Търсещият вода мобилен робот VIPER ще помогне проправянето на пътя за мисиите на астронавтите до лунната повърхност в началото на 2024 г. и ще осигури на НАСА една стъпка по-близо до развитието на устойчиво, дългосрочно присъствие на Луната като част от програмата на агенцията – „Артемида“.

„Роувърът VIPER и търговското партньорство, което ще го достави до Луната, са отличен пример за това как научната общност и американската индустрия превръщат визията на НАСА за лунните проучвания в реалност“, заяви ръководителят на НАСА Джим Брайденстайн. „Търговските партньори променят пейзажа на космическото изследване и VIPER ще бъде голям тласък за нашите усилия да изпратим първата жена и поредният мъж на лунната повърхност през 2024 г., чрез програмата Artemis“, добавя той.

Полетът на VIPER до Луната е част от инициативата на НАСА за частни лунни превози (CLPS), която използва възможностите на индустриалните партньори за бърза доставка на научна техника до Луната. Като част от своята „награда“, Astrobotic отговаря от край до край за доставката на VIPER, включително интеграция с неговия Griffin, стартиращо от Земята до кацането му на Луната.

По време на своята 100-дневна мисия, около 1000-килограмовият роувър VIPER ще измине няколко мили и ще използва четирите си инструмента за взимане на проба от различни почвени среди. Роувърът, който е снабден с три инстумента за търсене на вода, има още едно изпитание – да пробие около 90 см. в лунната повърхност.

„CLPS е напълно креативен начин за разширяване на лунното проучване“, изтъква научният директор на НАСА Томас Зурбухен. „Правим нещо, което никога досега не е правено – тестваме инструментите на Луната, докато роувърът се развива. VIPER и многото други полезни товари, които ще изпратим на лунната повърхност през следващите няколко години, ще ни помогнат да осъзнаем огромния научен потенциал на Луната.“

VIPER ще събира данни – включително местоположението и концентрацията на лед – които ще бъдат използвани като информация за първите световни карти на водните ресурси на Луната. Научните данни, събрани от VIPER, също така ще подпомогнат избора на бъдещи площадки за кацане за мисии на астронавтите от Artemis, както и определяне на местата, където ще може да се добива вода и други ресурси за поддържане на екипите по време на продължителни експедиции. Научните му изследвания ще дадат представа за еволюцията на Луната и системата Земя-Луна.

НАСА вече е сключила договор с три компании за извършване на доставки на CLPS до Луната в началото на 2021 г. Планирано е Astrobotic да извърши първата си доставка на други инструменти до лунната повърхност през следващата година.

През април агенцията публикува покана за потенциални бъдещи лунни изследвания и получи над 200 отговора. Планира се, че CLPS ще осигурява постоянна продукция от две възможности за доставка до лунната повърхност всяка година.

„За нас е огромна чест и отговорност да бъдем избрани от НАСА, за да изпълним тази мисия от международно значение“, заяви изпълнителният директор на Astrobotic Джон Торнтън. „Лунните логистични услуги на Astrobotic бяха създадени, за да отворят нова ера в лунните изследвания. Доставката на VIPER за търсене на вода и създаването на условия за изпращането на първия екипаж след „Apollo“ олицетворява нашата мисия като компания. “

Материалът НАСА избра кой да изпрати на Луната роувъра търсач на вода е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Погледнато така, не е много, а ползите от това начинание биха били неизмерими. Луната би могла да бъде лаборатория за нови технологии и източник на ресурси. С нея би започнала нова космическа надпревара и е първа крачка към колонизиране на Слънчевата система (а и по-далеч). Това начинание би генерирало много различни технологии, които да се ползват и на Земята и ние всички ще бъдем част от това.

Та, защо не сме почнали? За съжаление е трудно да заинтересоваш правителствата с дългосрочни инвестиции в бъдещето на човечеството, когато имат по-наложителни въпроси за решаване тук и сега. Но нека, в тази статия, само си представим, какво би станало, ако започнем днес, как бихме построили лунна база?

През човешката история колонизирането става на етапи:

• В първия етап от колонизирането на Америка, например, европейските владетели плащали на откривателите да картографират и да обявяват териториите за техни. Бодвали по едно знаме, правели лагер, но не оставали дълго.
• Във втория етап малки отряди се установявали и укрепявали свои бази, но все още били зависими от родината си за провизии. Някои се проваляли, но други оцелявали и се установявали по-стабилно.
• Чак тогава, в третия етап, вече става дума за колония – където работници и търговци да мигрират, създавайки ново богатство и възможности за себе си и семействата си, пращайки огромни приходи към своята родина. Когато колонизираме Луната, ще минем през същите три етапа. Този път обаче, без да избиваме милиони невинни.

Луната не е гостоприемно място за живот. Един ден е колкото 29 земни дни, а разликата между температурите на слънце и на сянка е близо 300 градуса по Целзий. Няма атмосфера, която да ни пази от метеорити, малки и големи, или от космическата радиация. Още повече, повърхността на Луната е покрита с гаден фин прахоляк, който бързо износва техниката, използвана там. Луната е трудна…

…но ние сме добри в трудните неща. В първата фаза на колонизирането нашите космонавти доказаха, че е възможно да се достигне до един нов свят. Тази фаза, започнала преди 60 години с мисиите „Аполо“. От тогава насам сателити са картографирали Луната, а роботи са изследвали състава на лунната повърхност, търсейки вода, лед и метали. Първият етап е кажи-речи приключил. Знаем каквото ни е нужно, за да преминем към втория.

В етап две космонавтите ще построят първата база на Луната – и това може да започне още ДНЕС. Първата малка база може да стане готова след около десетилетие. Първата нация, която се установи там, ще бъде като нациите колонизирали Америка преди 500 години.

За нещастие е скъпо да се изпращат ракети до Луната. Затова ще пратим колкото се може по-малко. Базата ще бъде лека, едва ли нещо по-мащабно от надуваем подслон за не повече от 12 души, установен на естествено прикрито място. Може би пещера, подземни тунели или кратери близо до полюсите, където денят е дълъг шест месеца.

Космонавтите няма да стоят дълго. От мисия до мисия подслонът ще се изоставя, защото слънчевите панели не правят ток през нощта. Но това ще осигури основата, за да могат хората в бъдеще да остават по-дълго. Първите заселници ще са учени и инженери, които ще изучават Луната и чиито експерименти ще разкриват как да ползваме това, което има там. Може би пречистване на лунния лед за питейна вода, която ще е важна не само за пиене. Ще се правят опити да се отглеждат растения – за храна. Клетки с водородно гориво ще складират енергия през дългата нощ, което ще удължи престоя на космонавтите. И не на последно място: може да се раздели на водород и кислород, основните съставки на ракетното гориво!

Събирайки вода от Луната и изкарвайки я в орбита, Луната ще стане станция за презареждане, където ще спират всички мисии към Марс или по-далеч. В сравнение със Земята, много по-лесно и евтино е да изстреляш нещо от Луната. Ако искаме колония на Марс, първо трябва да колонизираме Луната. Но дори и тогава Лунната база още не е колония. Базата ще бъде изоставена, ако спре финансирането ѝ. Ако искаме да преминем към третия етап и истинска колония, тя трябва да стане устойчива, да се самоиздържа финансово чрез полети до Земята.

Вероятно частни предприемачи ще пристигат в опити да забогатеят от ресурсите и услугите на Луната. Ако е по-евтино да правиш ракетно гориво в космоса, то какво друго ценно има на Луната? Могат да се извличат ценни метали, изобилстващи в кратерите, а и още много материали по цялата повърхност. Добра възможност може би е събирането на Хелий-3 – изотоп, който някой ден може да се ползва в термоядрени реактори на базата на ядрено сливане, вместо разпад. Нещо, което китайската лунна програма изучава в момента. Колонистите могат да пращат Хелий-3 обратно на Земята, доставяйки ни евтина и природосъобразна енергия. Астероиди могат да бъдат довлечени до Луната и усвоени.

С износ на ценни ресурси към Земята, колонията вече е в третата си фаза – самоподдържаща се и икономически стабилна. Базата вече ще ползва лунни материали, за да се разраства повече. В състава на Луната има всичко необходимо, за да направим бетон. Роботи могат да пресяват лунния прах за органични частици и да издигнат огромни постройки – твърде големи, за да се донесат от Земята. Напредъкът в 3D принтирането ще осигури всичко необходимо на заселниците.

Трудно е да се каже в кой момент колонията е вече самостоятелна. Растежът е бавен и постепенен, експериментите прерастват в индустрия, а населението лека-полека нараства и то е вече не само от учени. Ще има инженери, пилоти, предприемачи от различни страни и корпорации. А двама от тях ще направят и следващата крачка – не научна… а социална. Ще си имат първото извънземно дете. В историята ни раждането на първото дете винаги се е отбелязвало като окончателно установяване на колонията. В нашия случай това ще значи, че Луната вече не е просто лаборатория, а място за живеене и за създаване на семейство. Когато този преход се случи, колонията ще започне да расте още по-бързо. Ще се появят училища, ферми и всичко друго, което е нужно на увеличаващото се население.

Докато това се случва, ще продължават да се появяват нови технологии в нейна помощ. Може да бъдат открити посеви, които рециклират въглероден диоксид, или пък на които им трябва съвсем малко вода. Може би ще се открие начин да се рециклира 100 % от боклука, което би било много ценно тук, на Земята. Може да бъде построен първият космически асансьор в Слънчевата система. Космическият асансьор ни дава възможност да качваме в орбита кораби, космонавти и ресурси, без да ползваме ракети за изстрелване. Луната може да стане икономическо пристанище с мащаби, които не можем да си представим в момента.

Трудно е да се предвиди кой ще притежава колонията тогава. Дали първият роден на Луната ще получи гражданството на родителите си, или ще се появи ново поколение от „граждани на Луната“? И когато пренапишем законите за притежание на Луната, дали колонистите ще имат думата? Ще обявят ли независимост от Земята?

Каквото и да се случи, Луната е чудесен шанс да се научим да колонизираме планети, прекрасна цел, която да обедини хората на Земята, а също и начин да осигурим оцеляването на вида си, ако се случи нещо непредвидено тук.

Ако се надяваме да колонизираме нашата галактика, все от някъде трябва да започнем. Защо не от Луната? Защо не сега?

Материалът Колонизиране на Луната? Да започваме, още сега! е публикуван за пръв път на Икономически живот.