (която според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от закона за нормативните актове – ЗНА – е задължение на съставителя на законопроекта).

Запазени са мотивите. В тях буквално се казва, че длъжникът бил поставен „в по-неблагоприятно положение спрямо икономически по-силната страна“ и са изброени злодеите от традиционния списък на омбудсмана, начело с банките.

В сравнение с предишни законопроекти за изменение на ГПК, предлагани от омбудсмана и различни „борци“ с банките и „спасители“ на длъжниците, тук вече е сменена аргументацията на изменението и допълнението на глава „Заповедно производство“ на ГПК.

В основата е подозрението за неравноправни клаузи в договорите за кредит по смисъла на Директива 93/13/ЕИО, за което в края на януари изпрати уведомление. В него се казва, че:

1. заповедите се издават „без съществени проверки от съдилищата“;
2. те могат да се „оспорват само при много строги условия“;
3. възможностите за спиране на изпълнението са ограничени, ако то се „основава на несправедливи (курсивът – мой) договорни условия“;
4. „Ако България не изпрати удовлетворителен отговор в рамките на следващите два месеца, Комисията може да издаде мотивирано становище по този въпрос“.

Главният замисъл на първоначалния и сегашен вариант на законопроекта е не „да се даде отговор“, а да се приеме нов закон, който задължава съда да защитава длъжниците.

Какво можеше да се направи
През пролетта можеше спокойно да се обясни на Комисията, че:

1. Промените в ГПК от 2017 г. до голяма степен решават проблемите, споделени в т. 1 и 2;
2. Защитата на несеквестируемостта по чл. 444 от ГПК и свързаните с него дава достатъчни основания за справедлива процедура по заповедното производство;
3. Има процедура за доброволно изпълнение на задълженията;
4. Разпоредбите на чл. 127 (за съдържание на исковата молба), особено неговата ал. 2 (според която „ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства“), чл. 129 и чл. 130 (които подробно описват задълженията на съда и процедурата на проверка от негова страна, приложими и при заповедното производство), достатъчно добре вменяват задълженията на съда по констатацията в т. 1.

Тези четири обяснения биха дали достатъчно основания да се покаже, че твърдението на ЕК, според „съдебната практика на Съда на Европейския съюз това означава, че националните съдилища са задължени да преценят неравноправния характер на договорните условия ex officio, тоест дори ако потребителят не повдигне въпроса“ важат и за България.

Тези обяснения за ЕК не би било проблем да се съставят относително лесно от министъра на правосъдието и/или съответния отдел на министерския съвет. В тяхна помощ е и Решение №12/2012 на Конституционния съд, някои части от диспозитива на което могат да бъдат използвани почти буквално.

Можеше също спокойно и с подробности да се обяснят и основанията, процесуални и фактически, по които съдът може да прецени справедливостта на договорите за заем като доказателство в принудителното изпълнение на вземания от длъжници, изпаднали в затруднение.

В крайна сметка, в най-лошия вариант, ако наистина има съществени „улеснения“ на практиката на съдилищата по този тип производства по ГПК, Върховният касационен съд (ВКС), по реда на надзора, би могъл да приведе практиката в съответствие с изискванията.

Принципното положение да бъде предпочетен такъв отговор на ЕК е абсолютно очевидно: банките осъществяват кредитна дейност по занятие със средства на акционери и кредитори, като най-същественият ресурс, който управляват е този, предоставен им от спестителите, депозантите. Не е справедливо интересите и ресурсите на това мнозинство да се излагат на риск.

Какви за вероятните последици
Нито едно от тези възможни незаконови действия не е предприето. Законопроектът на бившия омбудсман е възприет като единствено правилен подход. Запазени са, както стана дума, мотивите му.

В тях се предпоставя, че банките са на практика тъждествени на всички други търговци – от продавачите на краставици, до тези на туристически пакети и застраховки. Не са отчетени основните им характеристики на кредитори по занятие: че те предоставят чужд ресурс, че неговата цена се определя от желанието на търсещия пари сега, а не в бъдеще и че затова получилият кредит всъщност взема пари от себе си след един период от време.

Затова за последния винаги е изгодно да вземе повече и по-бързо, но да върне по-малко.

Насроченият вече за приемане законопроект, в мотивите си премахва тази особеност. В тях буквално се казва, че съществуват „привилегировани условия за банки, монополни дружества, доставчици на услуги, мобилни оператори, фирми за бързи кредити и такива за събиране на вземания, при които те събират своите вземания“.

В тази поредица търговци се изпуска и особеността на кредитирането при дружествата за бързи кредити: те са едни и същи – и по закон, и по практика с тези на банките; разликата е, че дружествата правят това предимно за своя сметка.

Какво всъщност въвежда новият законопроект, без навлизане в дебрите на правно-технически хитрости, използвани в него?

1. Той прилага презумпцията и забраната за неравноправни клаузи към кредитните отношения с банките и процедурите на принудителното изпълнение на вземания от тях;
2. Всички договорни клаузи за кредитиране от банките, включително тези в заповедното производство, се оказват обжалваеми към етапа на настъпилото изпълнение;
3. Създават се възможности за преформатирането на залозите по кредитите в несеквестируемо (според чл. 444 от ГПК) имущество на длъжниците, поради неяснота на времето, срока на активиране на производството;
4. Междувременно се премахва и доброволното изпълнение, заедно с електронните търгове на вземанията.

Последиците и рисковете от тези нововъведения, без претенция за изчерпателност, също са ясни. Те се свеждат до следното.

1. Създават се стимули за „разхвърляне“ на залози, за да бъдат те превърнати в несеквестируемо имущество.
2. Създават се стимули за злоупотреба с права от страна на длъжниците и за шиканиране.
3. Тези стимули облагодетелстват по-заможните и големи длъжници, за които предприемането на горните действия не е проблем.
4. По-малоимотните длъжници са ощетени от блокирането на доброволното изпълнение (прякото договаряне с кредитора) и отмяната на електронните търгове (т.е. издължаването им се оскъпява).
5. Това става в условията на подобряване на показателите на банковия сектор и на спад на дела на необслужените кредити в кредитните им портфейли – от 16.1% в средата на 2015 г. до 5.7% през април тази година. Този показател на здравето на банките е много чувствителен към промени в тази част на ГПК. Много е вероятно тенденцията на намаление на необслужените кредите да бъде променена, обърната нагоре.
6. Най-важното обаче е отчетността. Когато не са ясни сроковете на събиране на вземанията, не е възможно да се оценят активите на банковата система. Вероятно стойността на залозите, ако бъде приет новият закон, няма да може да бъде оценена. За това е нужно специално изследване, но е очевидно, че между 12.5 и 13 млрд. лв. – това е сумата на ипотечните заеми – ще е под риск да не може да бъде оценена. Заради това всеки бъдещ стрес тест на системата ще покаже много по-лоши данни за нейното състояние.
7. В крайна сметка, ако такива тестове бъдат проведени или цялата новосъздадена система бъде просто оценена при встъпването на страната в банковия съюз и „чакалнята“ на Еврозоната, България не би трябвало да бъде допусната.

Този анализ следва да се допълни и със сценарий как новите правила на играта биха могли да неутрализират и здравословното въздействие върху икономиката на БНБ като валутен съвет.

Струва ми се, че най-доброто решение е законопроектът да не бъде приеман. Информирането на ЕК по схемата, предложена по-горе е въпрос на два–три дни работа.

Материалът Как и защо планираните за гласуване промени в ГПК могат да блокират кредитните отношения и да провалят членството ни в Еврозоната е публикуван за пръв път на Икономически живот.