Зимният сезон ще е много слаб, а браншът „със свито сърце“ отдавна вече мисли за лятото. Притеснително малка обаче е вероятността ситуацията тогава да се е променена коренно и тълпи чужди туристи да заприиждат у нас. По-скоро отново българските граждани ще трябва да спасяват сезона, избирайки родното море пред гръцкото, турското и прочие.

Затова „архивни страници“ са готови да помогнат с една идея, почерпена от тези две карикатури във в-к „Икономически живот“ от 1972 година. Вярно, че те по-скоро са укорителни и заклеймяват недобросъвестния чиновник-кръшкач.

Но ако обърнем полюсите, можем да предложим на национално-отговорния български бизнес и на още по-отговорните държавни ведомства масово да командироват своите сътрудници и служители на морето. Със семействата им, естествено. С пътни, дневни и преспиване. За по 2-3 седмици.

Материалът Спасяване на летен сезон 2021-ва е публикуван за пръв път на Икономически живот.

БХРА заявява категоричното си несъгласие с предвидените от властта мерки, с които се демонстрира, че се прави нещо, без от действията да има реална полза. Предложените 24 лева на ден като помощ за работниците в затворени бизнеси са абсолютно недостатъчни и демотивиращи. За да се убедите лично в това предлагаме политиците, министрите и чиновниците сами да пробват да живеят с по 24 лева на ден. 

Според мярката служителите, останали без препитание не по своя или на работодателите им воля, ще получават по 3 лева на час за всеки работен ден. Това е крайно недостатъчно, защото заплатите в сектора са различни. Едни хора са получавали, осигурявали са се и са плащали данъци при 8-часа дневно на 800 лева, а други – на 2800 лева. Тоест за тези хора е по-изгодно да останат без работа и да получават на трудовата борса обезщетение според средствата, които дълги години са внасяли в хазната заедно с работодателите им. Предложената сума от 24 лева на ден е по-малка и от досега работещата мярка 80/20. Предвид, че минималният осигурителен праг в сектора е 800 лева при 80/20 работниците трябва да получат минимум 640 лева помощ. Тоест в тежката ситуация, в която принудително попада бизнеса, помощта към него реално се намалява.

Тази “подкрепа” е със срок на действие само докато заведенията са принудително затворени през идните поне три седмици. Но не е предвидена достатъчна помощ за самоосигуряващите се лица и за служителите в нощни клубове, които загубиха препитанието си значително по-рано. В общественото пространство се говори за помощ от 15-20 на сто от оборота на затворените заведения, с които те да бъдат подпомогнати. Това обаче е крайно недостатъчно за бизнеси, които реално не могат да работят на пълни обороти вече 9 месеца, а някой са реално затворени през повечето време.

Всички предложени мерки водят единствено до логичната стъпка – служителите да бъдат съкратени. По този начин хиляди хора ще останат на улицата, бизнеси ще фалират. Това ще бъде по-скъпо за бюджета като последици в сравнение с исканата от нас и всички други туристически организации за подпомагане нова мярка 90/0 или 100/0.

24 лв на ден за професионалистите в ресторантите в курортите е абсолютна подигравка. Един готвач е обикновено със заплащане и осигурителен доход над 2000 лв. Този човек плаща квартира в курорта за сезона и се храни на работното си място (което сега е затворено), има семейство за издържане, кредити и постигнат поне някакъв средна класа стандарт, защото е сериозен професионалист. Тези хора, които съвестно са плащали данъци и осигуровки, няма как да преживеят с 24 лв на ден. Същото важи за f&b мениджъри, управители, салонни управители и по-високо квалифициран и обучен персонал, който ще е безвъзвратно загубен за бизнеса. И отново ще говорим за мерки за внасяне на кадри отвън, докато безработицата у нас расте.

С всички предложени “мерки” правителството реално намалява тихомълком помощта за бизнеса, скривайки се зад високопарни речи и тайни преговори с определени кръгове удобни за тях лица.

В заключение от бранша заявяват, че „смъртта на туризма вече е предизвестена. Само очакваме да видим дали ще си отидем от Covid-19 или от глад“. 

От БХРА са категорични, че търпението към предлаганите от икономическия и социален министър мерки се е изчерпало.

И ако не видим ясно желание от кабинета за промяна и реална помощ за бизнеса единственият избор, който ще имат членовете на БХРА и техните служители е да излязат на улицата и да поискат оставките на всички, които не взимат жизненонеобходимите за оцеляване на сектора мерки.

(Пълният текст на декларацията)

„Зимният сезон вече е провален и трябва да работим да не се провали и летният“, предупреди междувременно Веселин Налбантов, член на Изпълнителното бюро на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА), цитиран от „Инвестор“.

По думите му държавата трябва да действа по-адекватно, за да спаси поне летния туристически сезон, тъй като има шанс да се подпомогне ситуацията през лятото.

Според Налбантов държавните бази трябва да бъдат преобразени в такива за карантиниране на заразени с коронавирус туристи, които, независимо дали са българи или чужденци, да бъдат на държавна издръжка. Пример за подобни дейности дават Гърция, Кипър и Тайланд. 

„Ние трябва да покажем, че сме готови да се справим, защото не отпадне ли пандемията, ние сме загинали догодина“, подчертава членът на БХРА.

Попитан в ефира на Блумбърг Тв дали асоциацията е готова със списък от необходимите мерки за подкрепа, Налбантов заявява, че „държавата бяга от този разговор“.

По думите му банките не работят с бизнеса, като ББР още не е отпуснала безлихвените кредити, обещани при първата вълна от ограничения. Налбантов поиска и удължаване на кредитния мораториум, за който преди време гуверньорът на БНБ заяви, че няма да има удължаване.

Материалът Смъртта на туризма е предизвестена – от глад или от Ковид, обяви браншът е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова по време на среща с изпълнителния директор на „България Ер“ Христо Тодоров и търговския директор на компанията Мария Стоянова.

Правителството се опитва да спасява туризма като плаща по 35 евро за всяка седалка в чартърни полети. Мярката е разчетена за 400 хиляди туристи за следващите две години и е за общо 55 млн. лв.

Министърът подчерта също, че във всички хотели и заведения по нашето Черноморие се спазват стриктно санитарно-хигиенните изисквания против вируса.

Христо Тодоров съобщи, че самолетите вече разполагат с хепа филтър, който пречиства въздуха в кабините. Отделно всички пътници са длъжни да носят маски по време на полета.

Според него мярката за спонсориране на туристическите чартъри ще облекчи с близо 20 на сто себестойността на услугата за европейските линии.

Материалът 83% спад на чартърите до Бургас, 80% по-малко кацащи във Варна е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Най-голям е броят на румънците в нашите курорти – повече от 113 хиляди, немските са 31 хиляди, полските – малко повече, а чешките – 14 хиляди.

От началото на годината до 4 август над 1,5 милиона българи са избрали да почиват в страната. 

Повече от 360 хиляди туристи са били на ваканция досега в област Бургас. В това число 265 хиляди нашенци и около 101 хиляди чужденци са пренощували от началото на летния сезон до момента. Това сочат данни на Единната система за туристическа информация, които вицепремиерът Марияна Николова представи на срещата си с бранша в Поморие.

Тя поясни, че от юни до началото на август най-голям брой туристи в местата за настаняване е посрещнала община Несебър – повече от 170 хиляди.

В Поморие гостите са близо 22 хиляди, от които българите са над 18,7 хиляди. Има туристи от Германия, Румъния, Полша, Украйна. В Слънчев бряг повече 87 хиляди души са пренощували в хотелите.

Общо за същия период в трите черноморски области в хотели са отседнали малко над 379 хиляди българи и 206 хиляди чужденци.

Материалът Три четвърти от туристите у нас тази година са българи е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи пред БТА Дарина Аргирова, председател на туристическото сдружение „Каварна“.

В региона всички хотели, които разполагат общо с над 3200 легла, са отворени, но туристи почти няма и браншът очаква непредвидим и труден сезон.

Почти няма резервации за началото на юли, макар че почивните бази са подготвени с противоепидемичните мерки срещу коронавирусната инфекция.

Персоналът е осигурен с маски, определен е режим за дезинфекция, включително и къщите за гости разполагат с препарати.

В Каварненския регион през миналото лято, сред най-успешните сезони през последните години, са пребивавали повече от 58 000 туристи, реализирали над 273 000 нощувки.

Председателят на туристическото сдружение информира, че в община Каварна само 5 на сто от бранша са се възползвали от подпомагащата мярка „60/40“.

Гърция актуазилира изискванията за влизане в стратата. Почиващите чужденци ще бъдат задължени да попълват нов формуляр, в който ще се съдържа информация за държавата, от която идват и адрес на престоя по време на ваканцията им. От 1 юли в страната ще заработят всички международни летища.

Пристигащите в Кипър българи пък трябва да представят документ за отрицателен тест за коронавирус.

Материалът И румънските туристи се насочиха към Гърция е публикуван за пръв път на Икономически живот.

С уговорката, че не само пандемията пречи на родния туризъм, обръщаме внимание на статия във в-к „Икономически живот“ от 1969 година, посветена на подготовката за туристическия сезон на Варна и нейните околности, които реализират една трета от приходите на страната от международен туризъм.

Разбираме, че през 68-ма в черноморските курорти на окръга са почивали 1 млн. души, от които 300 хиляди чужденци. И още:

Варненци здраво са запретнали ръкави и са осъществили широка програма за строителство и преустройство на търговската мрежа. Само на един от централните булеварди са влезли в експлоатация 21 модерни търговски магазина.

Не на последно място е и подготовката за подобряване на комунално-битовото обслужване на местното население и гостите. Открити са нови пунктове за ремонт на часовници, фина механика, ремонт на музикални инструменти, транзисторни радиоприемници и други. А за удовлетворяване нуждите на населението и на летовниците от химическо чистене и гладене на дрехи, промкомбинат „Багра“ е удължил работното време на ателиетата за бързи услуги.

За откриване на плажовете стопанското предприятие „Плажове и къмпинги“ е ремонтирало спасителните лодки, въвело е радиотелефони и е купило един катер.

Но най-вече:

Материалът Курортният сезон е в разгара си: във Варна преди 50 години е публикуван за пръв път на Икономически живот.

На следващия ден са полетите на ТУИ и „Дер туристик“ също от Германия. От там ще дойдат и първите полети до летището във Варна на 29 юни.

Това съобщи министърът на туризма Николина Ангелкова.

До този момент са планирани около 10 600 полета на летището в Бургас и 6400 – във Варна.

България първа отвори границите си без карантина за чужди туристи на 1 юни, а от 15 юни държавите с достъп са вече 34.

Ангелкова очаква поетапно възстановяване на полетната програма от наши основни туристически пазари и припомни, че страната ни е приела антикризисна мярка за субсидиране с 35 евро на всяка седалка в чартърите.

Това дава възможност с чартъри с туристи за здравен, балнео- и СПА сезонът да се удължи до края на октомври.

Засега около 60-70% от хотелите планират да отворят това лято, сочи информация на бизнеса в Слънчев бряг и Златни пясъци.

От понеделник са стартирали рекламни кампании за съседните държави, Германия и Вишеградската четворка. Важен акцент са и балнео- и СПА услугите. Отделна кампания за страната ни се води по линия на подписаното споразумение с германските здравни каси.

Акцент в представянето е, че България е сред държавите с най-слабо разпространение на COVID-19 .

Вече може да използваме Safe Travels stamp, приемайки здравните и хигиенни протоколи на Световния съвет за пътувания и туризъм WTTC. Тази инициатива дава  възможност в световен мащаб да се идентифицират дестинациите със засилени стандарти за безопасно пътуване, акцентира министърът.

Мярката 60:40 ще бъде трансформирана на 80:20 за автобусния транспорт и туризма. 50 млн. лв. се насочват за привличане на безработни, регистрирани в бюрата по труда. Така работодателите от туристическия бранш ще бъдат подпомагани допълнително.

Ще заработи и грантова схема за средни предприятия в сектора с конкретна помощ от 30 хил. до 100 хил. лв. за по-бързо преодоляване на кризата.

Материалът Първият чартър с туристи пристига на 26 юни от Амстердам е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Българското правителство и Министерството на туризма предприеха спешни мерки за смекчаване на кризата, причинена от пандемията от COVID-19  и в подкрепа на туристическата индустрия – една от най-пострадалите в създалата се ситуация, каза министърът.

Работната онлайн дискусия се състоя по инициатива на посланика на Хърватия у нас Н.Пр. Ясна Огняновац в качеството й на представляващ Хърватското председателство на Съвета на ЕС.

„Нашите действия следват координирания недискриминационен подход за възстановяване на свободното движение в съответствие с Пакета на ЕС за транспорт и туризъм“, заяви още Ангелкова.

Тя се спря подробно и на стъпките за постепенно облекчаване на мерките срещу коронавируса, като изтъкна тези, които ще помогнат непосредствено на туристическия бизнес.

Сред тях са подновяване на работата на заведенията за хранене и на закрито от 1 юни при спазване на здравните и хигиенните мерки.

Представена бе и мярката за понижаване с минимум 50% на цената за плажни принадлежности, което ще направи българските летни курорти по-привлекателни.

Поетапният рестарт на туристическия сектор в България се основава преди всичко върху насърчаване на вътрешния туризъм, отваряне на границите за пътувания от съседните на България страни, а впоследствие и за граждани от останалите държави в ЕС.

Секторът ще бъде насърчен и чрез субсидирането на чартърни полети, въвеждането на ваучери за туризъм за хората на първа линия в борбата с коронавируса.

Намаляването на ДДС за ресторантьорския сектор, субсидирането на заетост чрез финансиране, възможността туроператорите да предлагат ваучер за неосъществено пътуване заради коронакризата, са още от мерките на правителството.

Материалът България готви летен сезон от 1 юли, заяви Николина Ангелкова е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Без пари ще се ползват чадъри и шезлонги на Каваци-юг, Каваци-север, Елените, ММЦ Приморско, Царево-централен, Ахелой, Обзор-юг и др.

На Златните пясъци плажните принадлежности ще са по 2 лв., в Слънчев бряг – по 4 лв., в Албена – 1 лев, Балчик – 1,5 лв., Созопол – между 3 и 5 лв.

Това съобщи министърът на туризма Николина Ангелкова в Слънчев бряг след работно посещение по Черноморието.

Една от основните мерки за привличане на туристи и спасяване на сезона е намаляване на цените на чадърите и шезлонгите.

По закон те трябва да бъдат понижени поне с 50%, обясни Ангелкова.

50 хил. лв. е глобата, ако не се спазват нормативните изисквания, а при повторно нарушение – 100 хил. лв.

В закона има и вариант за тези, които вече са платили концесионната такса, тя да бъде прехвърлена за следващата година.

Съгласно приетите разпоредби, до 30 май министърът на туризма трябва да изпрати до концесионери и наематели уведомление на база предложенията за намаление на цените на плажните принадлежности за съответното реципрочното понижаване на концесионното възнаграждение и на наемната такса.

Това ще стане по специална методика, която предстои да бъде утвърдена от Министерския съвет.

Материалът 17 плажа с безплати чадъри, на останалите цените от 1 до 5 лева е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Спрямо декември, декларираните намерения за организирана почивка (на море, планина и т.н.) в летния сезон са намалели близо три пъти, показва проучване на „Галъп интернешънъл“, проведено по телефона сред 1000 българи.

То позволява сравнение с ранните планове на българите, проверени през декември 2019 г.

Мнозинство от 70%, по традиция, оценява потенциала на България за летен туризъм като добър или много добър.

Една четвърт са на обратното мнение, а малцина се колебаят. Кризата около коронавируса явно не променя принципната представа за предимствата на туризма у нас.

Сред онези, които продължават да плануват почивка това лято, структурата на плановете се променя видимо в полза на българските дестинации – с десет пункта нараства делът на предпочитанията за лятна морска почивка в България, главно за сметка на море в чужбина.

Но базата е силно стеснена – заради общия спад. А това значи сериозен абсолютен спад и при плановете за морски почивки у нас.

Както може да се очаква, много по-видим е спадът при намеренията за лятна почивка на море в чужбина – изчисленията показват намаляване от около 1 милион и 100 хиляди души, планиращи такава почивка преди месеци, до около 300 хиляди души сега.

Близо две трети от онези, които все пак възнамеряват да отидат на море навън, се насочват към Гърция, а трийсетина процента – към Турция.

Регистрира се и вълна на своеобразен „туристически патриотизъм“. В актуалния напоследък дебат, над 80% от анкетираните, например, избират позицията, че е необходимо родният туризъм да се подкрепи – чрез избор на такава дестинация за почивка пред алтернативи в чужбина.

Подкрепа за оказване на държавна помощ за българския туризъм пък изразяват 72% от пълнолетните граждани.

За над 80% от планиращите лятна почивка намеренията са за пътуване с автомобил. Регистриран е очакван отказ от авиотранспорта.

Материалът Три пъти по-малко българи кроят планове за почивка това лято е публикуван за пръв път на Икономически живот.