Това коментира в студиото на бТВ бившият вицепремиер и социален министър Ивайло Калфин. Повод за думите му са действията на кабината във връзка с пенсиите.

Според Калфин случващото се в момента са различни видове манипулации на пенсионната система, заради които тя започва да губи смисъл. „Логиката – кой колко дълго е работил и как се е осигурявал и оттам колко пенсия ще получава, започва да се губи“, коментира още Ивайло Калфин.

Според него тези 50 лв., които сега се дават на пенсионерите, струват на държавата 106 млн. лв. на месец или 1,3 млрд. лв. на година. „Спокойно с тези пари могат да се осъвременят абсолютно всички пенсии“, обяснява Калфин.

По думите му, в момента държавата „казва“ на хората – „да е жив и здрав премиерът още 50 години, за да взимаш едни допълнителни 50 лв. по Коледа“, вместо да ги мотивира да се осигуряват на реалните си пари, да работят повече и да спестяват.

Средства в частните фондове има, убеден е Калфин във връзка с широко дискутираната напоследък тема с доходността на частните пенсионни фондове.

Проблемът според него е в това, че законодателството има самоизключващи се постановки, които сриват целия смисъл на реформата отпреди 20 години. Законодателят трябва най-накрая да изясни начина, по който ще се изплаща тази втора пенсия и правилното разпределение на средствата, убеден е бившият социален министър.

Той не смята, че атаката към пенсионните фондове е опит да се накарат хората да прехвърлят парите си в НОИ, за да запълнят дупките в бюджета му. НОИ е достатъчно облекчен през последните години, а и продължава да получава дотации от хазната, което го прави стабилен, изтъква Калфин.

Материалът Държавата демотивира хората да се осигуряват е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В резултат, коефициентът на възрастова зависимост ще нарасне чувствително – ако през 2018 г. на 100 лица между 15 и 64 г. се падат 33 лица до 65-годишна възраст, то през 2070 г. броят им ще нарасне до 56 на 100 лица.

В резултат от застаряването на населението и свиването на работната сила броят на заетите ще намалее с близо 38%. От своя страна, делът на възрастните от общата численост на населението ще нарасне от около 21% през 2018 г. до 31% през 2070 г., сочат данни от бюлетина на НОИ.

Нарастването на минималната заплата, на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и на максималния осигурителен доход увеличават приходите в системата.

Но в средносрочен и дългосрочен план това ще се отрази и върху разходите за пенсии.

В краткосрочен и средносрочен план може да се очаква подобряване на финансовото състояние на фондовете на ДОО. Недостигът от средства (от около 3,5% от БВП през 2018 г.) ще продължи да намалява, достигайки най-ниската си стойност от 2,3% от БВП през 2034 г.

Общо за периода 2018-2070 г. разходите за пенсии ще нарастват като дял от БВП, достигайки до 10,2% през 2070 г. при около 8,5% през 2018 г.

Адекватността на пенсиите остава повод за сериозна агриженост. Наред с това, в дългосрочен план финансовото състояние на фондовете на ДОО също ще е сложно.

Прогнозите показват, че въпреки подобрението, балансът на системата ще остане отрицателен за целия период 2018-2070 г. След 2037 г., когато приключва увеличението на законоустановената пенсионна възраст, балансът на фондовете на ДОО ще започне да се влошава, достигайки дефицит от около 4,8% през 2070 г.

Ще се задълбочи и зависимостта на системата от държавния бюджет – в края на периода трансферът за покриване на недостига от средства ще нарасне с около 5% от общите разходи. При 35,7% през 2018 г., през 2070 г. делът на трансфера от централния бюджет ще достигне 40,7% от общите разходи на ДОО.

Приходите от осигурителни вноски няма да са достатъчни, за да компенсират нарастващите разходи на системата. Планираното обвързване на пенсионната възраст с промените в средната продължителност на живота след 2037 г. ще доведе до допълнително увеличение на законоустановената възраст за пенсиониране, но финансовият ефект върху ДОО от тази мярка не е еднозначен.

Дали хората ще бъдат в състояние да останат на пазара на труда и след 65-годишна възраст или голяма част от тях ще се инвалидизира?

Материалът Дисбалансите в пенсионната ни система ще се задълбочават е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Няколко предложения за промени в пенсионноосигурителния модел.

Първото изменение, което може да се направи в Кодекса за социалното осигуряване е, да се въведат индивидуални партиди и лични сметки на осигурените в НОИ. Това ще е един вид равнопоставеност с личните сметки в универсалните и професионалните пенсионни фондове.

След това трябва да се продължи по-нататък, като НОИ поеме ангажимента да инвестира тези средства, защото ако те просто само се водят по лични сметки, а продължават да се изразходват по същия начин, както сега, пак няма да има никаква осезателна разлика.

След като се инвестират тези средства, трябва да се отчита доходност по тях. НОИ трябва периодично да отчита доходност, като бъде контролиран как инвестира, каква е доходността, и дали тя е сравнима с постигнатата от фондовете за допълнително осигуряване. Хората трябва да могат да получават и извлечения за техните сметки в НОИ така, както сега получават от фондовете. При това, не веднъж годишно, а по-често, например, на тримесечие.

Проверка и контрол на универсалните и професионалните пенсионни фондове. Какво са постигнали за последните години, каква е доходността им, къде са техните инвестиции, в какви активи. Няма фонд за гарантиране на осигурените във фалирали пенсионни фондове. Може да се постави и въпросът дали трябва да има такъв фонд.

Таксите за управление са високи. Фондовете взимат 5% от всяка лична сметка. За сравнение, таксата за управление на пари, която взимат инвестиционни мениджъри и хедж фондове, обикновено са до 1,5%.

Материалът Осигурените в НОИ – с лични партиди и сметки е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Сурва, сурва година, весела година, с пенсионна възраст до амина …

Всъщност, не може да се каже, че са настъпили кой знае колко драматични промени в нормативната рамка на социалното осигуряване. Неприятното е, че няма никаква устойчивост на законодателството и на подзаконовите нормативни актове. Непрекъснато се правят промени за щяло и нещяло, непрекъснато се изменят различни неща – от съвсем незначителни, до доста по-сериозни.

Цяло щастие е, че сме все пак в дигиталната ера, иначе постоянните промени в социалното осигуряване неминуемо щяха до доведат до изсичането на гори с мащаба на някогашната ни „социалистическа дърводобивна концесия в Коми АССР“, за да се произведе хартията, на която да се отпечатат новите криволичения на осигурителната нормативна база.

Всичко изнесено по-долу, вероятно ще Ви се види дяволски сухо и ужасно отегчително. Но за тези, които се занимават с тези въпроси, както и на тези, на които същите въпроси вече са се стоварили на главите, събирането на (почти) всички текущи промени в нормативната база на осигуряването на едно място, най-вероятно ще спести време и нерви. Ако това стане, удоволствието е изцяло мое.

Затова, нека поемем дълбоко въздух и да се потопим в днешната пенсионна реалност. И както беше казал един възрожденец:

„Четете да знайте …“

От 01.01.2020 г. за да придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68, ал.1 и 2 от КСО, осигурените лица трябва да имат определена навършена възраст и трудов/осигурителен стаж.

За жените, изискуемата пенсионна възрастта е 61 години и 6 месеца и обхваща родените в периода 01.09.1958 г. до 30.06.1959 г., а стажът е 35 години и 10 месеца.

Мъжете ще имат право на този вид пенсия при навършена възраст 64 години и 03 месеца и засяга родените между 01.11.1955 г. до 30.09.1956 г., а стажът които следва да докажат е 38 години и 10 месеца.

Съгласно чл.33, ал.5, т.13 от Кодекса за социално осигуряване, Националния осигурителен институт уведомява лицата не по-късно от 6 месеца преди да навършат възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за условията, при които могат да се пенсионират през следващата календарна година.

НОИ вече е изпратило уведомителните писма до всички лица, които през 2020 г. навършват възрастта по чл.68, ал.1 от КСО.

В случай, че лицата нямат право на пенсия, защото нe изпълняват посочените по-горе условия за стаж, могат да се пенсионират по условията на чл.68, ал.3 от КСО. Изискването за 2020 г. е да са навършили възраст 66 години и 06 месеца и да имат минимум 15 години действителен стаж. От тази пенсия могат да се възползват родените от 01.09.1953 г. до 30.06.1954 г.

Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер, съгласно чл.68 а от КСО за 2020 г. имат лицата, които имат стаж по чл.68, ал.2 от КСО (за жените – 36 г., а за мъжете – 39 г. ), като същите могат да се пенсионират по тяхно желание до една година по-рано от възрастта им по чл.68, ал.1 от КСО (за жените възраст – 60 години и 08 месеца., а за мъжете възраст – 63 години и 04 месеца) .

От 01.01.2020 г. осигурени лица, придобиващи право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69, ал.1, 2, 3, 5, 5а и 6 от КСО,  при навършена възраст-53 години и 06 месеца  (родените между 01.07.1966 г.-30.06-1967 г.) и общ осигурителен стаж 27 г., от които 2/3 (18 години) действително изпълнявали военна или държавна служба.

Лицата по чл.69, ал.4 и ал.7 от КСО придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за 2020 г. при навършена възраст 43 години и 06 месеца и 15 г. специален стаж.

Лицата, които имат осигурителен стаж 25 години на длъжност балерина, балетист или танцьор в културни организации, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69а от КСО от 01.01.2020 г. при навършена възраст 43 години и 06 месеца.

От 01.01.2020 г., правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО  имат осигурените лица, които са положили 10 години по условията на I категория труд или 15 години по условията на II категория труд.

За жените, осигурявани в условията на първа катерия труд изискуемата възраст е 49 години и 4 месеца, а сборът от осигурителния стаж и възраст 94 т. За тези, които са работили при условията на втора категория труд възрастта е 54 години и 4 месеца, като сбора от осигурителния стаж и възраст е отново 94 т.

За мъжете, осигурявани в условията на първа катерия труд изискуемата възраст е 53 години и 6 месеца, а сборът от осигурителния стаж  и възраст 100 т. За тези, които са работили при условията на втора категория труд възрастта е 58 години и 6 месеца, като сбора от осигурителния стаж и възраст е отново е 100 т.

От 01.01.2020 г. жените, които са осигурени на учителски длъжности, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69в от КСО, при навършена възраст 58 години и 06 месеца (това се отнася за родените от 01.09.1961 г. до 30.06.1962 г.) и придобит учителски осигурителен стаж 25 години и 08 месеца. Мъжете, които са осигурени на учителски длъжности, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69в от КСО, при навършена възраст 61 години и 03 месеца (това се отнася за родените от 01.11.1958 г. до 30.09.1959 г.) и придобит учителски осигурителен стаж 30 години и 08 месеца.

Размери на месечния осигурителен доход за 2020 г.

• Минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица – 610 лв.;
• Минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – 420 лв.;
• Максимален месечен размер на осигурителния доход – 3000 лв.;

Размери на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигураване в процент от осигурителния доход на лицата, работещи при условията на III категория труд (запазват се от 2018 г. и 2019 г.) и са както следва:

• лица родени преди 31.12.1959 г. включитело – 19,80 на сто
• лица родени след 31.12.1959 г. – 14,80 на сто+5,0 на сто за лицата избрали осигуряване във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска с размера на вноската за Универсален пенсионен фонд.

Размер на осигурителната вноска за закупуване на един месец осигурителен стаж за завършено висше или полувисше образование, както и за недостигащ стаж при пенсионирането до 5 години (чл.9а от КСО) – 120,78 лв. (19,8 на сто  х  610 лв. – минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица), когато вноската се прави след 01.01.2020 г.

Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване при пълен осигурителен стаж:

• от 1 януари 2020 г. до 30 юни 2020 г. – 219,43 лв;
• от 1 юли 2020 г. до 31 декември 2020 г. – 250, 00 лв.

Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване:

• от 1 януари 2020 г. до 30 юни 2020 г. – 186,52 лв.;
• от 1 юли 2020 г. до 31 декември 2020 г. – 212,50 лв.

Социалната пенсия за старост от 01.07.2020 г. – 141,63 лв.

Максимален размер на получаваните една или повече пенсии, без добавките към тях – 1200 лв.

През 2020 г. пенсиите свързани с трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31.12.2019 г. ще подлежат на осъвременяване по чл.100 от КСО, считано от 01.07.2020 г. с 6,7 %. Пенсиите отпуснати през 2020 година не подлежат на индексация.

Някои промени в Кодекса за социално осигуряване:

В чл. 5, ал.7 (Предишна ал. 6, доп. – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2005 г., бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2018 г., бр. 99 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) се изменя така:

„ Осигурителят е длъжен:

1. да съхранява за срок 50 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят, ведомости за заплати, трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за назначаване, допълнителни споразумения/заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск общо над 30 работни дни в една календарна година, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения; документите се съхраняват по реда, определен в Закона за Националния архивен фонд;

2. по искане на осигурено лице или негов представител да издава безплатно, в 14-дневен срок, документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд за периоди преди 1 януари 2000 г.;

3. по искане на длъжностните лица по чл. 40, ал. 3, чл. 54ж, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 да издава безплатно, в 14-дневен срок, документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд на осигурени при него лица, както и да удостоверява факти и обстоятелства, свързани с такива документи;

4.(в сила от 1.01.2022 г. – ДВ, бр. 99 от 2019 г.) до 25-о число на месеца, следващ месеца на до 25-о число на месеца, следващ месеца на прекратяване на осигуряването, да представи на Националния осигурителен институт документ, удостоверяващ продължителността на осигурителния стаж от първа и/или втора категория труд, придобит при него от лицето; в документа осигурителят вписва и съответната разпоредба от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 102 от 1967 г.; изм., бр. 97 от 1969 г., бр. 67 от 1972 г., бр. 7, 46 и 64 от 1975 г., бр. 4 от 1977 г., бр. 82 и 83 от 1978 г., бр. 65 и 93 от 1979 г., бр. 31 и 56 от 1980 г., бр. 68 и 100 от 1981 г., бр. 8 и 68 от 1982 г., бр. 39 и 55 от 1983 г., бр. 35 и 61 от 1984 г., бр. 20 и 85 от 1985 г., бр. 3 от 1986 г.; попр., бр. 13 от 1986 г.; изм., бр. 35 и 81 от 1986 г., бр. 56 от 1988 г., бр. 3, 45 и 59 от 1989 г., бр. 2, 7, 10, 25, 43, 49, 52, 58 и 103 от 1990 г., бр. 35 от 1992 г., бр. 2 от 1993 г., бр. 74 от 1996 г.; отм., бр. 39 от 1998 г.; доп., бр. 123 от 1998 г.) и/или от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 123 от 1998 г.; изм., бр. 114 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 64 от 2001 г., бр. 13 от 2011 г. и бр. 15 от 2013 г.), по която предлага да се зачете осигурителният стаж.“;

В чл. 5, ал.8 се изменя така: (Нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 7 – ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2022 г.) „Съдържанието на документите по ал. 7, т. 2, 3 и 4 и редът за тяхното представяне се определят с инструкция, издадена от управителя на Националния осигурителен институт. Данните в документите се използват за отпускане и изчисляване на пенсиите, паричните обезщетения и помощите“.

В чл. 5, ал.10 изречения първо и второ се изменят така: (Нова – ДВ, бр. 38 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. – ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. – ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „При прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, документите по ал. 7, т. 1, както и неполучените от осигурените лица трудови книжки, издадени удостоверения за трудов/осигурителен стаж и осигурителен доход и други съхранени от осигурителите документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, се предават в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт въз основа на писмено заявление по образец, освен ако в закон е определен друг ред за съхраняването им. Заявлението се подава по ред, определен с инструкцията по ал. 13“.

Чл. 9а. (Нов – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.), ал.1 се променя така: (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „За осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание и са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 3, се зачита:

1. времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност;

2. времето на докторантурата, определено в нормативен акт за лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“.“

В чл.9а, ал.2 се изменя така:(Изм. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „За осигурителен стаж при пенсиониране на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, се зачита и времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, но не повече от 5 години, ако за това време са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 3.“

В чл.9а, ал.3 се създава изречение второ (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „Внасянето на осигурителните вноски по ал. 1 и 2 се извършва по банков път след подадена декларация по ред, определен с наредбата, издадена от министъра на финансите по чл. 5, ал. 6. Вноските са изцяло за сметка на лицата, като се изчисляват към датата на внасянето им в размера, определен за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.“

В чл.70, ал.17 се създава второ изречение (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „Лицата могат да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г. в 12-месечен срок след влизането в сила на разпореждането, с което размерът ѝ е определен по реда на този кодекс. Преизчисляването се извършва от датата на подаването на заявлението.“

В чл. 75 се създава нова алинея 6 (Нова – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „ Лицата могат да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г. съгласно чл. 70, ал. 17“.

В чл. 79 се създава нова алинея 5 (Нова – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „ Лицата могат да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г. съгласно чл. 70, ал. 17“.

В чл. 98, ал. 1, в т. 1 се създават изречения второ и трето: (доп. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Разпореждането се издава в срок до 4 месеца от подаването на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или данни съгласно предвиденото в наредбата по чл. 106. В случаите на прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност разпореждането се издава в срок до един месец от получаването на всички необходими документи и данни.“

В т. 2 на чл.98, ал.1  се създава изречение второ: (доп. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) „Длъжностното лице в Националния осигурителен институт, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори и европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност за лица с постоянен адрес в чужбина, или други длъжностни лица, определени от управителя на Националния осигурителен институт. Разпореждането се издава в срок до един месец от получаването на всички необходими документи и данни.“

Честита Новата 2020 астрономическа и пенсионна година!

***
Текстът е от блога на Емилия Милчева, публикуваме го с разрешението на автора

Материалът Пенсионните реалности през 2020 година е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По думите й, в момента парите са почти толкова, с колкото Фондът е бил създаден, като има някакви минимални допълнения, най вече от текущи плащания по концесии.

„Парите в Сребърния фонд са в порядъка на над 2 млрд. Нашите предвиждания, когато го създадохме, бяха по това време той вече да бъде поне 10-15 млрд.“, изтъква Шулева.

Според нея в момента фондът продължава да съществува под една хипотетична форма, а идеята е била за 10-15 години да събере пари, които действително биха могли да гарантират устойчивостта на пенсионната система.

Шулева е на мнение, че парите, които в момента са в Сребърния фонд, няма да стигнат дори за покриване на едногодишния дефицит в пенсионния фонд: „Дефицитът там е около 50%, а плащанията са над 7 млрд. годишно. Тези пари няма да покрият дори дефицита за една година, камо ли да гарантират устойчивост на пенсионната система“, изтъква вицепремиерът в кабинета „Сакскобургготски“.

Лидия Шулева смята, че една от причините за състоянието на фонда е, че парите от приватизация е, както и средствата от излишък в бюджета, не са влезли в Сребърния фонд, както е било планирано.

Втората причина е, че Фондът е станал част от фискалния резерв, а държавният бюджет в момента има капацитет да покрива дефицита в пенсионния фонд.

Материалът Сребърният фонд трябваше да има вече 10-15 млрд. лева, убедена Лидия Шулева е публикуван за пръв път на Икономически живот.