Ресурсът е за осигуряване на станции за зареждане, като са необходими над 2,5 млн. нови станции, заявяват от Eurelectric, предава Ройтерс.

Стремежът на Европейския съюз е над 30 милиона коли с нулеви емисии по пътищата на съюза до края на това десетилетие, като част от усилията за намаляване на емисиите с поне 55% през това десетилетие спрямо нивата от 1990 г.

В края на 2019 година в ЕС са се движили 615 000 такива превозни средства, по данни на Европейската асоциация на автомобилните производители, цитирани от Ройтерс.

Те са се захранвали от близо 250 000 обществени пункта за зареждане на електрически превозни средства, които трябва да се увеличат до 3 милиона до 2030 г., за да постигнат зелените цели според доклада на Eurelectric.

Разширяването на инфраструктурата за зареждане ще изисква 20 милиарда евро за публични зарядни и 60 милиарда евро за частни, се посочва в доклада.

Прогнозата е, че до 2030 г. ЕС ще разполага с 10,5 милиона електрически превозни средства, ползвани от компании или публични власти. Днес 63-милионният автопарк в Европа включва само 420 000 електрически автомобила.

От Eurelectric призоват ЕС да наложи задължителни изисквания за автомобилните производители да продават автомобили с нулеви емисии. През последните години ЕС използва стандарти за емисии на CO2 за автомобили, за да насърчи продажбите на електрически превозни средства, а по-късно тази година ще предложи затягане на тези стандарти, за да ускори преминаването към чист транспорт.

Материалът 80 млрд. евро струва планът на ЕС за коли с нулеви емисии е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тази седмица Зеленият договор на ЕС навършва една година, откакто председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен стартира стратегията, която служи като рамка, върху която трябва да бъдат закрепени всички нови политики на ЕС.

На теория всеки закон на ЕС трябва да е съвместим с целта за намаляване на емисиите до нетна нула до 2050 г. Но какво означава тази съвместимост?

Кампаниите за климата казват, че само инвестициите в безвъглеродна технология за възобновяема енергия са съвместими със Зелената сделка. Но други казват, че природният газ, който има по-ниска въглеродна интензивност от въглищата и петрола, също трябва да бъде част от прехода като мостово гориво. Те също така посочват, че изградената сега газова инфраструктура може да се използва в бъдеще за безвъглероден зелен водород.

Това не е просто академичен дебат. За да може ЕС да постигне целите си за чиста енергия, са необходими значителни инвестиции в енергийния сектор.

„Въпросът е дали този път към декарбонизация и смекчаване на климата е достатъчно силен, за да привлече инвестиции?“ казва Хелене Крей, отговаряща за научните изследвания и иновациите за чиста енергия в Европейската комисия.

До момента комисията поддържа технологичен неутралитет в стремежа си да намали емисиите.

„Трябва да използваме всички средства, с които разполагаме, ако искаме да постигнем целта си“, казва Крей. „Не става дума да опрем до един-единствен вид енергия. Ние трябва да използваме всичко, което имаме. Има труднодостъпни сектори, които ще се нуждаят от специфични решения и няма универсално решение, подходящо за всички.„

Томаш Дабровски, директор на полската асоциация за електроенергия PKEE, коментира, че неговият сектор разглежда газа като основна технология, която трябва да бъде подкрепена в контекста на декарбонизацията. „Ние разглеждаме газовите технологии като липсващото звено, което позволява трансформация от настоящата парадигма за производство на енергия и топлина към по-устойчива“, изтъква Дабровски.

Според него този подход би намалил наполовина интензивността на емисиите в полския електроенергиен сектор, би подобрил качеството на въздуха в градовете, като същевременно отговори на опасенията относно енергийната сигурност.

„За да се включат повече възобновяеми енергийни източници в електропреносната мрежа, имате нужда от някакъв вид гъвкаво производство“, аргументира се той, отбелязвайки, че различните райони на Европа имат много различни възможности, когато става въпрос за местни енергийни източници.

„За страни като Полша природният газ е един от отговорите, дори преди 2050 г. можем да намалим емисиите, идващи от въглищата, като ги заменим с газови източници, а след това да бъдем по-добре подготвени за разширяване на възобновяемите енергийни ресурси. За всяко правителство това е избор между устойчивост, конкурентоспособност и сигурност на доставките. Ако гледате на тези 3 цели като на триъгълник, това трябва да е равностранен триъгълник, не бива да пренебрегваме нито един от тези политически аспекти„, убеден е Томаш Дабровски.

Пиетро Мена, експерт по политиките в енергийния отдел на Европейската комисия, е убеден от своя страна, че не трябва да има компромис между действията по климата и енергийната сигурност. „Сигурността на доставките е от първостепенно значение за нас. Искаме да направим прехода, но не можем да оставим гражданите без топлина и енергия, в противен случай няма да успеем.“

Европейската инвестиционна банка е в центъра на дебата относно това дали ЕС трябва да подкрепя газа като преходно гориво. В момента някои газови проекти все още отговарят на условията за финансиране – за ужас на борците с промените в климата.

„Решихме, че предимството на нашето кредитиране трябва да бъде в развитието на възобновяеми енергийни източници, а не в разработването на преходни горива“, казва генералният директор на ЕИБ за проекти Кристофър Хърст. „Въпросът е, че след 30 години трябва да стигнем до нула [емисии], така че е възможно природният газ да играе роля. Но каква трябва да бъде тази роля? И как да избегнем да се заключим в природния газ, като се има предвид, че той може да допринесе само за сравнително кратък период от време?„

„Тъй като виждаме, че цената на възобновяемата енергия пада и батериите стават много по-евтини, смятаме, че там ЕИБ има повече възможности за дългосрочни инвестиции. Не че не бихме финансирали самия газ, но имаме цел за ефективност на емисиите“, изтъква още Хърст.

„В крайна сметка кои технологии получават инвестиции, може да зависи от географията повече от всичко друго“, отбеляза Гилда Амороси, ръководител на климатичната и устойчива енергийна политика в Европейската асоциация за електроенергия Eurelectric.

„Енергийните профили са толкова, колкото е броят на страните в ЕС и това зависи в голяма степен от наличието на природни ресурси и модели, на които е трудно да се повлияе, като метеорологичните модели, например“, посочва тя.

„Фактът, че енергийните профили са толкова различни, означава, че енергийният микс е различен и това означава, че страните имат различна отправна точка в своя път към декарбонизация“, коментира Амороси.

Материалът Въпросителни за „Зелената сделка“ и технологичния преход към декарбонизация е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Партньорството включва съвместни иновационни усилия за разработване на цифрови решения, продължаване на използването на Microsoft Azure като облачна услуга за инфраструктурата на BP и доставката на възобновяема енергия на BP, за да помогне на Microsoft да постигне целите си за възобновяема енергия до 2025 г.“, се казва в съобщението.

Компаниите ще проучат и иновативни начини потребителите да управляват потреблението на енергия в дома си.

И за двете компании нисковъглеродната енергия е част от по-широката програма за устойчиво развитие и те възнамеряват да засилят сътрудничеството си в тази област с течение на времето, отбелязва BP.

Преди това BP обяви амбицията си да стане компания с нулеви емисии до 2050 г. До края на това десетилетие тя също така планира да създаде около 50 гигавата чист възобновяем генериращ капацитет, да увеличи годишните си инвестиции в нисковъглеродна енергия с 10 пъти до 5 млрд. долара и да намали производството на нефт и газ с 40%.

През януари 2020 г. Microsoft обяви целта си да намали изцяло въглеродните емисии до 2030 г., припомня ТАСС.

Материалът BP и Microsoft обявиха партньорство за нулеви въглеродни емисии е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Трябва да ускорим превръщането на газовата промишленост от въглеводородна в такава, която е зависима от водород и други нисковъглеродни газове. Това е ключово за постигане на целите на ЕС, свързани с промените в климата“, заявява Тюдор Константинеску, старши съветник в дирекцията на Европейската комисия по енергетиката.

„Инвестирането в газова инфраструктура с ниски въглеродни емисии ще помогне да се блокира ефектът от изкопаемите горива, докато Европа достигне нулеви емисии.“, коментира той в онлайн събитие на EURACTIV.com.

„Ако искаме да достигнем 50-55% декарбонизация до 2030 г., трябва да насочим повече инвестиции към водородното гориво, за да намалим общите разходи до края на проектa“, аргументира се Константинеску.

Европейската комисия направи водорода „централен елемент” от плановете за декарбонизиране на европейската промишленост – особено за сектори като стоманодобив, производство на химикали и тежкотоварен транспорт, които не могат лесно да преминат към електричество.

По-рано тази година изпълнителната власт на ЕС заяви, че след лятната пауза ще създаде „Алианс за чист водород“, който ще обединява компании, правителства и изследователски организации около развитието на мрежата за доставка на водород в Европа.

„Водородът ще бъде „централен елемент“ в стратегията за декарбонизация на енергийната система, която Европейската комисия ще представи през юни“, изтъква еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсън.

„Това ще направи нещата изключително сложни“, сочи обаче Джонатан Стърн от Оксфордския институт за енергийни изследвания. „Мисля, че подобен проект може да ни отнеме много време, точно както ни отне много време за прехвърлянето към природен газ.“, допълва той, припомняйки, че са били необходими 30 години, за да се изгради функциониращ в целия ЕС пазар на природен газ.

Има четири остновни варианта за интегриране на водород в енергийната ни система:

Първият включва внос на зелени газове като втечнен био-природен газ, директно в Европа, като се използват съществуващи терминали. Процесът на декарбонизация ще се извърши от страните вносители на газ.

Вторият включва декарбонизиране на газ на самите терминали, след като бъде доставен до Европа. Това вероятно ще е временно решение, но може да стартира икономиката на водород в по-голям мащаб.

Трети вариант е да се докара водород, генериран извън Европа – на места като Северна Африка и Арабския полуостров, където той може да бъде произведен евтино и да се пренесе в Европа чрез терминали за втечнен природен газ, които за целта трябва да бъдат модернизирани.

Последният вариант е да се използват други енергийни носители като амоняк и метанол, които могат да бъдат превърнати във водород, когато стигнат до Европа.

Планът на ЕС за възстановяване от кризата COVID-19 предлага възможност за ускоряване на тези планове, особено що се отнася до инфраструктурата

Следващият въпрос е как да транспортираме водорода. Разбира се, имаме газопроводи, които трябва да бъдат преоборудвани. Но също така водородът се втечнява при -253°С преди да се транспортира до Европа. Това само по себе си е енергоемко.

Въпреки несигурността по отношение на разходите, едно нещо изглежда ясно: „Бъдещето ще бъде много по-цветно. С части от терминал, монтиран за природен газ, и други – за водород или амоняк. И тогава се нуждаем от рамка, която може да даде възможност на всички тези технологии да намерят най-добрата добавена стойност“, коментира Тиери Дешуйтенер, белгийски инженер, председателстващ „Терминал за бъзещето“, работна група към Европейската газова инфраструктура.

***
по EURACTIV.com

Материалът В Европа обмислят прехода към водородното гориво е публикуван за пръв път на Икономически живот.