Освен това, той е на мнение, че ако една фирма е с неустойчив бизнес, и с пандемия, и без пандемия изходът за нея няма да бъде добър.

Хампарцумян е на мнение, че банките няма да тръгнат веднага да си търсят парите, след като отпадне мораториумът, но хората трябва да убедят финансовите институции, че могат да върнат задълженията си.

Според него и двете страни имат интерес от подобна комуникация, като целта е да се предоговорят условията по плащанията.

Той не очаква да има бум на необслужени кредити. Но срещу вероятното им увеличение, банките са взели необходимите мерки и са включили в сметката си лошите кредити в портфейла.

Банкерът е на мнение още, че има вероятност от частично повишаване на лихвите, заради повишения брой лоши кредити, но те ще останал ниски, тъй като това би стимулирало предприемчивите да инвестират в производство.

Левон Хампарцумян не съветва да се теглят нови кредити за обслужване на стари задължения. Това, по думите му, е вариант, но с „ядрена опция“ и след това да стане по-лошо.

Материалът Не трябва да има ново удължаване на кредитния мораториум, убеден Левон Хампарцумян е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Проектът има за цел да защити търговските банки от вторичните ефекти на кризата, ако нарастващата безработица лишава потребителите от приходите, необходими за погасяване на заеми.

Източник, запознат с плана, заявил, че ЕЦБ е създала работна група за проучване на идеята за създаване на „банка с лоши дългове“ и че работата по тази схема се е ускорила през последните седмици.

ЕЦБ засега отказва коментар дали работи по подобна схема.

Дългът на еврозоната, който едва ли ще бъде напълно погасен, вече надхвърля 500 милиарда евро, включително кредитни карти, заеми за автомобили и ипотеки.

Сумата вероятно ще се увеличи, тъй като огнището на COVID-19 оказва натиск върху кредитополучателите и дори може да се удвои, достигайки трилион евро.

Това ще натовари тежко банките, които вече са нестабилни и ще затрудни новото кредитиране, твърдят източници, запознати с плановете на ЕЦБ.

Въпреки че подобна идея беше обсъдена и отложена преди повече от две години, ЕЦБ, сега ръководена от Кристин Лагард, се консултира с банки и служители на ЕС по схемата през последните седмици, каза един източник.

Един от обсъжданите проекти предвижда използването на европейския механизъм за стабилизиране като гарант на банка с лоши дългове, посочват източници.

След това банката ще емитира облигации, които търговските банки ще купуват в замяна на непогасени кредитни портфейли.

Банките ще могат да предоставят тези облигации като обезпечение за получаване на финансиране от централната банка.

Материалът ЕЦБ разработва схема за справяне с лоши кредити за 100 млрд. евро е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В същото време колекторските фирми не подлежат на никакъв контрол дори и от Комисията за защита на потребителите.

Да бъдат разширени правомощията на КЗП и да й бъде вменено да следи дейността на колекторските компании, настояват от Асоциацията за защита на потребителите. Аргументите са, че при сбиране на вземанията са използвани нелоялни практики, включващи манипулации, заплахи и подвеждане на длъжниците, които също са потребители.

Асоциацията настоява Комисията по правни въпроси към Народното събрание да създаде правила за мониторинг и контрол над фирмите за събиране на вземания чрез специален закон, регулиращ дейността им.

В момента фирмите за събиране на дългове са учредени, регистрирани и функционират според Търговския закон на България. Практиката показва, че обикновено при регистрация те се определят като финансови посредници.

Срещу такса тези фирми имат достъп до Централния кредитен регистър и съответно възможността да определят кредитния статут на дадено лице. Те боравят с огромен масив лични данни, което е допълнителна причина контролът над тях да бъде завишен.

През последните 5 години се наблюдава драстично увеличение на обхвата на дейността на тези компании. В момента събирането на битови сметки представлява малък процент от портфейла им със вземания.

Възходящ е трендът на продаване на необслужвани ипотечни кредити и фирмени вземания.

В България има специален закон регулиращ дейността на финансовите институции и такъв, който регулира дейността на частните съдебни изпълнители. Но никой не регулира колекторските компании и това трябва да се промени, настояват от Асоциацията за защита на потребителите.

Материалът Колекторски фирми са купили 3 млрд. лоши кредити, КЗП не ги следи е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Toвa са нaй-гoлeмите пopтфeйли c пpocpoчeни вземания, изĸyпyвaни няĸoгa в бaнĸoвия ceĸтop в cтpaнaтa.

Πaĸeтите вĸлючвaт зaeми нa физичecĸи лицa, мaлĸи и cpeдни пpeдпpиятия и ĸopпopaтивни ĸлиeнти. Просрочените кредити у нас са над 8% при средни нива в ЕС от 3.1%. Като цяло необслужваните заеми в България са над 6.5 млрд. лв.

Продаването на кредити на колекторските фирми е лоша практика, защото води до бум на оплакванията срещу тези фирми. Най-често сигналите са свързани с търсене на дългове, погасени по давност, злоупотреба с лични данни, телефонен тормоз, заплахи и дори посещения на място, твърдято от асоциацията.

Колекторските фирми използват всякакви лостове: сметките биват запорирани преди празнични или почивни дни, съдят хората за пресрочия без дори те да разберат. След това дългът нараства заради натрупаните съдебни разноски. Притискат потребителите и с дългове, изтекли по давност.

Според последните правила, при неплатените сметки за ток, вода и парно, давността е 3 години. А при банковите задължения, като потребителски или ипотечни кредити, дългът се погасява след петата година.

Пазарът на потребителското кредитиране ще продължи да расте и през 2020 г., движен от ръста на потреблението, прогнозират от неправителствената организация и смятат, че конфликтите с колекторските фирми ще се задълбочават.

Материалът Над 3 млрд. лв. лоши кредити в ръцете на колекторски фирми е публикуван за пръв път на Икономически живот.