Може би ще се запитате, как така медиа с ясен икономически профил се занимава с история, култура, етнография. Уставът на Овчарското дружество вероятно отговаря на въпроса:

„… да подпомага направата на чешмите, пътищата, мостовете и ежегодно учебните заведения в общината.“ Без коментар.

Отново отваряме скоби – в стопанството и икономиката на предосвобожденска България огромен акцент и значение има животновъдството. Многохилядни са стадата, гледани из добруджанските полета, част от собствениците им са именно Жеравненските просветени, мъдри и много имотни чорбаджии. И, уви, не трябва да търсим общ контекст и сравнения с днешните „оператори на биологична единица“ от дебелашката „оферта“ на премиера Борисов към българските студенти.

Но думата не е за това.

Естествено, когато става въпрос за икономика, стопанство и финанси на преден план винаги са проблемите, свързани с доходи, заетост, БВП, инвестиционна среда, законодателство, приходи, разходи и пр.

От няколко години обаче редица видни представители на световния бизнес елит устойчиво наложиха още един акцент, който се превърна в задължителен и естествен елемент от всяка една стратегическа корпоративна идеология – дългът към обществото. Милиарди се насочват към средата, дала възможност на бизнеса да стартира, просъществува и просперира. Ресурсите се използват за социални политики, научни изследвания, образование, подкрепа на редица обществени каузи.

У нас възприелите тази философия по-скоро са изключения, но фактът, че има корпоративни дарители, е почти оптимистичен. Реалността в световен план обаче вече е променена и тук ще се наложи да следваме тенденциите – бизнес плановете и корпоративната обществена отговорност вече са едно цяло. Това е гаранция както за повече морал и съпричастност, така и за възможността всяка фирма да съществува в нормална среда с добър избор на качествени сътрудници и персонал.

Връщаме се към устава на Жеравненското овчарско дружество – несъмнено част от стопанския елит в региона. Целите му, звучащи днес актуално и съвременно, са формулирани още в неговия член 1. Пропити с възрожденски дух и стремеж за подпомагане развитието и добруването на общността, те вероятно са несъвместими със съвременното значение на понятия като имидж, ПР, реклама и т.н.

И най-вълнуващото е, че подобни дружества и устави са били не едно или две по нашите земи в онези години. Което увеличава шанса за всеки един от нас да попадне на някои от пожълтелите им страници.

А това е добър повод за внушителен „team building“ – без ролеви игри и тренинги, но с малко четене.

Материалът Жеравненското овчарско дружество и корпоративната отговорност е публикуван за пръв път на Икономически живот.