Програмата се изпълнява от Българска банка за развитие (ББР).

Предлага са и разширяване на Програмата – да се включат и големи предприятия с персонал над 250 души, годишен оборот повече от 97 500 000 лв. или стойност на активите, която превишава 84 000 000 лв.

Да се увеличи максималният размер на кредита към едно и свързани лица от 300 000 лева на 1 000 000 лева за малки и средни предприятия, и на 2 000 000 лева – за големи търговски дружества.

Има и предложение за увеличаване на лимита на гаранционни плащания от 30 % на 50 %. Също така да бъде удължен крайният срок за кандидатстване до 20 юни 2021 г.

Да се облекчат изискванията за усвояване на средства от кредитите, както и изискванията за предявяване на плащания по дадената от ББР гаранция.

Предлага се още да бъде удължен гратисният период за съществуващите кредити, които се включват в Гарантираните портфейли до 30.06.2021 г. включително.

Възнамерява се да се даде по-голяма свобода на банките при определянето на нивото на обезпеченост по кредите извън гаранцията от ББР.

Също така, освен намаляване на обезпечението, банките до могат да предоставят и алтернативно финансово предимство, изразяващо се в намаление на рисковия лихвен марж, което може да резултира в по-ниски лихви по кредитите, отколкото предвиждат вътрешните правила на банките.

Материалът Предлагат да се удължи програмата за кредитни гаранции на ББР е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Паричната статистика към края на май 2020 г., която БНБ публикува наскоро, позволява да разгледаме първите ефекти, които корона-кризата оказва върху паричната и кредитна система за трите месеца на социална и бизнес „изолация“ (краят на май спрямо края на февруари). Данните не дават повод за тревога, но разкриват важни тенденции, включително психологически, които необосновано приемаме за даденост.

Най-характерно е, че българите са се запасили с налични пари, за да си осигурят ликвидност в кризата. Парите извън финансовите институции са се увеличили със 728 млн. лв. за трите кризисни месеца, достигайки 17.359 млрд. лв. В сравнителен план това ниво е рекордно, но все пак е съпоставимо с коледното харчене през 2019 г., когато сред населението са се въртели 17.192 млрд. лв.

С доза черен хумор, корона-кризата праща хората да пазаруват като за Коледа – но, разбира се, те вече купуват съвсем различни неща, а и по различен начин. Данните на НСИ например показват, че през април оборотите в търговията на дребно са намалели с 20 процента на годишна база. В кризисното тримесечие, хората са използвали парите извън банките не само за купуване, а и като фонд за извънредни ситуации.

Втората констатация е спад на потребителския кредит: с общо 133 млн. лв. за кризисното тримесечие. Повече от половината от това понижение (72 млн. лв.) се дължи на прехвърляне на потребителски кредити в графата „проблемни“.

Все пак, налице е понижение също и на обема на редовните потребителски кредити – както краткосрочни, така и дългосрочни. Можем да си представим, че изправени пред несигурността на кризата, някои домакинства са предпочели да си разчистят сметките с банките. Но сякаш повече са били тези, които са били принудени да преговарят с кредиторите, тъй като приходите им са секнали.

Други данни на БНБ сочат, че от въведената на 10 април кредитна ваканция за фирми и домакинства, одобрените заявления за мораториум на плащанията са над 80 хил. на брой, с брутна балансова стойност от 6 млрд. лв. Тези разсрочени кредити няма да се отразят в статистиката за проблемните кредити и за тях няма да се търси погасяване на заема от длъжника в период от 3 до 6 месеца (но след това разходите за обслужване на кредита нарастват).

Трета тенденция е, че ипотечният кредит се забавя, но не е преустановил нарастването си. За трите кризисни месеца обемът на жилищните кредити се е увеличил с общо 267 млн. лв., което в абсолютен план представлява 2.4 процента ръст. Нелош резултат за един разчитащ на доверие сектор в началото на „най-голямата криза от Голямата депресия насам“, както твърдят много анализатори.

Все пак, специално през май ипотечният пазар показва забавяне, с отпуснати нови жилищни заеми за 51 млн. лв., при над 120 млн. лв. средно за месец през последната година.

Трябва да се отбележи, че при ипотеките засега няма ръст на проблемните кредити. При фирмения кредит, такъв ръст се наблюдава и делът на необслужваните и преструктурирани кредити от общите фирмени кредити (без овърдрафта) достига 15.4 процента, което далеч не е пренебрежим дял.

Покачването на лошите фирмени кредити има предистория. Още в първия месец на 2020 г. БНБ отчете рязко покачване на проблемните фирмени кредити с 28 процента (770 млн. лв.). Вероятно то се дължи на нови дефиниции и критерии на БНБ по трънливия път към еврозоната, може би има връзка и с активизирането на вторичния пазар на кредити в страната.

По тази причина, не може еднозначно да се заключи дали в корона-кризата фирмите в България като цяло изпитват големи трудности да обслужват кредитите си към банките. А и ефектът на тази криза е твърде разнопосочен, за да се вадят заключения от данни само за едно тримесечие.  

От статистиките все пак се вижда, че размерът на предоставения овърдрафт е намалял (с 622 млн. лв.), което може да се дължи и на оптимизиране на банковите разходи за фирмите. От друга страна, увеличили са се (с 88 млн. лв.) краткосрочните кредити за фирмите със срок до 1 година. Тоест, редица фирми са се възползвали от „кредитни инжекции“, за да устоят на първата вълна на кризата.

Но взето като цяло, поне до края на май не виждаме особено покачване на фирмения кредит – тоест, няма видими резултати от рекламираните от правителството финансови мерки в подкрепа на бизнеса.

От изложените дотук данни може да се направят следните междинни изводи за корона-тримесечието: 1) българските домакинства са потърсили ликвидност; 2) ипотечното кредитиране се запазва (но има сигнал за забавяне); 3) има ръст на проблемните потребителски и фирмени кредити.

В отчетите на БНБ откриваме още един характерен нов момент: висок прираст на овърнайт-депозитите. За разглежданото тримесечие, според Подробния паричен отчет на БНБ, тези депозити са се увеличили с внушителните 2.584 млрд. Прирастът на агрегатния показател се дължи на разнопосочни ефекти.

Така например, фирмените депозити в лева намаляват с 275 млн. лв. В същото време, депозитите на предприятията в чуждестранна валута (не само евро) нарастват с 690 млн. лв. Следователно, в корона-кризата редица фирми са обърнали резервите си в различна от националната валута. Обяснения са липса на доверие в лева от страна на бизнеса или наличност, необходима за търговски операции.

Така или иначе, ръстът при овърнайт депозитите (както на фирмите, така и на домакинствата и финансовите предприятия) в корона-тримесечието е предимно в чужда валута. Така, 70 процента от общия прираст на депозитите за периода, или над 1.8 млрд. лв., са в различна от лева валута. Грубо изчисление на база на трансакциите на паричните агрегати говори, че българите вероятно са обърнали около 2 млрд. лв. от лева в друга валута в най-несигурния период на корона-кризата (и малко по-рано).

Отделно от това, секторната месечна отчетност на БНБ говори, че депозитите на нерезиденти у нас са намалели с 655 млн. лв. от март до края на май. Но това е незначително развитие на фона на стряскащия общ прираст на депозитите в банковата система за периода: те са се покачили общо с 13.8 млрд. лв., или със 78%.

Този процес е финансов, не икономически: на 19 март БНБ издаде предписание за „намаляване на чуждестранните експозиции на търговските банки“. В рамките на броени седмици финансовите институции в България са ликвидирали 90 процента от своите репо-сделки и са превърнали облигации за 7.5 млрд. лв. в ликвидност, която държат на депозит в страната.

Какво следва от всичко това? Три месеца на стрес за настоящия кредитен и паричен режим са твърде малко, за да вадим заключения за пречупени тенденции или нови посоки. Но посланието, което се чете на стената (или, по-точно казано, в таблиците на БНБ), е че в момента страната е пре-изобилно осигурена с ликвидност.

Следователно, не се виждат предпоставки за образуване на кредитна криза. Не би следвало да има и затруднения за дългово финансиране на правителството.  

От друга страна, размерът на проблемните кредити става значителен за бизнеса и има сигнали, че те ще нарастват и в потребителския сегмент. Банките ще продължат да търсят нов бизнес, предвид голямата си ликвидност, така ипотечният пазар ще бъде във фокуса. Въпросът е докога търсенето в икономиката ще продължи в „коледен режим“.

Има вероятен отговор: дотогава, докато правителството и банките забавят темпа на изземване на пари от икономиката. Крехкият баланс в икономическата активност, потвърден от покачването на БВП през първото тримесечие (+2.4% за България при -2.6% за ЕС на годишна база), лесно може да се влоши, ако правителството, както при предишната глобална криза, реши да прави икономии за сметка на домакинствата и бизнеса – и ако кредиторите станат нетърпеливи.  

Материалът Кредитът – след три месеца на изолация е публикуван за пръв път на Икономически живот.

С тези средства ще се осигури допълнително финансиране за подкрепа на оборотен капитал и ликвидност на малки и средни предприятия, като временна мярка в отговор на кризата.

Това реши правителството на днешното си заседание, на което прие решение за преразпределяне на средствата от Кохезионния към Европейския фонд за регионално развитие.

Целта на прехвърлянето на средства между оперативните програми е да се финансират мерки, които ще намалят последиците от COVID-19 в икономиката.

С тези допълнителни ресурси, общият размер на инвестициите в отговор на кризата по линия на Европейските структурни и инвестиционни фондове и националните оперативни програми надхвърля 1 млрд. лева.

Материалът Прехвърлят 134 млн. лева от оперативните програми за малкия бизнес е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Разпространението на COVID-19 поставя сериозни изпитания както   за   здравето   на   хората,   така   и   за икономиката.  Българската  народна  банка  предприе  пакет  от   мерки,   в   рамките   на   нашия   законов   мандат,   за   ограничаване   на   негативните   ефекти   от   предстоящата   криза. Важна част от действията ни в настоящата ситуация има отношение към търговските банки. Темите,    по    които    работим,    покриват    едновременно    краткосрочен и по-дългосрочен, включително стратегически, хоризонт.

В краткосрочен план, мерките ни са насочени към готовността на сектора да посрещне тежестите на задаващата се икономическа криза. Успоредно с това действията на БНБ целят ограничаване на последствията от кризата за домакинствата и бизнеса.

Банковият  ни  сектор  навлиза  в  новата  ситуация  подсигурен  за  хоризонт  от поне няколко месеца. Във времена, когато самото оцеляване на много други индустрии и бизнес сфери е поставено под въпрос, подготвеността на банките в България позволява да гледаме на тях като част от решението, а не от проблема.

От  голямо  значение  за  настоящата  силна  изходна  позиция  на  сектора  бяха  стрес  тестовете,  проведени  от  БНБ  и  ЕЦБ,  съответно  през  2016  г.  и  2019 г. Българските банки успешно преминаха проверките. Това с днешна дата се отнася и за двете банки, които постигнаха значителен напредък в изпълнението на капиталовите си планове след последните тестове. Добрата   кондиция   на   банковия   ни   сектор   е   основата,   върху   която   централната  банка  като  регулаторен  и  надзорен  орган,  координирано  с  търговските  банки,  надгражда  и  прилага  мерки,  съобразени  с  новата  ситуация.

По-конкретно, настоящите ни мерки са в три основни направления. Първо,   допълнителни   мерки   за   безпрепятствено   функциониране   на   паричния  режим  и  свързаната  с  това  инфраструктура,  включително  за  налично-паричното обръщение, платежните системи и дейностите на БНБ като  фискален  агент  на  правителството. Детайлите  на  тези  мерки  не  са  публични,  но  те  най-общо  целят  създаване  на  допълнителен  резервен  капацитет   с   оглед   непрекъсваемостта   на   критични   за   държавата   и   икономиката функции.

Второ,  допълнително  укрепване  на  капиталовата  и  ликвидната  база  на  търговските  банки.  Възможно  е  мащабите  на  предстоящата  криза  да  надхвърлят  параметрите  на  негативните  сценарии  от  последните  стрес  тестове.  Мерките  на  БНБ  в  това  направление,  които  вече  оповестихме, възлизат  на  9.3  млрд.  лева.  Тези  мерки,  които  търговските  банки  вече  изпълниха,   включват   капитализиране   на   цялата   печалба   в   сектора,   отменяне на предвидените увеличения на антицикличния капиталов буфер и намаляване на чуждестранните експозиции на банките.

Трето,  регулаторни  мерки,  с  които  се  дава  възможност  за  по-голяма  гъвкавост   на   търговските   банки   при   облекчаване   на   негативните   последствия от кризата за техните клиенти – граждани и фирми. В основата на  тези  мерки  е  въвеждането  на  целенасочен  и  временен  мораториум,  с  който  се  спират  или  отлагат  плащания  по  банкови  кредити.  БНБ  работи  върху регулаторното третиране на свързаните с това мерки, а търговските банки – върху бизнес модела за прилагането на тези мерки по отношение на  техните  клиенти.  Тези  мерки  ще  бъдат  активирани  в  близките  дни  на  базата  на  критерии  и  насоки,  приети  от  Европейския  банков  орган.  БНБ  е  участник  в  процеса  на  приемане  на  тези  общоевропейски  насоки,  в  качеството ни на член на Съвета на надзорниците на Европейския банков орган.

Гореизброените   мерки   допълват   други   правителствени   инициативи,   засягащи банковия сектор, като мораториума върху наказателните лихви при забава на плащания по банкови кредити и увеличението на капитала на  Българската  банка  за  развитие  със  700  млн.  лева,  от  които  500  млн.  лева  за  портфейлни  гаранции  по  банкови  кредити  и  200  млн.  лева  за  безлихвени потребителски заеми за граждани в неплатен отпуск.

Продължителността   на   предстоящия   кризисен   период   е   онзи   важен   параметър за определяне на нашите действия и мерки, по който все още има  съществена  информационна  недостатъчност  и  несигурност.  За  тази  цел  работим  върху  различни  макроикономически  сценарии  и  прогнози,  които се развиват в зависимост от входящата информация. В рамките на второто  тримесечие  на  годината  очакваме  значително  по-голяма  яснота,  която ще добие форма на по-прецизни разчети, за очакваните размери и продължителност на неблагоприятните ефекти, породени от ситуацията с COVID-19.

Отвъд   интензитета   на   всички   текущи   и   непосредствено   предстоящи   действия,  в  дългосрочен  план  продължаваме  да  следваме  ориентацията  за все по-пълно интегриране в европейската финансова инфраструктура. Това   е   оптималната   стратегия   за   България.   Възможно   е   техническо   отместване на сроковете на фона на текущо неблагоприятната финансово-икономическа  среда.  Но  няма  основание  за  отслабване  на  усилията  на  българските институции, включително на БНБ.

Всяко забавяне на процеса на присъединяване към валутния механизъм, банковия съюз и еврозоната ще  демотивира  осъществяването  на  важни  структурни  реформи  и  ще  забави   реалната   конвергенция   на   икономиката   на   България.   Това   предполага също забавен растеж на доходите у нас – ефект, който би бил особено неблагоприятен за всички български граждани, които преди това ще  бъдат  засегнати  от  очакваните  във  връзка  с  COVID-19  затруднения  в  икономиката.

***
Заглавието е на редакцията

Материалът В настоящата криза банките са част от решението, а не от проблема е публикуван за пръв път на Икономически живот.