Лидерите на Европейския съюз приеха в четвъртък компромиса, които постигна Германия с Унгария и Полша за отблокиране на бюджетния пакет на общността на обща стойност 1,8 трилиона евро. Европейската комисия поясни, че механизмът за върховенство на закона ще бъде валиден от 1 януари.

Пет месеца след като беше договорена и след три седмици на интензивна блокада от Унгария и Полша, лидерите дадоха последната си благословия за безпрецедентната бюджетна сделка на ЕС за преодоляване на най-тежката рецесия от един век.

Пакетът от 1,8 трилиона евро ще бъде изразходван до 2027 г. за стимулиране на икономиката на блока в условията на пандемията  и в същото време за подсилване на европейските икономики. В бъдеще те трябва да станат по-устойчиви и цифрови, отчасти благодарение на възстановителния план в размер на 750 милиарда евро.

Лидерите приеха компромиса, който Германия постигна след преговори с Унгария и Полша за оттегляне на ветото заради възраженията им срещу новия механизъм за обвързване на еврофондовете с върховенство на закона.

Германия, която в момента е шестмесечен ротационен председател, договори тълкувателна декларация, възприета от премиерите на Унгария и Полша Виктор Орбан и Матеуш Моравецки като “победа“.

“Ние сме много близо да постигнем много добро споразумение за единството на ЕС“, каза Орбан по пътя си към срещата на върха. “И още по-важно, не само за победа на ЕС, но ние се борим и за победа на здравия разум”, коментира той.

Декларацията за върховенството на закона остава непокътната по отношение на същността и обхвата на механизма, което ще позволи спиране на евросредства за държавите в случаи на корупция или конфликт на интереси, засягащи еврофондове, или ако е подкопана независимостта на съдебната система.

Ако Будапеща и Варшава не бяха отблокирали споразумението, Комисията беше подготвена да ги заобиколи.

Комисията няма да може да започне санкционна процедура срещу никоя държава-членка, докато Съдът на ЕС не се произнесе за законността на механизма, тъй като унгарците и поляците възнамеряват да го оспорят.

Това забавяне би послужило на Орбан да диша спокойно преди унгарските избори през 2022 г., тъй като решението на ЕС може да дойде след гласуването. Но механизмът ще продължи да се прилага със задна дата от 1 януари 2021 г., след като има решение на съда на ЕС и както първоначално беше договорено от правителствата и Европейския парламент.

Това беше едно от основните притеснения сред големите защитници на механизма в Европейския парламент и националните столици, като холандския премиер Марк Рюте.

Дипломати от ЕС заявиха пред EURACTIV, че председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен е потвърдила пред лидерите на ЕС в залата, че механизмът ще се прилага със задна дата от 2021 г.

Европейският парламент трябва да одобри следващата седмица многогодишната финансова рамка – седемгодишния бюджет на ЕС в размер на 1,1 трилиона евро и механизма за върховенство на закона.

Евродепутатите, участващи в преговорите по механизма, изразиха в четвъртък своето удовлетворение от сделката на лидерите на ЕС.

Петри Сарвамаа (ЕНП, Финландия) написа в Tуитър: “Имаме исторически условия за налагане на върховенство на закона върху бюджета на ЕС и плана за възстановяване“.

Законодателите от ЕС трябва обаче да преодолеят още няколко препятствия, преди средствата за възстановяване да започнат да текат през втората половина на 2021 г., както се надяват и очакват представители на европейските институции.

Следващата седмица ще има преговори и за детайлите по Механизма за възстановяване и устойчивост на стойност 672 милиарда евро.

Освен това държавите-членки ще трябва да ратифицират през следващите месеци, най-вече чрез своите национални парламенти, новия бюджетен таван на ЕС, необходим за заемане на средства за възстановяване от пазарите.

Бюджетното споразумение донесе на германския канцлер Ангела Меркел важна победа в нейното прощално председателство на ЕС.

Меркел, която ще напусне поста си през следващата година, оставя добро наследството – безпрецедентен фонд за възстановяване срещу пандемията с безвъзмездни средства.

***
сн. European Council

Материалът Евролидерите успяха да отблокират бюджета от 1,8 трлн. евро, Орбан обяви победа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Полша и Унгария потвърдиха в четвъртък, че се противопоставят на обвързването на еврофондовете с върховенството на закона в държавите-членки. Вместо това направиха свое предложение за изход от задънената улица в преговорите за седемгодишния бюджет и спасителния план в размер на 1,81 трлн. евро.

В съвместното предложение, публикувано след среща на двамата премиери в Будапеща, двете страни настояха, че отхвърлят условието за върховенство на закона при разпределяне на средствата от ЕС. Според тях този механизъм трябва  да бъде обсъден допълнително, защото няма нищо общо с договорката по време на лидерската среща през юли.

Предложението за нови преговори едва ли ще се хареса на останалата част от ЕС-27, която чака парите да бъдат отблокирани, за да ги вложи в икономиките си.

Премиерът на Унгария Виктор Орбан и колегата му Матеуш Моравецки обявиха в съвместно изявление, че настоящото предложение е неприемливо за Будапеща и Варшава, затова се е наложило съвместно вето, което Орбан нарече “легитимен инструмент в спора”.

“Ние обединяваме нашите интереси и аргументи в дискусията, Унгария не приема никакви аргументи, които биха били неприемливи за Полша“, каза Орбан пред репортери.

Декларацията включва и друга клауза, че нито една от държавите – нито Полша, нито Унгария – няма да приеме предложенията на Брюксел без съгласието на другата.

“Използването на вето е базовият сценарий. Изправени сме пред механизъм, който чрез своя произвол би довел до фрагментация на ЕС. Този механизъм е регламентът за т. нар. Върховенство на закона “, каза Моравецки.

“Това е лошо решение, заради което в бъдеще може да рухне ЕС. Формулираната по този начин условност е примамка за всяка държава. Нямаме нужда от съюз на две противоречиви интерпретации, нямаме нужда от двускоростен съюз, поради което ще защитаваме суверенитета на договорите“, добави той, заявявайки, че Полша и Унгария ще действат в полза на целия блок.

Според документа и двете страни предлагат “двустепенен процес“, който има за цел да улесни бързото приемане на бюджета на ЕС 2021-2027. Засега обаче Брюксел трябва да отмени условието за върховенство на закона, за да ускори потока от милиарди помощи за страните, които страдат от рекорден икономически спад в условията на пандемията  и да одобри бюджета, казаха двамата лидери.

“Евроинституциите може по-късно да се върнат към начина, по който искат да наложат демократичните стандарти, макар че това ще изисква промяна на договора, който изисква единодушно решение”, добавиха те.

От една страна, трябва да се ограничи обхватът на всяка бюджетна обвързаност за защитата на финансовите интереси на Съюза, според това, което държавите-членки се договориха на срещата на върха на ЕС през юли. От друга страна, Европейският съвет трябва да обсъди “дали да обвърже върховенството на закона и финансовите интереси в Съюза“.

За приемането на бюджета и плана за възстановяване е необходимо единодушие.

“Дадохме време на германското председателство да  намерим компромис между подхода на различните държави-членки в контекста на бюджета на ЕС до края на тази година“, каза Орбан.

Новото предложение на Варшава и Будапеща вероятно ще ги тласне директно към сблъсък с пестеливите нетни донори като Холандия, която е сред най-големите поддръжници за защита на финансирането на блока.

Ако до края на годината не бъде постигнат консенсус, ЕС ще действа с временен бюджет. Това означава, че ще бъдат изплащани средства, които са останали от предишни ангажименти, като например субсидии за фермери или средства за поддържане на администрацията на ЕС.

Средствата за нови инвестиции ще бъдат замразени, включително за инфраструктура и планът за възстановяване след пандемията на стойност 750 млрд. лева.

Материалът Унгария и Полша с контрапредложение за ситуацията с бюджета на ЕС е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Четирите бивши комунистически страни от Централна Европа, членки на Вишеградската група, разкритикуваха днес плановете за намаляване на получаваните в региона средства от фондове за солидарност в следващия бюджет на ЕС за 2021-2027 година, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

„Това е несправедливо предложение, а ние искаме да има справедливост“, заяви унгарският премиер Виктор Орбан извън официалната програма на днешната среща на върха на групата „Приятели на кохезията“ в Прага.

В нея участват премиери и високопоставени ръководители на 17 страни от Южна, Централна и Източна Европа, сред които и българският министър-председател Бойко Борисов.

Германия, Европейската комисия и Финландия, която е ротационен председател на ЕС, предлагат да се свият кохезионните фондове. Самото отпускане на финансирането пък да се обвърже с условия, които определят в кои точно области да бъдат насочени инвестициите.

Заради Брекзит, с който се губи част от средствата в европейския бюджет и новите приоритети на следващата Европейска комисия, ще бъдат намалени парите за кохезионната и селскостопанската политика, съобщи БНР.

Така за кохезия ще бъдат заделени малко над 0.3 на сто от брутния национален доход на 27-те страни-членки. Миналия седемгодишен период бюджетът е бил почти 0.4 на сто.

В същото време ЕК предлага да се увеличат разходите по програми за изследвания и иновации и образование като „Хоризонт 2020“, „Еразъм +“, за управлението на границите, фонда за сигурността и създаването на нови програми като „Цифрова Европа“ и фонда за отбрана.

Предвидено е и нарастване на вноските на страните-членки.

Материалът Държави от Вишеградската група протестират срещу орязан бюджет е публикуван за пръв път на Икономически живот.