Докладът, озаглавен „Загубата на природа и възходът на пандемиите“, показва как начинът, по който човекът третира Земята, го поставя в непосредствен конктакт с дивата природа, улеснявайки предаването на непознати болести, включително нови щамове бактерии и вируси.

А незаконната търговия с диви животни допълнително спомага за разпространението им в глобален мащаб.

Зоонозните заболявания или тези, които се предават от животни на хора, са сред най-големите заплахи за здравето.

Според Световната здравна организация над 60 % от човешките патогени са със зоонозен произход. Те причиняват милиони смъртни случаи всяка година и водят след себе си тежки социално-икономически последици, допринасяйки значително за трайната бедност в някои региони.

Световната банка изчислява, че икономическата тежест на едва шест зоонозни заболявания възлиза на 80 млрд. долара за 12 години.

„В исторически план човекът винаги е ловувал дивеч. Днес обаче, с нарастването на населението и с развитието на търговските връзки, консумацията на дивечово месо се увеличава драстично. В обект на преследване се превръщат много редки видове, в които живеят неизследвани микроорганизми“, коментира ръководителят на WWF България Веселина Кавръкова.

Незаконната търговия с диви животни е и опасен механизъм за разпространение на патогени.

С приходи от между 7 и 23 млрд. долара годишно това е четвъртият най-доходоносен нелегален пазар в света след трафика на фалшификати, наркотици и хора.

Обезлесяването и изменението на естествените местообитания са отговорни за почти половината от нововъзникващите зоонозни заболявания.

Тропическите гори, например, са дом на милиони видове, много от които непознати на науката. Изсичането им излага хората на контакт с нови патогени посредством животинските видове, останали без убежище. Така рискът от пандемии изисква решителни обединени действия за защита на живота и здравето на хората.

Материалът Незаконната търговия с диви животни виновна за пандемиите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Броят на съдебните дела остава незначителен, а за периода между март 2015 г. и февруари 2017 г. за вноса на дървен материал са отчетени нулеви санкции.

Според анализа на WWF, годишният обем на нелегалната сеч достига 2,4-2,7 млн. плътни куб. м или между 1/4 и 1/3 от общия добив.

Основните незаконни дейности са свързани с отсичане на дървета без марка, извършване на сечи без разрешително, транспортиране на дървесина без документ, както и манипулиране на количеството на добития материал.

Съществуващото законодателство на ЕС не дава гаранция, че дървесината, използвана в закупените от тях продукти, не е добита и внесена незаконно.

Това сочи нов доклад на природозащитната организация WWF, който показа сериозни пропуски в прилагането на Регламент № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета (EUTR) във всичките 16 държави-членки, участващи в проверката.

Изводът е, че без силна политическа воля от страна на националните правителства, Регламентът все още не оказва трайно въздействие върху търговията с дървен материал, с доказано законен произход.

 Незаконната сеч е световен проблем, който води след себе си сериозни екологични, социални и икономически въздействия. Тя унищожава горите по света, а негативният ефект от нея изостря климатичната криза и води до загуба на биоразнообразие.

По данни на Интерпол, престъпленията в горите носят и финансови загуби на стойност между 51 и 152 млн. долара в глобален мащаб всяка година.

 В същото време Европейският съюз е един от най-големите потребители на дървесина в света. Всяка година ЕС внася 150 млн. тона горски продукти.  

С приемането на EUTR през 2013 г. държавите-членки признаха своята отговорност за правилното му прилагане. За съжаление, това на практика не се случва и докладът на WWF обръща внимание към  сериозните пропуски на национално ниво.

„Шест години след влизането в сила на Регламента  липсата на реални действия от страна на държавите-членки го обезсмислят“, коментира Анке Шулмайстер-Олденхоув от отдел „Гори“ към WWF, Европейски политики.

„Без сериозни наказателни санкции, щателни проверки и адекватни ресурси за тяхното изпълнение, Регламентът остава „без зъби“. В същото време проблемът с незаконната сеч става все по-голям. Гарантирането на адекватно прилагане на законите за околната среда ще бъде първото изпитание пред амбицията на Европейския Зелен пакт.“

 Според доклада на WWF само половината от проверените 16 държави са включили наказателни санкции в националното си законодателство.

Материалът 150 млн. лева е незаконният добив на дървесина в България е публикуван за пръв път на Икономически живот.