През последните три седмици Европейската комисия провежда консултация във връзка с предложените реформи на пазара на електроенергия в България, като ИПИ се присъедини към група икономисти в тяхното становище. Не че правителството се е засилило да изправя кривините на електроенергийния пазар, просто това е задължително условие преди Европейската комисия да позволи въвеждането на държавна помощ под формата на механизми за капацитет. Най-голямата предложена реформа е премахването на ролята на обществен доставчик, което означава и край на регулирания пазар, а това е равносилно на революция в този сектор. Въпреки това нито изготвянето на анализа на сектора, нито формирането на предложените реформи, нито събирането на становища през последните три седмица получават някаква гласност или попадат в обществения дебат. Запазва се и друга порочна практика – няма връзка между предложените реформи и други стратегически документи като приетия миналата година Интегриран план в областта на енергетиката и климата и проекта на Енергийна стратегия от 2020 г. Това повдига и логичния въпрос – какво попречи предлаганите сега реформи да станат част от интегрирания план?

Предварително условие за премахване на ролята на обществен доставчик е прекратяване на дългосрочните споразумения за изкупуване на електрическа енергия (СИЕ) с ТЕЦ Марица Изток 1 и 3. Срокът за тази стъпка е края на юни 2021 г., което изглежда малко вероятно да се случи. Договорите могат да бъдат прекратени по взаимно съгласие, след необходимите преговори между двете страни, изготвяне на компенсаторен механизъм за оставащите задължения по тях до края на първоначалния им период на действие, съгласуване на промените с консорциумите от банки, които са финансирали проектите, и едва тогава може да се пристъпи към прекратяването на настоящите СИЕ. Ако опитът от предишното предоговаряне на условията по тези договори от 2013-2014 г. е показателен, процесът е бавен и сложен и може да отнеме повече от 12 месеца. На същата мисъл навеждат и продължаващите консултации между  Министерството на финансите и двете централи относно размера на компенсацията при евентуално прекратяван на СИЕ, които започват през 2018 г. и още не са приключили.

Разбира се, договорите могат да бъдат прекратени и едностранно с всички последствия от това, включително:

• Сътресения на пазара на електрическа енергия – както свободен, така и регулиран, които ще се усетят особено силно от тежката и енергоемка индустрия;
• Сътресения по цялата верига на добавена стойност, включително „Мини Марица-изток“, като икономическият и социален ефект от това ще е концентриран в в област Стара Загора;
• Нарушаването на договорни отношение, което ще прерасне в съдебни искове.

ИПИ публикува анализ на опита на Унгария и Полша при прекратяването на СИЕ, който показва, че за плавен преход са необходими няколко условия:

• Добросъвестно провеждане на преговорите от двете страни;
• Постигане на съгласие относно т.нар. невъзстановяеми разходи (ЕК има специална методология за целта);
• Изготвяне на компенсаторен механизъм съвместно с компаниите и нотифицирането му пред ЕК;
• Прекратяването на договорите едва след одобрение от ЕК за отпускане на държавна помощ и паралелното ѝ въвеждане.

В настоящия казус това означава, че ако механизмът за капацитет се използва като компенсаторен механизъм, той трябва да се договори с ЕК и да се въведе едновременно с прекратяването на договорите. Това значи, че паралелно трябва да се водят три различни групи преговори – за оценка на невъзстановяемите разходи, за прекратяването на договорите и за компенсаторния механизъм, който ще ги замести, като по всичко личи, че единствено първите са в ход и след като са продължили повече от две години. Приключването им, както и приключването на другите два преговорни процеса в оставащите четири месеца изглежда малко вероятно.

Дори и след прекратяването на СИЕ и интегрирането на тези централи на Българската независима енергийна борса (БНЕБ), ситуацията на пазара едва ли ще се промени значително поради високата му степен на концентрация. На някои сегменти от борсата трите държавни компании под шапката на Българския енергиен холдинг – АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица изток 2“ и НЕК – доставят между 80% и 95% от търгуваната електрическа енергия. Дори и този дял да намалее след интегрирането на ТЕЦ Марица Изток 1 и 3, то ще е пренебрежимо малко, тъй като същото ще стане с квотите на централите в БЕХ от регулирания пазар, които ще се прехвърлят на свободния пазар. Друго облекчаващо обстоятелство е предстоящата интеграция на българския пазар с тези в Гърция и Румъния, но при тях има сериозно ограничения на трансграничния капацитет за пренос на електрическа енергия.

Казано накратко – пазарът ще остане силно концентриран заедно с всички проблеми, които се наблюдават от създаването му през 2016 г. Нещо повече – от началото на годината той вече оперира в напълно нови условия, тъй изтече срокът, в който БЕХ е задължен да предоставя минимални количества на пазара; вече сме в непознати води. Естествено, този пазар е под надзора и регулацията както на борсовия оператор БНЕБ, така и на Комисията за енергийно и водно регулиране, но все още предстои да видим какви мерки ще се предприемат по съмненията за злоупотреби с борсовата търговия, които датират още от лятото на 2017 г. С други думи, прекратяването на СИЕ е необходимо, но недостатъчно условие за ефикасната работа на пазара, напротив – всички досегашни проблеми ще се запазят и са необходими решителни и целенасочени мерки за отстраняването им.

Революцията на пазара – премахването на ролята на обществен доставчик, е планирана през втората половина на 2021 г., обаче пълната либерализация на пазара при домакинствата се очаква да става поетапно до началото на 2025 г. Има различни механизми, по които това може да се случи, но представеният план не разглежда нито един от тях и се изчерпва само с тези две стъпки, а как ще стигнем от т. А до т. Б – никой не знае. Това дава твърде голяма власт в ръцете на политиците, за да я използват по свое усмотрение, което пък създава огромна несигурност на пазара както пред разпределителните компании, така и пред крайните снабдители (чиято съдба също не е засегната в плана за реформи), така и пред търговците на дребно.

**ИЖ продължава да следи темата. До момента сме публикували анализа на Красен Станев и Красимир Лаков и коментара на Спас Стамболски.

Материалът Тайната революция в енергетиката е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Ако се чудите как да превърнете трудна ситуация в нещо, граничещо с бедствие, управляващите имат изпитан метод – 1) запознавате се с проблема, 2) оценявате, че решението му е трудно и неприятно, 3) предприемате мерки, които водят до моментно облекчение и дългосрочно влошаване, 4) повторете точка 3, докато проблемът се превърне в безизходна ситуация.

Поведението силно наподобява това на хронично болен пациент, който предприема промени в начина на живот, приема лекарства, медицинска помощ и всякакви други действия само, когато изпитва болка, а през останалото време се държи все едно няма проблем. Същото се случва с политиката в енергийния сектор в страната и конкретно – бъдещето на Маришкия басейн, а последното доказателство в тази посока е решението за отпускане на заем от „Български енергиен холдинг“ за „Мини Марица-изток“ за финансиране на инвестиционната програма на компанията и увеличаване на заплатите. Разликата с хронично болния пациент е, че той сам ще си страда от грешните решения, докато бъркотията, която настоящото правителство забърква, ще се изсипе на главата на друго правителство след пет или десет години.

Отношението на Европейския съюз към енергетиката и екологията е ясно още от преди присъединяването на България и по нищо не личи да се променя. Напротив – през годините се наблюдава повишаване на екологичните стандарти и увеличаването на разходите за въглеродни емисии. Последното става основно по два начина – чрез намаляване на безплатните квоти въглеродни емисии, които централите могат да получат, и чрез увеличаване на цените на тези квоти. Именно такъв е случаят с „ТЕЦ Марица Изток 2“, която изглежда като да работи нормално, докато преобладаващото количество от необходимите ѝ квоти е безплатно и/или цената им е ниска. С навлизането в четвъртата фаза на схемата на ЕС за търговия с емисии за периода 2021-2028 г. и с новата цел за намаляване на емисиите до 2030 г. с 40% в сравнение с 1990 г. може да се очаква допълнително намаляване на безплатните квоти и увеличаване на цените им.

Допълнително утежняващо обстоятелство е, че след 2026 г. ТЕЦ Марица Изток 1 и 3 ще бъдат изправени пред подобен проблем, тъй като тогава изтичат споразуменията им за изкупуване на електрическа енергия с НЕК, които са разновидност на механизмите за капацитет[1]. Възможността за сключване на нови договори по Механизма за осигуряване на капацитет след юли 2025 г. изглежда нереалистична на този етап, тъй като с приемането на новия Регламент за електрическа енергия от декември 2018 г. се въвеждат екологични ограничения за участие в него – не повече от 550 г СО₂/кВтч и 350 кг СО₂/година/кВт. Нито една централа в България – държавна или частна –  не отговаря на тези стандарти към момента.

Това, естествено, може да се очаква да доведе до поскъпване на електрическата енергия от ТЕЦ на въглища в страната, което да я направи неконкурентна на пазара, както вече се вижда при „ТЕЦ Марица Изток 2“. Това създава поне два проблема. Първият е технически – въглищните централи генерират около 46% от електрическата енергия в страната и се използват за балансиране на системата; невъзможността им да работят създава сериозни рискове пред сигурността на доставките, а оттам – и пред цялата икономика. Вторият е финансов – дори и държавата да иска да предостави държавна помощ под каквато и да било форма, няма да има такава възможност. Невъзможността за обслужване на задълженията или по-лошо – затварянето на централите, бързо ще се разлее по веригата на доставките, включително „Мини Марица-изток“ и ще доведе до съкращения на персонал. Това е дълъг и тежък процес, ако става хаотично, но ако е част от цялостна стратегия за трансформиране на комплекса „Марица Изток“, щетите могат да бъдат минимизирани.

За съжаление, по всичко изглежда, че управляващите са избрали първия вариант. Това не е точно като да си заровиш главата в пясъка, а е по-скоро да гледаш идващо цунами и да обясняваш, че всичко е наред. В Интегрирания план енергетика и климат 2021-2030 г. управляващите си поставят за цел „запазването на ключовата роля на местните енергийни ресурси (въглища) и използването  им  в  съществуващите  производствени  мощности,  в съответствие с изискванията на екологичното законодателство“, което към този момент изглежда налудничаво.

В своя План за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2019-2028г. ЕСО не очаква промяна в брутния мощностен баланс при ТЕЦ на въглища, което означава, че въпреки увеличаването на екологичните изисквания, ръстът на цените на въглеродните квоти, загубата на конкурентоспособност на пазара, изтичането на споразуменията за изкупуване на електрическа енергия, липсата на действащ механизъм за капацитет и невъзможността за използване на такъв след юни 2025 г. никоя от настоящите централи няма да затвори дори и един от блоковете си. Това вече граничи с религиозна вяра и фанатизъм.

На целия този фон, както и на фона на растящата безработица през последните месеци, не само че не се говори за преструктуриране в „Мини Марица-изток“ – тема, която се обсъжда от години, но и се отпускат допълнителни средства за инвестиции и заплати. Дейността на компанията през тази година се свива с около 20%, производството на електрическа енергия от ТЕЦ на въглища се свива с около 10%, новорегистрираните безработни в бюрата по труда от добивната промишленост в периода март-юли са близо 480 души, като само през юни са 242 души, но и дума не може да става за промени в държавната компания. Разбира се, на фона на социални протести, последното нещо, от което правителството се нужда в момента е протест на миньорите, което го прави много диалогично. Това обаче е пирова победа – моментно облекчение на проблемите в държавните мини, които ще се изсипят след години с още по-голяма сила.

В много отношения правителството изглежда като да се държи повече като страна кандидат – която може да постигне някакво споразумение или част от условията да не важат за нея, отколкото като равноправна страна член на ЕС, която участва при изготвянето на регламенти, директиви и др. нормативни документи и след това се съобразява с тях наравно с останалите. Много по-лесно би било да не се налагаше да се отговаря на куп европейски изисквания, но това е изборът, който страната е направила преди повече от 20 години и това е светът, в който живеем днес.

В тези условия управляващите могат или да си затворят очите и да се надяват някой друг да им оправя бакиите, или да изберат политика и стратегия, които минимизират негативните ефекти за икономиката и същевременно максимално се възползват от възможностите, които европейската политика предлага. Решението не е лесно, но е сравнително просто.

Материалът Въглищата – държавен наръчник за влошаване на проблеми е публикуван за пръв път на Икономически живот.