Тези площи ще носят предварителна тежест за налагане на глоби още при тяхното очертаване – когато кампанията започне.

Екипи от „Техническия инспекторат“ на ДФЗ продължават да проверяват на място всички сигнали за запалени стърнища.

От февруари до края на ноември 2019 г. са извършени извънредни проверки по 115 сигнала за горящи земеделски площи в страната. Най-засегнати са областите Русе, Разград, Плевен, Монтана и Хасково. Проверяващите екипи са констатирали основно изгаряния на стърнища от зърнено-житни култури, площи с царевица, слънчоглед, рапица, пасища и сухи треви. Местоположението на пожарите е локализирано с GPS-устройство и са извършени измервания на засегнатите площи.

Неправомерни практики по опожаряване на стърнища и други растителни остатъци през 2019 г. са установени общо при 244 кандидати по схемите и мерките на директните плащания. Засегнати са 421 земеделски парцела, като опожарената площ е 2 051 ха (20 510 дка).

На основание член 10, ал. 2 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане, опожарените земеделски площи се считат за неподходящи за субсидиране за съответната година.

Паленето на стърнища е забранено и се санкционира както по българското законодателство, така и по европейските правила.

Когато се установи опожаряване на стърнища от зимни и пролетни култури със слята повърхност (пшеница, ръж, тритикале, овес и ечемик) се отразява нарушение на Национален стандарт 6. Той е част от Националните стандарти за добро земеделско и екологично състояние на земята, съгласно Заповед № РД 09-122/2015 на министъра на земеделието и храните.

В случай на палене по небрежност процентът на намалението на плащанията е до 5 %, а в случаите на повторно нарушение – до 15 %. В случай на умишлено деяние, процентът на намалението е не по-малък от 20 % и може да доведе до цялостно изключване от една или няколко схеми за подпомагане и може да се прилага в продължение на една или повече календарни години.

Материалът Намаляват субсидиите за запалени стърнища е публикуван за пръв път на Икономически живот.