Краят на кметската надпревара 2019 е всъщност начало на подготовка за следващите парламетарни избори. Затова е важно да се разчете посланието на избирателя. Вижда се, че той иска промяна, но в същото време не вижда ясно кой ще му я донесе.

Твърде шарено ще е управлението на общини и кметства. Постът градоначалник ще заемат кандидати на ГЕРБ в девет областни градове, БСП ще управлява в 4, ДПС – в 1, останалите ще се командват от представители на коалиции. В общинските съвети е още по-разноцветно, което означава, че решенията ще се взимат след доста компромиси.

Тези избори обаче показаха и нещо друго – купуването на гласове вече се превръща в устойчива тенденция.

Според социолога Андрей Райчев достигнато е „техническо ниво на нечестност“. Директорът на ГАЛЪП Кънчо Стойчев пък обяви, че над 120 милиона лева са хвърлени за покупка на гласове.

Това предизвика президентът Румен Радев да заяви, че „огромният брой недействителни бюлетини на първия тур и множеството сигнали за купени гласове компрометират организацията и доверието в изборния процес. Сега той смята да инициира среща с ръководството на Централната избирателна комисия, с органите на реда, с парламентарно представените политически партии, за да се обсъдят пропуските и отстъплението от прозрачността на изборния процес. Радев твърди, че машинно гласуване би решило въпроса с огромния брой недействителни бюлетини.

По данни на социолози става дума за 600 000, което е абсурдно число за една европейска страна.

В края на изборния ден вчера са получени повече от 130 сигнали, но от Централната избирателна комисия смятат, че вотът е минал без груби нарушения.

„Цялата държавна машина беше впрегната в кампанията на управляващите, а държавният апарат бе превърнат в машина за печелене на избори чрез заплахи, натиск и репресии“, заяви лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ. Движението още на първия тур затвърди кметския си пост в Кърджали. Сега са разширили „географията си“, смята Карадайъ.

И през следващите четири години София ще има кмет от ГЕРБ. След тежка и оспорвана битка Йорданка Фандъкова спечели двубоя с Мая Манолова, но само с 20 366 гласа. Досегашният кмет на столицата печели нов мандат с 49,98 % от гласовете, опонентката й взима 45,13%.  

За Фандъкова обаче това може да се окаже пирова победа, защото ГЕРБ няма мнозинство в общинския съвет, а и 11 от общо 24 района в София няма да се управляват от представители на партията. Демократична България може да се похвали, че се връща в управлението на столичните райони със спечелените 8 кметски поста.

В морската столица старият кмет Иван Портних отново ще управлява, той спечели Варна с 60,79%. Опонентът му лидерът на ПП „Възраждане“ Костадин Костадинов взе 40% от гласовете.

В Пловдив кмет ще е предложеният от ГЕРБ бивш областен управител Здравко Димитров, който получи 57,32% от гласовете. Кандидатът на НФСБ-ВМРО Славчо Атанасов остана с 38,10%.

В Шумен досегашен градоначалник Любомир Христов от ГЕРБ продължава на поста, той получи 48,57% от гласовете. Неговият конкурент от БСП Венцислав Венков остана с 48,27%.

Истински червен пробив има в Русе. Депутатът от БСП Пенчо Милков взима управлението на града с 57,5%. Претендентката му от ГЕРБ Диана Иванова остана с 37,8%. Вотът там е изключително протестен, коментират анализатори и посочват, че градът страда от тежки екологични проблеми и няма нормално шосе към София.

ГЕРБ загуби и Благоевград, на втория тур кметът Атанас Камбитов отстъпи с 40,98% пред кандидата на БСП Румен Томов, който получи над с 56.61%.

В Плевен победител е Георг Спартански с 55,3%, който спечели срещу опонента си Мирослав Петров 39,5%.

Във Видин кандидатът на местна коалиция, начело със СДС д-р Цветан Ценков води с 59,72% пред досегашния кмет от ГЕРБ Огнян Ценков, който получи 35,99%.

В Перник начело е кандидатът на БСП Станислав Владимиров – с 50,27%  елиминира на балотажа Вяра Церовска от ГЕРБ, която получи 47,68%.

Червените печелят изборите и в Разград, Денчо Бояджиев надви с 54,32% предложения от ГЕРБ Валентин Василев, който успя да събере 42,48%.

„Партията е първа. В някои от структури в страната бяха се превърнали в дерибеи. И точно там загубихме. След “Апартаметгейт“ и Камбитов, дето играе ръченица с пари на челото- хората ги наказаха. Там, където направих промени, работеха активно срещу нашите кандидати. Виждате, че синьо-червената мъгла пак искаше да управлява в София. Благодаря на Господ и на българския народ, че след Апартаментгейт пак ни дадоха доверието си, изтъкна той“, каза в емоционален коментар премиерът Бойко Борисов след обявяване на първите резултати.

 „Кампанията беше трудна, черна и нечестна, заяви Мая Манолова, след като се разбра, че тя губи в София. Според нея безобразно и безнаказано се купуват гласове, а властта няма страх от закона и няма срам от хората.

Манолова заяви, че няма да се откаже и ще намери формата тази гражданска енергия да бъде използвана, за да се промени моделът в София и в България.

 „Тя е една болезнено амбициозна жена. София ѝ е тясна, може би е добре, че не спечели, защото тя искаше да превзема държавата. Ако акумулираме нейната енергия трябва да спрем АЕЦ Козлодуй, и не го казвам с лошо“, така Владислав Горанов обясни надпреварата на Манолова за София.

Резултатите от изборите показват, че управляващите губят доверие, но опозицията не успя да се възползва, коментира пък проф. Александър Маринов.

Тези местни избори не дават основание за оспорване на властта. Но ерозионните процеси, които вървят сред управляващите предполагат бъдещо разместване. Или, както се изразяват социолозите в своите оценки, изненадите тепърва предстоят.

Материалът Избирателят иска промяна, но не знае кой ще я донесе е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Екзит-пол резултатите дават около 35-36 процента за Йорданка Фандъкова, малко над 26 процента за Мая Манолова, трети е кандидатът на Демократична България Борислав Игнатов, четвърти – големият пробив и изненада на този местен вот – независимият Борис Бонев с 10,4 процента. Бонев със сигурност става общински съветник, тъй като е събрал над 4 процента от гласовете за ОС. Евродепутатът и кандидат на ВМРО Ангел Джамбазки е пети с 4,8 на сто от гласовете.

Анализаторите акцентират върху факта, че общинските съвети като цяло ще бъдат доста шарени и без ясно изразенеи мнозинства, които до голяма степен ще затрудни работата както на тях, така и на бъдещите кметове.

Другата констатация е, че ГЕРБ донякъде губи доминацията си в страната, но от друга страна показва, че и без Цветанов може да провежда успешни избори. В същото време БСП не показва очакваната добра кондиция.

Очаквано, досегашният кмет на Бургас Димитър Николов печели нов мандат още на първия тур, но колегата му Портних във Варна е на „кантар“ с 49,5 %. Ако там има балотаж, се очертава и друга драма – за второто място спорят кандидатът на БСП Анелия Клисарова с 16,1 % и Костадин Костадинов с 15,9 на сто.

Освен Бургас, без балотаж и с чиста победа за ГЕРБ е Велико Търново, където Даниел Панов печели над 57 на сто от гласовете.

За момента обаче ГЕРБ губи Русе, където кандидатът на БСП Пенчо Милков води д 6 процента пред кандидата на ГЕРБ Диана Иванова и от тези позиции двамата отиват на балотаж.

Най-вероятно в Кърджали изненада няма да има и Хасан Азис от ДПС ще спечели пореден мандат като кмет на града.

В Пловдив е сигурно, че ще има балотаж, на който ще се явят новият кандидат на ГЕРБ Здравко Димитров с 33,5 на сто и голямата изненада – Дани Каназирева от Съюз за Пловдив, която печели над 20 на сто, изпреварвайки с пет процента Славчо Атанасов, считан за основен опонент на Димитров.

Всички обаче очакват паралелното преброяване за точни цифри и конфигурации в общинските съвети. От БСП се похвалиха, че ще имат 2000 съветника в страната срещу 900 до момента.

Анализаторите предупреждават да не се правят прости аритметически сметки за това, резултатите на кои от отпадналите кандидати ще отидат при един или друг от явяващите се на балотажа след седмица. Но иначе е сигурно, че битката ще бъде за избирателите, които са подкрепили кандидати, класирали се след второ място.

Друг коментар е, че резултатите в национален мащаб не предопределят някакви сериозни промени в изпълнителната власт и коалиционната формация.

Иначе, избирателната активност бе на обичайното слабо равнище – малко над 40 процента.

Материалът Кметски балотаж в София, за първи път от 2005-та е публикуван за пръв път на Икономически живот.