САЩ и Съветският съюз, по-късно Русия, от много години доминират изследването на космоса – те са изпратили първите космонавти и астронавти в космоса и на Луната,и по-късно са създали Международната Космическа Станция заедно, която е в орбита вече две десетилетия.

Новината за съвместна работа между Китай и Русия в началото на месеца има потенциала да разбърка геополитиката на космическите изследвания, като отново подтикне създаването на конкурентни програми и цели за научната и потенциално комерсиалната експлоатация на Луната. Този път обаче главните действащи лица ще са САЩ и Китай, а Русия ще има само поддържаща роля.

През последните години Китай демонстрира огромен напредък в изследването на космоса, като изпраща свои астронавти в орбита и изследователски ракети до Луната и Марс. Китай използва Русия като партньор в тези мисии и успява да изпревари Руската космическа програма, която в последните години е в застой.

През декември м.г. китайската мисия Chang’e 5 донесе проби от Лунната повърхност, които били представени на грандиозно публично изложение в Пекин. Това направи Китай едва третата нация, след САЩ и Съветския съюз, постигнала подобен подвиг. В следващите месеци се очаква Китай да изпрати ракета с роувър на Марс, вървейки по петите на Perseverance на НАСА, който пристигна там миналия месец.

Русия и Китай не са обявили детайли за съвместните си проекти, нито са си поставили крайни срокове. Според изявление от Китайската Национална Космическа Администрация те са се съгласили да „използват взаимно опита си в космическите науки и развитие, космическите технологии и оборудване, за да формулират съвместно план за изграждане на международна лунна научноизследователска станция.“

Меморандум на споразумението бе подписан във видео конференция в началото на март от Жанг Кеджиан, директорът на Китайската космическа програма и руския му колега Дмитрий Рогозин.

За Русия, споразумението представлява обръщане на ролите. В средата на 20 век Съветският съюз оглавява първата космическа надпревара, преди да изостане от САЩ, които успяват да изпратят първия човек на Луната през 1969, подвиг, което Съветска Русия не успява да постигне. След разпадането на СССР Русия става важен партньор за създаването на Международната Космическа Станция.

С оттеглянето на космическите совалки на НАСА през 2011, единственият начин да се стигне до МКС остават руските ракети Союз, до момента, в който SpaceX, частната компания на милиардера Илон Мъск, не изпраща космонавти в орбита със собствена ракета миналата година.

За разлика от това, Китай никога не е била канена на Международната Космическа станция, тъй като Американските закони забраняват на НАСА да си сътрудничи с Пекин. Това означава, че в Китай „нямали друг избор, освен да си поставят и гонят собствени цели“, казва Джоан Джонсън-Фрийс, професор по въпросите на националната сигурност във Военноморския колеж на САЩ.

Китай е изпратил 11 астронавти в орбита от 2003 насам и е построил две по-малки космически станции, наречени Тиангонг 1 и 2, които са изведени от експлоатация. Модели за трета станция е планирано да бъдат разработени през тази година.

Китай обещава да остави програмата си с Русия „отворена за всички заинтересовани страни и международни партньори“, но е почти сигурно, че това не включва САЩ и техните партньори в космическите изследвания.

САЩ има свои планове за посещения на Луната през 2024 чрез международната космическа програма Артемис.

С Русия на своя страна, Китай може да привлече и други страни от Азия, Африка и Латинска Америка, създавайки паралелни програми за лунно развитие, коментира Намрата Госвами, независим анализатор, специализирана в космическата политика. „Китай създава идеологическа представа за лунната си база, предлагаща усъвършенствания си космически капацитет като актив за тези, които искат да се присъединят към алтернативен механизъм за лунно изследване и експлоатация на ресурси“, казва тя.

Материалът Пекин и Москва се съюзяват срещу САЩ в нова космическа надпревара е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Преди около 3.9 милиарда години ударът на камък с повърхността на Марс е причинил дупка с диаметър 45 метра. На 18 февруари НАСА планира да приземи най-новия си роувър в този кратер, наречен Джезеро. Целта е да се изучи част от Марс която е била много по-топла и влажна преди време и дори би могло да се живее там.

В кратера се намират геоложки обекти, които подсказват за водното минало на областта, включително останки от езеро и речна делта. Разучавайки състава на скалите в регион, който не е бил посещаван от други космически апарати, НАСА ще се опита да отговори на въпроса дали някога е имало живот на Марс.

Perseverance е роувърът, който ще влезе в ролята на робот-геолог. Очаква се той да изследва оголени скали в Джезеро и да събере пръст и камъни. Ако всичко мине по план, за по-малко от две Земни години (или една година на Марс) роувърът ще е изминал повече от 15 километра.

Perseverance ще събира проби от камъни и пръст в специални тръбички, които след това ще постави на обозначено място, откъдето бъдещи мисии ще могат да ги вземат за Земята – това ще е първият опит за донасяне на камъни от Марс обратно на Земята. Европейската космическа агенция и НАСА работят върху две мисии за събирането на тези проби. Плановете са да изпратят роувър, който да събере пробите на Perseverance и да ги изстреля в орбитата на Марс, откъдето космически апарат ще ги вземе и докара до Земята. Мисията ще се осъществи не по-рано от 2026-а, така че пробите няма да достигнат до учените преди 2031 година.

Две други мисии успяха да влязат в орбитата на  Марс този месец – космическият апарат Hope на ОАЕ, и Tianwen-1 на Китай, първи мисии до Марс на двете държави. За разлика от тях, Perseverance на НАСА цели да стане първият роувър, който ще кацне на Марс след 2012 г, когато космическият апарат Curiosity се „приземи“ в Кратера Гейл, на 3700 километра от Джезеро. Само осем космически апарата успешно са кацали и функционирали на повърхността на червената планета, първите от които са Викинг 1 и Викинг 2 през 1976 година.

Учените се вълнуват, защото Perseverance може да отговори на много въпроси за миналото на Марс. Античният и фрагментиран пейзаж на Джезеро е най-старият, изучаван терен на червената планета. „Този регион се намира в много стара част на Марс“, казва Вивиан Сън, планетарен геолог, част от екипа зад Perseverance. „Това е важно, защото смятаме че Марс е бил най-обитаем през по-старите периоди на съществуването си“.

Преди 4.1 до 3.7 милиарда години, на Марс е имало силна вулканична активност и много газове са били изстрелвани в атмосферата на планетата, позволявайки образуването на облаци и дъжд. Така са се образували речни долини и езера, което е видимо от останки по повърхността на Марс, но с времето планетата е станала много по-студена, суха и необитаема. Около и в такива речни долини и езера, каквито се намират и в кратера Джезеро, условията биха били отлични за развитие на микроби. Perseverance ще изучи делтата в Джезеро и ще търси наличие на остатъчна органична материя в скалите, която загатва за предишен живот в региона.

Друг район, в който Perseverance ще търси следи от предишен живот е покрай бреговете на антично езеро, намиращо се до ръба на кратера Джезеро. Предишни наблюдения от апарати в орбитата на Марс предполагат, че там има карбонатни скали, които са много често срещани на Земята, но редки на червената планета. Карбонатните скали се асоциират с наличието на живи организми като корали и фосили на изчезнали видове и микроорганизми.

Роувърът ще има и други задачи на червената планета, включително тестване на първия хеликоптер, използван извън Земята и експериментиране на начини за извличане на кислород от атмосферата на Марс, като ресурс за бъдещи мисии с хора. Най-големият му приоритет обаче остава събирането на проби от Джезеро за евентуалното им връщане на Земята.

Perseverance е първата стъпка в един много дълъг процес, но е стъпка, чакана от учените с десетилетия. Той ще е първият роувър търсещ отговор на въпроса дали е имало живот на Марс, което е вълнуващо за всички учени в областта.

***
Сн. NASA

Материалът Търсене на живот на Марс – как ще протече новата мисия на НАСА е публикуван за пръв път на Икономически живот.

След сложна маневра и седеммесечен полет, сондата „Надежда“ (Hope) вече е на орбита около Марс.

Спътникът е оборудван с три инструмента, които ще наблюдават, наред с други цели, как неутралните атоми на водород и кислород – остатъци от някога изобилната вода на Марс – изтичат в космоса.

Освен това, Hope ще върне на Земята грандиозни изображения с висока резолюция на планетата.

Днешният вторник отбеляза най-критичната фаза в мисията, съобщава CNN. Сондата се е приближавала към Марс с над 120 000 км/ч и бяха необходими 27 минути усилена спирачна дейност, за да се намали скоростта.

Маневрата, извършена от шест задвижващи устройства върху сондата, започна около 15:30 GMT, като потвърждението е получено на Земята около 11 минути по-късно – колкото е необходимо на радиосигналите да преминат през 190-е милиона километра, разделящи Марс и Земята.

Hope сега се движи по първоначална елипса около Марс, която я доближава до 1000 км от планетата и отдалечава на 50 000 км.

„Зависи от това, как изглежда тази първоначална орбита, но ще ни трябват около три маневри, за да влезем в нашата научна орбита„, коментират инженерите по мисията.

Материалът Сондата Hope вече е на орбита около Марс, Емирствата ликуват е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Артемида“ ще бъде най-голямата и най-разнообразна международна програма за изследване на космоса в историята“, коментира Джим Бриденстин от НАСА. „С днешното подписване ние се обединяваме с нашите партньори, за да изследваме Луната и установим жизненоважни принципи, чрез които ще се създаде безопасно, мирно и проспериращо бъдеще в Космоса, от полза за цялото човечество.“

Докато НАСА ръководи програмата „Артемида“, която включва изпращане на двама астронавти, сред които и първата жена на повърхността на Луната през 2024 г., международните партньорства ще играят ключова роля за постигане на устойчиво и стабилно присъствие на Луната в следващото десетилетие. Това ще е част от подготовката за провеждане на невероятната човешка мисия до Марс.

Страните-основателки, подписали споразуменията за „Артемида“, са: Австралия, Канада, Италия, Япония, Люксембург, Обединени арабски емирства, Великобритания и САЩ.

„Идеята е споразуменията за „Артемида“ да помогнат за избягване на конфликти в космоса и на Земята, чрез укрепване на взаимното разбирателство. Прозрачност, публичност, операции за отстраняване на конфликти – това са принципите, които ще запазят мира “, казва Майк Голд, отговарящ за международните отношения на НАСА. „Пътуването на „Артемида“ е до Луната, но идеята на споразумението е още по-широка.“

Гореспоменатите принципи на споразуменията  са:

1. Мирно проучване: Всички дейности, провеждани по програмата „Artemis“, трябва да бъдат с мирна цел.
2. Прозрачност: Подписалите „Artemis Accords“ ще провеждат своите дейности по прозрачен начин, за да избегнат объркване и конфликти.
3. Оперативна съвместимост: Нациите, участващи в програмата „Artemis“, ще се стремят да подкрепят оперативно съвместими системи за повишаване на безопасността и устойчивостта.
4. Спешна помощ: Страните, подписали „Artemis Accords“, се ангажират да оказват помощ на бедстващ персонал.
5. Регистрация на космически обекти: Всяка държава, участваща в „Artemis“, трябва да е подписала Конвенцията за регистрация на летателните апарати.
6. Публикуване на научни данни: Подписалите „Artemis Accords“ се ангажират с публичното публикуване на научна информация, което позволява на целия свят да се присъедини към нас по пътя на „Artemis“.
7. Опазване на наследството: Страните, подписали „Artemis Accords“, се ангажират с опазването на космическото наследство.
8. Космически ресурси: Извличането и използването на космическите ресурси е от ключово значение за безопасното и устойчиво проучване на космоса и подписалите „Artemis Accords“ потвърждават, че подобни дейности трябва да се извършват в съответствие с „Договора за космическото пространство“.
9. Деконфликт на дейности: Страните по споразумението за „Artemis“ се ангажират да предотвратят вредни смущения и да подкрепят принципа на надлежно внимание, както се изисква от „Договора за космическото пространство“.
10. Орбитални отломки: Страните от „Artemis Accords“ се ангажират да планират безопасното отстраняване на орбитални отломки – проблем, за който „Икономически живот“ писа наскоро.

Още държави ще се присъединят към споразуменията за „Артемида“ през следващите месеци и години, тъй като НАСА продължава да работи със своите международни партньори, за да създаде безопасно, мирно и проспериращо бъдеще в космоса. Работата с нововъзникващите космически агенции, както и със съществуващи партньори, ще добави нова енергия и възможности да се гарантира, че целият свят може да се възползва от пътуването на „Артемида“ за изследване и откриване.

Материалът „Артемида“ – мисията на НАСА за мирен Космос и полети до Луната и Марс е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Ще го кажа направо. Най-близката планета до Земята е Меркурий. В същност най-близката планета до всяка друга планета в Слънчевата система е Меркурий.

Някои от вас сигурно вече се питат, как това е възможно, след като Нептун е изключително далече от Меркурий и ако си припомним подредбата на слънчевата система, най-близко до синия гигант трябва да е Уран.

Това е така, поради факта, че планетите не обикалят слънцето едновременно, а всяка от тях се движи с различна скорост. Например Земята обикаля слънцето за 365 дни, докато Нептун за 60 182 дни.

Така се получава разминаване в положението на планетите и някои от тях може да са от срещуположната страна на слънцето в даден момент.

Това увеличава разстоянието между тях многократно.

Например, когато са в най-близкото си положение Земята и Марс (привидно най-близката планета до Земята), разстоянието между двете планети е 54 600 000 километра, докато между Земята и Меркурий е на 77 000 000 километра. В най далечната си точка обаче когато Марс е от другата страна на слънцето, спрямо Земята, разстоянието между двете планети е 401 000 000 километра, свеждайки средното разстояние между двете планети на огромните 225 000 000 километра. Меркурий от друга страна, може да е на максимално разстояние от Земята от 222 000 000 километра. Много по малко от средното между Земята и Марс, свеждайки средното много по-ниско.

Поради тази причина, въпреки, че Марс от време на време е много по близко отколкото Меркурий, малката планета е най-често най-близка до нас.

Това е вярно за всеки три планети във всяка звездна система. Най-близката до звездата е най-близка и на двете, като разстоянието между по близките две е по малко.

Както видяхме, разстоянието между Марс и Земята е сравнително късо, когато двете планети са близко и тогава можем да изпратим ракета към Червената планета. Но ако на ракетата има хора, то те ще бъдат изолирани от Земята за следващите 3 години, тъй като разстоянието между планетите е твърде голямо, а тези „близки“ засичания са през 3 годишен интервал.

Това е един от многото проблеми, пред които ще се изправят инженерите на първата колония върху повърхността на червената планета.

Материалът Коя е най-близката планета до Земята? е публикуван за пръв път на Икономически живот.