Или както авторът на текста отбелязва – „Човек остава с впечатление, че по-лесно се строи, че по-лесно се намират средства за извършване на строителството, отколкото да се поддържа в изряден вид вече изграденото. Знае се колко скъпо струва шосейното строителство. Но поддържането на асфалтните настилки, на павираните пътища, на отводнителните канавки, на укрепителните стени и т.н. почти повсеместно изостава“.

Това – се изтъква в статията – ни пречи да бъдeм образцова туристическа страна.

Посочени са няколко примера за лоши пътища, актуални за 67-ма – шосето от Бояна до Златни мостове, пътят в Боровец и този от Пирдоп до Копривщица – който е занемарен години наред.

Текстът завършва с един естетически призив – „Окото не бива да свиква с повредите, с порутеността, с несъвършенствата, с грозното.“

Иначе оптимизмът също е намерил място в критичния материал – в констатацията, че „едва ли някой ще отрече, че най-главното, най-трудното в задоволяване нуждите на международния туризъм у нас вече е направено“.

50 години по-късно и ние се присъединяваме към всичко гореказано

Материалът Окото не бива да свиква с повредите, с грозното, с… лошите пътища е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Ще изясним каква е изгодата от лошите пътища, когато в „Архивни страници“ обърнем внимание и на самата статия, отпреди половин век.

Материалът Лошите пътища – и преди, и сега е публикуван за пръв път на Икономически живот.