Календарно изгладените данни на НСИ показват намаление от 4.2% на строителната продукция и спад от 3.4% на промишленото производство.

При Търговията на дребно спадът е минимален – 0.5% под равнището на февруари 2020 година.

Отново онлайн търговията белeжи сериозен годишен ръст (33,3%), следва търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника – с 9.4%, и търговията на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита – с 4.0%. Намаление се наблюдава при търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки – с 1.4%.

Спад на оборота се наблюдава и при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 15.1%) и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 0.6%).

На годишна база понижението на строителната продукция през февруари 2021 г. се определя от отрицателния темп при сградното строителство, където намалението е със 7.8%, докато при гражданското/инженерното строителство е регистрирано повишение от 0.8%.

На годишна база понижение на промишленото производство е отчетено в преработващата промишленост – с 4.6%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 4.0%, а добивната промишленост остава без изменение.

Значителен спад в преработващата промишленост спрямо съответния месец на предходната година се наблюдава при: производството, некласифицирано другаде – с 43.5%, производството на напитки – с 43.0%, обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм – с 24.9%, ремонта и инсталирането на машини и оборудване – с 15.8%.

Най-голямо увеличение е отчетено при: производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти – с 15.3%, производството на изделия от каучук и пластмаси – с 13.9%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 13.3%, производството на електрически съоръжения – със 7.3%.

Материалът Онлайн търговията с над 30% годишен ръст, строителство и промишленост – надолу е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Навлизането на безконтактните плащания като дял от всички картови плащания бележи нови рекорди в цял свят, а страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са шампиони по този показател с 89% дял на безконтактните плащания при средно 84% за Европа.

Пандемията доведе до експоненциален ръст в дигиталното потребление и пазаруване, включи изцяло нови потребители. След ограничаването на международните пътувания, които имат ключов обем на трансакциите по света, спадът на бизнеса беше частично компенсиран от масовото възприемане и търсене на картови плащания онлайн и във физически магазини.

Mastercard отчитат глобално над 70% ръст в ритейл покупките с карта онлайн на годишна база, от февруари 2020, а плащанията с мобилен портфейл са 18% от всички безконтактни плащания. Преди Covid годишният ръст на e-commerce в Европа беше 15%, днес е утроен, като например в Англия за април и май 2020 e-commerce е над 35% oт целия ритейл обем.

За Българияq по данни на Българска Е-комерс Асоциация (БЕА), водещите онлайн магазини, членове на асоциацията, отбелязват над 60% ръст в онлайн покупките си (брой поръчки и обем) и над 160% ръст в картовите плащания.

Потребителските изследвания за Европа на Mastercard по време на lockdown свидетелстват за огромна промяна в поведението на потребителите и предвид дължината на пандемията трендовете се очаква да се запазят трайно и са вече стандарт:

• 57% от запитаните пазаруват онлайн повече от всякога;
• 41,9% от потребителите са пазарували за първи път онлайн или са започнали да пазаруват освен обичайните и нови категории продукти след извънредното положениe.

Става ясно, че все повече българи разполагат с токенизирана в своя смартфон дигитална карта – броят на тези карти Mastercard се е утроил за периода юни 2020 – януари 2021 г. при българските издатели на мобилни портфейли. Mastercard oтчита над 200% ръст в броя на мобилните трансакции в България на ПОС терминал, средната стойност на покупките нараства с около 10%, а общият обем е нараснал над 4 пъти за периода.

2020 се оказва безпрецедентна по отношение на навлизането на дигиталните услуги и плащания, онлайн пазаруването и дори преживяванията и събитията се преместиха в цифровия свят. Това налага и безкомпромисни мерки за сигурност, особено след влизането в сила на окончателното изискване на ЕС за спазване на новата регулаторна рамка (PSD2) за по-голяма сигурност на плащанията чрез задълбочено установяване на идентичността на клиента (Strong Customer Authentication – SCA), за която банките и търговците се подготвяха от месеци.

Такъв тип решение е биометричната верификация за одобряване на плащането – Mastercard ID Check. Още през 2019 г. едно от проучванията на Mastercard показа, че над 46% от потребителите биха предпочели да одобряват трансакциите си не с пароли, пинове и смс, а лесно и интуитивно – с палец или лице през приложението си за мобилно банкиране. Освен удобството, което естествено насърчава дигиталните плащания и сигурността – биометричните данни не напускат мобилното устройство на потребителя.

Материалът 160% ръст на картовите онлайн плащания в България е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Близо до греманско-датската граница, в град Олденбург, е арестуван австралийски гражданин, за който се предполага, че е администрирал DarkMarket-а, в който се е търгувало с наркотици, фалшиви пари, крадени и фалшиви кредитни карти, анонимни SIM карти и злонамерен софтуер.

Разследващите са успели да изключат над 20-те сървъра, намиращи се физически в Молдова и Украйна, като по този начин пазарът е бил „затворен“.

Установено е, че въпросният DarkMarket е осъществил най-малко 320 000 транзакции, като над 4650 биткойни и 12800 монеро – две от най-често срещаните криптовалути – са сменили притежателите си, информират разследващите.

При текущите обменни курсове това представлява оборот на стойност 140 милиона евро (170 милиона долара).

Германската прокуратура заявява, че DarkMarket е бил засечен в хода на голямо разследване срещу холандския уеб хостинг Cyberbunker, обвинен, че е убежище за киберпрестъпления и спам. Cyberbunker е хоствал DarkMarket за неуточнено време.

Тайният „даркнет“ включва уебсайтове, които могат да бъдат достъпни само със специфичен софтуер или разрешения, гарантиращи анонимност на потребителите.

Агенцията на ЕС за борба с наркотиците алармира през септември, че пандемията не успява да наруши контрабандистите и дилърите на наркотици, тъй като потребители и продавачи използват глобалната мрежа за снабдяване.

Докато уличните сделки са засегнати от ограниченията заради пандемията, потребителите и дилърите са се насочили към онлайн „даркнет“ пазарите, социалните медии и доставките до дома.

Материалът Разбиха най-големият Darknet пазар в света е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това е на фона от спад на годишна база с 6.4% при търговията на дребно.

Спрямо предходния октомври месец на настоящата година ръстът на онлайн търговията на дребно също е висок 10.0%, както и при фармацевтичните и медицински стоки – с 5.9%.

Като цяло, оборотът в раздел „Търговия на дребно“ за ноември нараства с 1,2% спрямо октомври месец. Тук по-значителен е спадът при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 5.3%.

На годишна база се наблюдава спад на оборота при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 15.8%) и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 14.4%).

Годишен спад е отчетен и при търговията на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия – с 25.4%, и търговията на дребно с компютърна и комуникационна техника – с 4.1%.

Материалът Пандемията вдигна със 72% онлайн търговията на дребно е публикуван за пръв път на Икономически живот.

“Регистрираме устойчиво търсене на площи за градска логистика в София, провокирано основно от ръста на онлайн търговията”, заяви Жоро Ангелов, мениджър „Индустриални площи и развитие на парцели“ в Cushman & Wakefield Forton.

По негови наблюдения търсенето на складови площи в рамките на града е в диапазона 500-1500 кв. м за осигуряването на последния етап от доставката на потребителите. При извънградските проекти интересът е за по-големи площи в рамките на 2 000 до 6 000 кв. м, предназначени за логистични операции и складиране.

Пазарът на индустриални площи отчита устойчива активност от началото на 2020 г., както при наетите площи, така и на проектите в развитие. До средата на годината общо завършените и наетите складови и логистични площи са 33 658 кв. м.

Това показва тримесечният доклад на консултантската компания Cushman & Wakefield Forton.

Сред по-големите въведени в експлоатация проекти са пета и шеста сграда от East Ring Logistics Park в Нови хан, както и първият етап от Logistics Park Sofia в Равно поле.

Към средата на годината в строеж в София и в околностите са 166 652 кв. м, повечето от които са предназначени за собствено ползване. При проектите с площи под наем тенденцията е много от започнатите да са договорени за отдаване още в начален етап.

От това каква част от строящите се проекти ще бъдат отдадени под наем до въвеждането си в експлоатация, зависи какъв ще е делът на свободните площи през следващите тримесечия.

“Макар че пазарът показва устойчива активност, ситуацията далеч не е лесна за наемателите и наемодателите. Днес много компании търсят оптимизиране на оперативните разходи и собствениците на сгради трябва да реагират гъвкаво“, коментира Жоро Ангелов.

Най-често в такива случаи се предлага временна отстъпка от договорените нива в комбинация с удължаване на наемния срок.

Според него може да се очаква краткосрочно намаляване на пазарните наемни нива до усвояване на свободните площи в новоизграждащите се логистични проекти.

За момента офертните наеми на логистични площи в София остават без промяна – 3.8 евро/кв. м за по-големи обекти и 4.2-4.4 евро/кв. м за проекти среден размер. Делът на свободните площи леко се покачва през второто тримесечие, но остава в границите на 2%.

Материалът Логистични и куриерски фирми са най-активни на пазара на наеми е публикуван за пръв път на Икономически живот.