Това коментира в интервю за Дойче веле икономистът и стопански историк Румен Аврамов.
Според него препятствията по пътя към Еврозоната са „в набора от добре познати недъзи, обобщени в сенчестата репутация на България“.

Големи частr от интервюто са посветени на икономиката ни в контекста на българския преход.

Според Румен Аврамов има големи разминавания между очаквания и действителност, обусловени от поне две причини.

От една страна, коментира Аврамов, тогавашните представи са били неизбежно наивни, непълни, интуитивни. Водещо е било отрицанието на съществуващото. „От друга, самите разбирания за демокрацията и пазарната икономика по света, съответно и у нас, се промениха. Все по-малко сме хората, приемащи ги в техния либерален вариант“.

По думите му, в световната и в българската стопанска история периодите на либерален ред са всъщност само кратък пунктир и към този ред обществата са се приближавали асимптотично, с последващи резки отклонения. Според Авдрамов такъв отскок преживяваме след последната криза и идеологическия залез на Вашингтонския консенсус. Отместването на махалото вероятно ще е трайно, но то неизбежно ще се върне, убеден е икономистът.

„По определение, либералното капиталистическо общество би трябвало да почива върху индивидуализма, частната собственост и конкуренцията, да има работещи институции, да осигурява върховенството на правото и разумни регулации на центробежните сили на пазара.

Комуналност наричам всичко, което по един или друг начин разводнява този модел. Източниците ѝ са много, дори в ЕС: не в качеството му на пазител на трите свободи на движения, а обратно – в разклонените му инструменти и фондове канализирани от държавите. В България това лице на Европа е най-харесваното. Тъкмо то циментира Борисовия режим на блатна стабилност и посредственост“, коментира още Аврамов в интервюто си за Дойче веле.

По темата за прехода Румен Аврамов е убеден, че в началото на прехода без съмнение е имало разпределение на ролите – „Драматурзите и изпълнителите обаче не бяха хора с особена дълбочина на мисленето или въображение; ролите, инструкциите и методите бяха в по-голямата си част примитивни“.

Банките, по думите на Аврамов, са били важна брънка от промените. Във финансовата система през 1990-1996 може да се намери повече инерция от миналото, отколкото кълнове на бъдещето, коментира той и припомня как ДСК е запушвала пробойните на правителството на Жан Виденов и как са се раздавали кредити.

След банковите фалити през май-септември 1996, въвеждането на паричния съвет и последвалата приватизация, влезлите чужди банки въведоха по-разумни принципи на управление. Както знаем, провали в сектора през последните 15 години имаше единствено в банките с български собственици, изтъква още Румен Аврамов.

Материалът Румен Аврамов: Сенчестата репутация на България е препятствие за Еврозоната е публикуван за пръв път на Икономически живот.