Макар 98% от предприятията в съюза да имат достъп до интернет, едва 36% средно за ЕС използват облачни услуги през 2020 година. Евростат уточнява, че четири години по-рано – 2016-та, данните са показвали едва 16%.

Облачните услуги най-често се използват в скандинавските държави, членки на ЕС.

Въпреки че делът на фирмите с достъп до интернет е бил на много сходни високи нива в държавите от ЕС, използването на „облаци“ варира значително, като най-висок е делът на Финландия (75%), Швеция (70%) и Дания (67%).

В противоположния край на скалата, където е България, облачните услуги се използват от по-малко от едно на всеки пет предприятия в Румъния (16%) и Гърция (17%).

Данните на Евростат сочат, че този род услуги се използват от компаниите главно за електронна поща и съхранение на информация.

От предприятията, които съобщават, че използват облачни услуги огромно мнозинство (76%) са избрали облачно решение за хостване на своите системи за електронна поща. Около две трети (67%) използват облака за съхранение на файлове, 58% за офис софтуер и 47% за хостване на своите бази данни.

Най-важното е, отбелязва Евростат, че тези предприятия също използват облака за достъп до по-усъвършенствани софтуерни приложения за крайни потребители – финансови / счетоводни (45%) и управление на взаимоотношенията с клиенти (27%).

В допълнение, почти една четвърт (24%) от тези предприятия съобщават, че използват облачни платформи, за да използват изчислителните им ресурси за стартиране на свои собствени бизнес софтуерни приложения.

Материалът България последна в ЕС по използване на облачни IT услуги е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Сертифицираните от информационния гигант за трейнъри подпомагат други учители в усвояването на работата с инструментите в дигитална облачна среда като им дават възможност да правят своите уроци по-ефективни, да получават по-добри резултати и да развият своите лидерски умения.

За да запазят статута си, учителите трябва да водят поне по 12 обучения на година и да споделят идеи и ресурси с общността на Google трейнърите.

Преди две седмици II Английска езикова гимназия беше обявена за първото в столицата и второто в Централна и Източна Европа Google референтно училище.

Гимназията е едно от 16-те столични училища, които са включени в пилотната програма за „Училище в облака“, която общината финансира и реализира заедно РУО – София и „Център за творческо обучение“.

„Училище в облака“ развива използването на дигитални технологии в образованието. Това е и първата общинска програма за внедряване на модела „Едно към едно“ в общински училища. Целта е да се развие успешно и да бъде приложен в повече училища, което да бъде път към тяхната дигитална трансформация.

Материалът Първият Google сертифициран учител е в София е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това ще е шанс за икономиката, отслабена от дългогодишната криза и пандемията от коронавирус.

По време на виртуално събитие в Атина в понеделник, президентът на Microsoft Брад Смит каза, че новият център за данни ще бъде от полза за бизнеса, потребителите и банките, съобщи Ройтерс.

„Днес инвестираме в научни изследвания и технологии в Гърция“, отвърди Смит и допълни, че това ще донесе ползи за страната, защото ще се обучават хиляди.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви, че центърът за данни ще донесе дългосрочни финансови ползи от 1 милиард евро за страната.

„Гърция ще се превърне в световен център за облачни услуги“, каза Мицотакис, добавяйки, че най-модерният център също ще надгради страната като инвестиционна дестинация.

Той уточни, че проектът ще включва програма за обучение по цифрови умения за около 100 000 души.

Материалът Microsoft прави в Гърция мащабен център за облачни услуги е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Възстановяването на европейската икономика след КОВИД-19, Брекзит, Банковият съюз, Съюзът на капиталовите пазари, дигиталната трансформация бяха част от темите, които събраха финансовите министри от ЕС, представителите на ЕК и ЕП, ръководителите на централни банки и частния сектор на събитието, организирано от Германското председателство на Съвета на ЕС.

Пенкова коментира и данъка върху цифровите услуги, един от приоритетите на социалистите в ЕП.

Евродепутатът наблегна и върху необходимостта от ясни правила за конкуренция на големите технологични компании, акумулиращи голямо количество данни в Европа.

Материалът Още регулации на облачните услуги, предлага евродепутат е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Приходите от Azure, основният конкурент на Amazon за облачна услуга, нараснаха 62% през тримесечието, приключило на 31 декември, в сравнение с 59% увеличение тримесечие по-рано.

Според Forrester Research, през 2019 г. делът на Microsoft в инфраструктурата на пазара на облачни компютри е 22%, 45% държат Amazon, а 5% – Google.

Приходите на Microsoft за последното тримесечие на м.г. са 36,9 милиарда долара, а печалбата – 1,51 долара на акция. Прогнозите бяха за съответно 35,7 милиарда долара приходи и 1,32 долара на акция, припомня IBES от Refinitiv.

Приходите от сегмента на интелигентните облаци, който включва Azure, нараснаха с 27% до 11,9 милиарда долара през тримесечието, при прогноза от 11,4 милиарда долара. През текущото тримесечие, завършващо през март, компанията очаква да повтори резултата, докато анализаторите отново очакват приходи от 11,4 милиарда долара, съобщи Ройтерс.

Постъпленията на подразделението, включително операционната система Windows, възлизат на 13,2 милиарда долара, което е по-добро от прогнозата от 12,8 милиарда долара. През текущото тримесечие компанията очаква приходи в диапазона от 10,75 милиарда до 11,15 милиарда долара.

Ще припомним, че главният изпълнителен директор на Microsoft Сатя Надела минава през позицията ръководител на отдела за облачни услуги. Той влага много усилия за бързото развитие на облачните услуги на корпорацията и представянето им на корпоративните клиенти.

Материалът Резултатите на Microsoft над прогнозите благодарение на облачната услуга е публикуван за пръв път на Икономически живот.