Антониу Гутериш призовава всички членове на Г-20 да се присъединят към глобалната коалиция за постигане на нулеви емисии на парникови газове

Антикризисните мерки на страните от Г-20 трябва да осигурят намаляване на емисиите на парникови газове, в противен случай следващите поколения ще получат унищожена планета.

Това обяви в неделя генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, говорейки на закрито заседание на срещата на върха на Г-20 чрез видеовръзка.

Ние имаме моралното задължение да гарантираме, че трилионите долари за възстановяване от пандемията на коронавируса – парите, които вземаме назаем от бъдещите поколения – няма да се превърнат в планина от дългове за тях на унищожена планета, казва генералният секретар, цитиран от ТАСС.

По негово мнение възстановяването трябва да помогне за „помирението на човечеството и природата“. Той призова всички членове на Г-20 да се присъединят към глобалната коалиция за нулеви емисии на парникови газове и да предприемат действия сега, за да определят ясна посока.

Необходимо е да се определи цена за въглеродните емисии, да се спре субсидирането на изкопаеми енергийни източници, както и изграждането на нови електроцентрали, работещи на въглища, категоричен е ръководителят на ООН.

Материалът Възстановяването да помири човека и природата, настоява Антониу Гутериш е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Пандемията и блокиранията по света забавиха съществуващите инвестиционни проекти и перспективите за дълбока рецесия накараха мултинационалните предприятия да преоценят новите проекти.

„Спадът на ПЧИ е по-драстичен, отколкото очаквахме, особено в развитите икономики. За разлика от тях, развиващите се преживяха бурята сравнително по-добре през първата половина на годината “, казва Джеймс Джан, директор на инвестициите и предприятията на UNCTAD.

Според доклада развитите икономики отбелязаха най-голям спад, като ПЧИ достигнаха около 98 млрд. долара за шестмесечния период – срив от 75% в сравнение с 2019 г.

Тенденцията се влоши от рязко отрицателните потоци в европейските икономики, главно в Холандия и Швейцария. ПЧИ в Северна Америка са намалели с 56% до 68 млрд. долара.

Междувременно намаляването на ПЧИ с 16% към развиващите се икономики беше по-малко от очакваното, главно поради устойчивите инвестиции в Китай.

Потоците са намалели само с 12% в Азия, но са с 28% по-ниски в сравнение с 2019 г. в Африка и с 25% по-ниски в Латинска Америка и Карибите.

През шестте месеца до юни 2020 г. развиващите се страни в Азия представляват повече от половината от световните ПЧИ. Потоците към икономики в преход спаднаха с 81% поради силното намаление в Руската федерация.

Докладът показва, че през първите три тримесечия на 2020 г. стойностите на трансграничните сливания и придобивания са достигнали 319 млрд. долара. Спад от 21% има в развитите страни, които представляват около 80% от глобалните транзакции

Стойността на съобщенията за инвестиционни проекти на зелено – индикатор за бъдещите тенденции на ПЧИ – е 358 млрд. долара през първите осем месеца на 2020 г. Развиващите се икономики отбелязаха много по-голям спад (-49%) от развитите (-17%), отразявайки техния по-голяма капацитет за икономическа подкрепа.

Обявените сделки за трансгранично финансиране на проекти намаля с 25%, като най-големият спад е през третото тримесечие на 2020 г. и това  предполага, че плъзгането все още се ускорява.

Материалът Глобалните чуждестранни инвестиции са паднали наполовина е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това се казва в изявление на Нобеловия комитет, като се подчертава, че необходимостта от международна солидарност и многостранно сътрудничество е по-очевидна от всякога.

С тазгодишната награда норвежкият Нобелов комитет иска да насочи погледа на света към милионите хора, които страдат или са изправени пред заплахата от глад, се изтъква още в мотивите.

Посочва се, че Световната продоволствена програма е най-голямата хуманитарна организация в света за борба с глада и насърчаване на хранителната сигурност. През 2019 г. е оказала помощ на близо 100 милиона души в 88 страни, които са жертви на остра несигурност и глад.

Припомня се, че през 2015 г. премахването на глада е прието като една от целите на ООН за устойчиво развитие. Програмата за прехрана е основният инструмент на ООН за постигане на тази цел.

През последните години ситуацията в света са влошава, като през 2019 г. 135 милиона души са гладували, най-големият брой от много години насам. Това увеличение е причинено най-вече от войни и въоръжени конфликти.

Предупреждава се, че коронавирусната пандемия е допринесла за силно нарастване на броя на гладуващите в света. В страни като Йемен, Демократична република Конго, Нигерия, Южен Судан и Буркина Фасо, комбинацията от военни конфликти, насилие и пандемия е довела до драстично нарастване на броя на хората, живеещи на ръба на глада. В лицето на пандемията Световната хранителна програма демонстрира впечатляваща способност да активизира усилията си. Както самата организация заявява, „До деня, в който имаме ваксина, храната е най-добрата ваксина срещу хаоса“, изтъква още Нобеловият комитет.

Светът е застрашен да преживее гладна криза с немислими размери, ако Световната програма за храните и други организации за подпомагане на храните не получат финансовата подкрепа, която са поискали.

Норвежкият Нобелов комитет подчертава, че предоставянето на помощ за повишаване на продоволствената сигурност не само предотвратява глада, но може да помогне и за подобряване перспективите за стабилност и мир.

Материалът Програмата за борба с глада на ООН с нобеловата награда за мир е публикуван за пръв път на Икономически живот.

За първи път в историята на организацията най-важното събитие – Генералната Асамблея и съпътстващите ги срещи и дискусии на най-високо ниво, ще се проведат виртуално.

“За по-малко от година ние създадохме платформа, която няма аналог в света и за нас е чест, че ООН ни избра, за да предоставим решение за едно от най-важните и влиятелни глобални събития и виртуално пространство за дискусия за бъдещето на планетата и човешкия вид” каза съоснователят и идеолог на платформата д-р Пламен Русев.

Той е известен и със своята филантропска дейност, като  основател и изпълнителен председател на Webit и посланик на добра воля по дигиталните въпроси на България.

Forbes вече определи TheVirtual.Shown като една от най-иновативните платформи за виртуални събития в света.

“Комуникацията и бизнесът все повече ще избират виртуалната среда, защото е по-лесно – не изисква толкова много планиране, ресурси за командировки и отсъствие от офиса и дома; много по-щадящо природата – без замърсяване на околната среда в резултат на пътувания и съпътстващия CO2 от транспортните средства; стотици пъти по бързо и ефективно – защото позволява пълното бизнес снаряжение и максимално използване на дигиталните ресурси и ноу-хау на компанията”, споделя д-р Русев.

Именно поради това той създава концепцията и кани друг изявен технологичен предприемач от България – основателя на най-бързо развиващата се технологична компания в ЦИЕ – Булпрос, Ивайло Славов да създадат новата компания заедно с третия съдружник – Андрей Пешев.

Днес, няколко месеца по-късно, TheVirtual.Show е сред световните лидери в новия пазарен сегмент на виртуалните събития, които замениха форумите, изложенията и конфeрентния бизнес.

Материалът Български стартъп осигурява софтуер за срещата на ООН е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Организацията се нуждае от почти 5 милиарда долара през следващите шест месеца, за да проведе спешни хуманитарни дейности.

Световната продоволствена програма е агенция на ООН за борба с глада в света. Всяка година най-голямата хуманитарна агенция, която е базирана в Рим, доставя хранителни помощи на 90 милиона души в 80 страни, включително училищен обяд на близо 20 милиона деца.

„Всички данни, с които разполагаме, включително прогнозата на WFP за 80% увеличение на хората, които не са сигурни за прехраната си, показват истинската катастрофа. Ние сме изложени на риск от глад в библейски размери“, казва Бийсли в интервю за ТАСС.

В Латинска Америка броят на гладните ще се увеличи с 269%. Също толкова драматична ситуация се очертава в Източна и Централна Азия, където гладните се очаква да са със 135% повече, в Южна Африка увеличението ще е до 90%.

„Ако не действаме веднага, много от тези хора ще умрат, децата ще търпят последствия от недохранването в продължение на много години напред и целият свят ще бъде хвърлен назад, загубил всички плюсове, които постигна в борбата с глада през последното десетилетие“, продължава той.

Бийсли казва, че с избухването на пандемията организацията е трябвало да съсредоточи своите дейности върху подпомагане на нови групи, които са най-уязвими пред наложените ограничения.

„Мисията на WFP е да осигури храна на 138 милиона души през 2020 г., което е най-голямата хуманитарна операция в историята. И тази безпрецедентна криза изисква невероятна сума пари – WFP се нуждае от 4,9 милиарда долара през следващите шест месеца, за да продължи своята хуманитарна работа.“

Смъртните случаи от коронавирусна инфекция в света вече достигнаха 800 хиляди, сочат данни на американския университет Джонс Хопкинс.

Най-мнго са те в САЩ – 175 429, следва Бразилия със 113 358 починали и Мексико – с 59 610.

Общо, според университета, повече от 22,98 милиона души са заразени с коронавирус в света.

Материалът Гладът в света ще достигне библейски размери, необходими са 5 млрд. долара засега е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Такава прогноза се съдържа в доклада на Конференцията за търговия и развитие (UNCTAD) към ООН, публикувана на 1 юли в Женева.

Световният туризъм ще загуби най-малко 1,2 трилиона долара, или 1,5% от глобалния брутен вътрешен продукт, след като беше спрян близо четири месеца от наложените ограничения заради пандемията на коронавирус.

Загубата може да нарасне до 2,2 трилиона долара или 2,8% от световния БВП, ако прекъсването на международния туризъм продължи осем месеца.

Туризмът е гръбнакът на икономиките на много държави и препитание за милиони хора по целия свят, се казва в доклада.

Ограниченията за пътуване, намалението на разполагаемия доход на потребителите и ниските нива на доверие могат значително да забавят възстановяването на сектора.

Прогнозите за загубите, представени в този доклад, имат за цел да напомнят за „голямото икономическо значение на туризма, казва Памела Коук-Хамилтън, директор на отдела за международна търговия в UNCTAD.

За много страни като малките островни държави, сривът на туризма означава срив на перспективите за тяхното развитие и това не може да бъде позволено, предупреждава тя.

Развиващите се страни биха могли да понесат най-големите загуби. Ямайка и Тайланд се открояват, като губят съответно 11% и 9% от БВП в най-оптимистичния сценарий. Други като Кения, Египет и Малайзия могат да загубят над 3% от своя БВП.

Но туристическият сектор в много богати страни също ще почувства кризата. Популярни европейски и северноамерикански дестинации, включително Франция, Гърция, Италия, Португалия, Испания и САЩ, могат да загубят милиарди долари поради драматичния спад на международния туризъм.

Авторите на доклада призовават правителствата да предоставят помощ на компаниите от туристическия сектор, които са изправени пред риск от фалит.

По-специално става въпрос за хотели и авиокомпании. Едно от решенията е предоставяне на заеми при ниски лихви.

Според UNCTAD международната общност би могла да окаже помощ на най-тежко засегнатите страни, като улесни получаването на финансова помощ.

Материалът Световният туризъм може да загуби 3,3 млн. долара, сочи прогноза на ООН е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В Световния ден на океана, 8-и юни, WWF напомня, че той е важен източник на ресурси за бързо нарастващото население на планетата, но в същото време е все по-засегнат от човешката дейност.

Океанът абсорбира около 30 % от въглеродния диоксид, произведен от хората. Освен че съдържа 97 % от водата на планетата и е дом на над 200 000 идентифицирани вида, океанът е най-големият източник на протеини, а повече от 3 милиарда души зависят от неговото биоразнообразие.

Пазарната стойност на морските и крайбрежните ресурси се оценява на 3 трилиона долара годишно или около 5 % от глобалния БВП като само в сферата на риболова са заети над 200 милиона души.

„Промяната трябва да започне като сложим край на свръхулова и осигурим ефективна защита на морските ресурси“, каза д-р Саманта Бърджис, ръководител на практика „Морета и океани“ в офиса на WWF за европейски политики.

Липсата на ефективна защита на морските екосистеми, подкрепена от ясни планове за устойчиво управление, отпускането на субсидии за увреждащи дейности, както и продължаващият свръхулов показват критични пропуски в съществуващото законодателство на ЕС.

Европейският съюз е най-големият пазар за морска храна в света, обхваща площ от над шест милиона квадратни километра в четири морски района.

Експертите от WWF са на мнение, че е необходима трансформация на международното управление на океана. Що се отнася до ЕС, промяната трябва да започне с  разработването на всеобхватна стратегия, която да гарантира постигането на всичките 17 цели на ООН за устойчиво развитие.

В рамките на политическия форум на високо равнище на организацията между 7-и и 16-и юли 2020, България ще представи годишния си доклад.

Материалът Световният океан е заплашен от човешката дейност, показва екодоклад е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това става ясно от Доклада за развитие на човечеството за 2019 г., изготвен от Програмата за развитие на ООН (ПРООН), цитиран от БНТ.

Това е независим отчет, изготвен от водещи световни учени и експерти в областта на развитието и сътрудничеството. Според авторите му всички държави, подредени до 59-а позиция, влизат в групата на най-високото човешко развитие.

Докладът използва данни от Статистическия институт към ЮНЕСКО, базиран на информация от националните статистически институти на съответните страни. Индексът на човешкото развитие проследява сбор от показатели, по които се измерва качеството на живот. При съставянето му се използват коефициенти, базирани на три основни критерия: прогнозна продължителност на живот, ниво на грамотност на населението и жизнен стандарт.

По този показател България е сред водещите балкански държави. Преди нас са само Словения (24 място), Гърция (32 място) и Хърватия (46 място). Веднага след нас са Черна гора и Румъния, а Турция е 59. Тези три държави също влизат в групата с много високо ниво на човешко развитие.

Сърбия оглави групата на втората категория държави по човешко развитие. Тя е едва на 63 място.

С най-висок индекс на човешко развитие през 2019 г., както и през миналата, е Норвегия, следвана от Швейцария, Ирландия, Германия и Хонконг.

Материалът България в първата група държави за ниво на човешко развитие е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Отбелязва се, че масовата амиграция на младите хола от Югоизточна Европа подставя държавите от региона в тежка ситуация.

ООН изтъква, че от десетте страни с най-бързо намаляващи популации в света, девет се намират именно в този регион.

Освен че идващите в тези страни са по-малко от емигриращите, ниската раждаемост, то и за разлика от Западна Европа в югоизточният райнон много по-малко използват имиграцията, за да попълват празнините.

Докладът алармира, че застаряването в тези държави поставя в реален риск бъдещето на основни социални услуги. Според цифрите между 1995 и 2035 година броят на 65-годишните ще се удсвои в повечето държави на югоизток.

От друга страна, ниското заплащане, лошото образование и професионално обучение, като и политическата несигурност увеличават недостига на работна ръка, което от своя страна затруднява икономическия ръст, защото голяма част от младите хора търсят и намира по-добре платена и перспективна работа на запад.

Сред констатациите и препоръките на ООН е това, че в страните от Югоизточна Европа трябва да се осигури по-плаво преминаване на младите от обучението им към работа, като в това се включва и осигуряване на достъп до предпочитана от хората професия.

Материалът ООН с мрачна демографска прогноза за България и региона е публикуван за пръв път на Икономически живот.