На този фон в края на миналата година бяха внесени промени в Закона за енергетиката от депутата от ДПС Рамадан Аталай, които предвиждаха прекратяване на дългосрочните договори с т.нар американски електроцентрали, както и премахване на Националната електрическа компания от ролята й на обществен доставчик. Промените не бяха приети, но стана ясно, че, отново след 2014 г., пред Европейската комисия е поставен въпросът за това дали страната ни може да прекрати договорите с AES Гълъбово и КонтурГлобал**. Преди 7 години тогавашният състав на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране отправи питане дали дългосрочните договори с двете централи не представляват непозволена държавна помощ. До този момент Брюксел не се е ангажирал със становище.

По този начин бъдещето на МИ1 и МИ3, които за 2020 г. са осигурили 20% от електроенергията в страната, стана повод за полемика. От една страна работодателските организации в последните години настояват дългосрочните договори, които приключват в средата на това десетилетие да бъдат прекратени незабавно. В същото време представители на икономическите неправителствени сектори у нас смятат, че прекъсването на тези договори ще навреди на имиджа на България като инвестиционна дестинация и също така ще доведе до затварянето на най-модерните тецове у нас и освобождаването на хиляди миньори и енергетици.

Тук идва мястото и на един прочит на ситуацията, в който е възможна и трета хипотеза. Тя е с привкус на природен газ и предполага производствените мощности на двете американски централи, както и на държавната Марица Изток 2 да преминет на синьо гориво. Конверсията, както енергетиците наричат този процес, не е нещо ново за бивши въглищни мощности. Не отдавна ТЕЦ Варна, която работеше изцяло на въглища бе продадена от ЧЕЗ на кръга, близък до почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Сега единствената базова мощност в Североизточна България е подготвена да работи изцяло на природен газ, поне официално – по документи. Такава стъпка се подготвя и в пернишкия ТЕЦ Република.

Да, природният газ също е изкопаемо гориво,и изгарянето му също отделя въглеродни емисии, но то все повече получава шанса да се възприеме като преходно към безвъглеродната икономика с хоризонт 2050 г. Това е така, защото CO2 емисиите на газовите централи са с до 60% по-ниски от тези на въглища, а от там и по-малките разходи за закупуване на квоти парникови газове, влияещи пряко върху цената на тока.

Доказателство, че синьото гориво е от ключова важност за енергийното бъдеще на континента е и безрезервната подкрепа на Германия за газопровода Северен поток 2. Едва ли Берлин ще се изправи срещу някои от най-важните си съюзници като САЩ и Полша по този въпрос, ако използването на природния газ е с ограничен хоризонт. Само преди дни президентът на ФРГ заяви, че Германия е длъжник на Русия заради жертвите й срещу нацизма през Втората световна война (предизвикало гневна реакция от Украйна).

Разбира се, преминаването на тези толкова важни за енергетиката ни мощности на природен газ все още е в сферата на екзотиката, но заслужава своето внимание.

Конверсията към синьо гориво обаче не е само технически въпрос, а също така икономически и геостратегически, защото са необходими сигурни и диверсифицирани доставки на суровината. Знаци, че американските централи и правителство мислят в тази посока не липсват. Вашингтон от години е застъпник на това страната ни да има достъп на синьо гориво от много източници, като защитава проектите за интерконектора с Гърция, както и изграждането на LNG терминал в Александруполис. Неслучайно дипломатите на САЩ в нашата страна и Атина присъстваха на подписването на споразумението, с което България влезе с 20% собственост на терминала за втечнен газ.

Ето какво казва и изпълнителният директор на AES Гълъбово Иван Цанков пред корпоративния уеб сайт през септември 2020 г.:

Чуват се различни варианти за преминаване на въглищните ТЕЦ на природен газ. Първият вариант е горивните инсталации на централата да преминат от въглища на газ, като се запази почти в същия вид останалата част от централата. Въпреки че подобно преобразуване е технически възможно, икономическата му жизнеспособност зависи от дългосрочното развитие на цените на природния газ и цената на квотите за CO2.

Втората опция е да се изгради чисто нова централа с комбиниран цикъл на природен газ, която осигурява най-ефективното използване на природен газ, макар и с много по-голяма инвестиция. Преминаването на газ повдига и въпроса за енергийната независимост, доколкото природният газ ще бъде внасян в България. Развитието на LNG терминала в Александруполис, в който държавното дружество Булгаргаз има 20% дял, заедно със завършването на интерконектора Гърция-България, ще гарантира, че България има достъп до международен втечнен природен газ на конкурентна цена.

Позитивно към природния газ е и изразеното отношение на изпълнителния директор на КонтурГлобал Красимир Ненов по време на среща в Българската стопанска камара, проведена в началото на тази година. В комюникето след събитието от БСК отбелязват, че от американската централа са посочили, че е важно да се изясни възможното място на природния газ в плавния преход към нисковъглеродна икономика. Според Красимир Ненов използването му би гарантирало работата на балансиращите мощности в енергийната ни система и така – нейната стабилност и гъвкавост, пише още в съобщението.

Предвид тези обстоятелства може да направим предположение, че Европейската комисия едва ли ще излезе със становище относно бъдещето на дългосрочните договори с американските тецове преди газовият интерконектор и терминалът за втечнен газ да са в завършена фаза или поне необратими.

Макар природеният газ да осигурява бъдеще на тецовете в Маришкия басейн, ситуацията с препитанието на миньорите от Мини Марица изток не изглежда толкова обнадеждаваща.

Конверсията на природен газ би оставила в близко бъдеще голяма част от тях „на улицата“. Именно по този казус България и Европейският съюз трябва да вложат огромни усилия за преквалификацията и обезщетението на тези над 7000 души от Раднево, Гълъбово, Стара Загора и др. Много е важно да се отбележи, че в дългосрочен план и предвид здравето на работниците, затварянето на мините може да има предимно положителни ефекти. Да, няма да е лесно в началото, но може би българската икономика в бъдеще ще има нужда от тези специалисти в редиците на други отрасли с по-висока добавена стойност.

Съвсем не без значение ще е и резултатът от затварянето на мините (ако то разбира се се случи в по-голям мащаб), а именно – запазване (консервиране) на енергийния ресурс от лигнитни въглища. Тези енергоносители, някъде по-напред във времето и при друга конюнктура или технологична възможност за тяхното екологични използване, може отново да се окажат важни и необходими.

**
По темата ИЖ публикува подробния анализ на Красимир Лаков и Красен Станчев

Материалът Замирисва ли на природен газ в Маришкия басейн е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Завиден успех отчете наскоро държавната ТЕЦ „Марица изток 2“. През първото полугодие на 2020 г. тя загуби „само“ 129 милиона лева, при положение че за същия период година по-рано загубата ѝ беше 170 млн. лв. Само че обяснението за това подобрение не е особено приятно: намалената загуба се дължи на 50% по-ниско производство на електроенергия. Тоест, колкото по-малко работи ТЕЦ, толкова по-малко пари ще загуби Българският енергиен холдинг, т.е. българският данъкоплатец.

Армия от политици и енергийни експерти се кълне, че тази ТЕЦ е ключова за сигурността на българската електроенергийна система. Затова – казват те – обществото не трябва да се притеснява от онези 1 млрд. загуби, натрупани в държавното предприятие след 2014 г., а и занапред да субсидира въглищната централа.

Та нали лигнитните въглища са родни, а предприятието държавно?! „Всичко българско и родно любя, тача и милея…“ Зад този лозунг се крият и хронични огромни загуби, и безстопанственост на държавна хранилка, и едно мръсно производство, отмиращо в ЕС, което пряко допринася за по-кратката продължителност на живота на българите.

В интерес на истината, не само „Марица изток 2“ ни излиза пушено-солено. Скорошен доклад на Центъра за изследване на демокрацията изчисли държавните субсидии за трите ТЕЦ в Маришкия басейн („Марица изток 2“ и двете централи, контролирани от американските компании AES и ContourGlobal) на общо 450 млн. евро. За държавната ТЕЦ отива малко по-малко от половината от тази сума.

Основната част от субсидиите е под формата на квоти за въглеродни емисии: според договорите от 2001 г. (все още секретни) за приватизацията на „Марица изток 1“ и „Марица изток 3“, държавата отговаря за всяка промяна в регулаторната среда, която влияе на целевата им печалба. Затова България плаща въглеродните квоти на двете американски централи, отделно от плащанията за капацитет. Като добавим и СО2 квотите на затъналата държавна ТЕЦ, публичните разходи за емисии гонят 1 млрд. лв.

Как се стигна до тази кръгла сума? Само от началото на 2020 г. квотите за емисии в ЕС поскъпнаха с над 15%, а спрямо нивата към средата на 2017 г. цената е скочила с цели 480%. Най-вероятно е квотите да продължат да поскъпват, тъй като от следващата година общото им количество ще бъде намалявано с 2.2% годишно. Съответно, ще нараства и размерът на субсидиите, които България плаща на въглищния сектор.

Милиард лева годишно не са малко пари и може би държавата все пак следва да предприеме нещо. Намерения действително има, но няма да се бърза – разбираме от проекта на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. Този документ, изтекъл в публичното пространство в средата на септември, показва, че поне до 2025 г. не се предвижда промяна в производството на електричество от ТЕЦ на лигнитни въглища. Явно държавата си е приготвила поне 5 млрд. лв., за да субсидира въглищните ТЕЦ през следващата петилетка.

Към 2030 г. производството от лигнитните централи се предвижда да спадне с 22% до общо 16.3 хил. GWh. Това съответства на извеждане от експлоатация на едната от двете по-малки „американски“ ТЕЦ – но може и да дойде от свиване на работата на „Марица изток 2“. Към 2035 г. производството на електроенергия от лигнит се предвижда да намалее до 8.4 хил. GWh: с 60% под настоящите нива. Към 2040 г., според стратегическия документ, лигнитните мощности ще бъдат почти закрити.

Когато става дума за бъдещето, да не говорим за хоризонта отвъд следващите 1-2 правителства, в родната практика се е утвърдила поговорката „Я камилата, я камиларят“. Както знаем, България е страната на нереализираните стратегии, но случаят с енергийната стратегия е по-специален, тъй като на базата на този невзрачен документ ще се правят огромни трансфери на публични средства и ще се провеждат дългосрочни политики, които ще засегнат почти всяко домакинство и бизнес.

Документи от подобен тип трябва да се четат между редовете: държавните чиновници, които ги разписват и знаят какво всъщност се подготвя, старателно бягат от всякаква конкретика, засипвайки читателя с банални фрази и кухи лозунги – но все пак оставят някакви следи за реалните намерения на властта.

Такива намираме на стр. 16 от проекта за енергийна стратегия. След изречение с дължина от 67 думи, което общо взето казва, че заради скъпите СО2 квоти няма да останат мощности, които да покрият пиковете в търсенето на електроенергия, се загатва, че до 1 юли 2021 г. ще бъде въведен „общопазарен механизъм за капацитет“.

Червената лампа светва още с датата: чиновниците уж готвят енергийна стратегия с хоризонт до 2050 г., а на практика подмитат пътеката за нови механизми за преразпределяне на държавни пари още през следващите месеци – и към частните, и към губещата държавна централа.

Може би е полезно да напомним, че доклад на Световната банка от 2016 г. за състоянието на българската енергетика акцентира върху прекомерния дял на договорите за капацитет в енергийната система. Или за факта, че плащанията за капацитет, сключвани с неопитни или корумпирани правителства на възникващите пазари, позволяват на хедж-фонда „Резервоар Кепитъл Груп“, който е краен собственик на нашата „КонтурГлобал Марица изток 3“, да разпределя тлъсти дивиденти.

Може да очакваме, че с този „общопазарен механизъм за капацитет“, правителството ще осигури на могъщото въглищно лоби допълнителен паричен поток – освен вече разискваните компенсации за стотици милиони заради общата европейска климатична политика. Така неизбежното за страните в ЕС закриване на въглищния сектор ще бъде „подсладено“ за големите играчи – докато, забавяйки по електорални причини програмите за справедлив енергиен преход във въгледобивните райони, властта играе хазарт с поминъка на над десет хиляди семейства.

Този нов механизъм за капацитет идва тъкмо навреме: подписаните в последните дни на правителството на Иван Костов договори с новите собственици на ТЕЦ „Марица изток 1“ и ТЕЦ „Марица изток 3“ изтичат съответно през 2026 г. и през февруари 2024 г. Вероятно още от следващата година се планират ударни трансфери за ускорена компенсация на инвеститорите.

Дори да оставим настрана скандалните нови планове на властта в енергетиката, запазването на статуквото, при което България харчи 1 млрд. лв. годишно, за да субсидира едно отживяло времето си производство, е неприемливо.

Толкова ли сме богати, че да затваряме очи за ежегодни подаръци в размер на един милиард лева за мръсен въздух? Тази сума например е достатъчна за незабавно увеличаване на всички пенсии с 40 лева, всеки месец. В 1 милиард лева се побират всички публични плащания за хора с увреждания и за семейства и деца.

С милиард лева годишно, в крайна сметка, може да се предприеме мащабна инвестиционна програма за възобновяема енергия, която в рамките на примерно пет години коренно ще промени облика на българската енергетика.

Да, но тези милиарди от обществения джоб имат друго предназначение: 1) да осигуряват приходи и печалби на важни запазени интереси и 2) да отлагат неизбежния, поне доколкото България остава член на ЕС, преход към безвъглеродна икономика.

Ерата след въглищата и петрола не просто чука на вратата, тя вече пристигна. На този фон, в условията на поскъпващи СО2 квоти и все по-евтина енергия от възобновяеми източници, българското правителство планира да поддържа жив въглищния сектор в следващите 15-20 години. Сигурно има и план откъде ще вземе нужните за целта средства? Да, досетихте се – все пак говорим за публични пари.

Материалът Пригответе си 20 млрд. лв. субсидии за ТЕЦ е публикуван за пръв път на Икономически живот.