България, както и групата единомислещи държави членки, ще продължи да ползва всички институционални механизми за защита на българския транспортен сектор. В срок до два месеца от публикуването на  законодателния акт в Официален вестник на ЕС ще внесе искане за анулиране на част от разпоредбите на Пакет мобилност.

България подготвя дело пред Съда на ЕС срещу Пакета “Мобилност”, обяви транспортният министър Росен Желязков.

Първоначално замислен като законодателство, което цели да постигане баланс между подобрените условия на труд и социалните условия за водачите в международния транспорт и свободата на превозвачите да предоставят трансгранични услуги в рамките на Единния вътрешен пазар, окончателно приетият Пакет мобилност се отдалечава съществено от заложените цели.

Въпреки многократно представяните аргументи от девет единомислещи държави членки (България, Румъния, Полша, Унгария, Литва, Латвия, Малта, Кипър, Естония) Европейският парламент и Съветът на ЕС взеха решението да ограничат достъпа до Единния вътрешен пазар за периферните държави членки.

Консолидираното мнозинство в Европейския парламент за отхвърляне на предложените изменения е  доказателство, че в тази мащабна реформа на транспортния сектор, за пореден път идеята за правилно функциониране на Единия вътрешен пазар и правната сигурност не са били сред съществените елементи, взети под внимание.

Практическата недалновидност и неприложимост на част от разпоредбите, техният непропорционален и дискриминационен характер, както и настоящата пандемична ситуация с COVID -19 не бяха счетени за съществени елементи в този преговорен процес.

Европейският парламент потвърди позицията на първо четене на Съвета като прие правилата относно връщането на превозното средство в държавата по установяване на всеки 8 седмици, връщането на водача по местоживеене или в експлоатационния център на всеки 4 седмици, забраната за ползване на седмичната почивка на борда на превозното средство, прилагане на Директивата на командироване за транспортни операции, които нямат връзка с държавата по установяване, както и задължителен период от 4 дни на почивка между два каботажни цикъла.

Правилата за командироването ще се прилагат 18 месеца след влизането в сила на правния акт. Правилата за времето за почивка, което включва прибирането на водача, ще се прилагат 20 дни след публикуването на акта.

Правилата относно връщането на камионите ще влязат в сила от началото на 2022 г. Тахографите на превозните средства ще се използват за регистрация на преминаването на граници с цел борба с измамите. Срокът за оборудване на тежкотоварните превозни средства с ново поколение интелигенти тахографи е краят на 2023 г., за преоборудването – 2024 – 2025 г.

Въпреки мащабността на приетата реформа за сектора, Съветът на ЕС и Европейският парламент не пожелаха да подготвят всеобхватна детайлна оценка на въздействие за част от спорните разпоредби, да осигурят  практическата им приложимост, както и да постигнат необходимата яснота и правна сигурност за всяко европейско законодателство.

Множество текстове предстоят да бъдат обект на разнородни интерпретации като свободата на право на избор на водача относно мястото за ползване на  почивката си и така необходимото спазване на основни свободи в ЕС като свободно движение на хора.

Връщането на превозното средство в държавата по установяване на всеки 8 седмици ще доведе по увеличаване на броя празни курсове и неоправдано увеличаване на вредните емисии, което е в разрез със заложените цели в Зелената сделка.

Направеното проучване от KPMG сочи, че  задължителното връщане на камиона ще доведе до увеличаване на вредните емисии само от българския автомобилен парк с 0,8%, дневният трафик по границите ще се увеличи двойно.

Съзаконодателите не взеха под внимание и доклада на Европейската комисия относно липсата на около 320 000 охраняеми паркоместа по трансевропейската  транспортна мрежа.

В настоящата пандемия COVID-19 международният транспортен сектор за превоз на товари доказа, че е гръбнакът на Единния вътрешен пазар, а българските транспортни превозвачи днешните герои.

Материалът До 18% губи транспортният бизнес на „периферните“ държави заради Пакета мобилност е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи министърът на транспорта Росен Желязков пред медии в Народното събрание.

Искът може да бъде заведен от България и да се присъединят другите държави от групата на единомислещите, като може той да бъде и колективен.

При всяко положение и предметът, и основанието на иска, ще бъде внесен за одобрение от Министерския съвет, уточни министърът.

На 8 юли е предвидено Пакетът „Мобилност“ да бъде гласуван в пленарна зала в Европейския парламент. Ако бъде приет, през август е вероятно да бъде публикуван в официалния вестник на ЕС.

По спорния въпрос с връщането на превозното средство в страната от където идва, в текстовете е предвиден 18-месечен преходен период, т.е. до началото на 2023 година.

За специалните правила за командироването на водачите – Lex specialis, също е предвиден отлагателен период до тогава.

През това време Комисията ще извърши анализ и оценка на въздействието, дали връщането на превозното средство не нарушава европейския принцип за декарбонизация.

Преди два дена Комисията по транспорт на Европейския парламент подкрепи законопроекта за новите правила за международните автомобилно превози. Евродепутатите от комисията отхвърлиха възможността законопроектът да бъде допълван.

Едно от новите изисквания, срещу което протестира и България, е превозните средства да се връщат на всеки осем седмици в държавата, където е седалището на дейността им.

Леките търговски превозни средства над 2,5 тона също ще трябва да отговарят на европейските правила и ще трябва да бъдат оборудвани с тахограф.

Материалът Страната ни търси съмишленици за дело срещу пакета „Мобилност“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Вместо това ние сме на път да одобрим първия пакет „Мобилност“, който, заедно с последствията от коронавируса, буквално ще сложи край на много превозвачи“, се казва в писмото на транспортните министри, изпратено до Европарламента, ЕК и Съвета.

Още преди пандемията същите предимно източноевропейски държави обмисляха съдебна битка с реформата за превозвачите, която според тях ще ги постави в неравностойно положение и ще ги принуди камионите да правят празни курсове.

Мнозинството страни членки и Европейският парламент се споразумяха през декември за реформата, която е наложена от по-богати държави като Франция и Холандия.

Материалът Да падне пакетът “Мобилност“, поиска България и още 7 страни е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това потвърди министърът на транспорта Росен Желязков, цитиран от БТА.

Обсъжда се дали деветте засегнали държави ще предявят общ иск или ще пуснат отделни жалби пред Европейския съд.

Нашата страна е заедно по този въпрос с Румъния, Полша, Унгария, Латвия и Литва. Изразили са желание да се присъединят също Кипър, Малта и Естония.

Министър Желязков разговаря днес със заместник-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс и с еврокомисаря по транспорта Адина Валян.

ЕК възнамерява да извърши обещаното проучване за въздействието на новите правила чрез външен оценител, избран с обществена поръчка, обясни пред журналисти Желязков.

Обнародването на промените в Официалния вестник на ЕС се очаква да стане през юли. След това се предвижда преходен срок, в който разпоредбите няма да се прилагат – до януари 2022 година.

Според постигнатото в края на м.г. споразумение по пакета „Мобилност“ между Европейската комисия, Европарламента и Съвета на ЕС водачите на тежкотоварни камиони ще могат да спят не повече от 45 часа в кабините, а през останалото време в хотел, който трябва да се плаща от работодателя.

Освен това ще трябва да се връщат в страната си, където е регистрирано превозното им средство, поне веднъж на 4 седмици, независимо къде се намира то.

Камионите пък ще трябва да се връщат в държавата, в която е регистрирана фирмата, поне веднъж на 8 седмици.

Проблемът е, че превозвачите от Източна Европа не могат да поемат такива разходи и новите правила заплашват с фалит стотици транспортни фирми.

Материалът България ще оспорва пакета „Мобилност“ пред съда, каза Росен Желязков е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това заявяват дипломати, цитирани от Ройтерс и БНР.

Припомняме въпросните правила изискват ТИР-ове да се връщат у дома на всеки 8 седмици, което не е приемливо за страната ни, предвид географското ни положение.

По-богатите страни членки, включително Франция и Холандия, настояват за реформата и спорът раздели по линия изток-запад блока, който и без това понесе щети заради Брекзит, става ясно още от публикацията.

По-бедните страни от източния фланг на ЕС искат да се облагодетелстват от предлагането на по-евтини услуги, за да разширят своите икономики и да наваксат с растежа след десетилетия зад Желязната завеса. Техните камиони и шофьори пътуват в ЕС, а Франция и други страни се притесняват, че тази практика ощетява собствените им шофьори, заявяват източниците на агенцията.

Припомня се, че в новите правила, които се очаква да бъдат дискутирани от Европарламента идните месеци, е заложено седмичната почивка от поне 45 часа да се прекарва извън превозното средство, но не на паркинг, като работодателите трябва да плащат за настаняването.

Но България, Румъния, Полша, Унгария, Латвия, Литва, Естония, Малта и Кипър са против тези реформи, заявяват дипломатическите източници.

„Това ощетява сериозно нашите компании. Ако нямаме друг избор, ще подадем съдебен иск в Европейския съд“, заявява дипломат от въпросните страни.

Според източноевропейците, коментира Ройтерс, връщането на празни камиони носи икономически вреди и оставя сериозен въглероден отпечатък в момент, в който блокът се стреми да ограничи вредните емисии с цел борба с климатичните промени.

Западът, от друга страна, вижда в настоящите практики в транспортния сектор социален дъмпинг – практиката на прехвърляне на операции в страни с по-ниски данъци, заплати или по-слаби права на работниците, изтъква агенцията, цитирана от БНР.

Материалът България и още осем страни от ЕС готвят дело срещу пакет „Мобилност“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Източник на тази новина късно снощи се оказа пост във „Фейсбук“ на премиера Бойко Борисов.

Той дори уточнява, че е получил информацията от българския еврокомисар Мария Габриел, която е участвала в заседанието в Страсбург.

Според една от приетите разпоредби камионите трябва да се връщат в страната, в която е регистрирана фирмата, на всеки 8 седмици.

Председателката на транспортната комисия в Европейския парламент Карима Дели обаче заяви тази сутрин в интервю за БНР, че климатичните цели на Комисията фон дер Лайен не могат да се смесват с пакета „Мобилност“.

Според Дели „ако председателката на ЕК иска наистина да задейства Зеления пакт, тя трябва да наложи евротакса за тежкотоварния транспорт, план за съживяване на железопътния, както и всички инструменти, които намаляват въглеродните емисии на превозните средства и по-точно камиони с нулеви емисии“.

Пътят на пакета „Мобилност“ беше изпъстрен с всякакви препятствия. Комисията представи цяла серия от предложения през май 2017 година. Междувременно парламентът гласува по текста 6 пъти. През декември м.г. беше постигнато споразумението. Крайно време е пакет „Мобилност“ да влезе в сила, заяви Карима Дели.

Според нея дори, ако ЕК реши, че разпоредбата за връщането на камионите е в разрез с целите за климата, преговорите няма да започнат от нулата.

Тя обясни, че при валидирането на дадено споразумение важи следната процедура – Комисията предлага, а законодателите, тоест, Европейският парламент и Съветът го потвърждават.

Сега е ясно едно –  че страните-членки, както и евродепутатите, са се споразумели по текстовете като цяло. Дели не вярва, че ще се връщат празни камиони, ако бизнесът е добре организиран.

В един текст, в който се говори за социални условия и условия на труд на наемните работници, не може да се намесват и въглеродните емисии, категорична е тя.

В петък е последното заседание на Съвета, който трябва да валидира споразумението.

Пет страни, сред които и България, яростно се противопоставят на пакета в настоящия му вид.

Материалът Плаха надежда за обрат по Пакета „Мобилност“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според споразумението шофьорите на тежкотоварни камиони ще трябва да се връщат в страната, в която е регистрирано превозното средство, поне веднъж на 4 седмици. Камионите пък ще бъдат в държавата на регистрация на фирмата най-малко един път на всеки 8 седмици.

Освен това водачите ще спят не повече от 45 часа в кабините. През останалото време ще отсядат в хотел, който трябва да се плаща от работодателя.

Връщането на камиона е непропорционална и дискриминационна мярка, както връщането на водача и хибридния модел. По тези два момента страната ни ще настоява за преразглеждане.

Става дума за едно голямо противоречие. От една страна говорим за подобряване на Европа, за зелена мобилност, а действаме наопаки и увеличаваме вредните емисии, коментира още транспортният министър.

Материалът България ще сезира Съда на Европа за пакета „Мобилност“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Освен това водачите ще спят не повече от 45 часа в кабините. През останалото време ще отсядат в хотел, който трябва да се плаща от работодателя.

Това са разпоредби от постигнатото тази нощ споразумение по пакет „Мобилност“ между Европейската комисия, Европарламента и Съвета, съобщи БНР.

По този начин се слага край на фирмите „пощенски кутии“, смята председателката на транспортната комисия в ЕП Карима Дели.

„Въпреки натиска на много страни членки и техните представители в Европейския парламент ние никога не сме се отказвали и спечелихме тази битка“, допълни тя Дели.

Камионите и микробусите трябва да бъдат оборудвани с т.нар. „умни тахографи“, които да отчитат международните операции, първите – до 2025-а, а вторите – до 2026-а година.

Потвърдено е обаче изключването на командироването на транспортните работници от общата директива за командировките.

Материалът Тежко за България споразумение по „Мобилност“ постигнаха в Брюксел е публикуван за пръв път на Икономически живот.