Особено ни зарадва едно рекламно каре във в-к „Икономически живот“ от началото на 1969 година, най-вече заради това, че избраните да ни управляват решиха, че държавата най-добре може да борави с този „инструмент“ за носене на радост на гражданите и на приходи в държавната хазна.

Така че внимателно се запознахме с рекламата и това, което Държавната лотария е предлагала преди половин век. Обръщаме сериозно внимание на две от възможните печалби – място за вила и вноска за жилище. Горещо ги препоръчваме, затова, както призовава карето – „Снабдете се навреме с билети от Държавната лотария“.

Материалът Държавна лотария за пример е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Прекратяват се лицензите за организиране на лотарийни игри (с изключение на томбола, бинго, кено и техните разновидности), издадени на организатори, различни от държавното тото.

Спира се също разпространението и продажбата на билети, фишове, талони за участие в игри, организирани от частни компании.

Единствено държавното предприятие „Български спортен тотализатор“ иа право да администрира лотарийни игри. Местата за продажба на билетите ще бъдат обозначени като пунктове за лотарийни игри.

Печалбите, не са предоставени до влизането в сила на новите разпоредби, ще се изплащат според условията и правилата на съответната игра.

Не се разрешава да се изплащат печалби от лотарийни игри извън обектите или пунктовете, определени за тази дейност, както и извън банки, е друга промяна в закона.

Забранява се организирането на хазартни игри вече и в сградите в режим на етажна собственост без решение на общото събрание на собствениците.

Забранява се продажбите на талони и билети с хазартна цел на по-малко от 300 метра от училищата.

Новите правила в хазарта влизат от днес, след като Държавен вестник обнародва промените в закона. Те бяха внесени от лидера на НФСБ Валери Симеоно и приети от парламента на 7 февруари.

Прекратяват се лицензите за организиране на лотарийни игри (с изключение на томбола, бинго, кено и техните разновидности), издадени на организатори, различни от държавното тото.

Спира се също разпространението и продажбата на билети, фишове, талони за участие в игри, организирани от частни компании.

Единствено държавното предприятие „Български спортен тотализатор“ иа право да администрира лотарийни игри. Местата за продажба на билетите ще бъдат обозначени като пунктове за лотарийни игри.

Печалбите, не са предоставени до влизането в сила на новите разпоредби, ще се изплащат според условията и правилата на съответната игра.

Не се разрешава да се изплащат печалби от лотарийни игри извън обектите или пунктовете, определени за тази дейност, както и извън банки, е друга промяна в закона.

Забранява се организирането на хазартни игри вече и в сградите в режим на етажна собственост без решение на общото събрание на собствениците.

Забранява се продажбите на талони и билети с хазартна цел на по-малко от 300 метра от училищата.

Материалът Край на частните лотарии, Държавен вестник обнародва промените в хазарта е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според новите разпоредби талоните на частни фирми трябва да бъдат спрени от продажба и предадени за унищожаване. В тази връзка търговци призовават държавата да реши проблема с тези непродадени лотарийни билети, съобщава Дневник.

Припомнят се коментарите на експерти, че промените ще засегнат малките търговци, които вече са купили талони, а междувременно продажбите им са намалели и никой не знае как ще бъдат възмездени те.

Междувременно дистрибутори от Сливен и Ямбол поискаха държавата да реши казуса, заявявайки, че не приемат обясненията, че това са частни въпроси, тъй като са платили талоните с всички данъци.

По техни данни, пише още Дневник, в цялата страна непродадените билети са на стойност между 27 и 35 млн. лева.

Дистрибуторите ще опишат и предадат билетите, те ще бъдат преброени „и в този момент някой трябва да отключи сметките, за да се дадат парите обратно“, коментират търговците.

Те заявяват, че ще търсят диалог с държавата по проблема, но си запазват правото на протест. Очаква се и всички собственици на 18 хиляди обекта от цялата страна да заведат колективен иск срещу държавата, ако исканията им не бъдат изпълнени.

Материалът Търговци на лотарийни билети си искат парите, готвят протести е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Измененията бяха внесени от лидера на НФСБ Валери Симеонов. Новите разпоредби ще влязат в сила след обнародването им в „Държавен вестник“.

За частните компании остава ще провеждат томболи, бинго, кено и техните разновидности. Разбира се, ще се изисква лиценз за това. В срок от шест месеца лицата трябва да приведат дейността си в съответствие с новите законови промени.

Лотарийните билети ще се продават в пунктувете на тотото. Допуска се тотализаторът да наема помещения, но те трябва да са обозначени като пунктове за лотарийни игри.

Печалбите, които не са изплатени до влизането в сила на разпоредбите, се изплащат според досегашните правила за съответната игра. Коментира се, че въпросните печалби остават негарантирани и гражданите ще трябва сами да си ги търсят.

Не се разрешава да се изплащат печалби от лотарийни игри извън пунктовете или извън банки, решиха още депутатите.

Забранява се организирането на хазартни игри вече и в сградите в режим на етажна собственост без решение на общото събрание на собствениците, взето по реда на Закона за управление на етажната собственост.

Не се допуска продажбата на билети, фишове, талони за участие в лотарийни игри на деца под 18 години.

От БСП настояваха за забрана на рекламата на хазартни игри, но мнозинството отхвърли предложението.

От деня на влизането в сила на промените лицензите за организиране на лотарийни игри, издадени на частни компании, се прекратяват. Спира се и разпространението на издадените от тях билети, фишове и талони. Това ще стане, когато гласуваните промени бъдат обнародвани в Държавен вестник, като срокът е 14-дневен. Разбира се, ако президентът Радев не наложи вето на закона.

Според председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова само през 2019 г. българските граждани са дали 1 млрд. лв. за лотарийни билетчета. Това са основно пенсионери или хора с ниски доходи, които купуват билети от близкия магазин, без да осъзнават, че това е хазартна игра.

Материалът Депутатите наложиха държавен монопол върху лотарията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това заявяват до медиите организаторите на Националната лотария „Ню Геймс“ АД.

Припомняме, на брифинг в прокуратурата, наблюдаващият прокурор по делото срещу Васил Божков заяви, че има съмнения дали рекламираните печалби и спечелили граждани са реалност.

Нашата компания е изплатила всичко дължимо по закон. Оказваме пълно съдействие на българските институции в извършваните от тях проверки за установяване на истината, се казва още в изявлението.

От „Ню Геймс“ изтъкват, че още от създаването си компанията залага на пълна прозрачност. С тази цел се търси съгласие от всеки спечелил – да бъде заснет и публикуван на интернет сайта 7777.bg, къдато може да бъде открита информация за печелившите участници, размера на печалбите им и игрите, от които са ги спечелили.

На гърба на всеки билет на Национална лотария ясно са посочени условията за провеждане на играта, вида, размера и начина на изплащане на печалбите. Билетите се печатат в една от най-големите печатници в света – американската компания „Scientific Games International“. Именно печатниците отговарят за разпределението на печалбите, описани на гърба на билетите. Ние не разполагаме с информация каква сума има в съответния билет при пристигането му в България и дали е печеливш или не, гласи още изявлението, разпространено от „Ню Геймс“.

Компанията е качила на сайта си публично всички търговски отчети на дружеството за периода 2014-2018 г.

Материалът Всички печеливши са реални, парите им са изплатени, декларират от Национална лотария е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Предлагаме ви пълния текст (болдовете са оригинални):

„Налагането на запори на сметки на фирми и частни лица без влязъл в сила ревизионен акт е незаконно.

Изземването на имущество на частни лица без съдебно разпореждане е незаконно.

Изземването на предмети със световна културно-историческа стойност от музей без съдебно разпореждане е незаконно.

Изземването на предмети на над 6 хиляди години в торби и чували за боклук е престъпление срещу културното наследство, пряко причинило тяхното унищожаване. Унищожаването на културно и историческо наследство се счита за престъпление по международното право, както и, при определени обстоятелства, като престъпление срещу човечеството.

Предявяването на задочни обвинения с назначени служебни защитници, при положение, че лицето не е непълнолетно или социално слабо и не е било официално призовано, и има свои упълномощени защитници е грубо погазване на правото на защита и е незаконно.

Произнасянето на присъди не е работа на прокуратурата, а на съда.

Произнасянето на присъди от името на прокуратурата в ефира на национални медии е не само незаконно, но е и грубо погазване на конституцията и е характерно за управленията на Нацистка Германия и комунистическия режим в СССР.

До произнасянето на съда не е доказано нито едно от напълно произволно повдигнатите ми обвинения. 

Фирмите, свързани с лотарийните игри нямат неизплатени задължения към хазната. Имат, обаче, внесени над 500 милиона лева такси и данъци. 

Аз нямам неизплатени задължения към хазната. Но съм един от най-големите данъкоплатци в държавата.

Това са фактите. Всичко останало са спекулации до доказването им в съда.

Призовавам прокуратурата да спазва българските и международните закони и да се въздържа от непремерени и емоционални изблици.

Неуместни сравнения, свързани с пенсионното осигуряване, хипотетични съждения, целящи единствено да вменят вина, не само уронват престижа на самия главен прокурор, но и категорично доунищожават доверието в независимостта на тази институция.“

Междувременно говорителят на главния прокурор Сийка Милева обяви твърденията на Васил Божков и фондация „Тракия“ относно колекцията за хибридна атака. По думите й, не отговаря на истината, че предметите са хвърляни и пренасяни в чували.

„Най-добрите експерти в България присъстват на изземването, което става по разпоредбите на НПК„, категорична е тя.

Материалът В изявление до медиите Божков изброи пет незаконни действия на прокуратурата и три престъпления е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Скорошно изследване сред българските потребители потвърди библейската притча, че „Който има, ще му се даде, а който няма, ще му се отнеме“. Е, поне във втората ѝ част. Оказва се, че вместо да внимават как харчат оскъдните си средства и да извличат максимална полза от всеки лев, по-бедните хора са относително по-склонни да пръскат парите си на вятъра. Освен пари, хората с ниски доходи прахосват и времето си в нискокачествени медийни канали.

Това показват резултатите от голяма онлайн анкета, която се проведе през август 2019 г. и привлече отговорите на 1400 българи. Анкетата имаше за цел да разкрие негативните въздействия на маркетинга, но съдържаше и въпроси за потребителския опит с някои специфични стоки и услуги. Така изненадващо научихме, че билети за игри на късмета се купуват в домакинствата на над една трета от анкетираните. По-точно, 35.5% от отговорилите признаха, че лично те или някой от домакинството им „търкат талончета“ поне от време на време.

Резултатът е тревожен, тъй като този навик вреди на хората по много начини. От една страна, нахалост се пилеят средства, които домакинствата биха могли да използват по-пълноценно. От друга страна, затвърждава се житейската нагласа, че успехът не идва в резултат на добросъвестни усилия, а е плод на чист късмет: лотарийните игри вредят на трудовия морал и на общия бизнес климат. Не на последно място, разрастването на хазартния бизнес води до засилване на сенчестите структури в икономиката и властта.

Скромният младеж от малкия град търка талони
Но има и още нещо: най-често „търкат талони“ именно хората, на които това им струва най-много. Анализът на данните в анкетата показва, че опит с игрите на късмета имат 44% от домакинствата с месечни доходи между 500 и 1000 лв., докато в домакинства с доходи над 5000 лв. този навик е три пъти по-рядко срещан.

По същия начин, стряскащите 54 процента от младежите на възраст до 24 години съобщават, че поне някой в домакинството им купува билети от лотария – двойно повече, отколкото във възрастовия интервал 35-44 г. (Използването на фразата „някой от домакинството“ е изследователски трик: младежите по-лесно ще си признаят, че търкат талони, ако имат възможност да „натопят“ друг за това).

Анализът по критерия местоживеене потвърждава извода, че на фалшивите обещания на хазарта най-често се поддават уязвими хора. В София, където доходите са по-високи, опит с лотарии имат общо 26% от анкетираните. В областни градове процентът се покачва до 45%, за да достигне внушителните 52.7% в малкия град, където житейските перспективи са далеч по-ограничени.

Сблъскваме се с доказателство, че тези, които имат малки материални възможности и следва да се стремят да извличат максимална полза от всеки свой лев, най-често си прахосват парите. А тези, за които 20 или 50 лв. месечно за билети за лотарии не представляват проблем, си спестяват неразумния разход. Как да обясним това?

… а държавата печели от вредния навик
През последните години поведенческата икономика се разви силно, бяха изследвани и психологическите реакции, които състоянието на бедност провокира в хората. Според сериозния труд „Оскъдност“ на Сендил Муланатан и Елдар Шафир, бедният човек живее сякаш в тунел. Той се фокусира единствено върху факта, че е беден. Парадоксално, бедният цени доходите си далеч по-малко, отколкото богатият: реалните потребности на бедния са големи и не могат да се решат с малките суми, с които той разполага. Спестяването е неперспективно, предвид настоящата оскъдица.

Хазартът е различно нещо: той дава шанс, пък макар и нищожен, за преминаване в качествено ново състояние. Рационалният глас в главата на потребителя е заглушен от цял хор емоции, вариращи от обида към несправедливия свят до надежда за нов живот. Така се оказва, че фундаментът на икономическата теория – рационалният потребител, който претегля ползите от всички стоки и внимателно разпределя между тях дохода си, е само частен случай. Резултатите от проведената анкета са още едно доказателство в подкрепа на това и може да имат сериозни теоретични последици.

Работата е там, че ентусиазмът на бедните българи по хазарта далеч не е само теория. „Търкането на талони“ краде от домакинските бюджети и намалява разходите на семействата за образование на децата, за здравеопазване, дрехи, храни. Въпросът не опира до свободен избор на рационални индивиди: микро-хазартът с талоните е заразил тъкмо тези, които са най-малко рационални – бедните и младежите.

По тази причина, държавните органи следва да погледнат на игрите на късмета така, както на тютюнопушенето, като забранят или поне ограничат медийните им реклами и ги направят по-малко видими в местата за продажба. Но дали правителството ще види смисъл в ограничаването на дейност, от която в хазната влизат 220-240 млн. лв. годишно? Този тлъст бонус по-скоро ще затвори очите на властта за факта, че над 1% от БВП изтича в дълбоките джобове на хазартните босове. На кой му пука, че тези пари са събрани предимно от бедни хора в малки населени места?

Защо гладните изхвърлят храни
Закономерността, че бедните по-често стават жертва на вредни пазарни въздействия се потвърди и от отговорите на други въпроси в анкетата. 26% от анкетираните с над 5000 лв. доходи на домакинството посочиха, че заради промоции често купуват повече храни, отколкото са им нужни. При домакинства с доходи под 1000 лв. този дял е 45%.

Обяснението е близко до ума: хората с по-малки материални възможности са чувствителни към цената и по-склонни да се възползват от намаления – и така да купят излишен продукт. За разлика от тях, заможните влизат в магазина с нагласата да вземат точно това, от което се нуждаят. Последицата от презапасяването е изхвърляне: 64% от участниците в анкетата потвърждават, че изхвърлят от хладилника си храни, купени в магазина и при домакинства с ниски доходи този процент не е много по-нисък.

Хората с малки материални възможности изхвърлят не само храни: 37% от анкетираните с месечни доходи на домакинството от 500 до 1000 лв. признават, че през последната година са купували някаква стока, която е свършвала на боклука, без да бъде ползвана нито веднъж. Отново виждаме как оскъдността на доходите не прави изразходването им по-рационално.

Богати по дух
Хората с по-големи материални възможности са по-придирчиви към медиите, които ползват, показват още резултатите от анкетата. Делът на мъжете с доходи до 500 лв., които са пристрастени към “Фейсбук“, е с близо 20 пункта по-висок, отколкото тези с доходи над 5000 лв. Хората с високи доходи по-често регистрират фалшиви новини, а хората с ниски доходи много по-често скучаят пред телевизора. Тук, естествено, роля играе и образованието, но то не изчерпва въпроса за медийната компетентност.

Може би най-важният индикатор е дали семействата контролират медийното съдържание, на което са изложени децата им. Оказва се, че в домакинства с доходи под 500 лв. достъпът на деца до интернет и телевизия се ограничава в 8% от случаите, при 47% за домакинства с доход над 5000 лв. Това е семеен избор с големи последици за бъдещето, тъй като може да помогне на децата да се научат да пресяват информацията и да се концентрират върху ценните неща в живота. Алтернативата е запазено място в „рекламното стадо“. Бедността се самовъзпроизвежда включително чрез неглижиране на информационните и рекламни влияния, на които са изложени децата.

Разбира се, хората с по-големи материални възможности далеч не са висши същества. Те са също толкова уязвими за вредни пазарни въздействия, но при тях действат различни механизми. Над 40% от мъжете с доходи на домакинството над 5000 лв. заявяват, че работят усилено, за да могат да си позволят най-новите и качествени продукти – нагласа, която e в пъти по-слабо изразена при хората с ниски, но и със средни доходи. Не е ли това есенцията на консуматорското общество: да работиш все повече и повече, за да можеш да се награждаваш с покупки на нови стоки заради това, че си бил „принуден“ да работиш все повече и повече?

Данните от анкетата показват също, че хората с високи доходи надценяват своята компетентност като потребители. Научно е доказано, че когато плаща с банкова карта, потребителят е готов да приеме с до 100% по-висока цена, отколкото ако се разплаща с налични пари. Но повечето от анкетираните, които имат по-високи доходи, считат, че това не се отнася за тях. Колкото и да си умен, няма да надхитриш пазара: цената на заблудата, че си неподатлив за уловките на маркетинга се измерва в милиарди долари.

Час по потребителска култура
Все пак, резултатите от анкетата ясно показват, че поне на българския пазар бедните потребители понасят пропорционално повече щети от богатите. В случай, че правата им на потребители са нарушени, шансът да се оплачат на отговорните институции е нисък. Те по-често изпадат в екзистенциални кризи заради реклами на недостижими продукти. В опитите си да открият най-изгодната сделка в магазина, те много по-често попадат на некачествени стоки. Усилията им да си гарантират „нормално“ потребление провокират покупката на ненужни стоки – т.нар. псевдо-статуси на просперитета.

Всичко това говори, че политиките за защита на потребителите следва да се преосмислят и наново фокусират. От известно време в българските начални и основни училища се преподава предметът „Предприемачество“. Едно от най-смислените неща, които учителят може да направи в тези подранили часове, е да обясни на питомците си разликата между рационално, емоционално и снобско потребителско поведение.

В заключение нека подчертаем, че посочените по-горе проценти не може да се тълкуват като валидни за „българското население“, тъй като проведената анкета не е представителна. Все пак, извадката е достатъчно голяма и балансирана по показатели като пол, възраст и доходи, за да може да се твърди, че дава достоверна обща картина за потребителското поведение на българина.

Изследването има за свой основен предмет вредите, които маркетингът причинява на потребителите, докато фирмите преследват растеж. Тоест, то не си е поставяло за цел да разкрива проблемите на ниските подоходни слоеве. Резултатите, до които то достигна във връзка с пазарната уязвимост на бедните хора, не бяха очаквани – и затова са още по-ценни. Разполагаме със сериозно потвърждение, че колкото по-беден е човек, толкова по-голям е рискът той да си пръсне парите на вятъра, подведен от лукави промоции на ненужни стоки и хазарт.

Изследването „Потреблението в нашето ежедневие“ е осъществено от автора съвместно с катедра „Маркетинг и стратегическо планиране“ на Университета за национално и световно стопанство. Главна заслуга за методологията на анкетата има проф. Симеон Желев – той предложи новаторския дизайн, благодарение на който анкетираните с лекота отговаряха на 100 въпроса в рамките на четвърт час. На проф. Боян Дуранкев изследването дължи теоретичните фундаменти и дълбочинния (мотивационен) подход. Статията във „Икономически живот“ е прелюдия към публикуването на резултатите в научно издание.

Материалът Хазарт и промоции завличат бедните към дъното е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това е голямата награда от лотарията с касови бележки на НАП, съобщиха от приходната агенция.

Късметлийката е  търговец на траурни артикули и ще инвестира наградата в образованието на 16 годишната си дъщеря.

В последния трети сезон на лотарията на НАП участваха над 22 млн. фискални бонове на обща стойност над четвърт милиард лева. Над 2 милиона от тях са сканирани чрез мобилното приложение на НАП и нововъведения  QR код на бележките.

И след края на лотарията, мобилното приложение на НАП ще продължи да  функционира, като чрез него потребителите ще могат да следят истински ли са касовите бележки, които търговците им издават.

Над 150 000 души ежедневно проверяват касовите си бонове. Повечето касови апарати в страната вече печатат бележките с QR кодове, а до края на януари 2020 година, те ще станат задължителен реквизит за всяка бележка.

Мобилното приложение на НАП е безплатно  и се предлага за iOS и Android устройства.

Материалът Касова бележка за едно кафе спечели в лотарията на НАП е публикуван за пръв път на Икономически живот.