Пред бТВ Петков коментира, че за хората, които са се осигурявали минимално, държавата през настоящата година гарантира пенсия от поне 300 лв., като в случая частният фонд ще добавя още някаква сума.

За хората с максимални пенсии пък важи обратната логика – държавата ограничава административно максималния размер (1440 лв. в бюджета за тази година) и така отново всичко, получено от частния фонд, ще е в плюс, пише „Дневник“.

По думите на Петков, който е и бивш социален министър, всички останали – между минималния и максималния размер, е добре да се поинтересуват на първо място в кой фонд са осигурени и да поискат от дружеството, което го управлява, информация за наличностите по своята партида. След това кандидат-пенсионерът е добре да направи справка и в НОИ (това може да стане и онлайн с персонален идентификационен фонд).

Бисер Петков напомня, че според новоприетите от депутатите текстове пенсията от първия стълб (изплащана от НОИ) ще се намалява с 9%. Логиката е в това, че част от осигурителната вноска на хората, родени след 1960 г., е отивала във втория стълб от създаването му през 2000 г. Друга особеност на функционирането на втория стълб е в това, че при него няма изискване за осигурителен стаж, а само за възраст, отбеляза Петков.

Той препоръчва хората да обмислят внимателно кой от трите пенсионни продукта, предвидени в новото законодателство, да изберат – пожизнена пенсия за старост, разсрочено плащане или еднократно плащане (когато средствата по партидата са до 3 минимални пенсии). По думите му е важно всеки да реши дали да получава по-големи суми приживе или по-малки, но да гарантира на близките си наследяване.

Материалът Вторият стълб добър за тези с минимални и максимални пенсии е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Припомняме, според института внасяните пари в частните пенсионни фондове се топят.

Изчисленията са манипулативни и неверни. Няма дори обявена методология“, пояснява Марев и допълва, че авторът на доклада за България – Любомир Христов, не е използвал никакви достоверни източници, а цитирал сам себе си.

Данните и на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, а и на Комисията за финансов надзор показват, че всеки 100 лв., внесени през 2002 г., номинално към 30 юни на 2020 г. са 208,50 лв.

Дори при приспадане на инфлацията, остават чисти 116,91 лв. Доста по-малка сума, но все пак отчитаща доходност, а не обратното. И двете суми са представени, след като от тях са прихванати всички такси и комисиони на самите дружества, коментира Марев.

Той е категоричен, че „няма такава методология по целия свят, където да се изчисляват реални доходности. Нито една банка, нито една инвестиционна компания няма да ви цитира доходност, която е реална след инфлация. Винаги се цитират нетни доходности след таксите на дружеството, инвестиционната компания или банка„.

От своя страна Васил Велев смята, че докладът манипулира и лъже, като нарече изчисленията му „вредни, опасни и дори – наказуеми„.

„Всява се паника и се създава обстановка за национализация на спестяванията на хората„, изтъква Велев.

От Асоциацията на пенсионните дружества представят и кратка извадка за доходността по партидите на три отделни групи – такива с минимален доход, такива със среден доход и такива с максимален. Така представените данни показват, че ако до момента всеки с минимален доход е инвестирал в частно дружество 3430 лв., то към 30 юни на тази година той има спестени там реални 4029 лв.

Всеки със среден доход пък е инвестирал малко над 11 300 лв., а сега имаме малко над 13 436 лв. Тези с максимални доходи пък са налели 19 229 лв. и към момента разполагат с над 22 860 лв.

Материалът Опровергаха твърденията за ниската доходност на частните пенсионни фондове е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Ако това темпо се запази, до края на годината заявленията за прехвърляне ще надхвърлят 16 000. От предоставянето на такава възможност през 2015 г. близо 50 000 души са прехвърлили спестяванията си от универсален фонд в НОИ. Прехвърлената за почти шест години сума е 282 млн. лв. Тя се внася в Сребърния фонд, уточняма изданието.

Причина за този процес, който е очакван, са неяснотите около втората пенсия и кризата.

Припомня се, че през 2018 г. правителството за пръв път официално e признало, че за много хора две пенсии ще бъдат по-малко от една. И в момента обаче основните фактори за този феномен продължават да стоят без решение.

„Сега“ изтъква, че управляващите не коментират по същество проблема с намалението на основната пенсия (от НОИ) заради отчисленията за универсалните фондове на родените след 1959 г. (5% от тяхната вноска за пенсия се прехвърля към втория стълб). Според последния актюерски доклад на НОИ редукцията в индивидуалния коефициент ще нараства плавно от около 20% в началото на периода до над 25% през 2050 г.

Изданието твърди, че едва ли не с политиката си кабинетът на Борисов подкопава втория стълб. Припомня се, че през 2015 г. финансовият министър Владислав Горанов е наложил даването на избор за осигуряване само в НОИ. ГЕРБ спря и предвиденото увеличение на осигуровката за втория стълб, която трябваше да стане 7% от 2017 г. Така тя си остана 5%, а бяха увеличени осигуровките за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване.

„Сега“ цитира Йордан Христосков, един от най-добрите ни експерти по социално осигуряване: „Всички държави в Европейския съюз, особен в западната част, насърчават капиталовото осигуряване, тоест хората сами да спестяват за бъдещата си пенсия заради лошата демографска картина. България наказва участието във „втория стълб“ с това, че намалява с около 25% пенсията от публичната солидарна система“.

Материалът Все повече българи се отказват от пенсионните фондове и залагат на НОИ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Еднократна добавка към пенсиите от по 50 лева в течение на три месеца ще получат над 2.1 млн. български пенсионери – обеща на извънредна пресконференция Бойко Борисов. Тази антикризисна мярка е на стойност 318 млн. лв., като българският министър-председател уточни, че „ако пандемията продължи и като гледаме приходите в бюджета, след три месеца ще говориме пак“.

Няма съмнение, че този щедър премиерски подарък решително ще облекчи живота на изстрадалия български пенсионер. Пенсионерът ще може да погълне по половин хляб и едно кисело мляко повече – и така всеки ден, пък макар и за едно тримесечие (засега).

Черният хумор настрана, за много хора 50 лева на месец действително са сума, с която ще си купят нужните лекарства, храна или ще си платят просрочените сметки. Въпросът е друг: че с няколко радикални, но не и революционни стъпки, които от години чакат своя държавник, на българските пенсионери можеха да се изплащат (не „дават“) доста повече от 50 допълнителни лева: не като временна мярка, а постоянно.

По мои консервативни изчисления, пенсионерите в България още днес можеха да получат с поне 200 лева по-високи пенсии, без да се застрашава бюджетната стабилност и т.н. За да се случи това „чудо“, има само едно условие: публичните активи да се върнат под публичен контрол. Сега ще обясня какво имам предвид.

Понякога наричат пенсионната ни реформа от началото на XXI век „неолиберална“ – но в нея няма нищо либерално, защото тя задължи всички родени след 1960 г. да внасят 5% от дохода си в частни пенсионни фондове. Частното пенсионно осигуряване е разумен избор за хора с порядъчни доходи, но на нас беше натрапено нещо, граничещо с крепостничество: задължителни отчисления от заплатата в частен пенсионен фонд.

Този юридически абсурд беше поправен преди няколко години, но само наужким: хората вече имат правото да прехвърлят „втората пенсия“ в НОИ, но масово не го знаят и за целта трябва да предприемат конкретни действия. Само че през 2015 г. беше връчена Нобелова награда на учен, доказващ, че хората масово избират онези пенсионни схеми, които са им дадени по подразбиране. Парите на работещите българи продължават да отиват по подразбиране в универсалните пенсионни фондове (УПФ).

През 2019 г. към УПФ са отклонени 1.45 млрд. лв., които иначе трябваше да отидат в НОИ. Това са наши, публични пари – дадени за управление на институции със спорна компетентност. И тъй като тези пари не отиват в НОИ, необходими са ежегодни бюджетни трансфери от милиарди, за да се запълва дупката в пенсионната система.   

В тази връзка ще цитирам финансиста Любомир Христов: „Пенсионните фондове в България са неизгоден пенсионен продукт, тъй като демонстрират доходност под пазарната срещу такси над пазарните… УПФ са и негоден пенсионен продукт, който не може да осигури допълнителна пенсия и вместо това намалява пенсионните доходи на мнозинството от осигурените“.

Действително: през 2019 г. приходите от такси, които УПФ усърдно си удържат – нищо че доходността им е отрицателна – доближават 150 млн. лв. Да, 150 милиона лева от парите, удържани уж за пенсии от заплатите на работещите хора в България, отиват за лъскави офиси и възнаграждения на мастити мениджъри. Това се равнява на 50 процента от щедрия жест на Борисов. А ако в страната ни имаше държавник, мислещ в перспектива, закриването на УПФ можеше да увеличи всички пенсии с близо 60 лева, всеки месец.

Подчертавам, че това не касае доброволното допълнително пенсионно осигуряване, а яловия хибрид УПФ: който иска и може, нека спестява за допълнителна пенсия във фонд по свой избор, но автоматичните отчисления от заплатата да отиват в НОИ, моля.

Източниците, от които може да се осигурят по-високи пенсии, далеч не се изчерпват с този ярък пример. Да вземем пазара на електричество: според международни данни, всяка година брутният износ на ток от България надхвърля 500 млн. долара, а нетният (след приспадане на вноса) е от порядъка на 500 млн. лв. Голяма част от изнасяната електроенергия е произведена от държавната АЕЦ. Тя не стига до вътрешния пазар, защото хората трябва да купуват скъпия ток по сключените от държавата неизгодни дългосрочни договори.

Междувременно „държавният ток“ се изнася от големи енергийни барони с добри политически връзки, които също отхапват парче от тортата. С тази абсурдна схема, „медът“ в енергетиката е приватизиран, а „жилото“ социализирано – например, държавата плаща квотите за емисии на централите от Маришкия басейн, частни и държавна. Не се наемам да гадая с колко точно е ощетен българинът от игрите в държавната енергетика, но сумата е поне деветцифрена – всяка година.

Ето как петдесетчаката на Борисов изведнъж се превръща в стотачка – всеки месец. Но това не е всичко. По-горе стана дума за мед. Отчетите в Търговския регистър показват, че трите големи мини за мед и злато в България – „Елаците“, „Челопеч“ и „Асарел“, през 2018 г. са осигурили чиста печалба от 364 млн. лв. Който е запознат как работят у нас големите предприятия с много свързани доставчици и посредници, знае, че „печалба“ е термин от теорията на относителността. А имаме и други мини за благородни и цветни метали. Общо секторът печели поне половин милиард лева.

Според българската конституция, подземните богатства са изключителна държавна собственост (чл. 18 ал. 1), което означава, че правителството трябва да се разпорежда с тях в обществен интерес. Какъв е общественият интерес от това, че подземните богатства на страната се експлоатират от подбрани частни компании? Най-ниският корпоративен данък в Европа? Концесионно възнаграждение, което типично не надхвърля 2% от нетните приходи от продажби? Няколко хиляди работни места?

Отново, тук не призовавам за „национализация“ на нещо частно, а за управление в обществен интерес на това, което по закон и здрав разум е публична собственост. В момента в България огромни части от икономиката, които по право са публични, се намират в частни ръце. Ако тези активи и доходите от тях се върнат в публично владение, пенсиите ще бъдат значително по-високи. Необходимо е възстановяване на нашите права върху неправомерно отчуждената публична собственост.

Ресурсите на държавните гори, които заемат една четвърт от територията на страната, също се стопанисват от частни фирми. Само официалният износ на дървесина надхвърля 400 млн. лв. годишно. Плажовете – по конституция държавна собственост, склоновете на ски пистите в националните паркове, ефирът, парите, мините, електроенергията, скоро и пътищата…

Ползването на повечето публични блага в България е приватизирано. А нашите фирми, както е известно, не обичат да плащат данъци и осигуровки. Затова в НОИ винаги няма пари – и това позволява на българските лидери в напечени моменти да се опитват да купят възрастния електорат с по 40-50 кофички кисело мляко.

Материалът 30 сребърника на пенсионер е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Няколко предложения за промени в пенсионноосигурителния модел.

Първото изменение, което може да се направи в Кодекса за социалното осигуряване е, да се въведат индивидуални партиди и лични сметки на осигурените в НОИ. Това ще е един вид равнопоставеност с личните сметки в универсалните и професионалните пенсионни фондове.

След това трябва да се продължи по-нататък, като НОИ поеме ангажимента да инвестира тези средства, защото ако те просто само се водят по лични сметки, а продължават да се изразходват по същия начин, както сега, пак няма да има никаква осезателна разлика.

След като се инвестират тези средства, трябва да се отчита доходност по тях. НОИ трябва периодично да отчита доходност, като бъде контролиран как инвестира, каква е доходността, и дали тя е сравнима с постигнатата от фондовете за допълнително осигуряване. Хората трябва да могат да получават и извлечения за техните сметки в НОИ така, както сега получават от фондовете. При това, не веднъж годишно, а по-често, например, на тримесечие.

Проверка и контрол на универсалните и професионалните пенсионни фондове. Какво са постигнали за последните години, каква е доходността им, къде са техните инвестиции, в какви активи. Няма фонд за гарантиране на осигурените във фалирали пенсионни фондове. Може да се постави и въпросът дали трябва да има такъв фонд.

Таксите за управление са високи. Фондовете взимат 5% от всяка лична сметка. За сравнение, таксата за управление на пари, която взимат инвестиционни мениджъри и хедж фондове, обикновено са до 1,5%.

Материалът Осигурените в НОИ – с лични партиди и сметки е публикуван за пръв път на Икономически живот.

През третото тримесечие на 2019 година в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 60 390 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средства от един пенсионен фонд в друг (за универсалните, професионалните и допълнителните пенсионни фондове включително).

Общо 52 858 осигурени лица от подалите заявления през третото тримесечие на 2019 година, са променили успешно участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. От тях 49 171 лица са променили участието си в универсален пенсионен фонд (УПФ), броят на променилите участието си в професионални фондове (ППФ) са 3 433 лица, а само 254 лица са извършили промяна на участието си в доброволните пенсионни фондове (ДПФ).

Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 175 075 968 лева, в това число – 158 728 334 лева в универсалните фондове, 15 765 532 лева в професионалните и 582 103 лева в доброволните фондове.

Според публикуваните данни от Комисията за финансов надзор (КФН) през деветмесечието на 2019 година са подадени 185 444 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средства от един пенсионен фонд в друг, от тях осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди са общо 161 543, а размерът на прехвърлените средства от началото на годината е 519 459 602 лева.

Материалът Над 60 хил. души смениха пенсионния си фонд с друг през третото тримесечие е публикуван за пръв път на Икономически живот.