Правителството прие предложението на концесионера на летище София за изменение на концесионния договор и отправи насрещно предложение за неговото изменение. Мярката се предприема, за да се възстанови икономическият баланс на концесията, който беше нарушен вследствие на пандемията от COVID –19. Постъпилото предложение е в духа на Временната рамка на Европейската комисия за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашното разпространение на COVID-19.

Според информацията от 12 февруари 2021 г., обявена от Международния съвет на летищата (ACI Europe), броят на пътниците, обслужени от европейските летища през 2020 г. се е свил със 70.4 на сто и е спаднал до равнището си от 1995 г. заради последиците от пандемията от COVID – 19. Европейските летища са се върнали до трафика от 1995 г. Най-тежко засегнати са летищата в Европейския съюз. Летищата извън ЕС, но в периметъра на дейност на ACI, според данните, отчитат малко по-малък спад от 61.9 на сто, като водещи в тази тенденция са Русия и Турция, които са по-слабо засегнати от ограниченията за придвижване.

В началото на март тази година Международната асоциация по въздушен транспорт (IATA) обяви задълбочаване на кризата за авиокомпаниите през януари, тъй като международният въздушен трафик е намалял с 86,6% през януари в сравнение с нивата отпреди кризата, а вътрешният въздушен трафик се е свил с 47,4 на сто спрямо същия месец на 2020 г.

Според наличната официална информация, трафикът на летище София се е свил на нивото от 2.9 млн. обслужени пътници за 2020 г. спрямо 7.1 млн. обслужени пътници за 2019 г.

Приемането на предложението на концесионера се случва след получаването на положително становище на Генерална дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия, в което се посочва, че с концесионното споразумение и неговото планирано изменение на концесионера на летище София не се предоставя държавна помощ. Преди няколко месеца Комисията за защита на конкуренцията също одобри концесията на летище София.

Изменението на концесионния договор предвижда отлагане на плащането на годишните концесионни възнаграждения за първите десет години от срока на концесията, за последните десет години от срока на концесията.

Според отправеното насрещно предложение страните по концесионния договор поемат ангажимента най-малко веднъж годишно да наблюдават отражението на пандемията от COVID-19 и да предприемат необходимите мерки за изменение на концесионния договор и допълнителното споразумение, за да се запази икономическия баланс на концесията.

Концесионерът ще изплати авансово на държавния бюджет 660 милиона лева с ДДС първоначално концесионно възнаграждение. Размерът на инвестициите ще бъде увеличен с 16 милиона евро – от 608 милиона евро на 624 милиона евро. Нов Терминал 3 ще бъде изграден до десетата година от срока на концесията. Всички работници и служители на летището ще преминат към концесионера.

При неприемане на предложението за възстановяване на икономическия баланс на концесията, планираните от концесионера инвестиции няма да бъдат изпълнени, включително няма да бъде построен нов Терминал 3. Действащият към момента държавен оператор на летище София не разполага с възможността за извършването на инвестиции в подобен обем. Единственият начин да се компенсира товарът на разходи от държавния оператор, са приходите от летищни такси, което би наложило тяхното драстично увеличаване. Това ще направи летище София неконкурентно, спрямо летищата в съседните държави. Тъй като инфраструктурата на летище София е публична държавна собственост, държавата ще трябва да осигури средства за инвестиции, включително и чрез държавно гарантирани заеми.

Реализирането на настоящата концесия съдържа безспорни предимства за държавата, като й дава възможност да прехвърли риска от управлението на актива на професионален оператор, гарантира постъпления в държавния бюджет и дава възможност на държавата да съсредоточи своите сили в други отрасли на икономиката. Концесията на летище София е класическа форма на публично-частно партньорство, проведена в съответствие с Директива 2014/23/ЕС на Европейски парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия. ЕС насърчава предоставянето на концесии, за да може, от една страна, икономическите оператори да не пропускат значими стопански възможности, и от друга страна, публичните власти да използват най-добре публичните средства, така че гражданите да имат качествени услуги на най-добри цени.

Материалът Още за концесията на летище „София“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Транспортният министър Желязков изтъкна редица аргументи в подкрепа на това решение. По думите му, няма никакво основание да се твърди, че изменението ощетява държавата.

Той изтъкна още, че в момента авиационният сектор е изключително силно и тежко засегнат от пандемията. „Без концесионер рискът от управлението и експлоатацията ще остане в лицето на държавния летищен оператор“, заяви Желязков и добави, че само за първите два месеца на тази година загубите заради силно намалелия трафик и силно намалелия пътникопоток при постоянни разходи на летището са в размер на 11 милиона лева. „Всички държави членки на ЕС предприеха необходимите възможни мерки, за да подпомогнат своите авиационни индустрии“, припомни транспортният министър.

Министърът информира, че с днешното решение се приема също, че ще бъде извършван ежегоден мониторинг и при възстановяване на икономическия баланс, считано от 2019 година, ще бъде възстановено плащането на годишните възнаграждения.

Желязков изтъква също така, че още този месец държавата ще получи първоначалното концесионно възнаграждение в размер на 660 милиона лева, които са предвидени в приходната част на бюджета.

Всички теми, тези, идеи, твърдения, политиканстване на тема мораториум върху нещо, което вече е факт, е правен нихилизъм и държавнически волунтаризъм. Който има желание в следващото управление, може да пристъпи към прекратяване на договора с всички последици от това, обърна се министърът задочно към БСП и новите партии в бъдещия парламент, които са против настоящото решение на правителството.

Вчера дори, лидерът на БСП Корнелия Нинова призова лидерите на новите партии – Слави Трифонов, Христо Иванов и Мая Манолова, след започване работата на 45-тия парламент да наложат мораториум върху някои бъдещи решения на настоящия кабинет.

Материалът Кабинетът освободи концесионера на летище „София“ от такси за 10 години е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Конкретен повод за позицията на БСП е, че вероятно на утрешното правителствено заседание ще се сключи споразумение с концесионера на Летище „София“, освобождаващо го от концесионна такса за следващите 10 години.

Припомняме, още преди месец стана ясно за това намерение на кабинета, като по предварителни информации дължимите над половин милиард лева от отлагането, ще бъдат изплащани през последните десет години от 35-годишния договор, когато парите в голяма степен могат да бъдат изядени от инфлацията.

Аргументите за това са, че предвид пандемията, приходите на летищата са спаднали драстично и концесионерът е поискал подпомагане под тази форма.

Нинова посочи, че имат информация и за други действия на правителството – назначения на ключови постове, продажби на общински болници и т.н.
„Ако препотвърждавате предизборните си ангажименти за промяна на модела – нека го направим още днес и с категорични позиции и да спрем концесиите и назначенията, които ГЕРБ правят в момента„, обърна се лидерът на БСП към трите партии.

БСП плюс трите нови формации в парламента събират мнозинство от над 140 гласа, с което могат да приемат всякакви решения.

Материалът Нинова поиска от новите партии в НС да наложат мораториум върху решенията на кабинета е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Изданието припомня, че от публикация на „Капитал“ става ясно, че шефът на летището Владимир Рапонджиев е задвижил процедура за промяна на тарифата, което несъмнено би довело до оскъпяване на полетите и на самолетните билети.

Предвижда се тaĸca пътниĸ пo мeждyнapoднa линия да се увеличи с над 60% – от 7.27 нa 11.66 eвpo (за дете oт 3.64 нa 5.83 eвpo). Taĸca cигypнocт, ĸoятo cъщo ce изчиcлявa нa пасажер, ще скочи почти двойно (с 94.6%).

„Сега“ коментира, че неприятно изненаданият министър е принципал на Летище София и като такъв би могъл да вземе мерки срещу действията на мениджмънта, които твърди, че не одобрява – да нареди на Рапонджиев да оттегли проекта за вдигане на таксите или дори да го уволни.

От думите на Желязков пред бТВ обаче не личи, че се готви за нещо подобно:

„He мoгa дa ви ĸaжa ĸaĸвa e пpичинaтa зa peшeниeтo зa yвeличeниe нa лeтищнитe тaĸcи тoчнo ceгa. Taĸcитe ce cъбиpaт oт пoлзвaтeлитe – aвиoĸoмпaниитe, нo тe минaвaт пpeз тapифaтa и peфлeĸтиpaт въpxy caмoлeтния билeт. B тoзи cлyчaй caмитe лeтищни тaĸcи ca пpeдмeт нa ocпopвaнe oт cтpaнa нa пoлзвaтeлитe. Cпopът e oтнeceн ĸъм Гpaждaнcĸa aвиaция, ĸoятo тpябвa дa oпpeдeли дaли пpoцeдypaтa e cпaзeнa. Aĸo тoзи въпpoc ce oтнece ĸъм aдминиcтpaтивния cъд, пepиoдът нa oбжaлвaнe щe бъдe пo-дълъг oт нaчaлoтo нa eфeĸтивнaтa дaтa нa ĸoнцecиятa“, коментира транспортният министър.

Припомня се, че договорът за концесиониране на Лeтищe Coфия задължава бъдещия стопанин „Соф Кънект“ да не вдига лeтищнитe тaĸcи 10 гoдини cлeд като поеме управлението, което поставя въпроса, дали заповедта на директора за увеличаване на таксите не е в полза на концесионера. Според Желязков ако някой си прави такива сметки, това е мечешка услуга. „Личнo в мoмeнтa нямa дa ce aнгaжиpaм c мнeниe, нo ĸaзвaм, чe във вpeмe нa пaндeмия и ĸpизa вдигaнeтo нa тaĸcитe e дocтaтъчнo cтpaннo, зa дa бъдe oпpaвдaнo“, коментира той, цитиран от „Сега“.

Материалът Летище „София“ изненада транспортния министър с нови такси е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Състояние на икономиката на София
Столична община приютява най-голямата икономика в страната. Според последните налични данни за 2018 г. обемът на икономиката на столицата достига 44,4 млрд. лв., или 40,4% от общия брутен вътрешен продукт на страната. В периода 2010-2018 г. делът на икономиката на София е традиционно в рамките на около 40%, като по-отчетлив ръст се наблюдава именно през 2018 г. Преди 2010 г. този дял е чувствително по-нисък – 37-38% през 2007-2009 г. и дори 29-31% в периода 2002-2005 г. Като цяло, тенденцията е към концентрация на икономическата активност в София, но този процес е особено силен преди 2010 г. и по-умерен след 2010 г.

Концентрацията на икономическа активност в София е подкрепена от постоянния приток на хора в столицата, която устойчиво увеличава своето население на фона на спада на населението в страната.

Ръстът на БВП на София е отчетлив след 2015 г. След години на нисък растеж в рамките на 1-2% (2012-2014 г.), икономиката на София расте номинално с 7-9% след 2015 г. През 2018 г. се наблюдава забързване на номиналния растеж, който достига 8,7% спрямо 7,2% за страната. Подобни са били най-вероятно и процесите през 2019 г., която също беше година на солиден икономически подем. По-неясна е динамиката в икономическата криза, настъпила в началото на 2020 г., но ако съдим по възстановяването на столичната икономика след предишната икономическа криза, много  вероятно  изглежда  тя  да  се  върне  към  растеж  по-бързо  от останалата част от страната.

Брутната добавена стойност в София достига 38,5 млрд. лв. през 2018 г. Икономиката на столицата е силно концентрирана в сектора на услугите. Над 34 млрд. лв. или 89% от добавената стойност на икономиката на София е в сектора на услугите. Това е и най-динамично развиващ се сектор в столицата, като неговият дял се е увеличил с над 10 процентни пункта за последните 10 години. Други 4,4 млрд. лв. или 11% от брутната добавена стойност в София се пада на индустрията. Селското стопанство има пренебрежим дял в икономиката на столицата.

Отнесено спрямо данните за страната, София допринася за 51% от брутната добавена стойност в услугите и 18% от тази в индустрията. Големият дял на услугите е очакван за столицата, като се води от концентрацията в търговията, транспорта и далекосъобщенията, административните и професионални  дейности,  както  и  бурно  развиващият  се  сектор  на  информационните технологии и услуги. По-ниският дял на индустрията в столицата се обяснява както с по-равномерното разпределение на индустриалното производство в страната и наличието на други силно индустриализирани райони, така и с териториалните особености на Столична община. Голя част от индустриалните терени в непосредствена близост до столицата на практика са в територията на съседни общини.

Профил на столичната икономика
През 2018 г. столичната икономика е произвела продукция за 67 млрд. лв., или 37% от общата продукция на нефинансовите предприятия в страната. Икономиката на София е силно доминирана от сектора на услугите, като в нея се концентрира произведената продукция на 59% от търговията на едно и дребно, 40% от транспорта, 93% от далекосъобщенията, 85% от информационните технологии и услуги, 72% от професионалните дейности и 66% от административните дейности в страната. В същото време преработващата промишленост в София носи около 14% от произведената продукция в промишлеността в страната.

Развитието на произведената продукция в столицата ясно показва най-динамичните отрасли в последните години. За последните две години, за които има налични данни, произведената продукция в София се е увеличила с 11,4 млрд. лв. или с 21% (2018 спрямо 2016 г.). Този ръст е концентриран в търговията на едро и дребно – ръст от 2,2 млрд. лв. или с 18%, транспорт – ръст от 1 млрд. лв. или с 19%, професионални и административни услуги – ръст от 1,5 млрд. лв. или с 21%, преработваща промишленост – ръст от 1,6 млрд. лв. или с 22%, строителството – ръст от 1,7 млрд. лв. или с 29%, информационни технологии и услуги – ръст от 1,7 млрд. лв. или с 44% и операции с недвижими имоти – ръст от 900млн. лв. или с 52%.

Ефект на коронавируса върху икономиката на София
Коронавирусът донесе безпрецедентен спад в икономиката на страната през второто тримесечие на 2020 г. Няма регион в България, който да не беше тежко засегнат от пандемията и в който да не се наблюдава сериозен ръст на безработицата. Разнообразната икономика на София, която е доминирана от услугите и в която преобладава работата в офис, беше своеобразен плюс за столицата в условията на извънредното положение, тъй като позволи голяма част от работната сила да премине към дистанционна работа. Някои от големите компании в сферата на информационните технологии и аутсорсинга вече обявиха запазване на този модел на работа поне до края на 2020 г. Практически пълното блокиране на международните пътувания и липсата на чуждестранни туристи, както и тежките ограничения пред обичайния градски живот обаче оказаха своя отпечатък върху ключови сектори на столицата – транспорт, хотели и ресторанти, търговия на дребно бяха засегнати непосредствено от извънредното положение. Социалните сфери – здравеопазване, образование и социални услуги също понесоха тежък удар, който се пренесе директно или в по-малко приходи (например от такса за детски градини) или в по-високи разходи (например за здравни мерки и социални услуги) в бюджета на Столична община. В тази част се разглежда ефектът на коронавируса върху заетостта, туризма, строителната активност и сделките с недвижими имоти в столицата, както е поставен фокус върху ефектите за приходната част на бюджета.

Ефект върху заетостта
Ефектът на коронавируса и извънредното положение върху икономиката на София е най-непосредствено видим през данните за регистрираните безработни в бюрата по труда. В периода 2 март – 24 май 2020 г. броят на регистрираните в бюрата в труда в столицата нараства с 17 896 души. Това са 12 седмици, в които ясно се откроява ударът на коронавируса върху икономиката на София и неизменно се губят работни места.

Ефектът на коронавируса върху пазара на труда в столицата се вижда още от средата на месец март. В седмицата след обявяването на извънредното положение – това е седмицата 16-22 март, вече се отчита ръст на новорегистрираните безработни и спад в постъпилите на работа. В следващите седмици се наблюдава сериозно влошаване, като пикът се достига в седмицата 6-12 април, когато 4 495 души се регистрират в столичните бюра по труда, а едва 172 души постъпват на работа. Ситуацията се нормализира след средата на месец май, когато новорегистрираните безработни падат под границата от 1 000 души на седмица и се изравняват с постъпилите на работа.

В сравнителен план, ударът по заетостта в София е по-лек спрямо други райони в страната. Въпреки това, загубата на близо 18 хил. работни места ще даде своето отражение върху столичната икономика през 2020 г. Въпреки лекото възстановяване на работни места в края на лятото, този процес е все още плах и очакванията са по-продължителен период на възстановяване на пазара на труда. Загубените работни места едва ли ще бъдат възстановени преди втората половина на 2021 г., при това с уговорката, че няма нови тежки карантинни мерки в края на 2020 г. или началото на 2021 г.

Ефект върху туризма
Негативният ефект на коронавируса върху икономиката на София е особено отчетливо видим и в туризма. Данните за пренощувалите лица и реализираните нощувки в столицата показват почти пълно зануляване в рамките на извънредното положение. През месеците януари и февруари пренощувалите лица в София са по над 80 хил. на месец, като близо 46 хил. от тях са чуждестранни граждани. През месец април, който е изцяло обхванат от извънредното положение, броят на пренощувалите лица в столицата е малко над 4 хил. души, като чуждестранните лица са под 1 000.

Един от ключовите фактори са въведените силно рестриктивни ограничения пред пътуванията зад граница в повечето европейски страни, както и практически пълното приземяване на гражданските полети на редица големи авиокомпании. Така например, по данни от Airports Council International, обслужените пътници на европейските летища през април и май са с 98% по-малко от същите месеци на 2019 г., като въпреки възстановяването на пътуванията, спадът през август е над 67% на годишна основа. По данни от Летище София, обслужените пътници спадат с над 94% през април и близо 88% през май, като след юни започва възстановяване; въпреки благоприятните тенденции, през август пътниците са с 57,1% по-малко от същия месец на 2019 г.

Постепенно възстановяването на туризма през лятото на 2020 г. е добра новина, но трябва да се отчита, че то остава много далеч от обичайните нива за столицата. Традиционно през летните месеци, броят на пренощувалите лица в София е над 100 хил. души на месец, като близо 80 хил. са чужденци. На практика, през месец юли 2020 г. броят на чужденците остава около 8 пъти по-малко спрямо очакванията за лятото на 2020 г. отпреди коронавируса. Към настоящият момент не можем да очакваме рязко възстановяване на пътуванията, особено на фона на нова вълна от случаи на заболявания в Европа. В базовия сценарий, който предвижда запазване на по-леките мерки, най-вероятно ще се наблюдава постепенно възстановяване на туризма, но все пак на нива далеч от обичайните. Това неизбежно ще повлияе на приходите от туристически данък, които обаче далеч не са основен приходоизточник за бюджета на Столична община.

Ефект върху строителната активност и сделките с имоти
Текущ индикатор за инвестиционна активност, потребителско доверие и очаквана динамика в строителството е броят на вписаните сделки с недвижими имоти в Агенцията по вписванията. За второто тримесечие на 2020 г. в покупко-продажбите в София са със 17% по-малко от същия период на 2019 г., но спадът е значително по-малък от средния за страната от 28%. Броят на договорните ипотеки намалява с 15% (при 27% общо за страната), а на даренията и замените – съответно с 37% и 33%. По предварителни месечни данни от Агенцията по вписванията, през юли се отчита спад от 5,3% на годишна основа, а през август – близо 10%. Възможно обяснение е фактът, че спадът в София в месеците на тежките ограничителни мерки беше сравнително по-ограничен.

Положителните тенденции в икономическия растеж, заетостта и доходите, както и все по-благоприятните условия за достъп до кредит обусловиха нарастването на интереса към ново строителство в София. Столицата отчита ръст на годишна основа при издадените разрешения за строеж на жилища от 27% през 2017 г. и 69% през 2018 г. според разгърнатата застроена площ. При административните сгради динамиката е доста по-разнопосочна, като през 2017 г. се отчита спад от 29%, докато през 2018 г. – ръст от 178%. Инвестиционната активност в София допринася за 40% от площта в разрешенията за строеж на жилища в страната и 86% от тази в административните сгради през 2018 г. През 2019 г. се наблюдава спад в издадените разрешения с 15% при жилищните и 74% при административните сгради. През първото тримесечие на 2020 г. спадът в площта на разрешенията за нови жилищни сгради е 7%, но през второто тримесечие достига 42%. Започнатото ново строителство е индикатор, който следва с известно забавяне динамиката на издадените разрешения за строеж. През 2019 г. започнатото строителство на жилища според разгърнатата застроена площ нараства с 11% спрямо 2018 г.. Негативната динамика се запазва и в началото на 2020 г. още преди пандемията, като през първото тримесечие се отчита спад при жилищните сгради от 3% на годишна основа, който се задълбочава до на 26% през второто тримесечие.

Ефект на пандемията върху бюджета на Столична община
В края на месец април 2020 г. Столичният общински съвет прие актуализация на бюджета на Столична община, която отрази непосредствения ефект от коронавируса и извънредното положение върху финансите на столицата. Тази актуализация дава ясна картина за състоянието на приходната част на бюджета на столицата към края на месец април. Актуализацията в приходната част се равнява на намаление на приходите с 23,4 млн. лв., като 12,1 млн. лв. е намалението на данъчните приходи и 11,3 млн. лв. на неданъчните приходи. Важно е да се отбележи, че най-вероятно предстои втора актуализация на бюджета за 2020 г., която да отрази картината към края на лятото.

Материалът (Д)ефектите на коронакризата върху икономиката в София е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Възползваме се от рекламен текст във в-к „Икономически живот“ от 1970 година. Така че – четете господа от БДЖ и транспортното ведомство и гребете с пълни шепи.
(Да се обърне внимание на стюардесите и цените!)

Материалът За стюардесите в БДЖ, купе-бюфетите и други благини от 1970-та е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи транспортният министър по време на правителственото заседания днес.

Koнcopциyм „Coфт Kънeĸт“ c вoдeщ члeн Mepидиaм Ийcтъpн Юpъп Инвecтмънтc CAC спечели концесията за аеропорта. Зa лeтищeн oпepaтop e пocoчeн Флyгxaфeн Mюнxeн.

Дни, след като бъде подписан договорът, ще бъде преведено първоначалното плащане, което е в размер на 550 милиона лева без ДДС. То ще отвори вратата за сериозните бюджетни постъпления в рамките на тази година, допълни Желязков.

Решението на ВАС е окончателно, което отваря възможността за подписване на договори и започване на така наречения преходен период, в който се предава управлението на актива летище София, обясни транспортният министър.

Преди два дни Върховният административен съд остави в сила решението на Комисията за защита на конкуренцията от 14 ноември 2019 г.

С него е потвърден изборът от Министерството на транспорта на концесионер на летище София, с което за изпълнител е определен консорциум „Соф кънект“.

Административно дело беше образувано по жалби на трима от участниците в процедурата за избор на концесионер – консорциум „Витоша“; консорциум между „Еърпортс Де Пари“ ЕС.ЕЙ и „ТАВ Хавалиманларъ холдинг“ А.Ш.“, както и „Фрапорт България“.

Aepoпopтът paзпoлaгa c двa пътничecĸи тepминaлa с общ капацитет 4.4 млн. пътници годишно и бази на „Лухтханза Техник София“.

Материалът До средата на юли подписват с концесионера на летище София е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Предвиденият срок на действие е 6 месеца, но не по-късно от настъпване на ефективната дата на концесията на аеропорта.

Мярката е приложима за всички въздушни превозвачи, опериращи от и до летище София, а идеята е да бъде подпомогнат въздушният транспорт, който много силно пострада от коронакризата.

За 8 месеца се отлага плащането на таксите за аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата у нас.

Отлага се плащането на концесионно възнаграждение, дължимо за 2020 г. и извършването на оперативни и капиталови разходи.

Намаляването на оперативните и капиталовите разходи е мярка, приложима за „Летище София“ ЕАД.

Отлагането на плащането на концесионно възнаграждение се отнася за концесионера на гражданските летища Бургас и Варна. Подобна мярка е одобрена от Европейската комисия на 11 април 2020 г., за отлагане плащането на концесионни такси от операторите на летищата в Шарлероа и Лиеж, Белгия.

Мярката е селективна, поради което условие за нейното въвеждане е одобряването от службите на Европейската комисия.

Материалът Летище София сваля таксите в помощ на въздушния транспорт е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тя получи огромен букет и плакет на юбилеен пътник от Летище София, които й поднесе лично изпълнителният директор Владимир Рапонджиев.

След Коледните и в навечерието на Новогодишните празници най-голямото международно летище у нас отбелязва своя рекорд за година.

Само за месец ноември тази година през летище София преминаха над 522 хиляди пътника, което е ръст с 7,25 на сто спрямо същия период на миналата година.

От тази година на Летище София оперират 22 авиокомпании и пътниците им могат да достигнат до 57 дестинации, четири от които са нови – до Щутгард, Дюселдорф, Марсилия и Ийст Мидланд.

Материалът 7-милионният пътник кацна на летище София е публикуван за пръв път на Икономически живот.