Министерството на труда и социалната политика публикува новия План за действие по заетостта 2021 година. За първи път от 2014 г. средствата за активна политика са с 10 млн. лв. повече и през 2021 г. ще достигнат 83 млн. лева.

Какво ново

Като цяло има увеличение на средствата в почти всички програми, проекти и мерки. Още повече, че през 2021 г. приключва Националната програма „Предоставяне на грижи в домашна среда“ (писахме за нея), която беше най-скъпоструващото перо през 2020 г. – 16,6 млн. лева. Най-голямата част от освободените средства и новите такива са насочени към регионалните програми за заетост (7,4 млн. лв.), които ще достигнат 12,2 млн. лв. през 2021 година. Тези средства се разпределят по области според равнището на безработицата и броя на безработните и не финансират обучения, а са изцяло за заетост на 2500 безработни (при 1000 миналата година). През 2021 г. най-много средства ще получат областите Благоевград (782 хил. лв.), Враца (621 хил. лв.), Видин (619 хил. лв.) и Монтана (606 хил. лв.). Това разпределение е логично предвид традиционно високата безработица в Северозападна България и сериозния удар върху пазара на труда в Благоевград през изминалата година[1].

Голямо повишаване на средствата има и при:

• Програма „Старт на кариерата“ – средствата ще достигнат 7,2 млн. лв. (с 3,4 млн. лв. повече или ръст от 88%) и 915 заети (с 404 души повече или ръст  от 79%); 
• Насърчаване на работодателите да наемат дългосрочно безработни, безработни до 24 г., безработни с основно и по-ниско образование и такива над 50 г. (по чл. 51, ал. 1 от ЗНЗ) – средствата се увеличават с 1,8 млн. лв. до 3,1 млн. лв. (142% увеличение) и очакванията са да създадат заетост за 1131 безработни (102% увеличение);
• Насърчаване на работодателите на наемат безработни младежи до 29 г. (чл. 36, ал. 1 от ЗНЗ) – средствата ще достигнат 1,6 млн. лв. (382% увеличение) и ще осигурят работа на 296 младежи (185% увеличение);
• Насърчаване на микропредприятията да разкриват работни места, като се субсидират първите 5 разкрити работни места (чл. 50 от ЗНЗ) – ще се изхарчат 2,4 млн. лв. (увеличение от 1,2 млн. лв. и 104%) и ще се осигури заетост на 660 лица (ръст от 96%).

Очевидно държавата се опитва бързо да компенсира (поне частично) спада на заетостта в следствие на пандемията, двата локдауна и удара върху пазара на труда през последната година. Поради тази причина и петте мерки, при които увеличаването на средствата е най-високо, са именно такива, които осигуряват директна заетост (а не обучения, повишаване на квалификация и преквалификация). В същото време, заради постоянното повишаване на минималната и средната работна заплата, всеки нов зает по План струва все по-скъпо на данъкоплатците. За ударното увеличение на средствата в петте програми изхарчените пари ще се повишат с 15,2 млн. лв. или 133% (до 26,5 млн. лв.), а заетите с 2990 души или 119% (до 5502 души).

И още от старото

Делът на средствата програмите за осигуряване на заетост от общите средства в Плана остава около 73%, около 7% са за обучителни мерки, а 20% – за комбинирани. Почти същото е разпределението и през изминалата година. През 2021 г. ще се осигури работа на 5502 човека (с 12% повече спрямо 2020 г.) и обучение на 11 599 души (с 2% по-малко спрямо 2020 г.).

През годините наблюдаваме почти едно и също харчене – 73 млн. лв. годишно, с изключение на тазгодишното увеличение до 83 млн. лв., почти един и същ брой на включените в обучение – около 11-12 хил. души, и намаляващ брой на включените в заетост заради непроменения размер на средствата и постоянния ръст на минималната и средната работна заплата. Така отново основните усилия и средства през 2021 г. ще се насочват към директното създаване на заетост, което се е доказало като неефективно и противоречи на практиката в ЕС, а не към създаването на умения и консултирането, за да могат безработните да намерят сами работа на първичния пазар на труда. Все пак похвално е, че през последните години се наблюдава пренасочване на средства, макар и не чак толкова значително, към насърчителните мерки и обучения (общо 26% през 2021 в сравнение с 17% през 2014 г.) за сметка на харченето на средства по програми за заетост и обучение (с дял от 74% през 2021 г. в сравнение с 83% през 2014 г.).

[1] Подробна информация – в изследването на ИПИ „Covid-19 и регионалните пазари на труда през 2020 г.“

Материалът Активната политика във възстановяването на пазара на труда 2021 г. е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Пазарът на труда, заетостта и възнагражденията бяха сред най-динамичните аспекти на икономиката през кризисната 2020 г. Новопубликуван анализ на ИПИ  си поставя за цел да анализира различните аспекти на влошаването на регионалните пазари на труда и перспективите им за бъдещето.

Най-значимото събитие на пазара на труда през изминалата година несъмнено беше рязкото покачване в равнището на безработицата в рамките на първите няколко седмици след въвеждането на строгите ограничителни мерки в началото на март, като за кратко общият брой на регистрираните в бюрата по труда надхвърли 300 хиляди души. Отпускането на мерките, съчетано с активирането на схемите за подкрепа на заетостта обаче позволиха относително бързо свиване на входящия поток в бюрата по труда, а вторият „локдаун“ не доведе до толкова драматичен скок.

Повишаването на безработицата далеч не е равномерно разпределено между различните области.  Сравняването на данните за броя на регистрираните безработни с различни икономически показатели показва ясно правопропорционална зависимост. Така например се вижда връзка между промяната на регистрираните безработни и брутния вътрешен продукт на човек от населението по области, както и към коефициентите на заетост. От една страна са столицата и Габрово със сравнително висок БВП на човек, висока заетост и чувствително повишаване на регистрираните безработни. От другата страната са областите Силистра, Разград, Кърджали и Търговище със сравнително нисък БВП, ниска заетост и намаляване на регистрираните безработни през декември 2020 г. спрямо година по-рано.

Длъжни сме да отбележим също, че областите се държат по различен начин в рамките на пролетния и есенния период на ограничителни мерки, като има само една област, в която новите безработни през есента са повече, отколкото през пролетта – Кърджали, но във Видин, Силистра, Монтана, Търговище и Смолян разликите са минимални. Ако сравняваме седмица по седмица обаче, в областите Видин, Кърджали, Монтана, Разград, Силистра, Смолян и Шумен има рекордни седмици в самото начало на 2021 година, през които новите безработни са повече от най-пиковите седмици на пролетните ограничения. Нарастването на безработните в хода на втората вълна ограничения поставят под въпрос и ефективността на мерките за подкрепа на заетостта в по-слабо развитие области.

Ръстът на безработните обаче е само едната страна на монетата – срещу нея седи и свиване на заетостта. При сравнение на годишна база в данните за май, когато кризата е най-тежка и септември, за когато са последните налични данни, няма нито една област, в която броят на наетите през май 2020 г. да е бил по-висок от този през същия месец на 2019 г. Най-слабо са засегнати Перник (-274 наети на годишна база) и Ямбол (-343 наети), но част от обяснението за това вероятно е обстоятелството, че немалка част от работната им сила е заета в съседни области. Най-големият номинален спад е в икономически най-силните области – София, Варна и Бургас губят по почти 20 хиляди работни места, Пловдив – почти 15 хиляди, а в повечето области спадът е между хиляда и три хиляди работни места. Повод за притеснение е обаче нареждането на Благоевград сред областите с най-голяма загуба на наети, предвид слабото представяне на пазара на труда на областта още преди началото на кризата. По всичко личи, че в непосредствено бъдеще там ще има още по-значителни проблеми-за разлика от повечето останали области през втората половина на годината почти не се наблюдава отчетливо възстановяване на броя на наетите. Притеснителна тенденция е и повишаването в броя на неактивните лица през първите трите тримесечия на 2020 г., като ръстът е съсредоточен в Югозападния и Южния централен регион на страната.

Няма нито една област, в която заплатите през 2020 г. да са по-ниски от тези в предходната година. По-значителен е ръстът в областите, където базата е по-ниска – 17% във Видин, 16% в Кърджали, по 14% в Монтана, Пазарджик, Хасково и Кюстендил. Въпреки относително бързия ръст шест области остават със средна брутна месечна заплата под 1000 лева. В две пък няма почти никакво изменение – Перник и Силистра запазват почти едно и също равнище на средното възнаграждение през третото тримесечие на 2019 и 2020 година. В хода на кризата има и пренареждане на опашката на класирането – докато през изминалото десетилетие Видин неизбежно държеше последното място, през третото тримесечие на 2020 г. там вече остава Благоевград. Изоставането в заплатите в областта потвърждава извода, че там и в бъдеще ще има значително проблеми на пазара на труда, оттам – в доходите на домакинствата и бедността.

Материалът 2020: Регионалните пазари на труда в свободно падане е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Идеята студентите да получават подкрепа – финансова или друга – срещу обвързване за работа в страната, където са получили висшето си образование не е нова в българския обществен дебат. Този път обаче по всичко личи, че МОН се кани да реализира тази идея, но последствията надали ще са желаните.

Замисълът на образователното министерство предполага студентите, които искат да бъдат освободени от част или всичките си образователни такси да сключват договор с работодатели, които да им осигуряват стаж по време на следването, а след това и работни места за период от поне 5 години. Студентите от своя страна се задължават да работят при този работодател за същия период. Този подход обаче няма да важи за всички специалности – МОН се наема ежегодно да изготвя списък с приоритетни за икономиката специалности с недостиг на кадри, както и да идентифицира потенциални работодатели за тях.

Логиката зад този подход е ясна. Към момента държавата инвестира в студенти чрез финансиране на публичните университети, без след това да има каквато и да било гаранция, че тази инвестиция ще се влее в българската икономика. Особено в някои специалности – например медицинските– „течът на мозъци“ е достатъчно голям, за да създава видим недостиг на кадри. По този начин освободените от такси студенти гарантират, че поне ще започнат кариерата си в България и ще успеят да възстановят част от „инвестицията“. Има поне още една видима положителна страна, а именно – осъзнаването на ключовата роля на стажуването в прехода от обучение и работа.

Около подхода обаче възникват редица въпроси. На първо място се допуска, че образователното министерство е способно да извършва прецизно макроикономическо прогнозиране на нуждите от кадри в период от 5-10 години напред в бъдещето. Тази задача е особено трудна, предвид динамичните икономически трансформации и влиянието на случайни събития (пандемията и последствията от нея за икономиката са особено подходящ пример). МОН ще трябва и да може да идентифицира подходящи работодатели, които да могат не само да предложат адекватен стаж и стартови позиции на студентите, но и да се задържат на пазара за периода, в който държавата очаква да получи обратно инвестицията си в образование. На фона на предишни подобни инициативи – списъците със защитени и приоритетни специалности, които в крайна сметка обхванаха голяма част от висшето образование например – имаме всички основания да се съмняваме, че тази задача изобщо е по силите му.

Второто допускане е, че в началото на висшето си образование студентите са в състояние да изберат поле на работа и дори професия, с която да се занимават следващите (поне) десет години. Предвид честите смени на специалности и работни места в тази възраст, такъв сценарий изглежда малко вероятен. Ако съдим по последните десетилетия, прехвърлянето от една към друга сфера на образование и работно място в бъдеще ще става все по-интензивно и по-интензивно. На този фон МОН предлага тъкмо обратното – студентите да бъдат закрепостени в избора, който са направили на 18-19 годишна възраст. Вероятно такъв подход може да се приложи към тесен кръг специалности, чиито избор дава изключително ясно определен професионален път на развитие. Но ако целта е да се реши кадрови недостиг на анестезиолози или патоанатоми, например, нека министерството да предложи програма от мерки, насочени и адаптирани специално към медицинското образование.

Остава и въпросът дали ограничаването на студенти в специалностите им, още повече при конкретен работодател, е решение с оптимален положителен резултат за икономиката. Това не изглежда много вероятно – докато министерството може единствено да анализира структурата на икономиката и перспективите пред отделните сектори от птичи поглед, то отделните хора вземат конкретни, прецизни решения, водени от конкретната цена на труда на момента и търсенето на кадри с техните способности и развитие. Икономическата теория сочи, че решения на индивидите в пазарни условия почти неизбежно водят до по-оптимален резултат в сравнение с тези на институция, която се опитва да планира цялата система.

Тези притеснения обаче не биха били от значение, ако образователното ведомство предлага добра сделка на студентите. Предложението обаче изглежда така – срещу освобождаване от студентски такси, студентът се лишава от свободата да взема решения за кариерата си за период от пет години след завършването. Понастоящем студентските такси в държавна поръчка рядко надхвърлят хиляда лева годишно – с други думи, трудно изглежда студентите, приели предложението да успеят да си спестят повече от няколко хиляди лева срещу свободата си да избират сами и гъвкаво кариерното си развитие.  Дори от гледна точка на най-бедните потенциални студенти, това изглежда много лоша сделка, като изплащането дори на малък кредит е много по-привлекателно. По тази причина изглежда малко вероятно МОН да намери кандидати, склонни да приемат тази оферта. Ако таксите бяха по-високи, а качеството на висшето образование по-високо, вероятно изчислението би изглеждала по друг начин.

В крайна сметка, похвално е че образователно министерство търси начини да задържи не само студентите си, но и мисли за бъдещето на пазара на труда, заедно с реалния бизнес. Още по-добре е, че избраният подход е чрез предоставяне на стимули, макар и не прекалено добре преценени. Предложеното решение в настоящия си вид обаче няма да доведе до желания резултат, най-вече тъй като вероятно почти никой няма да се възползва от него.

Материалът Подкрепа с таксите или закрепостяване на студентите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По този начин нивото на публикуваните предложения за работа е достигнало отново ниските си стойности от пролетта на миналата година – малко след началото на коронакризата, сочи редовният месечен анализ на JobTiger.

След отчитане преди месец на негативната тенденция на все по-малко публикувани обяви, засегнала всички сектори у нас, през декември вече се отчита, че този спад е пораснал до двуцифрен за всички отрасли.

С най-голям спад са обявите в секторите Строителство (-28%), Здравеопазване и фармация (-27%) и Производство (-20%). При останалите отрасли намалението е: Изкуство (-17%), Търговия и продажби (-16%), Хотелиерство и ресторантьорство (-14%), Маркетинг (-14%), Логистика/ транспорт (-14%), Административни дейности (-13%) и Счетоводство, одит, финанси (-11%). За втори пореден месец има спад и в предложенията за нова работа в сектора ИТ, като през декември той е 11%.

Предложенията за работа във водещите областни градове представляват 73% от всички обяви през изминалия декември, като почти половината от тях продължават да са съсредоточени в София (48%).

Броят на обявите в тези градове също е намалял, както следва: София (-18%), Пловдив (-18%), Варна (-22%), Бургас (-14%), Русе (-20%) и Стара Загора (-23%).

Основната причина за намаленото предлагане на работа продължава да е икономическата обстановка в страната, повлияна от коронакризата. Има и още един фактор, характерен за всеки декември – коледните и новогодишни празници, заради които традиционно много работодатели спират временно публикуването на обяви за работа.

От JobTiger прогнозират, че в началото на новата година тенденцията ще се промени и броят на публикуваните обяви ще нарасне, като това ще се случи плавно, основно в секторите с водещ дял Търговия и продажби, ИТ и Производство.

Материалът Спадът на предложенията за работа засегна и IT сектора е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Макар обаче да има положителна динамика, с която се покачва индексът през годините, ръстът му за 2019 спрямо предходната година е много под средното равнище. Ако през 2018-та показателят на нарастване е 4.8 %, то през 2019, той е само 1,37 на сто.

Изоставаме сериозно спрямо средните стойности на тези индекси в Европа. Прогнозата на екипа на АИКБ е, че към 2023 година, ако динамиката се запази положителна, сивият сектор у нас да е около 18 %. За сравнение, в момента средният за Европа е 12-15 на сто.

Трите причини, поради които АИКБ изследват проблема:
1. Сивата икономика ощетява фиска –  с около 10 млрд. лева годишно
2. Сивата икономика и корупцията взаимно се подкрепят
3. Сивата икономика води до нелоялна конкуренция

Васил Велев

Тревожният извод е, че при пазара на труда има сериозна концентрация на проблемите на сивите практики, като това е показателят, който бележи сериозен спад спрямо 2018 година, коментира проф. Стефан Петранов, ръководител на екипа, създал Композитния индекс „Икономика на светло“.

Цифрите сочат, че ако през 2018 при неформалната заетост показателят за изсветляване е 65, то в 2019 той пада на 56.9.

Затова при разработената от АИКБ нова методология на определяна на индекса, се разширяват показателите, свързани с трудовия пазар, който се превръща във фокус на композитния индекс.

Разширен е обхватът на индекса, свързан с акцизите на алкохолните напитки, където преди се е наблюдавали само големите производители на алкохолни напитки с данъчни складове, сега към тях са включени и локалните казани. И именно при малките обекти за дестилация се наблюдава концентрация на сиви практики.

Същото е направено и с наблюдаването на акцизите при тютюневите изделия, като към наблюдението до момента на цигарите се включва и тютюнът за пушене. Проф. Петранов цитира ежегодното изследване на „Филип Морис“ на контрабандата, според което контрабандният сектор у нас при цигарите за 2019 година е 2.5 %. Оценките на АИКБ обаче сочат, че сивият сектор при цигарите е два пъти по-висок – 4.5-5 процента, а пък при тютюните е изключително голям – от порядъка на 50 %.

От следващата година АИКБ разширява индекса, като създава нов – „Заетост на светло“, показващ тенденциите директно на трудовия пазар. Предварителните статистически данни показват влошаване ситуацията при осигурените заети, където намалява броят на заетите, които същевременно са и осигурени.
При декларирания трудов ресурс също се забелязва намаление на изсветляването спрямо 2018 година, което означава, че работодателите декларират по-малък от използвания трудов ресурс, а хората работят или без договори, или договорът им не обхваща пълното работно време.

Традиционно, обявяването на индекса „Икономика на светло“ съвпада и с връчване на годишните едноименни награди, организирано от АИКБ. В началото на брифинга председателят на УС на асоциацията Васил Велев посочи в тази връзка, че АИКБ има основание да учреди и антинаграда „Икономика на светло“. Велев изтъкна, че фаворит за нея може да бъде увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2021 година.

Според АИКБ поредното административно повишаване на минималната работна заплата размива приноса на хората в осигурителната система. То води и до ситуацията в някои области, че нискоквалифицираните работници, заради това, че минималната заплата е твърде висока за тяхната производителност, трудно си намират работа и са готови да влязат в сиви практики.

Брифингът на АИКБ завърши с връчването на наградите „Икономика на светло“ в трите категории.

В категорията „За личност или организация, допринесли за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция“ лауреат на наградата е главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов.
Мотивите – Основните области на анализ, в които работи са макроикономическата политика, публичните финанси и данъчна политика, ефективност на публичното управление и финансиране в образование, здравеопазване и социално подпомагане. Участник е в редица проекти и инициативи за подобряване на бизнес средата и изсветляване на икономиката в България. Лъчезар Богданов е активен участник в анализирането и представянето на решения пред широката общественост в страната в областта на микро- и макроикономическите политики.

Статуетката „За журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към неформалната икономика“ бе връчена на журналиста от Economic.bg Цветан Петров.
Чрез своите материали той допринася за промяна на обществените нагласи към нетърпимост спрямо „сивите“, нерегламентирани практики. Сред по-важните теми, които е представил на аудиторията на сайта през 2019 г., са: ограничаване на злоупотребите с болнични листове, манипулациите на пазара на електроенергия, фалшификациите на дипломи и шофьорски книжки, контрабандата при горива и цигари.

В третата категория, „За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата“, победител е Министерство на финансите, отдел “Счетоводно законодателство“.
Призът е за промените в Закона за счетоводството, приети от 44-то Народно събрание. Съгласно чл. 38, ал. 10 от ЗСч от 1 януари 2020 г. едноличните търговци (ЕТ) не подават декларация, че не са осъществявали дейност през отчетния период, съобразно приети изменения от 2019 г. След изменения от 2019 г. дружествата без дейност подават вече утвърдената от министъра на финансите декларация еднократно съгласно чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството за първия отчетен период, в който не е осъществявана дейност.
Направените промени облекчават значително всички собственици и управители на неработещи дружества, като им спестяват време и средства. Облекчават се и процедурите по подаване на декларации за едноличните търговци и дружествата без дейност, като се спестяват време и средства. Промените в закона може да се определят като ефективна мярка за намаляване на административната тежест върху бизнеса в България и евентуални злоупотреби. Те подобряват бизнес средата в страната и облекчават търговците.

Материалът Забавя се темпът на изсветляване на икономиката ни, основен проблем – пазарът на труда е публикуван за пръв път на Икономически живот.

За 2022 г. се залага дефицит около 4%, .е. очаква се, че 2021 г. ще е по-добра от 2022 г. Предвижда се нарастване на приходите от ДДС, което означава увеличение на вътрешното потребление.

Нейков обаче цитира данни на БНБ, според които само за няколко месеца рязко са нараснали новите депозити на гражданите. Което означава, че хората реагират по съвсем нормален начин: спират различни разходи, за да има „бели пари за черни дни“.

Тогава сметката, че 2021 г. ще харчим много повече, отколкото сега, за да има по-големи постъпления от ДДС, остава рискова прогноза. И може да се окаже, че дефицитът в бюджет 2021 г. ще е много по-голям, смята Нейков.

Според него мерките в подкрепа на пазара на труда са copy paste на мерките от 2020 г. Значи правителството смята, че проблемите няма да бъдат различни.

Икономистът направи сравнение с други европейски страни, където се виждат „нови инструменти и нова вълна на защита“, а в рисковите отрасли има много по-директна подкрепа от бюджета.

Расте вътрешнофирмената задлъжнялост и бизнесът ще изпитва затруднения за много по-продължителен период от време, смята бившият социален министър.

Огромни разходи ще имат работодателите в следващите години за осигуряването на безопасна работна среда, а за това никой не говори, допълни Иван Нейков.

Материалът Дефицитът в Бюджет 2021 ще е много по-голям, прогнозира Иван Нейков е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Очакваме безработицата да се увеличи, но, благодарение на сериозната подкрепа с мерки, не много рязко, се подчертава още в доклад на МВФ за състоянието на икономиката ни след поредната мисия у нас, проведена в периода 26 октомври – 9 ноември

Фондът очаква фискалният дефицит да бъде по-нисък от планирания, отчасти в резултат на стабилното изпълнение на приходната част, а салдото по текущата сметка би следвало да остане на излишък.

Изрично се подчертава на няколко места в изявлението, че политиките трябва да бъдат гъвкави и умело да се адаптират към променящите се обстоятелства, поради високата несигурност за бъдещето.

Ако втората вълна в България и Европа доведе до мащабно пълно затваряне и по-строги изисквания за социално дистанциране, България трябва бързо да увеличи разходите за здравеопазване и подкрепата за физическите лица и фирми, за предпочитане като използва временни и добре насочени мерки, препоръчва МВФ. Отбелязва се обаче, че когато пандемията отшуми и възстановяването настъпи, фокусът на мерките трябва постепенно да се измести от запазване на икономически дейности и работни места към постигането на висок, приобщаващ и екологичен растеж.

Конкретно се посочва, че с отслабването на пандемията и настъпването на фазата на възстановяване, схемата за субсидиране на заплатите „60/40“ може постепенно да стане по-фокусирана към поддържане на жизнеспособни (а не на всички допустими) работни места. По-голяма подкрепа за намаляване на неефективните фалити може да бъде осигурена чрез по-добро покриване на евентуалния недостиг на ликвидност и собствен капитал на жизнеспособни фирми.

МВФ препоръчва въвеждането на силни стимули, за да се насърчат фирмите със солидни, устойчиви на пандемия бизнес планове, да се възползват от подкрепа, като същевременно се възпре използването на средства от фирми, които са на път към фалит по структурни причини или такива, които могат да се справят сами.

Мисията на МВФ акцентира върху преодоляването на неравенството в доходите и бедността в България, което е било голямо и преди кризата. Въпреки че по-високите социални разходи, планирани за 2021 г., биха могли да осигурят известно облекчение, необходим е преглед на системата за социална защита. Има възможност за разширяване на обхванатите от системата социални рискове, прилагане на по-добре насочени социални помощи и подобряване на преразпределителната роля на държавата. Реформирането на системата за социална защита би укрепило устойчивостта на икономиката и обществото, заявяват от фонда.

Изрично се отбелязва, че засилването на активните политики на пазара на труда и достъпа до качествено образование ще насърчи по-бързото и приобщаващо сближаване на доходите в България с по-богатите страни в ЕС. За тази цел, съветват от фонда, разходите за активни политики на пазара на труда могат да бъдат увеличени и насочени в по-голяма степен към програми за обучение, които да адресират някои дългогодишни предизвикателства, като несъответствие между търсените и предлагани умения, недостатъчни дигитални умения и дългосрочна безработица. Според МВФ има възможност за увеличаване на публичните разходи за образование, които остават ниски в сравнение с останалите страните от ЕС.

Макар фондът да гледа положително на приложената в проекта за Бюджет 2021 стабилната фискална подкрепа и значителното увеличение на някои социални разходи (пенсии и обезщетения за безработица), той препоръчва, след като възстановяването настъпи , фискалната рамка да бъде насочена към постигане на средносрочната цел, за предпочитане чрез прилагане на мерки за допълнително повишение на събираемостта на данъците.

МВФ също са забелязали, че проектът за бюджет за 2021 г. и средносрочната бюджетна рамка (ССБР) съдържат няколко разходни инициативи с постоянен характер, които ще изискват съответстващи мерки в приходната част (например пенсиите) или преглед на разходите (например увеличаването на заплатите в публичния сектор).

Публичните разходи за насърчаване на приобщаващ и трансформиращ растеж трябва да се запазят на нивата си или да се увеличават. В тази връзка големите очаквани трансфери от ЕС, по-специално чрез фонда„Следващото поколение ЕС“ (СПЕС ), предоставят уникална възможност за финансиране на възстановяването и трансформацията към по-зелена и дигитализирана икономика в продължение на няколко години, започващи през 2021 г., подчертават от МВФ.

От фонда са убедени, че от решаващо значение в случая е да се разработи своевременно инвестиционен план, който след това да бъде добре изпълнен, като отново се изтъква, че политиките трябва да са гъвкави.

В доклада се отбелязва, че прилагането на политиките за подкрепа може да бъде подобрено. Констатира се, че вече са положени усилия за премахване на административните затруднения и облекчаване на критериите за допустимост, които са ограничавали достъпа на някои фирми или служители. Изпълнението им обаче, смятат от МВФ, може д а бъде подобрено чрез допълнително облекчаване на някои критерии за допустимост или опростяването им, за да се улесни кандидатстването, да се оптимизира административната оценка и да се подобри достъпът на малките фирми и лицата без трудов договор на пълен работен ден.

Фондът препоръчва банковият надзор да продължи да изисква от банките да задържат печалбите си и да поддържа гъвкав подход, включително като дава възможност на банките да управляват евентуалното влошаване на качеството на кредитите, без това да води до неоправдано ограничаване на кредитните потоци. Надзорните органи трябва да гарантират, че банките са подготвени за справяне с очакваното влошаване на качеството на активите, особено след пандемията, изтъква още докладът

Предупреждава се, че необслужваните заеми, които бяха на равнища, по-високи от средното за ЕС още преди кризата, се очаква да нараснат още, когато мораториумът върху заемите започне да изтича, а икономическият спад се задълбочи.

Затова от МВФ препоръчват надзорните органи да гарантират своевременното разпознаване от банките на проблемните активи и, на по-късен етап, да подновят усилията си за справяне с необслужваните кредити.

Материалът МВФ ни препоръчва по-гъвкави политики и повече пари за пазара на труда и образование е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В скорошно изследване на ИПИ (виж ТУК) основните фактори за попадане в риск от бедност са образованието, икономическата активност и населеното място.

Нещо повече, данните показват, че дълбоката бедност е концентрирана в работоспособно население (а не при пенсионерите, децата или хората с увреждания), което отново препраща към проблемите на образованието и пазара на труда.

Фокусът на публичните политики неизбежно следва да попадне върху факторите за бедност, а не върху фискалните мерки за покриване на „липсващия“ доход. Данните категорично показват, че обсъждането на темата за бедността не може да се изчерпва с дискусия за административното повишаване на доходите, обезщетенията и помощите. По-важният разговор би следвало да бъде за образованието и новите работни места. Водеща цел на политиките трябва да е пресичането на пътеката от ниско образование към безработица и в крайна сметка бедност. Фискалната тежест на бедността, базирана на оценката на самите хора за недостигащия доход в домакинството, за да „вържат двата края“, показва, че разходните политики не могат да решат проблемите на бедността. Реформите в областта на образованието и пазара на труда, както и адекватната регионална политика са без алтернатива за повишаването на доходите.

Какво прави администрацията?
Тази седмица Сметната палата публикува одитен доклад на изпълнението „Ефективност на мерките за борба с бедността“ за периода 2015-2018 г. и изводите са, меко казано, притеснителни. Докладът е съсредоточен върху националната цел за намаляване на бедността, определена в Стратегия „Европа 2020“ и заложена в Националната програма за реформи и Националната програма за развитие, и изследва действията на МТСП и МОН, които са с по четирима министри за периода.

Периодът на изпълнение е към края си и очакванията са, че ще има значителен напредък по постигането на националната цел и подцелите ѝ. Оказва се обаче, че това съвсем не е така.

Цел
Заложената цел предвижда намаляване на броя на хората, живеещи в риск от бедност или социално изключване с 260 хиляди души (до 1 372,1 хиляди души) през 2020 г. спрямо базовата 2008 година. Акцентът е върху намаляването на бедността в четири уязвими групи – деца до 17 г. (със 78 хиляди), възрастни над 65 г. (с 52 хиляди), безработни лица (със 78 хиляди) и работещи бедни (с 52 хиляди), а мерките са в редица различни сектори – заетост, образование, здравеопазване, социални плащания, политики за децата и семействата, транспорт, жилищни условия и др.

Изпълнение
Както обикновено наблюдаваме, силата на администрацията е в количественото писане на планове и стратегии, но не и в качеството и изпълнението им. Трудно е да се изброят всички пропуски и критики, посочени в одитния доклад за изпълнението на мерките за борба с бедността, но ето основните от тях:

• Няма система от индикатори за проследяване на напредъка по изпълнението. При част от мерките няма и целеви стойности, нито какъв ресурс е необходим за изпълнението им;
• Липсва ясен фокус върху целевите групи, няма анализ на резултатите в регионален аспект, нито на влиянието на демографските и миграционни процеси;
•  Няма ясни функции на отговорните министри и организация за наблюдение, управление, контрол и отчитане, което не позволява адекватното проследяване на напредъка по мерките;
• Огромни закъснения и незаинтересованост – първоначалните планове за изпълнение са приети с 8 месеца закъснение и то със сериозни слабости по процеса на организация на планирането, ограничени насоки за работа, липса на анализ на дейностите. Последващите планове за изпълнение и отчитане на предходни периоди също са приети със закъснения и при много ниска посещаемост на заседанията на работната група (средно 31% от членовете). Липсват част от документите за работата на работната група;
• Няма анализ и оценка на степента на постигане на индикаторите за изпълнение, както и анализ на въздействието на изпълнените мерки в приетите отчети. Не са правени прогнози за изпълнение на целите.

Куриозен е случаят с проведената анкета* сред членовете на работната група, създадена за разработване на плана за действие за периода 2019-2020 г. и отчета за изпълнение на плана за предходния период. Като основни слабости в работата на групата са отличени: липса на целенасочени мерки към бедността, като вместо това се разчита на общи мерки; липса на аналитична дейност и търсене на влиянието на конкретните мерки за намаляване на бедността; забавяния; изпращане на заместници на заседанията, които не са наясно с тематиката. Един от анкетираните споделя, че „Всички дейности се взимат от други стратегии и планове за развитие, за които има осигурено финансиране. Няма нито една програма, за която да се проследи какво е конкретното влияние за намаляване на бедността.“

Резултат
Данните за 2018 г. показват, че целта е изпълнена на 31% и то след десет години работа и само две оставащи. Въпреки че забавянето е известно на администрацията и от данните, и от междинните отчети** през годините, Националната стратегия за намаляване на бедността не е актуализирана за целия си 7-годишен период на изпълнение.

Докладът на Сметната палата показва, че ако тенденциите се запазят, целта за намаляване на броя на живеещите в бедност няма да бъде постигната дори наполовина до 2020 г., въпреки че населението чисто механично също допринася за доближаването ѝ. Към края на 2018 г. бедните са 1 550,8 хиляди души и при този темп на намаление ще стигнат 1 526,4 хиляди (при цел от 1 372,1 хиляди). Това означава, че намалението спрямо 2008 г. ще е със 105,7 хиляди души, което е около 40% от заложената цел.

Изпълнението на специфичните подцели също е плачевно. Към края на 2018 г., , плануваното намаление на бедността при децата е изпълнено 4%, при възрастните – 29%, при безработните –78%, а при броя на работещите бедни дори има нарастване и поставената цел не само че няма да бъде изпълнена, но и ще се отдалечи двойно от целта.

Заключение
Вместо заключение, цитираме дословно един от изводите на доклада: „Изпълнението на такъв дългосрочен стратегически документ без извършването на преглед на изпълнението на предвидените в него мерки за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване и на адекватността им от гледна точка на социално-икономическите промени и без оценка на ефективността на изпълняваните мерки, не гарантира, че усилията и ресурсите, които се влагат в изпълнението им ще доведат до очакваните резултати. Степента на постигане на националната и специфичните подцели за намаляване на бедността към края на 2018 г. показва сериозно изоставане“.

*Трябва да се спомене, че на анкетата са отговорили под половината от членовете, което също е сигнал за известна незаинтересованост на членовете на работната група.
**Междинният отчет през 2016 г. показва, че ако темпът към постигане на националната цел се запази, през 2020 г. ще бъде постигната 31% от набелязаната цел. Въпреки това основният извод е, че стратегическият документ не се нуждае от актуализация.

Материалът Как българската администрация бори бедността: поредният провал е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Във всички останали сектори са забелязва увеличение на обявите.

През август беше отчетено повишение с 10%, тенденцията продължава и през септември, когато предлаганите  работни позиции са повече с 5%. Така общият брой на обявите достига най-високото ниво от началото на пандемията.

Новите предложения са със 7% по-малко от тези, публикувани в периода преди кризата, предизвикана от COVID-19. В сравнение със септември миналата година обаче, търсене на нови кадри е спаднало с 13%.

С най-голям дял на публикувани обяви са секторите „Търговия и продажби“ (23%), „Производство“ (15%) и „Хотелиерство и ресторантьорство“ (13%). 

След тях, с почти еднакъв дял, се нареждат „IT” (10%), „Логистика/ транспорт“ (10%) и „Административни дейности“ (9%).

Въпреки положителната тенденция в търсенето на кадри, нарастващият брой случаи на заразени с COVID-19 в страната подлага на изпитание нейната трайност.

Предстоящите студени месеци несъмнено ще бъдат трудни за пазара на труда, смятат анализатори.

Материалът С 11% е намаляло търсенето на кадри за хотели и ресторанти е публикуван за пръв път на Икономически живот.

След подобренията през лятото, възстановяването на пазара на труда се забавя. Онези, които преди са били бармани, домакини или на други работни места, зависими от пътуването и близките контакти между хората, са отстранени, тъй като техните индустрии се приспособяват към по-ниското търсене и пандемията започва да оставя трайна следа в американската икономика.

Към септември в САЩ има около 142 милиона заети, което е с 7% по-малко, отколкото преди пандемията, сочи анализ на Ройтерс.

Но заетостта в хотелиерството и развлекателната индустрия е с 23% под нивата преди кризата, показват данните на Министерството на труда.

Временните съкращения стават постоянни, тъй като компаниите, които се надяваха да отворят отново, правят труден избор.

Walt Disney обяви миналия месец, че ще съкрати 28 000 работни места. United Airlines и American Airlines ще освободят 32 000 работници. Cineworld, втората по големина в света кино верига, ще анулира приблизително 20 000 работни места в САЩ.

Междувременно наемането в компании и търговци на дребно, които предлагат услуги, от съществено значение или с голямо търсене по време на кризата, се възстановява по-бързо, връщайки заетостта почти до нивата от февруари.

Работниците, уволнени от силно засегнатите индустрии, намират малко нови възможности за работа заради силната конкуренция.

Матю Сийвърс е освободен през май от работата си като барман в казино в Лас Вегас. 36-годишният Сивърс не е получил отговор за нито едно от петте работни места, за които е кандидатствал оттогава.

„В нашия свят всичко е с главата надолу“, каза Сивърс, който се надява да си намери друга работа преди изтичането на срока на ипотеката след шест месеца.

Броят на публикуваните работни места се е увеличил през септември, но предлаганите работни места обикновено не са в същите сектори, които са освободили най-много работници.

Обявите за позиции, които изискват шофиране или доставка, се доближават или надвишават нивата, наблюдавани преди година.

Търсенето на кадри за хотелиерството и туризма намалява с близо 50% в сравнение с преди година.

Обявите за работа с ниски заплати се възстановяват по-бързо от работните места със средна или висока заплата.

Броят на хората, които са били без работа поне 27 седмици, се е увеличил със 781 000 през септември до 2,4 милиона. Още 345 000 души бяха съкратени за постоянно през този месец, увеличавайки армията на безработните до 3,8 милиона.

Материалът Милиони американци още са без работа, временните съкращения стават постоянни е публикуван за пръв път на Икономически живот.