Това става, след като президентът Ердоган уволни управителя на турската централна банка Наджи Агбал. Причина за отстраняване на Агбал е по-ортодоксалната му политика и вдигането на лихвените проценти.

„Властите ще имат два избора, или се ангажират да използват лихвени проценти за стабилизиране на пазарите, или налагат капиталов контрол“, коментира Пер Хамарунд, старши стратег по въпросите на ЕМ в SEB Research, цитиран от агенцията.

По думите му, „предвид все по-авторитарния подход, който президентът Ердоган е възприел, контролът върху капитала изглежда като най-вероятния избор.“

Около обяд българско време турската валута възстанови част от загубите си за търговия около 7.9904 г., след като финансовият министър Лутфи Елван заяви, че Турция ще се придържа към правилата на свободния пазар.

Несигурността показа, че индексът на 600-те най-големи акции в Европа е спаднал с 0,5%, което е по-лека реакция от по-ранния спад от 1,5% в японския Nikkei, тъй като инвеститорите на дребно са изправени пред потенциални загуби на големи дълги позиции във високодоходните лири.

Материалът Турската лира пропадна и „шокира“ пазарите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Инспекциите са били в периода 1 септември – 30 октомври, тъй като тогава е най-активната търговия с плодове и зеленчуци и са обхванали търговците, които извършват продажба на плодове и зеленчуци на постоянни и временни пазари, зеленчукови борси, тържища и във временни търговски обекти на открито. съобщават от ДАМТН.

Резултатите показват, че 349 бр. везни (16,9 % от инспектираните) не съответстват на изискванията на Закона за измерванията. Констатирано е, че 239 бр. (12 % ) от използваните везни не са преминали изискуемите процедури по одобряване на типа им или оценка на съответствието им със съществените изисквания към тях. Поради тази причина, тези средства за измерване не трябва да се използват за измервания с цел осъществяване на търговски плащания. За останалите 110 везни (5,5 %) е установено, че не са преминали изискуемите ежегодни периодични проверки. Някои от тях не са били представяни за проверка години наред.

Най-сериозно се открояват нарушенията на:

• Общински пазари Белоградчик и Шабла, където всички инспектирани везни са били несъответстващи;
• Общински пазар в гр. Исперих 93,3 % несъответстващи везни;
• Стоковото тържище в с. Първенец, където 92 % от използваните везни са били несъответстващи. Всяка една от тези везни не е била разрешена за търговска употреба;
• Градския пазар в Пазарджик- 88,8 % несъответстващи везни;
• Пазара в гр. Кюстендил 85 % несъответстващи везни;
• Общински пазар гр. Козлодуй – 75 % несъответстващи везни;
• Общински пазар в гр. Искър – 62 % несъответстващи везни;
• Пазар Борово в София  и пазар Аспарухово Варна – 57 % несъответстващи везни;
• Общински пазар Раднево – 50 % несъответстващи везни;
• Общински пазар Берковица – 46 % несъответстващи везни;
• Общински пазар Мездра – 44 % несъответстващи везни;
• Общински пазар „Младежка“, Пловдив 41 % несъответстващи везни;
• „Женски пазар“ София – 39 % несъответстващи везни;
• Общински пазар Кубрат – 37 % несъответстващи везни;
• Общински пазар Червен бряг и пазар Димитър Петков София – 36 % несъответстващи везни;
• Общински пазар Троян – 35 % несъответстващи везни;
• Общински пазари Вършец, Стражица и Павликени – 33 % несъответстващи везни;
• Общински пазар Монтана 31 % несъответстващи везни.

Резултатите показват още, че спрямо 2019 г. процентът на несъответстващите везни е нараснал от 12,2 % на 16,9 %.

По време на кампанията са издадени 333 акта за установяване на административни нарушения, свързани с несъответствия и нарушения на Закона за измерванията. Част от търговците обаче продължават да работят с несъответстващи везни, независимо от съставените им при предишната проверка актове.

Един от изводите, които прави агенцията е, че сред причините за големия брой нарушения е, твърде ниският размер на глобите и имуществените санкции, регламентирани в Закона за измерванията са твърде ниски. Това се отнася в най-голяма степен за физическите лица, каквито са предимно търговците на пазарите. За тях са предвидени глоби от 100 до 300 лева. За юридическите лица, санкциите са от 200 до 500 лева. Размерите на санкциите и глобите не са променяни от приемането на закона през 2002 г. В резултат не се създава система от ефективни възпиращи мерки за ненарушаване на закона.

В тази връзка от ДАМТН информират, че ще предприемат законодателна инициатива за повишаване на размера на санкциите и глобите. Промените ще бъдат насочени най-вече към налагане на по-високи санкции на лицата, използващи средства за измерване, които не са преминали изискуемите процедури за одобряване на типа им или за оценка на съответствието, за да бъдат използвани за измервания, свързани с търговски пращания.

Сред препоръките на агенцията е да не се допуска търговците да разполагат везните на места, на които потребителите нямат видимост на резултата от измерването. По този начин, дори със съответстващи на законовите изисквания везни, недобросъвестни търговци биха могли да манипулират резултата от измерването или да изискват потребителите да заплащат суми, несъответстващи на измереното количество.

Материалът 17 % от кантарите по пазарите не мерят вярно е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Облекчението идва след дни, през които страната получаваше противоречиви сигнали за това кой може да бъде следващият стопанин на Белия дом.

Агенциите, включително Асошиейтед прес, NBC и Edison Research, на които се основава Ройтерс, посочиха Байдън за президент, без да оставят съмнения.

Съперникът на Байдън, настоящ президент на Републиканската партия Доналд Тръмп, посочи, че ще се бори с резултатите, ако не спечели.

В петък Ройтерс съобщи, че Националният комитет на партията трябва да събере най-малко 60 милиона долара за завеждане на дела срещу резултатите от изборите.

Инвеститорите ще следят внимателно избора на Байдън за министър на финансите, който вероятно ще участва във всякакви преговори с Конгреса за спасителните мерки срещу коронавируса.

Пазарите бяха фиксирани върху перспективата за пакет от стимули през последните седмици.

Байдън е наел Гари Генслер, който при президента Обама беше председател на Комисията за борсова търговия, да работи по план за преход, който да контролира финансовата индустрия.

Инвеститорите се притесняват от най-лошия сценарий, ако резултатът бъде оспорван и крайното решение бъде разтягано във времето.

Материалът Пазарите се успокоиха след новината за новия президент на САЩ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По време на търговията по обяд паневропейският индекс STOXX 600 .STOXX се повиши с 0,8%, след като загуби над 2% в четвъртък, тъй като новите социални ограничения в Европа, включително комендантски час в големите френски градове и по-строги ограничения в Лондон, изплашиха инвеститорите.

Тъй като глобалната надпревара за разработване на коронавирусна ваксина се нажежава, финансовите пазари проследяват всеки обрат, надявайки се успешното внедряване да помогне за поддържането на икономическото възстановяване, се казва в анализ на Ройтерс.

Предложението на американския президент Доналд Тръмп в четвъртък да увеличи размера на пакета от фискални стимули, помогна за ограничаване на загубите на Уолстрийт, въпреки че много инвеститори все още смятат, че това е малко вероятно да стане преди изборите на 3 ноември.

В знак на подобрено настроение еврото възвърна известна позиция, като се повиши с около 0,2% до 1,1736 долара. Щатският долар спадна с 0,2% спрямо кошница от валути .

Английската лира се спъна, след като британският премиер Борис Джонсън каза на бизнеса да се приготви, в случай че преговорите с Европейския съюз не успеят да постигнат споразумение за свободна търговия.

Паундът обаче възстанови известна позиция и се търгуваше непроменен спрямо долара на стойност 1,2904 щ.д., тъй като ръководителят на Европейската комисия заяви, че екип на блока ще отиде в Лондон следващата седмица, за да продължи преговорите с Великобритания.

Излагайки несигурността относно икономическите перспективи, цените на петрола паднаха, повлечени от опасения, че скокът на случаите на COVID-19 в Европа и САЩ ограничава търсенето на горива.

Фючърсите на суров петрол Brent за декември паднаха с 1% до 42,72 долара за барел, а цените на американския лек петрол WTI, доставка през ноември, намаляха с 0,9% до 40,56 долара.

Материалът Надеждите за скорошна ваксина срещу COVID-19 успокояват пазарите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Индексът S&P 500 спадна с 1,21%, намаля и доходността на държавните ценни книжа.

Европейските борси отвориха със спад от над 1%. Индексът FTSE 100 на Лондонската фондова борса се понижи с 1,23% – до нивото от 5807,35. Основният борсов индекс Euro Stoxx 50 загуби 1,01%, падайки до 3161,85 пункта. Немският индекс DAX, се понижи с 1,26% до 12 578,20 пункта.

По-рано Тръмп съобщи в Twitter, че той и съпругата му са били тествани за коронавирус, след като старши съветник, който наскоро е пътувал с президента, е с положителна проба.

Малко покъсно президентът написа, че той и първата дама ще влязат в карантина и ще започнат процес на възстановяване.

Ситуацията може да предизвика нова вълна от нестабилност на пазара, тъй като инвеститорите се готвят за горещите оспорвани президентски избори през ноември.

Всичко това може да намали способността на Тръмп да води кампании. Най-малкото ще има прекъсване, каза Шон Калоу, валутен стратег в Westpac в Сидни, цитиран от Ройтерс.

Най-широкият индекс на MSCI на акциите на Азиатско-Тихоокеанския регион извън Япония е спаднал с 0,27%. Австралийският индекс S&P/ ASX 200 .AXJO намаля с 0,98%, отразявайки спада в цените на петрола и медта.

Японският Nikkei 225 .N225 изтри печалбите и падна с 0,69%, след като фондовата борса в Токио възобнови нормалната си търговия. Фючърсите за технологичния Nasdaq са надолу с 1,7%.

Следващият дебат между републиканеца Тръмп и кандидата за президент на Демократическата партия Джоузеф Байдън беше насрочен за 15 октомври. Все още не е известно дали ще се проведе и какви реално ще бъдат отраженията върху общественото мнение и съответно върху пазарите.

Материалът Спад на фондовите пазари след новината, че Тръмп е с коронавирус е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това показва анализът на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) към Института по аграрна икономика.

На годишна база ще има с около 14% по-малко пшеница, а при рапицата по-слабото производство може да достигне 15%.

Независимо от добрите световни перспективи на производството на зърнени култури, цените остават между 5-8% по-високи от миналата година.

FOB цените от Украйна към края на август са: хлебна пшеница – 209 US$/т, ечемик – 187 US$/т, фуражна пшеница – 202 US$/т. При царевицата FOB цената е 180 US$/т.

Причината е, че разходите на производителите растат, а доларът е загубил за година около 10% от стойността си към еврото.

Русия и Украйна се опитват да не са източник на евтини зърнени и маслодайни суровини, разбирайки тяхната ценообразуваща роля на пазарите.

USDA излиза с висока прогноза за пролетници – царевица и слънчоглед. Рекордни равнища се очаква и при двете култури в световен план – съответно 1,17 млрд. тона и 56 млн. тона. Рекордно ще е и производството на соя в света – 370 млн. тона. Русия се очаква да произведе с 1,3 млн. тона по-малко слънчоглед, а Украйна с 1 млн. тона повече.

Средната цена на палмовото масло се покачва и от 590 US$/т през юни достигна 695 US$/т през август FOB Индонезия. Трудно обаче ще се задържи на тези равнища заради силната нова реколта от маслодайни семена.

Материалът Слаби добиви от пшеницата у нас, цените малко по-високи от 2019 г. е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Спорът дали трябва да се разчита на силната държава или на силите на пазара, който се водеше понякога остро през второто десетилетие на XXI век, е сгрешен конфликт: сякаш пазарът и силната държава взаимно се изключват. На практика сме свидетели на обратното – в икономически най-успешните страни е налице проникване и припокриване между пазар и държава: сътрудничество, а не съперничество на двете стари институции.

За да се наложат интересите на хората и групите с икономическо превъзходство, които печелят от пазара, е необходимо да се поддържа силна държава. Либералният пазарен капитализъм, в своята глобална форма, налага строг ред и сигурност (без да броим колебливата защита на правата на собственост в антирасистките протести в САЩ и Европа през май и юни). Пазарът не е възможен без силна, включително във военно отношение, държава, защото при сегашната си организация пазарът създава потоци на богатство, насочващи се към вече богатите – на доходи и имущество (Milanovic 2019, Piketty 2014). За да ограничи изявите на недоволство на необлагодетелстваните от системата, либералната икономическа система разчита на строг обществен ред и на държава, която санкционира посегателството към богатството и богатите.

По същия начин, трудно е да си представим общество, още повече държава, в което пазарът е изкоренен. Дори в тези най-късни и изолирани феодални теократични структури, които Хайнрих Харер вижда в Тибет през 40-те години на XX век, производството и размяната за лична полза присъстват в икономическия живот на хората. Ако във философски смисъл наречем „пазар“ онзи човешки стремеж към подобряване на личното икономическо положение чрез специални усилия, или по-скоро резултатът от срещата на милиони такива стремежи, отсъствието му в обществото може да се разглежда дори като болестно.

Пазарът днес е много по-различен от идеала на либералната система – обществото на многобройните малки предприемачи, които несъзнателно координират действията си в обща изгода, като с невидима ръка. Още от времето на Маркс, „пазар“ се превръща в празен идеал: пазарът е превзет от капитала. Големите собственици на капитал – индустриалци, финансисти, наследници – упражняват несиметрични въздействия и извличат ползи, които подкопават демократичните основи на обществото. Структурата на пазара вече е монополна и олигархична, не конкурентна и демократична, и в нея държавата изпъква като още един, вероятно най-големият, монополист.

Управляваща партия, която се е поставила в услуга на интересите и изпълнението на целите на пазарните монополисти, има интерес да поддържа доходите на населението ниски, тоест да не насърчава покачване на цената на труда. Така тя затвърждава и подсилва неравенството в обществото – а го представя за благоразумна консервативност. В преизбирането ѝ са включени държавната администрация, националните радио и телевизия, персоналът от фирмите – получатели на обществени поръчки и други. При слаба и раздвоена опозиция, възпроизводството на управляващата партия не следва да е пречка, дори управлението ѝ да е бедствие за населението.

По отношение на България, за разлика от други страни в региона, тук засега липсва популярен фронт с нова лява или прогресивна насоченост. Заради корупционни скандали, възможна е подмяна на управляващата партия с друга партия от същия идеологически спектър, но от това съществуващата политическа картина няма да се промени – тоест, в държавната политика ще имат приоритет същите икономически интереси. Към момента няма индикации за нов политически модел, с нов заряд и нови принципи, противоречащи на автоматичното възпроизводство на интересите на богатите в управлението – а не просто на заместване на богати от една партия с богати от друга.

Същата тази държава, която чрез данъчната си политика ясно казва, че уважава приоритетно хората с високи доходи и бизнеса, напоследък се ангажира, разбира се в интерес на данъкоплатеца, с най-тънкия въпрос от архи-темата „държава – пазар“: държавно предприятие за доставка на петрол. Администрация, където редовно се коментира, че „държавата е лош стопанин“ – защото това е девизът на онези, чиито интереси тя налага – в момент на политическа атака и серия (само)компромати, бързо извади пред обществото няколко варианта на държавни предприятия.

Освен трудния за обосноваване план за Държавна петролна компания, правителството отново търси реализация на отколешни енергийни мега-проекти, тоест залага черни дупки в бюджета си. Все пак е успокоително, че засега това се случва само виртуално. В пост-изолационен режим, когато популярността на правителството е ниска, за да смекчат протестните настроения, управляващите прибягват до градски легенди: ще строим Белене, ще търсим възмездие за нерегулираната приватизация, държавата няма да абдикира, и т.н.

Защото, след десетилетия на принудителен „пазар“, доминиран от чуждестранни и монополни интереси, придвижвани от противоречивите административни практики, значителни части от населението на страната гледат с носталгия на „държавата“ и търсят по-висок стандарт в публичния сектор. С шум за „държавни предприятия“ и „възмездие за приватизацията“, недоволството на управляваните може да бъде смекчено – независимо че реалните политики на правителството ще продължат да доказват, че държавата е лош стопанин.

Легендите са затова легенди, защото нямат край. Тези държавни авантюри в рамките на управленска идеология, самоопределяща се за дясна и твърдяща, че в повечето случаи пазарът осигурява по-добри решения за задоволяване на потребностите на хората, са смешни и надали ще тръгнат – но ако тръгнат, ще струват на данъкоплатците маса пари. Какви доставки на петрол ще осигурява правителството (и дали ще го прави по-евтино от депутата с аптеки и бензиностанции Веселин Марешки), когато в провинциалните градове общественото здравеопазване прогресивно изчезва?

Още Адам Смит е описал пирамидата на богатството: пътят към богатството на народите минава през силно земеделие, производство, вътрешна търговия, външна търговия. За да бъде богата една страна, тя трябва да оползотвори своите природни предпоставки. Това оползотворяване става с държавна политика.

Още повече днес, когато екологичните последствия от икономическите дейности трябва внимателно да се следят и намаляват, на свободната активност на малките предприемачи – които, както видяхме, всъщност са едри монополни капиталисти – не може да се позволи да търси чрез проба и грешка пътя към богатството.

Държавната политика е толкова по-важна за оползотворяване на предпоставките на пазара, колкото по-назад по пистата на народите се намира държавата.

Както икономическата логика говори за пирамида на богатството, тоест за структурно забогатяване, така може да се мисли и пирамидата на държавните политики, отразяващи приоритетите на управляващите и обществения интерес. Фундаментът е, че държавата следва да осигури реда и своето институционално функциониране, както и да определи адекватна помощ за съвсем изпадналите (инвалиди, болни, стари хора). След това, държавата може да поддържа и развива националната инфраструктура, като в дългосрочен период следва да се оттегля от тази функция. Обществено образование и здравеопазване е третият системен елемент – аналог на вътрешната търговия по Смит. На четвъртия етаж е развитието, науката, културата: основанията за обособяването на държавата като такава.

С две думи, да се пристъпва чрез нови държавни компании към някакви извънредни икономически инициативи от държавата, при положение, че пирамидата на естествените държавни приоритети в България на толкова места остава куха, е най-малкото неудачно.  

В смисъла на всичко казано, не съм оптимист, че някакъв нов държавен ангажимент ще поправи икономическите отношения в България, а и в света след корона-кризата. Специално за България, държавата в сегашната си форма е лишена от разбирането, че системата в дългосрочен период трябва да създава положителен продукт – по-широко споделен и с по-голям интелектуален компонент.

Това, което може да направи ненужна държавата при възстановяването на усещането за нормалност и справедливост, е междинното ниво: сдружаване по интереси и региони с цел общо ползване на ресурси, производство, поддържане на инфраструктура, доставки, достъп до пазари и други. Кооперативното, тоест общностното ниво, в същността си не изключва пазара и внимателно се съобразява с него. Без да робува на егоистичните ценности, представяни за „пазар“, общностното равнище в социалната организация създава положителни икономически резултати. Но често тъкмо държавата, за да изрази своята лоялност към „пазара“, или за да запази интереса си на монополист на публичния фронт – пречи да се проявят тези вродени човешки институции на сътрудничество.

Материалът Завръща ли се държавната икономика е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това става ясно от интервю на еврокомисаря по въпросите на конкуренцията Маргрете Вестагер за Financial Times, цитирано от Econоmic.bg.

„За нас няма проблем, ако държавите решат да се намесят като пазарни участници, ако е необходимо, ако придобият акции в дадена компания, ако искат да предотвратят подобно поглъщане“, изтъква Вестагер и предупреждава, че съществува реален риск бизнесът, който е уязвим, да бъде обект на поглъщане“.

От думите и се разбира, че Комисията работи интензивно, тъй като ситуацията изисква необходимостта от мерки в тази посока.

FT коментира, че европейските компании отдавна са в полезрението на китайските конкуренти, но резкият икономически спад, причинен от избухването на коронавируса и последвалото рязко падане на цените на акциите на целия континент, увеличи потенциала за задгранични оферти

Припомня се и натискът от страна на Германия и Франция регулаторите да осигурят равнопоставеност между европейските и китайските конкуренти.

Материалът Държавите да купуват акции в компании – реакция на ЕК срещу китайски поглъщания е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това предвижда заповед на здравния министър. Тя е пусната след намеса на премиера Борисов, след като производители на разсад и на ранни зеленчуци са оплакаха, че ще фалират, защото няма къде да продават стоката си.

За да се поддържат мерки за защита от коронавируса, заповедта предвижда да се разширява площта на фермерските пазари и да се поставят информационни табели за спазване на мерките.

Ще се въвеждат заграждания, за да се предотвратява струпването на хора и определяне на задължително еднопосочно движение в рамките на пазара.

Ще се спазва дистанция от минимум 2 м между продавачите, предлагащи продукция и клиентите.

Продавачите и потребителите трябва да бъдат с лични предпазни средства.

Заповедта предвижда още да се даде възможност за достъп на стопаните до обработваемите земеделски площи, както и за реализация на пазара, на произведената от тях продукция.

Материалът Здравният министър разреши кооперативните пазари е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Пандемиите се разпространяват залпово, като взрив. Най-леталната от близките сто години е онази от 1918 г., отнела живота на (вероятно) два пъти повече души от смъртта, причинена от първата световна война. Известно е още, че оттогава досега броят на жертвите намалява. Включително дотолкова, че паниките по повод болести като „птичи грип“, „луда крава“ или вследствие на Ебола, приличат на Езоповата приказка за Лъжливото овчарче. Те са донякъде причината, че сегашната пандемия бе посрещната неразумно.

Правителствата вземат правилни решения, обикновено след като изчерпят всички останали алтернативи

Уинстън Чърчил
(парафраза на негов афоризъм, изказан по повод правителството на САЩ)

Общото равнище на хигиена и културата на ограничаване („общуване“) на различни приносители на вируси – обикновено бозайници с генна структура, позволяваща пренос на вирус към хора. Например, плъховете са приносителят и на чумата, и на вируса, причинил сегашната пандемия. Някои наблюдатели дори се учудват, че няма международен стандарт за ограничаване на достъпа до такива бозайници.

Пандемиите са много различни от природните бедствия като стопански ефект. От икономическо гледище бедствията и пандемиите са институционални нарушения в основите на съществуването и натрупването на капитал, т.е. на условия за по-добър живот, които са породени от природни или обществени (свързани с дейността и изборите, които правят хората) причини. Закономерностите на възстановяването след природни бедствия и големи промишлени аварии са, че:

•  отделните хора и местните общности се нагаждат много бързо, оживелите не са безпомощни жертви;
•  веднага след първоначалния шок, хората започват да си помагат един на друг;
•  нараства обществената отъждествимост и солидарност;
•  в резултат се разгръщат необикновени усилия за спасяване, помощ и възстановителни и ремонтни работи;
•  изследванията и историческите хроники показват, че въпреки случаите на антиобществени и аморални прояви, обществената порядъчност и взаимопомощ преобладават (тази закономерност е изведена от Питирим Сорокин през 1942 г.).

Повечето от тези неща не се случват при пандемии или се случват с известно забавяне. Проблемите са поне два: а) хората ги е страх от „другите“ и б) на правителствата и политиците е изгодно да следват подход, който може да бъде наречен „всички злини идват от чужбина и чужденците“. И тези реакции са естествени.

Към това отношение сега се добавя и дежурното обвинение към глобализацията. Всъщност международната търговия и общуване са част от естественото нагаждане и подобряване на имунната система на човешкия род.

Паниката от неизвестното е по-характерна при пандемиите и монументалните нещастия по обществени и политически причини (войни, хиперинфлация, класови борби и пр.), отколкото при природни бедствия.

В нашето съвремие смъртта, предизвикана от заразни болести е в пъти по-ниска при всички възрасти в сравнение с непредаваните пряко от човек на човек болести (ако изключим родовата генетика). Например смъртните случаи, причинени от пиянство при възрастните са многократно повече от заразите.

Какво правителството прави неправилно

Правителствените мероприятия постепенно придобиват известна рационалност, ако се съди по публикуваните днес намерения. Онези от тях, които според мен следва да останат, са споменати и донякъде обяснени по-долу.

Но първата работа на правителството бе да забрави една от очевидните аксиоми на стопанската политика, по-точно обстоятелството, че икономиката не е тостер, за да се изключва внезапно. Въпреки че посещението на ресторанти и места за бързо хранене се сви почти до нула и обслужващите вземаха предпазни мерки още преди решението за извънредно положение, правителството ги изключи внезапно от днес за днес. Мерките се взимаха, доколкото мога да съдя почти повсеместно. И дори в студентския град на София заведения още в сряда и четвъртък бяха абсолютно празни.

Пак в началото правителството обяви, че ще се „бори със спекулата“ и ще фиксира тавани на цените. Бизнесът отговори с повече от уместна критика, че това е рецепта за създаване на изкуствен недостиг. Но допълни, че трябва да се ограничат количествата стоки, закупувани от отделните потребители. Знаейки от опит какво означава контрол на цените и купонна система, хората отговориха адекватно с презапасяване. „Щабът“ нарече това „паника“ и превключи пресконференциите си в назидателен тембър.

Философската нагласа на „щаба“ първоначално бе, че „всички лоши неща са от чужденците“. Така постъпиха на първо време Италия, САЩ, Унгария и други страни. Правителствата на Израел и Тайван се насочиха към ограничаване на разпространението на заразата на място. тръгнаха по друг път. Китай и Южна Корея след време също тръгнаха по този път. Вероятно всички, включително България, вече правят същото.

Едно от най-съмнителните начинания е обещанието, че правителството (министърът на финансите) заедно „с ББР ще предложи мерки за ликвидна подкрепа за бизнеси, засегнати от мерките за ограничаване на коронавируса“. Едната от причините е имиджа на банката. В миналото тя е използвана нееднократно за съмнителни инициативи и за „спасяване“ на привилегировани стопански деятели. Познавайки отвътре работата на полската и чешко-моравската банки за развитие (те впрочем са и банки за „гаранции“), смятам, че те нямат същите имиджови проблеми като ББР. Основен проблем в схемите й е, че те не третират еднакво стопанските деятели на България. Обещаните мерки следва да са неутрални и да обхващат огромен брой предприятия от различни сектори. За тази година, вече след възникването на епидемията, ръководството на ББР обеща, че ще работи приоритетно по „Зеления план“ на ЕС и в областта на инфраструктурните проекти. Струва ми се очевидно, че най-малкото тези приоритети трябва да отпаднат.

А ако ББР наистина ще разпределя 500 млн. лева, то трябва да има нов начин на надзираване на нейната политика.

Една от мерките на правителството е да поеме чрез Агенцията по заетостта 3/5 от запратите на заетите в засегнатите от извънредното положение фирми. Тук са очевидни следните три ефекта. Сумата най-вероятно е огромна, но няма никакъв намек за разчет колко е точно и по какъв критерий може да бъде направен такъв. Създава се бюрокрация, която няма как да работи без допълнителни разходи за себе си и за евентуалните бенефициенти. И най-важното: създава се опашка за помощи, която не може да бъде безстрастно управлявана.

Струпването на генерали в публичната политика не е добра атестация за успех. Само в армията (и то не винаги) заповедта е дълбинната основа на човешките мисли и действия. В общественият живот нещата са по-сложни. В допълнение към това струпване се включи и главният прокурор. Освен с научно-изследователски инициативи в областта на стопанската история на последните 29 години, той вече ще наблюдава и дезинфекцията на количките в търговските вериги, неспазването на карантина и прочее „съвети на щаба“. Сега към неговите ангажименти ще трябва да се добави и работата на бюрокрацията.

Какво все пак следва да се направи

Както обикновено частният сектор предложи по-разумен и често доброволен (а не заповеден) подход към създалото се положение.

Първа инвестиционна банка обяви, че ще въведе „лихвена ваканция“ за всички свои клиенти, независимо от типа кредит те могат да отложат плащанията по тях. Това събуди подозрения, че с това ПИБ ще оправдава необслужени кредити. Не мисля, че такъв замисъл би бил счетоводно осъществим. Очевидно кредиторите по занятие нямат интерес нито клиентите им да загинат, нито да влезнат в процедури на събиране на вземания, които няма как да бъдат финансирани.

Камарата на частните съдебни изпълнители препоръча да се спрат публични продажби на имущество на длъжници и да се замрази описването му, както и налагането на запори на трудови възнаграждения и банкови сметки.

Веднага след като бе обявено извънредното положение, Експертният клуб по икономика и политика (ЕКИП) предложи три пакета мерки срещу рецесия, а КРИБ направи това на втория ден с шестнадесет предложения. Повечето от тях имат смисъл. Но трябва да се прилагат внимателно и да са разположени във времето така, че да не създават допълнителни проблеми, отговаряйки на остротата и стадиите на развитие на пандемията.

Ето един опит политиките да бъдат подредени по този начин.

1. Очевидно е, че правителствените проекти следва да бъдат не само преоценени, но когато е възможно спрени или отложени за по-добри времена.

Милен Велчев предложи преди извънредното положение увеличаване на бюджетния дефицит и нови държавни, т.е. с парите на данъкоплатците, инвестиции. Не виждам защо трябва да се прави това. По-скоро трябва да се съкратят нерационалните и грандомански проекти.

Това не означава спиране на плащанията за вече свършена работа по държавни и общински поръчки. Такъв случай имаше през 2009 г. и той резултира в 1-1.5% допълнителен спад на БВП и допринесе за нарастване на безработицата. На това обърна внимание Петър Чобанов, също преди извънредното положение.

Не виждам възможност да се спре „Южен поток“. Но това е възможно с АЕЦ „Белене“ и вероятно редица други начинания. Инвестициите в „зелена икономика“ ще трябва да бъдат оставени на сегашното равнище. Те и без друго са едни от вай-високите в Европа, ако се отчетат макроикономическите показатели: като дял от БВП българските граждани и фирми плащат за „зелена“ енергия колкото и тези в Германия, а като дял от сметките за електричество тукашният „зелен“ компонент е колкото италианския.

Идеята на КРИБ за намаляване на компонента „задължения към обществото“ следва да бъде обмислена внимателно, защото в сегашната ситуация може да доведе до допълнителни проблеми. Има други резерви в ценообразуването на електроенергия, които могат да бъдат пакетирани към средата на годината, когато е срокът за предоговаряне на условията на пазара на електроенергия. Напомнянето към „Булгаргаз“, че дължи компенсации за изкуствено високи цени в миналото, е на място. Но може би трудно осъществимо.

• Изглежда разумно съществено увеличение, например удвояване, на бюджета (бюджетният принос в НЗОК) на здравната система.

Това не са само пари за възнаграждения и консумативи. Важно е да се предвидят средства за проверка на заразяванията на цялото население, започвайки от рисковите групи. При днешните цени на тестовете за COVID-19 и възможни предвиждания за тяхната динамика, за тестовете за всеки гражданин на България сумата няма да превиши 130 млн. лв. Този разход изглежда абсолютно необходим, ако философията на „щаба“ се измени от „карантина“ към установяване на действително заразените. (Мисля, че такава промяна вече е налице.)

• Най-съществената дългосрочна политика е не просто „данъчна ваканция“, а отмяна на корпоративното подоходно облагане.

Аз предложих такава реформа още през пролетта на 2016 г. Оттогава досега показателите на стопанските развития в България само са се подобрили. В края на 2018 г. Стефан Стоянов от ЕКИП допълни аргументите и добави съществени технически подробности за тази евентуална реформа.

Основната идея тук е че този принос към държавния бюджет е двойно данъчно облагане на потребителите (доколкото фирмите могат да го включат в цените), инвестициите (които създават доход в бъдеще) или на доходите на работещите във фирмата физически лица.

От реформата бюджетът за 2020 г. би претърпял „загуба“ от 2.7 млрд. лв. Но това би било така, ако положението се развива, както е предвидено в закона за бюджета. Това със сигурност няма да се случи. Не е измислен начин да се изяжда доход, който не е произведен. Но авансово плащане на корпоративен данък според българското законодателство представлява точно това. И от КРИБ са напълно в правото си да настояват това плащане да бъде отложено или поне замразено.

Моето предложение е данъкът изобщо да отпадне. Почти половината краткосрочен отрицателен ефект за бюджета ще бъде компенсиран от данъка върху доходите на физическите лица, частично от потреблението (когато то бъде възстановено след пандемията или във времето, когато краят й се вижда).

По този начин икономиката и фирмите започват да планират дългосрочно и се запазват някои конкурентни предимства. Допълнително основание за тази реформа е и обстоятелството, че косвено спадът на световните борси и задаващата се рецесия ще намалят и без друго незначителните чуждестранни преки и портфейлни инвестиции. Единственият недостатък на начинанието е, че България ще загуби статута си на единствената страна в ЕС, в която международните компании изпълняват данъчните си задължения.

• Ако извънредното положение продължи след май, изглежда наложително въвеждането на данъчна ваканция и за „данъците върху труда“ – вноските към НОИ и НЗОК.

Тази перспектива предполага много други актуализации. Вероятно ще се наложи замразяване на пенсиите за период от поне една година, както и увеличаване на възрастта за пенсиониране, и увеличаване на „тежестта“ на частното осигуряване. Другите относително твърди приходи в държания бюджет не могат да се реформират. Предложенията на КРИБ и ЕКИП за процедурите по ДДС се налага да бъдат подкрепени с конкретни изчисления, когато се изясни динамиката на стопанската активност и ще могат да бъдат въведени след реформите в разходите на НОИ.

• Много е важно правителството и народните представители да се откажат от недалновидните идеи за регулиране.

Те засягат и утежняват положението именно на отраслите, които най-дълбоко са и ще бъдат засегнати от пандемията. Същата политика трябва да се отстоява и в ЕС. Основните усилия на правителството следва да бъдат по посока на анализа на създалото се положение, актуализация на бюджета и засилване на прозрачността. (Практиката на законодаване и редица нови законопроекти е точно в посока, противоположна на засилването на прозрачността.)

Бюджетът за 2020 г. е с минимални вътрешни резерви. Правителството разчиташе и разчита на фискалния резерв. Но актуализацията (актуализациите) на бюджета следва на се насочат към съкращаване и рационализиране на разходите.

• Ако извънредното положение продължи и през юни, следва да се предвиди увеличаване на държавния дълг.

Не очаквам дотогава условията на пазара на суверенен дълг и кредитният рейтинг на България да се променят. Предполагам, че дотогава ще бъдат изчерпани ресурсите на банките за отлагане и преструктуриране на вече отпуснатите кредити. Съответно новият дълг, освен за запалване на нови дефицити по текущите разходи, следва да бъде насочен за осигуряване на гаранции, но евентуално необслужените към този момент кредити и осигуряване на ликвидност на банките.

Трудно е без специален анализ днес да се предложи ясен модел на изразходване на този нов дълг. Ако ББР ще се занимава с инфраструктура, възможно е банките да бъдат финансирани по друг канал.

Материалът Какво да се прави с икономиката по време на пандемия е публикуван за пръв път на Икономически живот.