Годината е 1969, мястото – палатите от панаирното градче в Пловдив. Репортажът е издържан в поетико-публицистична стилистика с кратки идеологични изригвания:

Подробно са описани експонатите и техните създатели – макети на доменни пещи, сондови кули, електронен робот-информатор, по който 6 месеца са работили група ученици от Силистра, електрически двигатели и бойлери, металорежещи стругове от най-различен тип, макет на платноходен боен кораб.

Атмосферата:

Специално внимание се обръща на икономическата ефективност от изобретенията. Например, изобретението „Машина за електролитно механично обработване „ЕМО-250“ има 65 хиляди лева годишен икономически ефект. А роторсушилката за обувки, конструирана от инж. Ибро Метов Арсов, е с ефект 81 246 валутни лева.

А пък проблемите с транспортирането и съхраняването на плодове и зеленчуци се решават чрез „Апарат за автоматично измерване на физическите свойства на плодовете и зеленчуците“.

Или, както авторът възкликва в заключение: „Колко безсънни нощи и дни на вълнение са събрани под покривите на четирите палати!“

Материалът Как сме догонвали загубеното време… е публикуван за пръв път на Икономически живот.