Уточнява се, че съм 1 януари 2021 г. 21 от 27-те държави-членки на ЕС имат минимални национални заплати: само Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция нямат.

Месечните минимални заплати обикновено са под 700 евро на изток и над 1 500 евро на северозапад от ЕС

България е с най-ниската минимална работна заплата (332 евро), като е на последно място сред десетте страни от Източна Европа, в които МРЗ е под 700 евро – Унгария (442 евро), Румъния (458 евро), Латвия (500 евро), Хърватия (563 евро), Чехия (579 евро), Естония (584 евро), Полша (614 евро), Словакия (623 евро) и Литва (642 евро).

В пет други държави-членки, разположени предимно в южната част на ЕС, минималните заплати варират между 700 евро и малко над 1 100 евро месечно: Гърция (758 евро), Португалия (776 евро), Малта (785 евро), Словения (1 024 евро) и Испания (1 108 евро).

В останалите шест държави-членки, всички разположени на запад и север минималните заплати са над 1 500 евро на месец: Франция (1 555 евро), Германия (1 614 евро), Белгия (1 626 евро), Холандия (1 685 евро), Ирландия (1 724 евро) и Люксембург (2 202 евро).

За сравнение, федералната минимална работна заплата в САЩ е била 1 024 евро през януари 2021 г., уточнява Евростат.

Така, в съответните 21 държави-членки най-високата минимална заплата в ЕС е била 6,6 пъти по-висока от най-ниската.

Когато обаче се вземат предвид разликите в ценовите нива – когато се изразяват в стандарт на покупателна способност (PPS), различията стават значително по-малки и минималните заплати в държавите-членки с по-ниски ценови нива стават относително по-високи и относително по-ниски в Държави-членки с по-високи ценови нива.

Тук България отново е последна с 623 PPS, но разликата с Люксембург (1 668 PPS), където е най-високата стойност е само 2,7 пъти.

Подреждането на страните обаче се променя драстично, когато минималната работна заплата се измери относително – като дял от средната печалба.

Въз основа на последните налични данни от четиригодишното проучване на структурата на доходите, през 2018 г. минималните работни заплати представляват над 60% от средната брутна месечна заплата само в четири държави-членки: Франция (66%), Португалия (64%), Словения ( 62%) и Румъния (61%). За разлика от това минималните заплати са по-малко от половината от средните доходи в шест държави-членки: Хърватия, Чехия и Латвия (всички 49%), Испания (44%), Малта (43%) и Естония (42%).

България е пета с МРЗ, която е 59 процента от средната работна заплата. Това обаче според работодателите у нас не е повод за радост, тъй като тези съотношения обезсърчават по-квалифицираните служители, чиито заплати на практика са твърде сходни с минималната.

Материалът Евростат показа как минималната заплата в България не е най-ниската в ЕС е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Въпреки притесненията, че повишението на минималната заплата в хода на криза може да се отрази негативно на пазара на труда и исканията на работодателските организации то да бъде отложено с поне година, в началото на 2021 г. МРЗ беше увеличена до 650 лева. В близко бъдеще обаче има всички изгледи да очакваме, че определянето на минималното заплащане в България ще бъде обект не само на местния социален диалог, но и на допълнителни изисквания и регулации от страна на Европейския съюз.

Публикуван наскоро анализ на Литовския институт за свободен пазар (LFMI) анализира основните елементи на предложената от Европейската комисия директива, както и потенциалното им влияние върху условията на пазара на труда в отделните страни членки. Отправната точка на всяко едно обсъждане на темата е минимизирането на  отрицателните ефекти и неизбежните изкривявания на пазара на труда и достъпа до него, до които води съществуването и повишаването на МРЗ; това важи с двойна сила в хода на икономическа криза. С оглед на това, анализът на литовския институт на основните предложения на ЕК препоръчва следното:

• Фокус върху покупателната способност на минималните заплати, вместо върху номиналната им стойност.  Доколкото понятието за „адекватност“ на минималните заплати в ЕС предполага изравняване на жизнения минимум на работниците, които ги получават (без да се спираме в подробности дали и доколко тази цел е постижима или дори желана), то фокусът върху покупателната им способност изглежда логичен. Между страните членки има значително по-големи разлики в номиналните заплати, отколкото в покупателната им способност, заради чувствителните разлики в ценовите развнища.
• Обвързване на промените в минималните заплати с динамиката на брутното заплащане. Тъй като страните от ЕС имат много различни данъчни режими, а уеднаквяването им далеч не изглежда постижимо в обозримо бъдеще, според LFMI обвързването на минималните заплати с изменението на нетните, а не на брутните изглежда по-логично. Същият аргумент се прилага и към темпа на нарастване на МРЗ – той не бива да надхвърля ръста на средните нетни заплати, за да се предотврати рязкото вдигане на летвата пред входа на пазара на труда.
• Въвеждане на формално отношение между средната (или медианната) и минималната заплата. Най-често цитираните дялове са 60% от медианната или 50% от средната заплата, но според LFMI такова отношение би било прекалено високо. Длъжни сме да отбележим, че сценарий в който бива наложен такъв общи критерий за целия ЕС изглежда малко вероятен, най-малкото заради големите разлики в неравенствата и структурата на доходите в тях, а и заради липсата на национална МРЗ в някои европейски страни. Въпреки това, наличието на формални критерии за повишаването на минималното заплащане е за предпочитане пред вземането на ад хок решения от страна на администрацията или „социален диалог“.
• Продуктивност и заплати. LFMI напомнят, че освен с изменението на средна заплата, за да се избегнат изкривявания на пазара на труда измененията в минималните заплати трябва да отчитат динамиката на продуктивността на труда. Този аргумент е до голяма степен логичен, тъй като ръстът на производителността на труда е (почти) единственият фактор, който може да доведе до устойчив ръст на заплатите в дългосрочен план без загуба на конкурентоспособност на икономиката.

Аргументите на LFMI до голяма степен се отнасят до всички страни, които ще попаднат в обхвата на регулацията на „адекватна“ минимална заплата от страна на ЕС. Българският контекст обаче има някои особености, които този подход не може да обхване (ако, разбира се, допуснем че изобщо има нужда от такава регулация). Директивата на ЕС слага силен фокус върху ролята на социалния диалог върху определянето на минималните заплати; това е добър подход в ситуации, където той постига продуктивни резултати. Опитът на България обаче сочи, че той често се разпада и не води до консенсус; по тази причина по-подходящото за страната решение е създаването на формализиран макроикономически механизъм, който да обвърже динамиката на МРЗ с изменението на ключови обективни показатели на макро средата.

Интерактивна карта – Минимална работна заплата като дял от средната брутна заплата, 2018 г.

В местния контекст е редно да се мисли и в посока диверсифициране на минималното заплащане, заради големите регионални различия. Докато МРЗ към момента не представлява особена пречка пред достъпа на пазара на труда в икономически развитите области, то при тези на опашката по инвестиции, бизнес активност и заетост тя покрива повече от половината от средната заплата и ограничава достъпа на младите и по-слабо образовани работници. В някои общини тя достига 80% от средната, което създава очевидни проблеми предвид разликата в продуктивността на различните работници.

Дори и само тези две особености демонстрират риска от създаване на обща регулация на минималното заплащане в рамките на целия ЕС; подход, който върши работа в Дания вероятно не е много подходящ за Хърватия, заради особеностите на местните икономики и политическа система. Следва да зададем и по-общия въпрос – необходимо ли е изобщо този аспект от трудовото законодателство да се отнася до наднационално тяло, което се е нагърбило да кове общи регулации за (вече) почти 450 милиона души? На този етап отговорът изглежда отрицателен.

Материалът Европейска минимална заплата: общ поглед е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Припомнят, че съгласно установеното в Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, принудителното изпълнение може да бъде насочено само върху пенсии с месечен размер над минималната работна заплата, тоест от пенсиите под този размер не могат да се правят удръжки. Размерите на удръжките от пенсиите, за които е допустимо налагането им, също се определят в зависимост от размера на минималната работна заплата за страната. Посочените ограничения не се прилагат за задължения за издръжка.

От НОИ информират, че пенсионерите, попадащи в тази група, ще получат пенсиите си след 7.01.2021 г. в зависимост от начина на изплащането им – с пенсионен запис, ако се изплащат чрез пощенска станция, или с допълнителен превод по личната платежна сметка, ако се изплащат чрез банка/доставчик на платежни услуги.

Изплащането на пенсиите за месец януари 2021 г. е в определения съгласно Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж времеви период – ще започне на 7 януари (четвъртък) и ще приключи на 20 януари (сряда).

Материалът Без запор пенсиите до 650 лева е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Предлаганият нов размер на минималната работна заплата от 650 лв. ще допринесе за намаляване на бедността сред работещите, намаляване на неравенствата в разпределението на доходите, повишаване на покупателната способност и потреблението на най-нискодоходните групи от пазара на труда. Повишаване мотивацията на работната сила и намаляване на нелоялната конкуренция, са мотивите на министрите.

От 1 януари минималната работна часова заплата ще бъде 3,92 лв.

Припомняме, по време на последната тристранка работодателите аргументираха подробно своите възражения. Сред предложенията им бе и апелът, в случай че правителството реши да наложи размер на МРЗ от 650 лева, считано от 1 януари 2021 година, да бъде отложено въвеждането й за застрашените икономически дейности, където предложената минимална работна заплата надхвърля средния осигурителен доход или е твърде близка до него.

Материалът Кабинетът вдигна минималната работна заплата, въпреки несъгласието на бизнеса е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Първо не бе събрано единодушие по искането на Министерски съвет да бъде вдигната минималната работна заплата на 650 лева. Работодателите, които отдавна са против принципите за определяна на МРЗ, естествено не подкрепиха правителството.

Аргументите на управляващите са, че предвиденото увеличение на минималната работна заплата ще допринесе за:

• намаляване на подоходното неравенство;
• повишаване на покупателната способност и потреблението на най-нискодоходната част от заетите и намаляване на риска от бедност;
• повишаване на мотивацията на най-нискодоходната част от работната сила за търсене на работа;
• реализиране и задържане на българския трудов пазар;
• повишаване на жизненото равнище и намаляване на риска от бедност сред работещите;

От своя страна работодателите от АИКБ представиха свой анализ по въпроса, в който се противопоставят срещу „необоснования, волунтаристичен и рязък ръст на минималната работна заплата“.

Цитира се и позицията на Европейската комисия за процедурата по определяне на минималната месечна работна заплата за страната, която я оценява като „нечестна и непрозрачна“ и подчертава необходимостта от приемане на обективен механизъм за определянето на МРЗ, който да е „устойчив на политически влияния“.

Припомня се, че залагането на минималната месечна работна заплата в средносрочната бюджетна прогноза прави последната документ от първостепенно значение в областта на въпросите на жизненото равнище.

С огорчение обаче констатираме, се казва още в анализа на АИКБ, че дори и когато се смята, че разговорите за постигане на съгласие за модела на договаряне на МРЗ, едва ли не са излезли на „последната права“, Министерският съвет, открито насърчаван от национално представителните организации на работниците и служителите бърза да повиши минималната месечна работна заплата за страната, колкото е възможно повече, преди механизмът на договарянето й да стане факт.

Приложената статистика сочи, че страната ни е на второ място в ЕС, след Румъния, по ръст на минималната заплата, определен от бизнеса си като „стремителен и експлозивен“.

Бизнесът ни констатира още, че минималната работна заплата представлява неприемливо голям дял от средната работна заплата за страната, което действа демотивиращо на работниците с ниска и средна квалификация квалификация и по чисто психологически причини потиска повишаването на производителността на труда.

Сред тревожните констатации е това, че нарастването на административно определяната минимална работна заплата изпреварва договаряните минимални работни заплати по отрасли и браншове, както и факта, че страната ни е лидер по съотношението между годишният размер на минималната работна заплата и брутния вътрешен продукт на глава от населението за страните от ЕС.

В заключение работодателите апелират, в случай че правителството реши да наложи размер на МРЗ от 650 лева, считано от 1 януари 2021 година, да бъде отложено въвеждането й за застрашените икономически дейности, където предложената минимална работна заплата надхвърля средния осигурителен доход или е твърде близка до него.

И втората точка от дневния ред на НСТС не събра единодушие, след като предложението, предвиждащо за изплащане на компенсации да кандидатстват работници и служители в неплатен отпуск във връзка с наложени от държавата ограничения за осъществяване на дейността, за която са наети, като лицата имат право на компенсация за не повече от 60 дни, не получи подкрепата от КНСБ.

Материалът Кабинетът не получи подкрепа за минималната работна заплата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това се казва в писмо на председателя на БСК Радосвет Радев до министър председателя.

То е по повод предстоящото обсъждане в Съвета на ЕС на предложението на Европейската комисия за приемане на рамкова директива за минималните работни заплати и колективното договаряне.

Всяка инициатива в ЕС относно минималните работни заплати трябва да зачита изцяло националната компетентност на отговорните държавни органи и автономността на социалните партньори при определянето на заплатите – принцип, регламентиран по ясен и недвусмислен начин от Договора за функциониране на ЕС, се казва още в писмото.

Приемането на европейска директива сваля необходимата гарантирана защита на автономията на националните социални партньори при определянето на заплатите.

Самото приемане на подобен правно обвързващ текст означава, че държавите-членки ще трябва да транспонират директивата на национално равнище и че Съдът на ЕС ще придобие компетентност по изцяло национални и браншови колективни договори.

 По този начин се накърнява основна характеристика на социалния диалог в Европа – независимото колективно договаряне между представителните организации на работниците и служителите, и работодателите.

Европейските предприятия са изправени пред безпрецедентно предизвикателство да оцелеят в ситуацията на криза, причинена от Covid-19. Вместо подпомагане на икономиката на ЕС за бързо и мащабно възстановяване, подобна директива на ЕС ще отслаби възможностите за запазване на заетостта в икономически депресивни райони и на най-уязвимите социални групи, както и повишаването на продуктивността, пишат от работодателската организация.

Механизмите за определяне на минималната работна заплата не следва да бъдат политизирани и  използвани като инструмент на социалното подпомагане. Заплатата е предназначена да възмезди положения труд за получените резултати и качество, като е определено в Конституцията на Република България.

От БСК настояват премиерът Борисов да заяви и да отстоява по категоричен начин национално отговорната позиция – ЕС да избере по-подходящи начини за справяне с този чувствителен въпрос за бизнеса и хората на труда, конкретно чрез приемане на Препоръка на Съвета.

Материалът БСК против евродиректива за минимална заплата и колективно договаряне е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това пише в писмо на председателя на организацията Цветан Симеонов до управителя на НОИ Ивайло Иванов.

БТПП е категорично против кратките срокове за разглеждане на толкова важен за обществеността и бизнеса закон какъвто е Законът за бюджета на ДОО.

Все още не е приет механизъм за изменението на минималната работна заплата, което е в разрез с ратифицираната от България международна конвенция 131 на МОТ, както и остава открит въпросът за премахване на минималните осигурителни прагове, което е изкуствена допълнителна тежест за бизнеса.

Палатата не подкрепя служебното определяне на минималната работна заплата. Още повече при спад на икономиката не само за страната, а и в световен мащаб увеличението на МРЗ не отчита никави икономически индикатори, които трябва ясно да отразяват увеличението.

В момент, когато правителството декларира голям набор от мерки в подкрепа на бизнеса, елементарни и логически неща, които могат се направят в подкрепа на малките и средните предприятия не се правят.

Отбелязано е и несъответствие на предложението за предоставяне на допълнителни суми от 50 лева към пенсиите с идеята на ДОО.

Не е ясно дали предложението е под формата на социална помощ или се явява увеличение на пенсиите за определен период.

БТПП подкрепя увеличение на пенсиите и прилаганено на швейцарското правило, но е против, когато това нарастване не отговаря на пазарните условия и се налага административно. Още повече увеличението с 50 лв. за срок до март 2021 подлага на сериозно съмнение и идеята за получаване на тази помощ.

От работодателската организацоя категорично не подкрепят и продължаващата тежест за бизнеса в заплащането на първите три дни болнични.

През 2020 броят на изплатените болнични  е многократно завишен, поради пандемията от COVID-19, което допълнително натоварва бюджета на работодателите в трудната икономическа ситуация, която се очертава и през 2021 г.

БТПП счита, че предложеното за осъвременяване на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2020 г. с 5% (процент, определен по чл. 100 от КСО) е неправилно и демотивиращо. По този начин, този който се е осигурявал 40 години дори на ниски доходи, ще получи почти същия размер на пенсия като лице, което е работило само 10 години. С този нецелесъобразен подход за изравняване на минималните пенсии със средните ще се задълбочи още повече проблемът с „постоянно“ безработните лица в страната.

Материалът БТПП против увеличението на минималната заплата, актуализацията на пенсиите с 5% демотивира е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тя допълни, че в България минималното възнаграждение е най-ниско в целия ЕС, наппример в съседна Румъния е по-високо с 33%.

Да припомним, че вчера от работодателските организации  заявиха, че искат минималната заплата да бъде забранена, защото бизнесът се затруднява в условията на пандемия.

Според Сачева обаче трябва да се върви към увеличение на доходите и дори ще се предложи преизчисляване на някои пенсии вместо добавката от 50 лева, която кабинетът обеща да даде в продължение на три месеца на всички пенсионери.

Около 30% от безработните са от сектор туризъм и хотелиерство. Според данните от около 70-80 000 сезонни работници само 20% само намерили работа, пресметна още Деница Сачева.

Според нея ще има ръст на безработните и затова правителството се е съгласило да има увеличение на обезщетението за безработица. Мярката обаче е временна.

В момента се обсъжда как ще продължи от октомври схемата 60/40, допълни министърът. По втория дизайн са изплатени над 60 млн. лв.

Без това подпомагане, безработицата в момента щеше да е 14%. Ако се задържи около 8%, ще е добре, смята още Сачева. Според нея ще е истински успех, ако безработните не надминат 300 000.

Материалът Минималната заплата ще е 650 лв. от догодина, настоява Сачева е публикуван за пръв път на Икономически живот.

 „Ние не искаме заплатата да замръзне, искаме хората да получават повече. Но ръстът, който беше направен за тази година – около 10%, беше осъществен при прогноза, че ще имаме над 3-процентен ръст на БВП за 2020 г. Вече е отчетен спад за второто тримесечие от 8,5% спрямо същия период за миналата година. Според ЕК прогнозата за цялата година е за спад от 7,1%“, обясни пред Нова телевизия председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.

Той смята, че когато има криза и ръст на безработицата, разумното действие е да не се увеличават административни прагове, минимални работни заплати, за да могат да бъдат наемани по-лесно безработни и нискоквалифицирани. В момента в страната има спад на производителността.

Според председателя на АИКБ сега се наблюдава ръст на средната работна заплата, но той е абсолютно механичен, защото при криза се съкращават най-напред нискоквалифицираните работници и тези с лоши трудови навици.

Синдикатите пък смятат, че е погрешно обвързването на доходите с производството. По техни прогнози тази есен ще има ново увеличение на безработицата след края на сезонната заетост.

Според Любослав Костов от КНСБ при криза трудът е най-ощетеният. „Предвиден от 1 януари е ръст на минималната работна заплата. Тя все още се управлява административно и не би трябвало да я обвързваме с пазарните конюнктури, които се случват”, смята той.

Материалът Работодателите против вдигане на минималната заплата от догодина е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Правителство, работодателски организации и синдикати са се споразумели за нов механизъм за определяне на минимална работна заплата (МРЗ) от 2021 г. Протокол от срещата не е публикуван, но от достъпните документи и различни изказвания на участници в тристранния съвет засега се очертава въвеждане на много на брой минимални заплати според отрасъла и професията, които са резултат от задължителни – без право на отказ – двустранни договаряния по браншове. Също така става ясно, че ако този механизъм заработи, минималните осигурителни прагове ще отпаднат. Рисковете за дългосрочното функциониране на пазара на труда, и в по-широк смисъл пред бизнес средата, инвестициите и конкурентоспособността, от възприемането на такъв модел на регулиране са поне следните:

Явно никога не е излишно да припомняме, че административното определяне на минимална или максимална цена на стоки или услуги има стопански последици. Накратко, минималната работна заплата не позволява наемането на лица, които имат по-ниска пределна производителност за потенциалните работодатели. Но за момент да оставим настрана академичния дебат за ефектите от налагането на минимална заплата върху пазара на труда, бедността и икономическия растеж – изглежда, че в страните от ЕС тя скоро няма да се премахне, а за нас остава да приложим най-щадящия възможен вариант.

В българския контекст дебатът неизбежно включва и бъдещето на минималните осигурителни прагове. Изглежда на МРЗ ще се възложи и ролята за борба с недекларираните доходи. Тази двойственост обаче създава поне два проблема. От въвеждането на минималните прагове минаха 17 години – структурата на икономиката, пазарът на труда, данъчното законодателство и информационните технологии, с които работи приходната администрация през 2020, нямат почти нищо общо с картината преди 2002 г. Съвсем логично е в новата реалност да очакваме НАП да започне да преследва практики за укриване на обороти и плащане за труд с частично избягване на осигурителни вноски и данък върху доходите с други – по-модерни, по-ефективни и по-насочени – инструменти. Същевременно, опитът с определянето на конкретни стойности на праговете за осигуряване илюстрира практическата невъзможност да се отчетат индивидуалните, секторните и регионалните характеристики на пазара на труда. Сега същото предизвикателство ще възникне при определянето на бъдещите минимални заплати, като всеки опит да се отчете някаква специфика ще води до ново диференциране. Този процес, доведен до логическия си завършек, би довел до няколкостотин различни заплати.

И тук идват уж тривиални, но съвсем немаловажни въпроси. В някои публикации на синдикатите се говори за определяне на МРЗ за професии, в други – по длъжности. Това са различни понятия – машинен инженер (професия) може да работи на различни длъжности като шофьор, охранител или оператор на поточна линия. Хаосът може да стане пълен, ако на МРЗ се възложи и ролята да дава минимални гарантирани възнаграждения според образованието, като някакво средство за стимулиране на избор на специалност и отказ от емиграция на младите хора. Досега минималните осигурителни прагове се определяха по длъжността и вероятно все пак този подход ще се запази. Но дори така, нека за момент си представим как протичат отрасловите преговори например за дейност „производство на електрически съоръжения“. В бранша има предприятия, които наемат неграмотни хора, без никакво образование, и след кратко вътрешно обучение тези работници започват да се трудят в завода, и едновременно с това – компании, които изискват поне средно техническо образование за опериране със сложни машини. Съвсем очаквано, на пазара едните работници получават повече от два пъти по-високо възнаграждение от другите. Какво трябва да се случи в заключените заседателни зали, които трябва като папски конклав да стоят затворени, докато преговорите достигнат до съгласие? Ако решат за МРЗ, по-близка до реалните възнагражденията на високопроизводителните работници, то другите компании ще съкратят хора или направо ще напуснат България; ако пък се избере стойност, отразяваща най-ниските заплати в бранша, то цялото усилие се обезсмисля.

И накрая най-важното: кой договаря и кого представлява? Нито синдикатите, нито работодателските организации имат пълно, или дори значително, покритие сред фирмите и работещите. Освен това, съвсем видно е, че има конкуренция, така че бъдещите преговори не могат да бъдат двустранни, а ще бъдат по необходимост многостранни. Какъв ще е процесът – освен прокламираната решимост за преговори до дупка – на взимане на решение, който след това трябва да се претвори в задължителна правна норма с всички произтичащи последствия? С какво мнозинство ще се определя заплатата – пълно, квалифицирано или обикновено? Ще създадем корпоративно-синдикална паралелна демокрация ли?

Въпросите обаче не свършват с това. Защо смятаме, че всички работодатели в един бранш имат общ интерес, като те са преди всичко конкуренти? И в този смисъл, уж представителна работодателска организация и нейното ръководство винаги ще може да избере да защитава интереса на една част от членовете за сметка на друга. Обичайните разделителни линии са няколко – големите градове срещу по-изостаналите региони, големите работодатели срещу микрофирмите, работещите за износ срещу работещите за вътрешния пазар и т.н. Заедно с това, в синдикат и работодателски съюз не членуват нито безработните, нито учениците и студентите, които са бъдещи работници, още по-малко предприемачи, които към момента не извършват дейност в България  – кой представлява техните интереси? Наетите в голям работодател имат интерес от високи заплати и защита от съкращения – младият специалист, завършващ образованието си, има нужда от динамика на работните места,  от шанс, макар и с ниска заплата, да започне работа и да трупа опит. Такива противоположни интереси можем да видим в десетки житейски ситуации. Всяка гилдия по призвание пази своите от чуждите, тези вътре от тези отвън, на тези с вече установен бизнес, нает персонал и дял на пазара от тези, които с нови идеи или по-ниски разходи се стремят да ги изместят. Сега вече ще могат да го правят, използвайки мощен инструмент за налагане на цена на труда.

Вместо да градим паралелни центрове на стопански регулации, можем да отстъпим няколко крачки назад и да потърсим по-прости, но ефективни решения. Може да се възприеме формула за индексация на нивото на МРЗ с относително обективни и широкоприети индикатори за икономически растеж, производителност и инфлация. Същевременно, трябва да има механизъм за спиране на увеличението на минималната заплата при циклични кризи, водещи до икономически спад и нарастване на безработицата. Така постигаме прозрачност и предвидимост на бизнес средата. В „добрите години“ ще има постепенно догонване както на минималните, така и на средните доходи, а в кризи нивото на МРЗ няма допълнително да влошава състоянието на пазара на труда.

Материалът Обективен механизъм за минималната работна заплата или нова паралелна държава? е публикуван за пръв път на Икономически живот.