Отпадат минималните изисквания за образование, професионална квалификация и стаж за персонала на хотели, заведения за хранене и развлечения. Остават изисквания само за управителите на обектите.

Това предвижда Наредба за категоризиране на местата за настаняване, заведения за хранене и развлечения, приета днес от Министерския съвет.

Отпада категоризацията на стаи и апартаменти за гости и се въвежда облекчен режим на регистрация от кметовете на общини. Това е въведено със Закона за държавния бюджет на България за 2020 г.

Съгласно чл. 113, ал. 2, от Закона за туризма, в сила от 01.01.2020 г., хотелиерство в стаи за гости, апартаменти за гости и къщи за гости може да извършва и лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон.

В тези случаи, ако не са категоризирани, тези места се регистрират при реда на приетата наредба.

След приемането й отпаднат редица прекомерно детайлизирани изисквания спрямо обзавеждането и оборудването.

Заявителят ще предоставя на категоризиращия орган единствено данни за наименованието на фирмата и неговия ЕИК. Всички други данни, необходими за категоризацията, се събират служебно.

Материалът Апартаменти и стаи за гости са обявяват при кмета е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Едно малко лирично отклонение – възклицанието на култовия Стивън Кинг: „Преди 40 години предупредих за „Заразата“, защо светът не е готов?“

Та в така създалата се обстановка, в която се оказа, че светът глобално не е подготвен за подобна „вирусна атака“, на Ананиев му се налага да издава заповеди, които само в рамките на 24 часа да отменя, да пише наредби, които в последствие претърпяват N-брой редакции, че дори и най-окончателната се счита за „предпоследна“.

Последният и съвършено пресен пример е свързан с маските. За по-малко от 24 часа народонаселението стана свидетел, първо – на наредба, която ги направи задължителни за носене, второ – на уточнение от Щаба, че има гратисен период до събота, трето – на уверение на шефа на охранителна полиция, че проверките и санкциите започват на мига и четвърто – на пресконференция, на която министър Ананиев обяви, че премахва точката от заповедта си, която задължава носенето на маски.

Постановка в четири действия, за чиято фабула би мечтал всеки амбициозен драматург и режисьор.

Мотивът за отмяната на иначе така необходимата мярка за маските (по думите на властта) било отсъствието на консенсус в обществото. Имаме новина за министър Ананиев – никой, по какъвто и да е повод или тема не може да осигури консенсус сред българите. Всеки един от нас е или потомък на Левски, или на Ботев (а често на двамата заедно), или дори някои – на Крали Марко, без разбира се да имат представа за реалната същност на Марко Мърнявчевич. Но това е отклонение от въпроса…

Винаги ще има неколцина на друго мнение, с други твърди убеждения за лична неприкосновеност и прочие, с категорични усещания, че биват манипулирани, ощетявани, лъгани и т.н. Не че донякъде нямат основание, но за това друг път.

Според мен причината за поредния кратък 12-часов живот на една наредба е съвсем друга. И тя се съдържа в едно уточнение от адвокат Николай Хаджигенов, цитиран от сайта Lex.bg.

Че според чл. 63 ал.4 от Закона за здравето „държавните и общинските органи създават необходимите условия за изпълнение на мерките по ал. 1, а средствата за осъществяването им се осигуряват от държавния бюджет, съответно от общинските бюджети.“

Май е това. Държавата не е в състояние – и никой не може да я вини в тeзи времена на подобни дефицити – да осигури безвъзмездно маска за всеки свой гражданин и след това спокойно да го задължи да я носи. Но въпросната ситуация е била ясна и в момента на подписване на заповедта…

Кому е нужно това безсмислено „едно напред – едно назад“. Положението е сериозно, хората са и объркани, и уплашени, поставени в изключително нехарактерна ситуация, пълна с неизвестности, за която няма необходимия житейски опит в обществото. В този контекст всеки иска да се информира – чете, гледа, слуша, за да си изгради някаква лична стратегия за справяне и за изпълнение на ограниченията, налагани от държавата. И когато този човек, затворен в стаята си, го замерваш с противоречиви и винаги предпоследни наредби и указания, стресът се утроява.

Или тропаш по масата и обявяваш – маските са задължителни, готов съм да променя всеки закон с тази цел, или не го правиш.

Това не е критика. Моментът не е за критикуване – би било груба грешка. Но много по-лесно е преодоляването на подобна безпрецедентна криза, когато обществото е сравнително спокойно, колкото се може по-информирано, когато му е спестено лашкането от една наредба в друга.

В мирно време това върви, общо взето практиката „проба-грешка“ я живеем и приемаме от доста години. По време на война – както всички определят тези седмици и месеци – този лукс не съществува.

Материалът За „консенсуса в обществото“, маските и предпоследната наредба е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Новата наредба определя правилата, които трябва да бъдат спазени при изработване и изменение на подробните устройствени планове.

На оценка подлежат и инвестиционните проекти на строежите. Съществуващите сгради и съоръжения за обществено обслужване ще бъдат приведени в съответствие с изискванията за достъпност при извършване на техни основни обновявания, ремонти и преустройства.

В наредбата са уточнени  също пешеходните пространства и пешеходните пътеки, местата за паркиране, спирки на превозни средства,  елементи за преодоляване на различни нива, на достъпната среда и информационно-указателните табели.

Всички те трябва да бъдат проектирани и изпълнени, така че да имат универсален дизайн, да са лесни за разбиране, опасните зони да се минимизират и средата да дава ясна информация на ползващите я хора.

Например, въвежда се изискването в  пешеходните пространства да има пейки и се определя точният им размер, както и разстоянието между тях. До всяко достъпно място за сядане се предвижда място за инвалидна количка. В парковете трябва да има  най-малко по едно такова място на всяка алея, както и най-малко по едно място за сядане до чешма, фонтан и площадка за игра.

Автоматичните входни врати, които се управляват чрез устройства, монтирани на пода пред тях, трябва да се задействат и при тегло 20 kg (например теглото на куче – водач на човек с увредено зрение).

Точно са разписани размерите, цвета и разстоянието на стълбите в сградите за обществено обслужване и в нови многофамилни жилищни сгради или сгради със смесено предназначение, както и поставяне на задължителна тактилна ивица за внимание за хората с увредено зрение.

Такава ивица трябва да бъде поставена и на  40 см от вратата на асансьорите в подлези и метростанции.

Материалът Подготвени са нови изисквания за лесен достъп до сградите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

С тях ще бъде облекчена административната тежест върху производителите.

Отпада изискването за съставяне на декларация за характеристиките на строителен продукт по Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г., когато за тях вече са съставени декларации за съответствието на продукта с европейски актове за екодизайн, свързани с енергопотреблението. Декларацията за съответствие ще важи, ако няма национални изисквания, нито хармонизирани европейски стандарти от приложното поле на Регламент (ЕС) №305/2011 на ЕП и на Съвета от 9 март 2011 г. за предлагането на пазара на строителни продукти.

В проекта на наредбата се разработват и национални изисквания за влагането на продукти за повторна употреба в строежите, както и методи за тяхното оценяване.

Проектът е публикуван на официалната страница на МРРБ и в Портала за обществени консултации.

Материалът Разработиха изисквания за материалите втора употреба в строежите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това се казва в становището на Екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“– България. То е предизвикано от проекта за промяна на Наредбата за дейностите по отпадъците, както и на реда за водене на публични регистри.

Създаването на ефективна система за контрол върху вноса и превоза на отпадъци е добра, но недостатъчна стъпка за осигуряване на максимална защита на живота и здравето на населението, смятат от екоорганизацията.

“Очевидно е, че отново се предлагат законови промени прибързано, заради скандални разкрития и репортажи в медии. Институциите се задействаха, за да отговорят на обществения натиск, без да се интересуват дали ще има резултат. Вносът и горенето на отпадъци не са проблем от вчера и би трябвало решенията да са по-адекватни”, коментира Данита Заричинова от “За Земята”.

За привидното раздвижване на институциите говори и фактът, че въвеждането на задължителната Национална информационна система “Отпадъци” (НИСО) се отлага от години и се очаква чак през 2021 година.

Нито в проекта на Наредбата не се дава срок, в който министърът на околната среда и водите да утвърди методиката за вземане на проби и анализи за установяване на съдържанието.

Смятаме този пропуск за съществен, проблемът с разминаването между съдържанието на отпадъците по документи с това, което в действителност се внася в България може да се окаже от особено голямо значение. Той може да прерасне и в проблем от значение за националната сигурност, ако бъдат внесени опасни отпадъци, етикетирани и декларирани като неопасни. Затова министърът на околната среда и водите трябва спешно да изготви и да публикува въпросната липсваща методика за вземане на проби, смятат екозащитниците.

Според тях изгарянето на отпадъци е порочна и опасна практика, вредна за хората и природата.  Насочването на вниманието единствено към вноса е голяма грешка, тъй като съдържанието на генерираните в България отпадъци е не по-малко неясно. С изгарянето те не изчезват, а създават опасни пепели, които също трябва да се съхраняват при определени условия.

Отделно, отпадъците са ресурс и би трябвало да се работи повече в посока рециклиране и повторно оползотворяване.

А тъкмо обратното — засилва се притеснителната практика въглищните централи да ги изгарят, вместо въглища, защото е по-изгодно. Докато съществува тази възможност, отпадъците ще продължат да са апетитна хапка за собствениците на топлоелектроцентрали, смятат защитниците на природата.

Материалът Властта само потушава скандала с отпадъците, смятат еколози е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Нормативният акт е една от основните мерки, предприети от правителството за намаляване на замърсяването на въздуха в отговор на решението на Европейския съд от април 2017.

С нея Министерство на земеделието, храните и горите определя, че на територията на общини с наднормено замърсяване с фини прахови частици домакинствата ще имат право да горят само дървесина с абсолютна влажност до 30%, която не е боядисвана, обработвана с лакове.

Според екологичната организация За Земята в Наредбата не е създаден стандарт за дървесината, който да бъде задължителен за производителите и търговците, а са въведени лобистки разводнени изисквания като цялата отговорност е прехвърлена върху гражданите.

Друг проблем е, че трябва да се контролират десетки хиляди потребители, вместо няколко стотин производителя и търговци.

Контролът за спазване на изискванията всъщност ще е невъзможен, тъй като властите нямат право да влизат в домовете, за да  докажат изгарянето дървесина, която не отговаря на изискванията.

Освен това контролните органи не са ясно определени и не са разписани функциите им.

В момента в София хората могат да си купят мокри дърва и дори стара използвана дограма от борси за дърва и въглища без проблем, а институциите нехаят. В България не само ще продължим да дишаме замърсен въздух и ще понасяме здравните последици от това, но ще трябва да платим и глобите заради едно правителство, в което интересите на отделни министерства и лобита са над тези на обществото”, добавят от За Земята.

От организацията припомнят, че прилагането на изисквания към качеството на дървесината за отопление е втората мярка с най-голям принос за намаляване на емисиите на ФПЧ, определена в Националната програма за качество на въздуха, приета от Министерски съвет през 2019 г.

Над 76%  от хората, ползващи твърди горива за отопление, са на дърва и едва 14-15% на въглища.

Материалът Наредбата за дървата няма да подобри въздуха, категорични са еколози е публикуван за пръв път на Икономически живот.