Непосредствено преди избухването на пандемията поставихме фокус върху развитието на Пловдив и Варна като двата най-силни икономически центъра в страната след столицата (виж „Потенциалът отвъд София – поглед към Пловдив и Варна”). Интересен момент в представянето им е съревнованието за титлата „втори по големина град в България”, което е неизбежно през последните години. Имайки предвид, че предстои преброяване на населението през 2021 г. и отчитайки текущите социално-икономически процеси в Пловдив и Варна, можем да погледнем към този спор и да внесем малко яснота.

На първо място е важно да отбележим, че се фокусираме не върху населението на областта или общината, а конкретно на града. За целта ползваме данните на НСИ от преброяванията на населението, както и някои текущи наблюдения за последните 10 години. Не използваме данните на ГРАО за населението по постоянен или настоящ адрес – това също е възможен подход, но предпочитаме да стъпим на по-дългия исторически ред от преброяванията. Данните за населението не отчитат и туристическия поток, който би бил голям плюс за Варна през летните месеци. 

Обичайното знание у нас е, че Пловдив е вторият по големина град в България. Ако погледнем преброяванията на населението през годините, то това е вярно твърдение. През по-голямата част от 20 век и двата града постоянно увеличават своето население. Пловдив винаги води, като най-голяма е разликата при преброяването от 1946 г., когато тя е почти 50 хил. жители – 127 хил. в град Пловдив спрямо 77 хил. в град. Варна. Последното преброяване по време на комунизма (проведено през 1985 г.) отчита огромното развитие на двата града, но като абсолютен брой разликата е сходна – 342 хил. в Пловдив спрямо 302 хил. във Варна. Преходът обаче носи различна динамика за двата града.

След промените населението на град Пловдив “замръзва“, а това на град Варна продължава да расте. Всъщност Варна е може би единственият друг град освен София, който неизменно увеличава своето население през всяко едно преброяване в последните над 100 години. Преброяванията на населението от 1985 г., 1992 г., 2001 г. и 2011 г. дават население на град Пловдив в рамките на 338-342 хил. души (338 хил. през 2011 г.). В същото време град Варна постепенно увеличава своето население от 302 хил. през 1985 г. до 334 хил. през 2011 година – така при последното преброяване разликата между двата града е едва 3 283 души.

Ако следваме логиката от последните преброявания, то Варна би следвало да изпревари Пловдив в преброяването през 2021 г. Това обаче съвсем не е сигурно. Последните 10 г. промениха социално-икономическата траектория в някои региони, като една от отчетливите промени е успехът на Пловдив. Градът пот тепетата успя да рестартира своя ръст и отново печели население. Това е видимо както от икономическите процеси – развитието на индустрията в периферията на Пловдив и новите работни места в дигиталния сектор, така и от културните тенденции – появата и успешното развитие на „Капана”, като квартал на творческите индустрии. Пловдив винаги е бил силен индустриален и културен център, но последните 10 г. динамиката е отчетлива и това „обърна” демографията на града.

Варна, в същото време, не е в ситуация да променя траекторията на своята демография, която така или иначе е подкрепяна от постоянния приток на млади хора – привлечени от „летния капитал” на морската столица и шестте университета в града (виж „Варна – град на знанието”). Подобно на Пловдив, подемът на Варна също е подкрепен от силна индустрия в широката периферия на града, ръст в дигиталния сектор и развитие в сферата на културата.

Колко точно е ръстът през последните 10 години?

Текущите данни за населението на НСИ дават сравнително скромен ръст във Варна в последните 10 години и по-солиден ръст в Пловдив, тоест очакването е Пловдив да задържи своето второ място. Проблемът тук е, че две поредни преброявания (2001 и 2011 г.) показват, че в текущите данни НСИ подценява населението на Варна и надценява това на Пловдив. В периода 2001-2011 г. например НСИ всяка година отчита ръст на населението в град Пловдив, след което при преброяването се оказва, че в действителност то леко се е свило спрямо 2001 г. 

Всичко казано дотук показва, че битката за втория град не е решена. Варна има по-добър дългосрочен тренд през последните 30 години, но Пловдив отчита рестарт през последните 10 години и също дърпа напред. И двата града имат отчетливо добри години непосредствено преди пандемията и печелят от динамиката на дигиталния сектор в страната. Ефектът на пандемията може да играе ключова роля в тази надпревара – от една страна силен удар върху туризма, но пък и стимул за миграция на заети от дигиталния сектор. В по-широк регионален план обаче, съревнованието между дата града е полезно, като отнема твърде големият фокус към столицата и дава алтернативи за регионалното развитие в страната.

Материалът Кой е вторият град? е публикуван за пръв път на Икономически живот.

От статиите придобиваме представа за едно добре облечено население, чийто покупателен устрем показва ръст от над 30 процента за една петилетка.

Материалът Всичко за населението е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Фиг. 1. Показател на доверие на потребителите.

Според оценките на потребителите има известна положителна промяна в развитието на общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца.

Фиг. 2. Оценка за общата икономическа ситуация в страната през последните 12 месеца.

Очакванията на живеещите в селата са тя да продължи и през следващите дванадесет месеца за разлика от населението в градовете, което е малко по-песимистично настроено в сравнение с три месеца по-рано.

Фиг. 3. Очаквания за общата икономическа ситуация в страната през следващите 12 месеца.

Оценките на населението в селата финансовото състояние на домакинствата леко се подобряват, докато мненията на живеещите в градовете са по-резервирани.

Фиг. 4. Оценка на финансовото състояние на домакинствата през последните 12 месеца

Същевременно обаче прогнозите за следващите дванадесет месеца и на градското, и на селското население са по-неблагоприятни, в резултат на което общият балансов показател намалява с 1.8 пункта.

Фиг. 5. Очаквания за финансовото състояние на домакинствата  през следващите 12 месеца.

Потребителите считат, че през последните дванадесет месеца има леко понижение на потребителските цени, като и инфлационните им очаквания за следващите дванадесет месеца са по-слабо изразени.

Фиг. 6. Инфлационни очаквания за следващите 12 месеца.

За безработицата в страната през следващите дванадесет месеца прогнозите се изместват към по-умерените мнения, вследствие на което балансовият показател се понижава с 10.9 пункта.

Фиг. 7. Очаквания за безработицата през следващите 12 месеца.

Последната анкета регистрира малко по-позитивна нагласа в намеренията на потребителите да извършват разходи за „покупка на кола“ през следващите дванадесет месеца.

Фиг. 8. Намерения за закупуване на кола през следващите 12 месеца.

Материалът В градовете са по-скептични за развитието на икономиката, сочат данните на НСИ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Най-много са преброените в големите градове – София – 6510 души, Варна – 764 души,  и Пловдив – 561 души.

Сред преброилите се преобладават жените – 5334, докато мъжете са 4950. Най-много са преброени във възрастовата група между 40 и 49 години, следвани от тези между 50 и 59 години. Най-малко са преброените лица на възраст над 70 и тези между 20 и 29 години.

Справката в информационната система показва, че най-много са преброените във вечерните часове и почивните дни, а най-малко – съответно в часовете от 0.00 до 6.00.

За периода на преброяването на телефона в Колцентъра е било отговорено на 192 запитвания, а на имейлите на НСИ са получени близо 50 писма с въпроси и препоръки.

Екипът на НСИ ще анализира всички коментари, препоръки и предложения и ще ги използва за усъвършенстване на картата и информационната система за предстоящото Преброяване 2021, което ще се проведе през януари следващата година.

За единадесетте дни, в които Информационна система „Преброяване 2021“ е била отворена за граждани, са се регистрирали 5806 лица. От тях 3086 са жени, а 2720 – мъже. Най-активни при регистрацията са хората във възрастовата група 30 – 49 години.

Материалът 10284 души са се преброили пробно е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Цифрите са напълно ясни и категорични. Основен извод: класовата структура на България в онези години може да се опише лаконично – много работници и кооперирани селяни, малко служители.

Обръщаме внимание – селяните биват два вида – кооперирани и некооперирани, като последните бързо изчезват. С този факт може да се свържат и част от данните, посочени в диаграмата – стопяването на категорията „други обществени групи“ (където най-вероятно са и некооперираните селяни, занаятчии и прочие). Ако през 56-та тези обществени групи са били 19,1 процента от трудещите се у нас, то през 1965 те са нищожните 1,6 на сто.

Вярно, че населението на страната ни се е увеличило с почти 600 хиляди души за този период, но и така „другите обществени групи“ вече почти не съществуват.

Материалът Изчезването на некооперираните трудещи се у нас между 1956 и 65-та е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Слоганът на преброяването е „Включи се, защото си важен!“, като то ще е на два етапа – преброяване по интернет и преброяване с преброители.

Между 20 и 26 март тази година ще се проведе пробно електронно преброяване за хората от цялата страна. Около 200 преброители ще посетят домакинствата само в Разград, Велинград и студентски град в София от 27 март до 2 април. Представители на общините ще направят и предварително райониране между 9 и 13 март.

От НСИ представиха и допълнителните изследвания за репродуктивните нагласи и миграционното поведение на населението. Колко деца имаме, колко бихме искали, защо хората създават потомство? Откога живеете в това населено място? Как оценявате условията в населеното място, в което живеете? Имате ли намерение да се преселите? Това са част от въпросите, които бъдат задавани на гражданите през предстоящото преброяване на населението и жилищния фонд през 2021 г.

Новото за преброяването през 2021 г. е т.нар. георефериране. Всяка сграда, обект на преброяването ще влезе в регистър с географските си координати, които ще бъдат определени по време на предварителния обход и на самото преброяване. След като бъде създадена, базата данни ще бъде предоставена за ползване от общините, които сами ще могат да актуализират жилищния фонд на общината си.

Материалът Пробно електронно преброяване на населението от 22 до 26 март е публикуван за пръв път на Икономически живот.

На фона на икономическия възход и рекордите на пазара на труда през последните години, остава открит въпросът дали България – една от страните с най-негативни демографски тенденции в Европа – ще успее да се справи със застаряването на населението и да трансформира икономиката си така, че тя да продължи да се развива въпреки свитата работна сила. Този въпрос намира множество отговори, тъй като демографските процеси на регионално ниво протичат с много различни темпове, дори в противоположни посоки, и в настоящия текст ще представим няколко от ключовите демографски индикатори, които описват динамиката на регионално ниво.

Едностранно негативен е естественият прираст в областите в България – в нито една от тях разликата между раждаемостта и смъртността не е положителна, въпреки това има големи разлики между тях (Графика 1). Докато през 2018 г. някои области (столицата, Сливен, Кърджали) се приближават до нулев естествен прираст, то други (Видин, Монтана, Кюстендил) демонстрират подчертано негативни тенденции. Прегледът на динамиката през последното десетилетие също не дава особени поводи за оптимизъм – за последното десетилетие нито една от областите в страната не е успяла да подобри естествения си прираст, а дори и при онези, които се представят най-добре се наблюдава влошаване от поне един процентен пункт в рамките на последните десет години. Този проблем е особено видим в столицата, която към началото на предишната икономическа криза беше успяла да достигне нулев естествен прираст, но в периода след това той постепенно се влошава (най-вече в резултат на увеличена смъртност).

Графика 1: Коефициент на естествен прираст по области, ‰, 2018 г.

На фона на отрицателния естествен прираст, миграционните процеси са основният фактор, който позволява на част от областите да увеличават населението си. Миграцията в страната (тук представена чрез механичния прираст, Графика 2) обаче е насочена едва към няколко области, докато повечето от тях остават „донори“ на население. Интересен казус в този контекст е област Кърджали, където положителният механичен прираст през 2018 г. надхвърля в пъти дори този на София, която традиционно привлича най-голям дял от вътрешната миграция. Причина за това може да се търси в няколко посоки – както в еднократни събития (избори, например, що се отнася до предишни години), така и в трайни фактори като близостта с Турция и относителното подобрение на доходите и условията на живот през последните няколко години. Важно е да отбележим и обстоятелство, че за разлика от естествения прираст при механичния няколко от областите – особено бързо индустриализиращите се Пловдив и Стара Загора например – успяват да забавят и дори да обърнат негативните миграционни процеси.

Графика 2: Коефициент на механичен прираст по области, ‰, 2018 г.

Струва си да обърнем внимание и на застаряването, тъй като то представлява значителна пречка пред възстановяването на работната сила на областите и може да служи за ориентир за бъдещия натиск върху пенсионната система. Разглеждаме застаряването чрез отношението на хората, които напускат работната сила (на възраст 60-64 години) спрямо тези, които навлизат в нея (на възраст 15-19 години). В нито една област младежите не са повече, а средно за страната през 2018 г. на всеки 100 бъдещи пенсионери се падат по 66 човека, които навлизат на пазара на труда (Графика 3). И тук обаче разликите са значителни – докато области като Сливен, Варна и столицата все още не срещат големи трудности във възстановяването на работната си сила, то за други като Смолян, Перник и Габрово застаряването ще се превръща във все по-голямо предизвикателство в бъдеще.

Графика 3: Коефициент на демографско заместване (съотношение на населението на възраст 15-19 г. към това на възраст 60-64 г.) по области, %, 2018 г.

Подчертано негативните демографски процеси и застаряването на населението несъмнено са сред най-значимите проблеми, пред които ще се изправят българските области в близко бъдеще. На този етап обаче не сме свидетели нито на значителни мерки в посока овладяването им от страна на държавата, нито на чувствителна трансформация на икономиката в техния контекст. В този смисъл, описаните тук тенденции са най-вече белег за предизвикателствата на близкото бъдеще, които ще стават все по-трудни за пренебрегване.

Материалът Демография на областите – кои се стопяват най-бързо? е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Впечатляващ е обаче един факт. Само за 7 години – между 1960 и 1967, мъжете са преодолели негативната тенденция да са по-малко от жените и наваксвайки разлика от над 12 хиляди души, в края на 67-ма „силният“ пол вече е с цели 500 бройки повече от „нежния“.

Разбира се, в онези години нещата са били доста по-прости, имало е само „той“ и „тя“. Сега е по-комплицирано. Дали ще има иновативен подход към вида на населението ще разберем още през пролетта, когато НСИ готви пробно преброяване, предшестващо официалното в целия ЕС, предвидено за 2021 година.

Материалът 1967-ма – българите с 500 повече от българките е публикуван за пръв път на Икономически живот.