Заключенията идват в края на втория 7-годишен програмен период и показват, че от определените за страната ни за 2014-2020 г. общо 9.9 млрд. евро по десет програми, към 31 декември 2020 г. са разплатени 6.360 млрд. евро. От тях 5.371 млрд. са идват от фондовете на Евросъюза, а останалата част – от държавния бюджет.

Според анализа на МФ без усвоените 6.360 млрд. евро по линия на еврофондовете, стойността на създадения в страната брутен вътрешен продукт в периода 2014-2020 г. щеше да е с 8.3% по-ниска.

Най-съществено влияние евросредствата са изиграли върху ръста на частните инвестиции. От 2014 г. до края на 2020 г. частните инвестиции надвишават нивото, което би било наблюдавано без средствата от ЕС с 23.7%.

Благодарение на еврофондовете по-видимо расте и заетостта – общият ефект с натрупване за 7 години е 13.7%, докато безработицата е паднала с 6.1 процентни пункта. Средната работна заплата пък е нараснала с 8.4% – основно в резултат на субсидираната заетост по европрограмите, но и заради постепенното вдигане на минималната работна заплата през последните години.

Евросредствата обаче не са оказали кой знае какво благоприятно влияние върху българския износ. Нетният ефект върху експорта на български стоки и услуги за последните 7 години е доста скромен – едва 0.8% увеличение в сравнение със сценария без еврофондове, изтъква още изданието.

Анализът на МФ показва, че няколко програми сериозно изостават и България отново е изправена пред опасността да загуби евросредства, тъй като след края на програмния период имаме само две години за приключване на сметките по договорените проекти.

Най-тежко е положението с „Морско дело и рибарство“ с усвоени към 31 декември 2020 г. 33% от предвидените 113 млн. евро. Следва „Околна среда“, при която реално разплатени са 38% от планираните 1.77 млрд. евро. Проверка в Информационната система за наблюдение на еврофондовете ИСУН показва, че по тази програма всъщност са договорени проекти, надхвърлящи с 13% бюджетът й. Това обаче в никакъв случай не означава, че страната ни ще успее да реализира договорените екопроекти в следващите две години.

Подобно е положението и с ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“, където от 1.789 млрд. евро, до момента са договорени почти 90%, но в края на 7-та година са изплатени 51%.

Материалът Не сме усвоили почти 50% от парите по еврофондове за 2014-20 е публикуван за пръв път на Икономически живот.

С тези средства ще се осигури допълнително финансиране за подкрепа на оборотен капитал и ликвидност на малки и средни предприятия, като временна мярка в отговор на кризата.

Това реши правителството на днешното си заседание, на което прие решение за преразпределяне на средствата от Кохезионния към Европейския фонд за регионално развитие.

Целта на прехвърлянето на средства между оперативните програми е да се финансират мерки, които ще намалят последиците от COVID-19 в икономиката.

С тези допълнителни ресурси, общият размер на инвестициите в отговор на кризата по линия на Европейските структурни и инвестиционни фондове и националните оперативни програми надхвърля 1 млрд. лева.

Материалът Прехвърлят 134 млн. лева от оперативните програми за малкия бизнес е публикуван за пръв път на Икономически живот.