БНБ отчита възможен сценарий на изостряне на икономическата криза и свързано с това съществено влошаване на кредитните портфейли.
При този сценарий, на банките може да се наложи да оперират временно под комбинираното изискване за капиталови буфери, като трябва да имат готовност да изготвят и изпълняват планове за тяхното възстановяване.

Това посочва управителят на Централната банка Димитър Радев в своя публикация в бюлетина на Асоциацията на банките в България по повод Деня на банкера, 6 декември.

По думите на Радев, перспективата за продължаващи негативни развития в икономиката е основание да очакваме материализиране на кредитен риск и влошаване на качеството на активи в балансите на банките.

Според него се очертава висока вероятност за обръщане на наблюдаваната през последните няколко години тенденция на спад в размера и дела на необслужваните експозиции. Изтичането на крайния срок на мораториума за отсрочване на задължения по банкови кредити също може да бъде последвано от повишаване на необслужваните експозиции.

Радев очертава и рамката на действие в краткосрочен план, като опорните позиции на тази рамка са: продължаване на приетите по-рано антикризисни мерки толкова дълго, колкото е необходимо, включително по отношение на дивидентите, рисковите експозиции и антицикличния капиталов буфер; поддържане на високите изисквания за капитал и ликвидност, като имаме готовност да реагираме и на сценарий, при който може да се наложи банките временно да оперират под комбинираното изискване за капиталови буфери; и прилагане на новоприетата от ЕБО рамка за мораториум върху плащанията по кредити.

Димитър Радев обаче смята, че както предизвикателствата, произтичащи от COVID-19, са се появили неочаквано и негативните резултати в икономиката се проявиха бързо, така и преодоляването на кризата може да настъпи в обозрим хоризонт, ако бъдат намерени решения за ефективното ограничаване на пандемията.

Затова той предупреждава, че трябва да има готовност да се активират и допълнителни мерки, ако развитието на ситуацията го налага.

Междувременно, поддържането на капацитета на банковия сектор за непрекъсваемост на кредитната дейност ще бъде нашият съвместен принос за подкрепа на всеки отделен банков клиент и на икономиката на страната. Както и през най-трудните фази на кризата, банковият сектор следва да може да поеме ролята на опора като източник на кредитен ресурс и в последващия период на възстановяване и растеж, коментира още управителят на БНБ.

Публикуваме и пълния текст на анализа:

„Посрещаме Деня на банкера в година, която ни изправи пред безпрецедентни предизвикателства: първо, свързани с последиците от пандемията с COVID-19; и второ, със завършването на стратегическия проект за включване на българския лев в Европейския валутен механизъм (ERM II), едновременно с присъединяването на страната към Европейския банков съюз, включително към Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране.

От позицията на банковия сектор основните въпроси са два: как се справихме до момента, и какво предстои?

Нашата цел, дефинирана още в началото на кризата, беше банковият сектор да генерира решения, а не проблеми. В резултат на направеното през последните години, ние бяхме добре позиционирани за изпълнението на тази цел. Банковият сектор „влезе“ в кризата с над 19% капиталова адекватност на базовия собствен капитал от първи ред и с над 260% коефициент на ликвидно покритие, или многократно над регулаторните изисквания.

Независимо от добрата изходна позиция, ние бяхме наясно, че в резултат на рязкото влошаване на средата, в която оперират банките, са необходими нови мерки за допълнително укрепване на тяхната капиталова и ликвидна позиция. За тази цел през месец март т.г. приехме такива мерки с общ ефект над 8% от БВП. Те включваха: капитализиране на цялата печалба в сектора; значително намаляване на чуждестранните експозиции с по-висок риск и отменяне на предвидените две увеличения на антицикличния капиталов буфер.

Търсеният ефект от тези нови мерки беше в две основни направления: поддържане на кредитната активност и облекчаване на кредитополучателите на банките – фирми и домакинства, чрез одобряването на частен мораториум, предложен от индустрията върху плащанията по кредити. Резултатите потвърждават, че към момента този ефект е постигнат. Към края на месец октомври т.г. не само че не сме свидетели на стагнация в кредитната дейност, но кредитите за фирмите и домакинствата се увеличават на годишна база съответно с 2.5 и 7.3 процента. В същото време одобрените искания за отлагане на плащания по реда на частния мораториум достигнаха близо 109 хил. при своя пик през месец август т.г. при брутна балансова стойност на отсрочените кредити от над 9 млрд. лева, което представлява значително финансово облекчение за засегнатите фирми и домакинства.

Задачите, свързани със смекчаването на последиците от COVID-19 за банките и техните клиенти, ангажираха значителна част от нашите усилия. Въпреки това успяхме да създадем организация и да дадем важен принос и за финализиране изпълнението на стратегическата задача за включване на лева в ERM II и присъединяването на страната към Единния надзорен механизъм чрез установяването на тясно сътрудничество на Българската народна банка с Европейската централна банка. Като следствие от присъединяването към Единния надзорен механизъм, страната се присъедини и към Единния механизъм за преструктуриране. От 1 октомври 2020 г. Европейската централна банка упражнява пряк надзор върху пет български значими кредитни институции, а Единният съвет за преструктуриране пое функцията на орган за преструктуриране за тези институции и за всички трансгранични групи. В резултат на добрата подготовка преходът към новия надзорен режим премина гладко, без каквито и да било сътресения за банките и техните клиенти.

Следователно, отговорът на първия въпрос е, че до момента се справяме успешно с изпълнението както на извънредните, породени от пандемията, така и на стратегическите задачи пред банковия сектор. Денят на банкера е добър повод да отчетем приноса и отдадем заслуженото на всички колеги за това, че имаме все така силен, поддържащ фирмите, домакинствата и икономиката като цяло банков сектор при запазена обща финансова стабилност в страната.

По-важният въпрос, пред който сме изправени в момента, е какво предстои? Този въпрос няма лесен отговор, поради развитието на кризата, което я прави много по-несигурна като параметри в сравнение с предишни исторически периоди на икономически и финансови затруднения.

Втората вълна на интензивно разпространение на COVID-19 и новата фаза на ограничителни мерки отново поставят на изпитание редица сектори. Състоянието на банките, изпълняващи функцията на финансово посредничество, е от ключово значение за цялата икономика. Оттук произтича огромната отговорност на Българската народна банка за изпълнението на законово определения ни мандат и специално на целта за поддържане на стабилността на банковата система.

Това изисква да запазим традиционния фокус върху високите изисквания за капитал и ликвидност в банките. Тези изисквания не са самоцелни, а следват от необходимостта банките да разполагат с резерви. От една страна, резервите позволяват поемането на разходи и загуби, произтичащи от влошено качество на активите в условията на неблагоприятна макроикономическа среда. От друга страна, те поддържат кредитния капаците на банките.

Ето защо е логично да се очаква, че ние ще продължим да прилагаме мерките от антикризисния пакет, приет през месец март т. г. В допълнение на това, ние текущо анализираме ситуацията и като макропруденциален надзорен орган отчитаме възможния сценарий на изостряне на икономическата криза и свързано с това съществено влошаване на кредитните портфейли. При този сценарий, на банките може да се наложи да оперират временно под комбинираното изискване за капиталови буфери, като трябва да имат готовност да изготвят и изпълняват планове за тяхното възстановяване.

Перспективата за продължаващи негативни развития в икономиката е основание да очакваме материализиране на кредитен риск и влошаване на качеството на активи в балансите на банките. Очертава се висока вероятност за обръщане на наблюдаваната през последните няколко години тенденция на спад в размера и дела на необслужваните експозиции. Изтичането на крайния срок на мораториума за отсрочване на задължения по банкови кредити също може да бъде последвано от повишаване на необслужваните експозиции.

Настоящият мораториум беше възможен на основата на общоевропейска рамка, установена от Европейския банков орган (ЕБО), чрез приетите от него Насоки относно законодателните и частните мораториуми върху плащания по кредити във връзка с COVID-19. Прилагането на тази рамка позволи гъвкавост на банките и облекчи десетки хиляди техни клиенти, физически и юридически лица, изпитващи затруднения в кризата.

През септември т.г. в ЕБО бе взето решение за преустановяване на мораториумите върху плащанията по банкови кредити, но повторното разпространение на пандемията и новите ограничителни мерки дадоха основание за актуален анализ и удължаване на сроковете на мораториумите при въвеждане на ограничителни условия. Българската народна банка заедно с останалите национални надзорни органи участваше активно в дискусиите в ЕБО по тази тема. Имаме готовност бързо да приложим необходимите решения в България, при съблюдаване на утвърдените от ЕБО условия – удължаване до 31 март 2021 г. на срока за подаване на заявления за отсрочване на задължения и одобряването им от банките, при максимално допустимо 9-месечно отсрочване, включващо и срока на вече одобрено отсрочване по съответната експозиция.

Извън приложното поле на мораториума, банките разполагат с възможност индивидуално да предоговарят кредити на техните клиенти, възможност, която те използват и в момента. В тези случаи, действащата обща пруденциална рамка изисква банките навременно и адекватно да прекласифицират експозиции като преструктурирани или в неизпълнение. Действията на банките в това отношение ще ангажират и надзорния процес, като важна входяща информация при надзорния преглед и оценки от страна на Българската народна банка.

Посоченото дотук очертава рамката на действие в краткосрочен план. Опорните позиции на тази рамка са: продължаване на приетите по-рано антикризисни мерки толкова дълго, колкото е необходимо, включително по отношение на дивидентите, рисковите експозиции и антицикличния капиталов буфер; поддържане на високите изисквания за капитал и ликвидност, като имаме готовност да реагираме и на сценарий, при който може да се наложи банките временно да оперират под комбинираното изискване за капиталови буфери; и прилагане на новоприетата от ЕБО рамка за мораториум върху плащанията по кредити. Имаме готовност да активираме и допълнителни мерки, ако развитието на ситуацията го налага.

Много е важно в трудната среда, в която се намираме, и силно ангажирани с антикризисните мерки, да не губим стратегическия си фокус, а той е насочен към успешното продължаване и финализиране на проекта, който започнахме преди няколко години за присъединяване на страната към еврозоната. Българската народна банка има сериозни отговорности в този процес и не е преустановявала работата по тяхното изпълнение. До момента, Управителният съвет на БНБ е приел концепции за работата по основните направления на дейност; пакет от промени във вътрешните правилници и наредби; както и конкретни мерки за ресурсно осигуряване и подобряване на капацитета. Нашето пълноправно и пълноценно участие в институциите на Банковия съюз играе важна роля в консолидирането на интеграционния процес. Очевидно, това е тема, която ще фигурира в дневния ред през следващите няколко години и която ще имаме много поводи да дискутираме.

Междувременно, поддържането на капацитета на банковия сектор за непрекъсваемост на кредитната дейност ще бъде нашият съвместен принос за подкрепа на всеки отделен банков клиент и на икономиката на страната. Както и през най-трудните фази на кризата, банковият сектор следва да може да поеме ролята на опора като източник на кредитен ресурс и в последващия период на възстановяване и растеж.

Въпреки днешната кризисна картина, един такъв период може да настъпи относително скоро. Предизвикателствата, произтичащи от COVID-19, се появиха неочаквано и негативните резултати в икономиката се проявиха бързо, но и преодоляването на кризата може да настъпи в обозрим хоризонт, ако бъдат намерени решения за ефективното ограничаване на пандемията.“

Материалът БНБ не изключва изостряне на икономическата криза е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Те се присъединяват и към искания на други браншове да се преразгледа заповедта на здравния министър проф. Костадин Ангелов, в конкретния случай – спирането работата на заведенията в хотелите.

Рестрикциите относно местата за хранене в хотелите реално спират работата на хотелите, въпреки че те не са официално затворени. Отменят се всички направени резервации за обявения първоначално 3-седмичен период за действие на новите мерки. Причината е, че никой турист не си представя приятната и спокойна ваканция, хранейки се в стаята си, тъй като ситуацията наподобява болничен престой, пишат още от бранша.

Те дават пример, че в редица страни в света заведенията в хотели, на летища, аерогари, автобусни и жп гари бяха изключени от мерките за ограниченията, наложени към местата за хранене.

Освен всичко друго, формалното незатваряне на хотелите, въпреки реалната невъзможност да работят и да посрещат клиенти при тези условия, води до ситуацията, че за сектора на гостоприемството и неговите служители не са предвидени компенсации, както за останалите затворени бизнеси. Те не могат да се възползват дори от крайно недостатъчната помощ, предвидена за персонала. Работниците в тези заведения няма да получат дори по 24 лева на ден от държавата, въпреки че техните работодатели ще са принудени да ги пуснат в неплатен отпуск или дори да ги освободят. служителите.

В тази група са и училищата, тъй като на практика те продължават дейността си дистанционно.

От БХРА апелират кабинетът да реши този сложен за хотелиерския бизнес казус, защото в противен случай обричат бизнесите на фалит, а техните служители на трайна безработица. А бюджетът ще загуби и голяма част от 10-те процента приходи, които в годините преди пандемията влизаха в хазната от плащаните от туризма данъци и осигуровки.

В заключение браншовиците настояват да се реши коя от двете алтернативи ще бъде приложена – ще бъдат отворени само за гости на хотелите заведения в тях или секторът на гостоприемството ще бъде включен в обхвата на предвидените компенсации.

Материалът Хотелите в патова ситуация – нито работа, нито компенсации от държавата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Общо 373 регистрирани компании (което е 74,6% от всички компании в сравнение със 79% през 2018 г. и 80% през 2017 г.) отбелязват увеличение на приходите, като само 25,4% отчитат стагнация или спад. Средният оборот на 500-те най-големи компании в региона на ЦИЕ се е увеличил до 1480 млн. евро при 1396 млн. евро през 2018 г.

Осемнадесет български фирми попадат в класацията на Кофас ЦИЕ Топ 500, те са предимно в секторите химическа промишленост, петрол, пластмаси и фармация, наред с финансови, информационни и телекомуникационни услуги.

Впечатляващо е представянето на българската компания Aстра Биоплант ЕООД, производител на биодизелово гориво, която прави гигантски скок в класацията, изкачвайки се със 155 позиции с увеличен оборот от 61%., отбелязват от Кофас.

Водеща икономическа сила в класацията отново е Полша, която се нарежда на първото място както по брой компании, така и по общ оборот, като приходите на компаниите нарастват с 6,6%, достигайки 283,7 милиарда евро. Въпреки че броят на полските компании, включени в класацията, е намалял с 12 (от 175 на 163), нейната индустриална структура остава най-диверсифицирана. Второто място се заема от Чехия с общо 78 компании и оборот от 115,4 млрд. евро (увеличение с 2,3%). Унгария се нарежда на трето място. Общият оборот на страната обаче е нараснал много повече от средния за региона – с 6,3%.

Трите ключови сектора с най-много компании в класацията (автомобилостроене и транспорт, нефт и газ, неспециализирана търговия), продължават да представляват почти 60% от общия генериран доход.

Най-голям ръст в оборота е регистриран в текстилната индустрия (+ 23,2%) и строителството (+ 13,6%). На първите три места в ЦИЕ Топ 500 се нареждат добре познатите от предишни класации компании – полският PKN Orlen (1-во място), чешката Skoda Auto (2-ро) и мултинационалната петролна и газова компания MOL Унгария (3-то).

Неспециализираната търговия е представена от 73 компании в тазгодишната класация, което поставя този сектор на трета позиция с оборот от 113 млрд. евро (+ 9,8%).

Средната оценка на риска на Кофас за компаниите в класацията е 6,2 (оценката показва вероятността дадена компания да изпадне в несъстоятелност в рамките на 12 месеца по скалата от 0 – несъстоятелност, до 10 – много нисък риск.), като най-слабите компании са базирани в Латвия, Полша и Чехия, докато най-силните са в Хърватия и България.

Материалът 18 български компании в класацията Топ 500 за Централна и Източна Европа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това са акцентите на 28-ото годишно издание на Европейско икономическо проучване (EES2021), цитирано от БТПП. То представя очакванията на над 58 000 предприятия в 29 европейски държави за следващата година.

Рязкото общо влошаване на доверието в бизнеса, отразено в стръмен спад на годишна база във всички индекси на EES2021, ясно показва, че европейското икономическо възстановяване няма да бъде бързо, тъй като много предприемачи все още се опитват да поемат ефекта от рязкото икономическо влошаване след март.

Бизнесът в по-голямата част от страните посочва разходите за труд и условията за финансиране сред основните предизвикателства. Респондентите от Южна Европа са особено разтревожени от натрупания дълг в резултат на COVID-19, докато западноевропейските страни подчертават опасенията относно липсата на квалифицирани работници.

В България основните предизвикателства са почти изравнени. На първо място са дълговете, създадени в следствие на COVID-19, следвани от прекъсванията на веригите за доставка. Притесненията на компаниите за цените на енергията и суровините, макар и с близък процент, намаляват малко, сравнено с предходните две години – от нива около 51% до 42% за 2021г. Драстично у нас е намалението на затрудненията от липса на квалифицирани кадри, което спада с 22%, спрямо очакванията за 2019 и 2020 г. Това е логично, предвид увеличената безработица, предизвикана от пандемията и по-широкият достъп до кадри. В същото време обаче 41 % от фирмите са значително по-притеснени по отношение на разходите за труд.

Резултатите от проучването подчертават необходимостта от постоянна подкрепа, бързи и ефективни мерки за възстановяване и координиран европейски отговор, споделя президентът на EUROCHAMBRES Кристоф Лайтл.

Тазгодишното икономическо проучване предлага ценни данни за създателите на политики както на равнище ЕС, така и на национално ниво, тъй като те трябва да начертаят път към възстановяване, предвид огромната свързаност и зависимост на българската икономиката с европейската.

Трябва да се използват всички инструменти, като EES2021 предоставя препоръки относно най-важните. На ниво ЕС това започва от единния пазар; кризата създаде връщането на определени бариери, но също така потвърди решаващото значение на свободното движение за европейската икономика и общество.

Стремежът на ЕС за двойни цифрови и зелени преходи не трябва да бъде компрометиран, но кризата подчертава колко е жизненоважно, че предприятията – особено МСП – са от основно значение за процеса. Това изисква да се прилага подходът „първо мисли за малките“ при изготвянето и изпълнението на многото законодателни и незаконодателни мерки, които ще се появят от Европейската комисия през следващите месеци и изисква балансиран подход на институциите.

Материалът Трупаните дългове и разходите за труд – основни притеснения за бизнеса ни е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според Дянков бюджетът за 2021 . е изборен и е направен, за да спечели колкото може повече гласове. В същото време е притеснително, че липсва мисъл как се справяме с тази криза.

„Този бюджет много ми напомня на бюджета, приет от правителството на Сергей Станишев в края на 2008 година, тоест, има пари, но те не се използват ефективно, а с цел да се представи управляващата коалиция по-добре на изборите“, допълни бившият финансов министър.

Той смята, че липсват политиките, които помагат на тези, които работят в момента, но са им застрашени работните места, на бизнеса и на определени сектори.

„Разговорът, който води социалната министърка, не е ефективен, защото с новия бюджет неравенствата между бедните и богатите пенсионери ще стане по-голяма“, смята финансистът.

Той твърди, че в предложения бюджет липсва насока как ще се помага на туризма, транспорта, търговията на дребно. Министърката на туризма се опитва да помага донякъде с успех, но ако се погледна в други бюджети в Европа, в тях има глава как да се преразпределят парите за транспорта.

В проектосметките липсва и въпросът как се справяме с евентуално второ затваряне на част или на цяла България.

Материалът Целта на Бюджет 2021 е да се спечелят повече гласове, смята Симеон Дянков е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според него повечето решения в управлението на тази криза са политически, не са експертни.

Имаме невярващо, безотговорно общество от една страна и държава, която не е в състояние да управлява професионално, качествено риска и пандемията, каза Велков пред БНР.

Според него са наложителни строги мерки за период от 3-4 седмици –  затваряне на нощните заведения, университетите да минат на дистанционно обучение. Липсата на контрол демотивира дори малката част на спазващите мерките.

„Малко е несъразмерно да въведем маска на открито, в същото време да не затваряме заведенията. Хората да се подиграват, че ще ходят на заведения, за да могат да са без маска, обясни експертът.

Ако не вземем навременни мерки, сами се тласкаме към локдаун, последствията ще са по-големи в дългосрочен план, смята Велков.

Лекарите са на предела си, ще останем без медицински кадри, които системата е изграждала с години, а оттам ще дойде и вторична смъртност, защото няма кой да лекува хората от всички заболявания. Вчера министърът на здравеопазването призна за тежката ситуация в болниците и призова за помощ.

1595 са новите диагностицирани случаи с коронавирусна инфекция лица у нас през последните 24 часа, покават данните на Националната информационна система.

У нас към момента са потвърдени 34930 случаи на новия коронавирус, от които 16033 са активни. Излекувани са 17833 лица. 235 от тях са регистрирани през последното денонощие.

Пациентите с доказан COVID-19, настанени в болници, са 1792-ма. От тях 112 са в интензивни отделения.

При 1786 медицинските служители е потвърден новият коронавирус. През изминалите 24 часа са регистрирани нови 59 случая, 21 от които са установени при лекари, 19 – при медицински сестри, 10 – при санитари, 3 – при фелдшери и 6 – при друг медицински персонал.

Починалите лица, при които е била констатирана коронавирусна инфекция, са 1064. Новите случаи от изминалото денонощие са 16.

От събота, 24 октомври, пристигащите от България в Малта лица ще трябва да представят отрицателен резултат от PCR тест, направен до 72 часа преди влизането в страната, съобщи Министерството на външните работи.

Пътници, които не представят удостоверителен документ за отрицателен резултат от PCR изследване при пристигането си, може да бъдат приканени да се подложат на тест на международното летище на Малта или да бъдат поставени под 14-дневна карантина.

Отрицателен тест се изисква и за всички, пристигащи в Малта от: Австрия, Белгия (всички летища), Чешка република, Франция, Унгария, Ирландия, Нидерландия (всички летища), Полша (Гданск, Краков), Португалия (Порто), Испания (летищата в Мадрид, Барселона и Жирона), Швейцария (всички летища), Тунис, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (Белфаст, Кардиф, Лийдс, Ливърпул, Манчестър, Нюкасъл).

Материалът Обществото не вярва в Covid-19, а държавата не може да управлява риска е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Причините за този ръст могат да бъдат отдадени на един основен фактор, и това е кризата. Макар думата „криза“ да носи предимно негативен смисъл за голяма част от обществото, за някои хора тя е възможност и стимул за развитие и прилагане на практика на предприемачески дух и креативно мислене.

Историята ни учи, че едни от най-големите изобретения са създадени именно в смутни времена – такива на кризи или войни. В настоящия момент имаме ескалиране на кризи в сферите на здравеопазването, политиката и икономиката, което изглежда провокира все повече млади хора да вземат нещата в свои ръце и да търсят изход и решение на проблемите, с които се сблъсква днешният свят.

Друг основен двигател на предприемаческия дух сред младите се явява и желанието им да постигат успехи, да имат свобода и да носят отговорност за решенията си, неща, които предприемаческият начин на живот може да им донесе.

За изграждането на повече успешни и проекти, процесът по подбор в програмата през настоящата година е още по-взискателен. Кандидат-предприемачите попълват въпросник за определяне на предприемаческия им потенциал, както и преминават през интервю с член от екипа на Beyond, с цел обсъждане на техните бизнес идеи и цели. Участниците, преминали успешно процеса по одобрение, очакват старта на програмата на 7 ноември.

Интересът към програмата през този сезон е засилен и в университетите. Над 520 студенти ще се включат в представянето на Beyond в Нов Български Университет, Технически Университет-София, Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“, Химикотехнологичен и металургичен университет-София, Медицински университет-София, Пловдив и Варна, Факултета по математика и информатика към Софийски университет „Свети Климент Охридски“ София и Икономически университет-Варна.

 Апликационният прозорец за кандидатстване е отворен до края на месец октомври. Търсят се иновации в различни сфери, като акцентът е върху такива в сферите на здравеопазването и медицината, умните градове и общества, кръговата икономика, устойчиво развитие и суровини.

Материалът Кризата стимулира предприемаческия дух сред младите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според него се очакват огромни дупки в приходните части на местните бюджети, а те не магот да излязат на дефицит. Трябва да се похарчат толкова, колкото са събраните средства.

Допълнителният фонд ще дава безлихвени заеми на всички общини, които имат нужда до края на тази година.

Той допълни, че се водят разговори с финансовия министър 20% увеличение на заплатите да получат работещите в общинските администрации, които са „забравени дълги години“.

Пред БНР Димитров заяви, че раздаването на пенсионер по 50 лева трябва да бъде прекратено от началато на следващата година.

Според него е необходимо пенсиите да се увеличат с 20 на сто и така минималната да стане 300 лева, а максималната – 1440 лева.

В социалната сфера още от тази година да се увеличи минималното обезщетение за безработица от 9 на 12 лева на ден, настоява синдикалистът. КНСБ предлага още минималното обезщетение да се увеличи на 17 лв. и да бъде запазен минималният срок от 7 месеца.

КНСБ настоява също следващата година мярката 60/40 да продължи в последния си дизайн, защото тя е запазила между 180 и 200 000 работни места.

Материалът Специален фонд да кредитира общините, пострадали от кризата, иска КНСБ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

От компанията заявяват, че дългосрочните перспективи остават добри, дори когато търсенето на нови двигатели спадна рязко поради разпространението на коронавируса.

Внезапното и значително въздействие на пандемията е оказало значително въздействие върху търговската авиационна индустрия, което е довело до рязко влошаване на финансовите резултати на този бизнес.

Набирането на допълнителен капитал е необходимо за радикално преструктуриране на дейността на компанията, значително намаляване на разходната база и подобряване на нейното финансово състояние.

Преди това Rolls-Royce обяви рекордни загуби през първата половина на тази година – 5,4 милиарда британски лири (над 7,1 милиарда щатски долара) преди облагане с данъци. Компанията съобщи, че има намерение да съкрати поне 9 хиляди работни места по света, т.е. повече от 17% от общия брой служители, припомня ТАСС.

Материалът Rolls-Royce набира 2,6 млрд. долара за рестарт на бизнеса си е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това заяви в интервю за БНТ управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева. Вече 30 години страната ни е член на международната финансова институция, а от миналата година българка заема най-високия пост.

„Много страни днес са изправени пред въпроса дали да преустановят тези мерки, тъй като те тежат на бюджета и за много страни те означават увеличаване на дълга. Нашият призив е „Не го правете“, продължете тези мерки, докато излезем устойчиво от тази здравна криза“, призова Георгиева.

Тя обясни, че ако това не се направи, има риск от масови фалити, масова безработица и загуба на постигнатото от десетилетия.

Оценката за България е възможно най-добрата. България вече няма нужда от финансова подкрепа, посочи още Кристалина Георгиева.

Тя призна, че пандемията води до увеличаване на неравенството, удря по най-слабите в обществото.

Кристалина Георгиева попадна в 100-те най-влиятелни личности на 2020-та година в престижната класация на списание „Тайм“, категория Титани.

Материалът Подкрепата за хората и икономиката трябва да продължи, смята Кристалина Георгиева е публикуван за пръв път на Икономически живот.