Първо стана ясно, че кабинетът увеличава с близо 2 милиона лева средствата за физическо възпитание и спорт за децата от детските градини и училищата, както и за учащите във висшите учебни заведения.

Приетото постановление от Министерския съвет предвижда минималните диференцирани размери на средствата за децата в детските градини и в подготвителните групи в училищата да бъдат увеличени от 2 лв. на 3 лв. От 3 лв. на 5 лв. се увеличават парите за учениците в държавните, общинските, частните и духовните училища. Същото увеличение ще получат и всички студенти редовна форма на обучение във висшите учебни заведения, както и курсантите от висшите военни училища и Академията на МВР.

След това стана ясно, че се отпускат над 9 милиона лева за общините Перник, Разград и Аксаково.

Одобрените средствата в размер на 4,954 млн. лв., отпуснати по бюджета на община Перник, ще бъдат разходвани за укрепване на речното корито на двата бряга на р. Струма, в участък с дължина 700 м. и за почистване на речното корито на реката, в участък с дължина 650 м.

На Разград са предоставени 1,9 млн. лв. за ремонт на бул. „Априлско въстание“ в участъка от ул. „Пета“ до ул. „Симеон“ и на бул. „Странджа“ от ул. „Добруджа“ до ул. „Дунав“ в града.

С 2, 326 млн. лв. община Аксаково пък ще извърши основен ремонт на участък от общински път VAR 1031 (от кръстовище с републикански път III-902 до строителната граница на с. Климентово).

Материалът Кабинетът започна деня с отпуснати 11 млн. лева е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Припомняме, на заседанието си миналата сряда министрите отново одобриха близо 9 милиона лева за няколко общини.

Днес най-много получава община Варна, като с отпуснатите 5 775 000 лева бюджетни средства ще се изгражда Буна „Минерален басейн-крило Юг Малък плаж в акваторията на Черно море при курортен комплекс „Св. Св. Константин и Елена“. Зам.-кметът Пейчо Пейчев е уточнил, че проектът е свързан с брегоукрепването на един от най-старите курорти.

Община Гулянци получава 563 447 лв. за ремонт на част от ул. „Гоце Делчев“ в село Шияково и прилежащите към нея подпорни стени.

За реконструкция на Спортна зала „Септември“ в Свищов кабинетът предоставя 1,6 млн. лв. Кметът на общината Генчо Генчев е уточнил, че залата не функционира от две години. 

Брезник пък получава 246 хил. лв. за закупуване на ново оборудване и обзавеждане на читалище „Просвещение-1870“. Кметът Васил Узунов е отбелязал, че средствата ще се използват за вътрешен ремонт, така че сградата да може отново да се ползва за важни мероприятия. 

2,3 млн. лева се дават на Перник за проектиране и изграждане на улица, пътна връзка към индустриална зона „Перник“.

С 2,1 млн. лв. пък ще се реконструира и рехабилитира водопроводна мрежа в община Радомир.

Премиерът и управляващата партия отричат отпускането на тези средства да е свързано с предстоящите парламентарни избори.

Материалът Нови 30 млн. лева даде кабинетът на няколко общини е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Обяснява се, че увеличението е свързано с повишаването на разходите за персонал в бюджетните организации за 2021 г. Отчетен е и водещият принос на Димитрова за успешното изпълнение на основните стратегически и оперативни цели на НАП за 2020 г., свързани със събираемостта на приходите, доброволното изпълнение на задълженията и предоставяните електронни услуги.

Взет е предвид и фактът, че с промените в Закона за хазарта (ДВ, бр. 69 от 2020 г.) на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите са възложени допълнителни правомощия и отговорности по прилагането на закона, свързани с осъществяване на държавен надзор в областта на хазарта и свързаните с хазарт дейности.

По информация на „Сега“ заплатата на Димитрова е индексирана с 550 лева и става 6050 лева. Изданието уточнява, че данъчен номер едно взима и сериозни бонуси, видно от имуществените й декларации.

Материалът Кабинетът вдигна заплатата на шефа на НАП е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Програмата се изпълнява от българската банка за развитие, като на днешното си заседание правителството й възложи да гарантира безусловно всички кредити, които търговските банки отпускат при спазване на условията на Програмата

Предоставя се възможност от нея да се възползват повече хора, включително лица, които веднъж са били в неплатен отпуск, а в последствие са оставали без трудов договор и са отивали на трудовата борса, както и повече възможности за включване на сезонните работници и на младежите, които са стартирали трудовата си дейност през 2020 г.

Удължава се и срокът за кандидатстване за кредит по Програмата – до 30.06.2021 г., или до изчерпване на гаранционните лимити на банките партньори по Програмата.

Материалът Кабинетът повиши лимита на безлихвените кредити за лица, останали без работа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Кандидатурата й беше одобрена днес от Министерския съвет. Издигането на българската кандидатура е израз на последователния ангажимент на страната ни към региона на Черно море, активната роля на България в рамките на ЧИС, развитието на взаимодействието с ЕС и успешното четвърто българско председателство на организацията, протекло през първата половина на 2019 г., поясняват от правителствения пресцентър.

Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество е учредена през 1992 г. В нея членуват тринадесет държави: Албания, Армения, Азербайджан, България, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Русия, Сърбия, Турция, Украйна и Република Северна Македония (от 6 ноември 2020 г.). Седалището й е в Истанбул.

Надежда Михайлова, както е по-известна с фамилията на предишния си съпруг, е била министър на външните работи (1997–2001), председател на Съюза на демократичните сили от 11 март 2002 до 1 октомври 2005, народен представител в 37-ото, 38-ото, 39-о и 40-о Народно събрание. На изборите за Европейски парламент през 2009 г. става евродепутат като водач на листата на Синята коалиция. Последно беше посланик в Турция.

Материалът Надежда Нейнски кандидат за шеф на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Организацията, в която членуват 132 фирми, настоява за 10% грантова схема за финансиране за ликвидност на туроператорите и туристическите агенти.

Въвеждане на социална мярка за неработещите туроператори и туристически агенти в съотношение 80/0, е друго предложение.

Специален нисколихвен кредитен продукт поради счетоводната специфика на работата, невъзможност за материално обезпечение, влошена финансова експозиция и наближаващ краен срок за възстановяване на предплатени пътувания на 320 000 туристи.

От ортанизацията искат да бъде въведен мораториум на банковите кредити и безлихвено отсрочване на всички плащания към държавния бюджет за период от 6 месеца.

Законодателна инициатива за удължаване срока на застраховка „Отговорност на туроператора“ за месеците на затворен бизнес, петото предложение.

Браншовите организации са изпратили отворено писмо до премиера Бойко Борисов и до министри от кабинета, което бе разпространено днес в отговор на подготвяните от правителството мерки за ограничаване на пандемията.

Материалът Туроператорите с пет икономически искания към кабинета е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Подкрепата ще продължи и през следващата година, като сме предвидили в проекта на бюджет допълнителни 318 млн. лв., за да обезпечим мярката. Това написа премиерът Бойко Борисов в профила си във Фейсбук. Днес се провежда заседание на кабинета.

През април се предвиждат еднократни ваучери за храна да получат хората с пенсии от 300 до 369 лв. От 1 януари минималната пенсия става 300 лв., допълни премиерът.

Материалът 100 млн. лв. от бюджета за декемврийските добавки към пенсиите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи министърът на здравеопазването д-р Костадин Ангелов по време на съвещание с членове на кабинета, в което участваха премиерът Бойко Борисов, вицепремиерът Томислав Дончев, социалният министър Деница Сачева и на финансите Кирил Ананиев.

Според Ангелов няма недостиг на национално ниво на определените за заболяването лекарствени продукти.

Сачева съобщи, че в момента се раздават пакети храна на 470 000 българи, осигурява се също топъл обяд и патронажна грижа на възрастни, хора с увреждания, карантинирани и други нуждаещи се.

Тези услуги ще продължат да се предоставят и догодина и общините са отделени над 85 милиона лева.

От оперативни програми ще бъдат насочени 120 млн. лв. за допълнителните възнаграждения от 1000 лева на лекарите и медицинския персонал на първа линия, а общият ресурс ще достигне около 240 млн. лв.

„Тези няколко месеца трябва да преодолеем тази криза. Стотици милиони отиват в здравната система. За лекарствата, за които говорим, всичките те се плащат допълнително“, подчерта Борисов.

Той възложи на здравния министър да изготви план за ваксинирането на рисковите групи от населението, когато страната ни вече разполага с одобрените ваксини.

Материалът Организират внос на дефицитните лекарства, съобщи здравният министър е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В срещата участваха също председателят на Националния оперативен щаб и началник на ВМА Венцислав Мутафчийски, директорът на Националния център по заразни и паразитни болести и член на щаба Тодор Кантарджиев, главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев и директорът на „Пирогов“ Асен Балтов, съобщи правителственият пресцентър.

За петте по-натоварени областни центъра е създадена  организация за повишаване на болничния капацитет, както и за включването по места на специализанти, които също да оказват помощ.

Проф. Венцислав Мутафчийски заяви, че във ВМА се разкриват още 4 клиники за ковид болни.

Всички лечебни заведения ще бъдат снабдени с необходимите медикаменти. Според здравния министър проблем е презапасяването на хората с лекарства. Допълнително 20 000 опаковки  от най-търсените медикаменти предстои да влязат на свободния пазар. Осигурени са и лекарства за бременните жени.

Има резерви по предложенията за масово тестване. Според доц. Ангел Кунчев това би дало единствено „моментна снимка“, която  обаче след 24 часа ще бъде различна.

Материалът В пет области натискът върху болниците заради Covid е много сериозен е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Съпоставени със същия период на предходната година, те намаляват с 383,5 млн. лв. При данъчните и неданъчните приходи се наблюдава спад със 750,3 млн. лв. (2,4 %), а постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 366,8 млн. лв. (21 %), спрямо края на септември 2019 година.

Министерският съвет одобри информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за деветмесечието на 2020 г.

Общата сума на данъчните постъпления, вкл. от осигурителни вноски, е 25 990,6 млн. лв., което представлява 74,4 % от планираните за годината налози. Преките данъци са 4 607,3 млн. лв. или 70 % от предвидените за годината.

Постъпленията от косвени данъци са 12 401,7 млн. лв. (76 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са 8 108,6 млн. лв. (76,2% от планираните), от акцизи – 4 101,9 млн. лв. (75,3 % от разчета), а от мита са 156,6 млн. лв. (83,6 % от годишните разчети).

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 941,9 млн. лв. или 77,9 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 8 039,7 млн. лв., което представлява 74,4 % от разчетените за годината.

Неданъчните приходи са 4 311,2 млн. лв., което представлява 63,6 % от годишните разчети, а помощите и даренията са в размер на 2 113,8 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската в бюджета на ЕС) към септември 2020 г. са 31 544,1 млн. лв., което е 65,8 % от годишните разчети. Разходите по КФП към септември 2019 г. бяха в размер на 31 534,8 млн. лева.

За деветте месеца на 2020 г. са близки по размер спрямо същия период на предходната година, като се отчита намаление основно в частта на капиталовите разходи.

Нелихвените разходи са 30 099,2 млн. лв., което представлява 66,1 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към септември 2020 г. са 27 352,2 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) са 2 716,2 млн. лева.

Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 30,8 млн. лева. Лихвените плащания са 553,9 млн. лв. или 76,4 % от планираните за 2020 година.

Бюджетното салдо по КФП на касова основа към 30 септември 2020 г. е положително в размер на 871,4 млн. лв. (0,7 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет от 484,9 млн. лв. и по европейските средства в размер на 386,5 млн. лева.

Фискалният резерв към 30.09.2020 г. е 13,53 млрд. лв., в т.ч. 13,49 млрд. лв. депозити в БНБ и банки и 0,04 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи и аванси.

Материалът 750 млн. лв. по-малко приходи в държавата, 367 млн. лв. повече помощи от ЕС е публикуван за пръв път на Икономически живот.