Откакто през 2015 г. е дадено правото на избор на осигуряване само в държавния фонд, хората са прехвърлили 530.636 млн. лв. от средствата във втория стълб в НОИ и сребърния фонд. На наследници и на хора с над 89.99% неработоспособност (които имат право да теглят до 50% от спестяванията си) са изплатени 141.844 млн. лв.

Справката с всички операции в универсалните фондове от създаването им насам е от Асоциацията на пенсионноосигурителните дружества, предоставена на „Сега“.

С близо 2 млрд. лв. са се увеличи спестяванията в универсалните фондове на българите, родени след 1959 г. Това обхваща 19-годишен период и към края на 2020 г. пенсионните дружества са разпределили по партидите на осигурените лица 1 991 626 000 лв. доход от инвестирането на средствата, което е ограничено от консервативни условия.

В нея се включва и информация за преведените към НОИ и сребърния фонд средства на хората, които са избрали да се осигуряват само в първия стълб, както и за извършените плащания от фондовете към наследници и др.

Зад общия резултат какво получават осигурените от инвестирането на техните спестявания стоят по-добри и по-лоши години, като в 19-годишната история на втория стълб има три години, в които фондовете са на загуба – през 2008, 2011 и 2018 г. Най-тежката криза е през 2018 г., когато от спестяванията са стопени 503.78 млн. лв. През 2011 г. има намаление с 50.8 млн. лв., а през 2008 г. – с 327.65 млн. лв. Най-силните години пък са 2019 и 2017 г., като през 2019 г. в партидите на осигурените са влезли 678.364 млн. лв. допълнително от инвестиции, а през 2017 г. сумата е 529.178 млн. лв.

„Сега“ пише още, че миналата година дружествата са успели да неутрализират последиците от срива на борсите в началото на пандемията, като към края на годината нетните активи се увеличават с 1.549 млрд. лв. при брутни постъпления от вноски от 1.523 млрд. лв. и рекордни плащания за наследници и прехвърлени партиди към сребърния фонд – общо за 163.635 млн. лв.

Материалът Над 13.4 млрд. лева брутни постъпления в пенсионните фондове за 19 години е публикуван за пръв път на Икономически живот.

• пожизнена пенсия за старост
• разсрочено плащане на средствата по индивидуалната партида
• еднократно изплащане на средствата по индивидуална партида, когато размерът на средствата е по-малък от трикратния размер на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст.

Това се залага в приетите от кабинета промени на Кодекса за социално осигуряване, с които се регулира фазата на изплащане от втория пенсионен стълб.

Регламентират се основните правила за отпускане, изплащане, преизчисляване и актуализиране на пенсиите, както и правата на наследниците на осигурените лица и на пенсионерите от универсалните пенсионни фондове.

„Това е изключително важно за 17 000 жени, които предстои да се пенсионират през септември 2021 г. и още около 200 000 души в следващите години“, изтъква на заседанието на кабинета социалният министър Сачева.

Материалът Утвърдиха правилата за плащане на пенсиите по втория стълб е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Този случай обаче е съвсем различен. Става дума за дълго и добре подготвен законодателен текст, който години наред е обсъждан и „оглеждан от всички страни”. Със законопроекта се решават много сериозни проблеми и закономерно интересът към заседанието на НСТС беше огромен. Още по-голям беше интересът към изявленията на лидерите на организациите на социалните партньори след заседанието, още повече, че за първи път от много време насам, те постигнаха съгласие по разглежданите въпроси.

Така изявленията на председателя на УС на АИКБ – г-н Васил Велев и на президента на КТ „Подкрепа” – г-н Димитър Манолов се превърнаха в медиен хит. Който имаше представител на изявленията след заседанието на НСТС ги отрази от първа ръка. Които не бяха изпратили репортери в сградата на Министерския съвет, щедро заимстваха интелектуалния продукт на колегите си.

И точно тук се намеси Нечистата сила. От медиите потече странната информация, че лидерите на АИКБ и КТ „Подкрепа” едва ли не са заявили, че всички, които се осигуряват около максимума и около минимума, трябва да си прехвърлят парите от втория стълб на осигурителната система в първия стълб.

Подобна информация е безспорно важна, но за нещастие на четящата публика, изобщо не отговаря на истината.

Изявлението на Васил Велев и Димитър Манолов беше, че те са съгласни, че за осигуряващите се върху голям осигурителен доход и за осигуряващите се на минимален осигурителен доход, НЕ е изгодно да си прехвърлят партидите от втория стълб на осигурителната система в първия стълб, тоест в НОИ. Нещо, което е точно обратното на появилото се след пресконференцията по сайтове и вестници.

Ако човек се замисли малко, би достигнал до цитирания по-горе извод и със собствени сили, без да му го казват лидерите на организациите на социалните партньори.

Би било налудничаво, цял живот да събираш пари по лична сметка в капиталопокривна осигурителна схема, осигурявайки се на максималната възможна стойност и накрая, просто ей тъй, защото има и такава възможност, да ги прехвърлиш за така наречената „държавна пенсия”.

Не по-малко непрактично е, да си се осигурявал на минимума цял живот, пенсията ти да е толкова голяма, че да ти трябва лупа, за да я видиш и да хвърлиш в първия стълб на осигурителната система и малкото парици, които са ти се събрали във втория стълб. Прехвърлените средства ще донесат нищожно увеличаване на пенсията ти, но ти ще си останеш БЕЗ едни пари, които може да са били малко, но са си били лично твои.

Всеки човек със средна интелигентност би могъл да си направи такива сметки (разбира се, когато се разглеждат тези два крайни, гранични случая), но дяволът е същество с много свободно време и богата фантазия.

Нетипичното за нашата действителност съгласие между работодателска организация като АИКБ и профсъюз като КТ „Подкрепа” беше старателно отразено от медиите, но някъде по пътя неочаквано се промъкна като зъл демон печатна грешка.

В устата на двамата лидери беше сложена репликата, че прехвърлянето на партидите от втория в първия стълб е със сигурност полезно точно за осигуряващите се около максимума и около минимума. Драгият читател беше пратен за зелен хайвер.

Очевидно е, че става дума точно за печатна и за абсолютно техническа грешка. Няма икономически репортер, който да не може да осмисли горните съображения. За съжаление, в играта на развален телефон между сайтовете, които имат своя журналистическа продукция и тези, които безстрашно преписват от тях, глупавата печатна грешка се умножи или както е било модерно да се говори някъде около годината на раждането ми – мултиплицира се. (В икономическата история на тоталитарна България има цяла кампания за „мултипликационния ефект”, но тя не се отнася пряко до пенсионните проблеми – просто взимам термина назаем).

Така се надигна информационна вълна, предизвикана от една–единствена фалшива новина, която никой не е пуснал злонамерено, но която би могла да нанесе големи щети. Хората четат, клатят глави и си викат – щом лидерите и на работодателите, и на синдикатите говорят едно и също, сигурно е така. И се натрупва абсолютно погрешното впечатление, че хората, намиращи се в положението на двата полярни случая в осигуряването, трябва едва ли не на всяка цена да си джиросат парите в бездънната яма на първия стълб.

Тази неволна, но крайно вредна дезинформация, вероятно радва някои убоги души в Министерството на финансите, където отдавна точат зъби за парите от втория стълб на осигурителната система, но дори и тях не можем да обвиним за станалото. Просто имаме пример как една печатна грешка може да направи куп бели.

По тази причина, би трябвало медиите с двойно по-голямо старание от това, с което разпространиха печатната грешка, да я опровергаят. Няма абсолютно никакво значение къде се е промъкнала тя за първи път – важното е ясно да се каже на хората, че нещата стоят точно наопъки.

Тук е мястото да се повтори, а ако трябва и да се потрети, че когато човек решава съдбата на собствената си пенсия, той не трябва да разчита на интуицията си или на изявления, направени пред медиите, без значение чии са. Както виждаме – най-лесното е човек да бъде заблуден.

Затова, задължително е при пенсиониране да се направи съответната консултация със специалист, да се направят няколко точни сметки и да се вземе информирано решение. Информирано решение в полза на джоба на бъдещия пенсионер, а не в полза на идеологемите на разни бивши министри на финансите и на високопоставени чиновници, на които им се присънва, че взимат парите ту на втория стълб, ту на Сребърния фонд.

Не съществува друг начин да бъде защитен интересът на бъдещите пенсионери, освен да се изчисли, дали е изгодно или не е, прехвърлянето на парите от личните партиди на човека от частния пенсионен фонд в НОИ. (Всъщност, парите се прехвърлят в Сребърния фонд, но предназначението им е ясно – в един момент те трябва да бъдат похарчени в подкрепа на първия стълб на осигурителната система).

Това изчисление трябва да се направи от компетентно лице, а не от съседката, която била наясно с проблема, защото при нейна братовчедка имало подобен случай.

В по-голямата част от случаите, прехвърлянето НЕ е изгодно. По-голяма е вероятността да си струва подобно упражнение при хората с ранно пенсиониране. Но дори и тогава е най-добре да се направят добросъвестни и точни изчисления.

Разбира се, много хора ще кажат, че подобни услуги не са безплатни. Моят отговор е, че българинът твърде често е евтин на брашното и скъп на триците. Решението за прехвърляне (или срещу прехвърляне) на парите от втория в първия стълб е за цял живот. Или поне за целия ни оставащ живот след пенсионирането.

Да са живи и здрави всички, на които предстои пенсиониране, но точно в този момент не трябва да се правят грешки. Не трябва да се взимат решения под влиянието на казано и речено тук и там. Трябва да се смята и сметките трябва да се правят от компетентни хора. Разходите са всъщност съвсем скромни, особено като се има предвид размерът на залога – бъдещата Ви пенсия. Всичко друго е от Лукаваго.

Тук е мястото да кажем няколко думи и за предстоящите промени в Кодекса за социално осигуряване. Това, което беше обсъдено в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), наистина е едно много добро решение на фона на досегашното положение.

Най-важното достижение на законопроекта е вкарването на така наречената „редукция” в нормални граници. Става дума за намаляването на пенсията, получавана от първия стълб с аргумента, че бъдещият пенсионер има осигуряване по втория стълб. Към днешна дата редукцията е 20 процента. Това положение може да има само едно име – грабеж.

С новия проект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО) ограбването на бъдещите пенсионери, осигурявали се и по първия, и по втория стълб, рязко се ограничава. „Редукцията” се свива някъде до към девет процента, което е истинско щастие на фона на досегашните двадесет. Един ден сигурно ще доживеем, редукцията да стигне до 6-7 процента, колкото всъщност и трябва да бъде.

Друг изключително важен въпрос, който трябва да се приветства, е даването на разширени права на наследниците на починалите пенсионери, осигурявани по втория стълб. Добрата новина е, че се предвижда средствата вече да НЕ се губят при отказ от наследство, а получаването им да НЕ се смята за приемане на наследството. Това би било един много важен акт на справедливост и той трябва да бъде подкрепен от законодателите.

Всъщност, измененията и допълненията в КСО, предмет на този законопроект, са, както е модерно да се казва, „критично важни”. Не е тайна, че те се обсъждаха в продължение на повече от три години в междуведомствена работна група, в която участваха представители на редица държавни институции, на работодателските организации и на синдикатите.

Не случайно, законопроектът се подкрепя много силно от социалните партньори. Е, идеални законодателни проекти няма, препоръки има от различни страни, но не може да има съмнение, че от приемането на промените в КСО в предложената и обсъдена в НСТС редакция, изцяло ще зависи плавният и най-вече успешен старт на изплащането на допълнителните  пенсии от капиталовите стълбове от месец септември 2021 г.

Ако приемането на законопроекта се забави, не дай, Боже, ще осъмнем без адекватна нормативна уредба на фазата на изплащане на пенсиите от втория капиталов стълб на допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Излишно е да обяснявам, че това ще се усети сериозно на капиталовите пазари и последствията ще са крайно негативни. Отрицателен ще е ефектът и върху цените на акциите на Българската фондова борса (БФБ), и върху доверието към капиталопокривния елемент на българския пенсионен модел.

За негативното отражение върху икономика на държавата като цяло не си струва да говорим.

Затова, може би за първи път в живота си, ще призова народните представители да подкрепят законопроекта, без да влагат никакви творчески усилия в хода на цялата процедура в Парламента. Мога да уверя народните представители, че законопроектът е достатъчно добър и най-вече балансиран. Всеки порив на законодателен ентусиазъм в случая може само да навреди. Това е един от редките случаи, когато ще трябва да поздравим депутатите, ако гласуват „под строй” и „по команда”.

***
Анализът е от блога на Емилия Милчева

Материалът Печатните грешки, които застрашиха социалното осигуряване е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Със законопроекта се предвиждат три вида пенсионни продукта, които ще се изплащат от универсалните пенсионни фондове, в които за втора пенсия се осигуряват работещите, родени след 31 декември 1959 г.

Това са пожизнена пенсия за старост, разсрочено плащане на средствата по индивидуалната партида на всеки осигурен и еднократно изплащане на средствата.

Първите осигурени във втория пенсионен стълб ще придобият право на допълнителна пожизнена пенсия за старост през 2021 г. за жените и през 2024 г. за мъжете.

Планира се пожизнена пенсия за старост да се плаща, когато размерът на пенсионните спестявания на осигурения във втория стълб позволяват отпускане на пожизнена пенсия за старост в размер, който не е по-малък от 15% от минималната пенсия за стаж и възраст.

Осигурените ще имат право на допълнителна пожизнена пенсия за старост при навършване на възраст за пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Кандидат-пенсионерите ще могат да се възползват от това право и 1 година преди да навършат регламентираните в Кодекса за социално осигуряване години, но само при условие, че средствата по индивидуалната им партида позволяват да им се отпусне допълнителна пожизнена пенсия в не по-малък размер от минималната пенсия за стаж и възраст.

Гарантираният размер на допълнителната пожизнена пенсия за старост не може да бъде по-малък от този, изчислен на база сумата на брутния размер на преведените от Националната агенция за приходите и от Националния осигурителен институт осигурителни вноски за съответното осигурено лице.

Допълнителната пожизнена пенсия за старост може да бъде с гарантиран период на изплащане. Може да включва и разсрочено изплащане на част от средствата до навършване на избрана от пенсионера възраст. В тези случаи срокът и размерът на разсроченото плащане, както и размерът на пожизнената пенсия, се избират от осигуреното лице.

Разсрочено плащане на средствата от индивидуалната партида на осигурения в универсален пенсионен фонд ще е възможно, когато тяхната стойност не е достатъчна за отпускане на пожизнена пенсия, но надвишава три пъти минималната пенсия за стаж и възраст.

В този случай месечното плащане не може да бъде по-малко от 15% и по-голямо от минималната пенсия за стаж и възраст. Гарантираният размер на разсроченото плащане е равен на този, изчислен на база сумата на брутния размер на преведените осигурителни вноски за съответното осигурено лице.

В ограничени случаи, в които пенсионните спестявания не са достатъчни, за да се осигури разсрочено плащане, се предвижда еднократно изплащане на средствата от индивидуалната партида на осигурения.

При смърт на пенсионера наследниците му имат право на дължимите средства, ако избраният продукт е пожизнена пенсия с гарантиран период на изплащане. Ще се наследяват и средствата в случай, че пенсията се плаща под формата на разсрочено плащане.

Със законопроекта се предлага в момента на пенсиониране на осигурено лице индивидуалната му партида в универсален пенсионен фонд да се закрива.

Натрупаните средства ще се прехвърлят в специално обособен общ фонд за изплащане на пожизнени пенсии.

Извършени са промени и в разпоредбите, уреждащи резерва на пенсионноосигурителните дружества. С тях се предвижда, че за покриване на недостига във фонда за изплащане на пожизнени пенсии, пенсионноосигурителното дружество създава резерв за гарантиране на изплащането на пенсиите.

Предлага се промяна на срока, в който лицата могат да упражнят правото на избор на осигуряване. Предвижда се хората, които навършват възрастта за пенсиониране от 2022 г. до 2025 г. включително, да могат да упражнят правото на избор на осигуряване до 1 година преди тази възраст.

Този период се увеличава плавно до 2038 г., когато осигуряването ще може да се променя не по-късно от 5 г. преди навършването на възрастта за пенсиониране.

Материалът Универсалните фондове изплащат три вида пенсии е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това коментира в студиото на бТВ бившият вицепремиер и социален министър Ивайло Калфин. Повод за думите му са действията на кабината във връзка с пенсиите.

Според Калфин случващото се в момента са различни видове манипулации на пенсионната система, заради които тя започва да губи смисъл. „Логиката – кой колко дълго е работил и как се е осигурявал и оттам колко пенсия ще получава, започва да се губи“, коментира още Ивайло Калфин.

Според него тези 50 лв., които сега се дават на пенсионерите, струват на държавата 106 млн. лв. на месец или 1,3 млрд. лв. на година. „Спокойно с тези пари могат да се осъвременят абсолютно всички пенсии“, обяснява Калфин.

По думите му, в момента държавата „казва“ на хората – „да е жив и здрав премиерът още 50 години, за да взимаш едни допълнителни 50 лв. по Коледа“, вместо да ги мотивира да се осигуряват на реалните си пари, да работят повече и да спестяват.

Средства в частните фондове има, убеден е Калфин във връзка с широко дискутираната напоследък тема с доходността на частните пенсионни фондове.

Проблемът според него е в това, че законодателството има самоизключващи се постановки, които сриват целия смисъл на реформата отпреди 20 години. Законодателят трябва най-накрая да изясни начина, по който ще се изплаща тази втора пенсия и правилното разпределение на средствата, убеден е бившият социален министър.

Той не смята, че атаката към пенсионните фондове е опит да се накарат хората да прехвърлят парите си в НОИ, за да запълнят дупките в бюджета му. НОИ е достатъчно облекчен през последните години, а и продължава да получава дотации от хазната, което го прави стабилен, изтъква Калфин.

Материалът Държавата демотивира хората да се осигуряват е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Николай Василев в никакъв случай не е любимият ми политик, още по-малко правителствата, в които е участвувал са ми на сърцето, но не можем да му отречем две неща. В собствената си сфера той е професионалист. В момента рискува на пазара със своите пари, а не се разпорежда с държавни средства. Така че, мнението му определено заслужава да бъде внимателно чуто.

Статията на Николай Василев е много методична и подредена, като той е положил неистови усилия да бъде разбираем за читателите без специални познания в сферата на осигуряването и финансовите инвестиции, тоест – за преобладаващата част от широката публика. На някои места, упражнението му се е удало и това е чудесно, защото опитите на частните пенсионни фондове да обяснят, колко долни са инсинуациите на разни деятели на Министерството на финансите срещу тях, към този момент се радват на пълен НЕуспех. Хората просто не разбират езика им, а това може да има фатални последици.

На първо място, бившият вицепремиер хвърля ръкавица в лицето на критиците на втория стълб и частните пенсионни фондове, като изоставя дипломатическия тон и казва това, което трябваше да се заяви на висок глас отдавна:

„Или са некомпетентни, или са пристрастни и четат Евангелието, както им е изгодно. Според мен – категорично и двете”.

Намери се човек, който да нарече нещата със собствените им имена. В публичното пространство се разхождат хора, които не са отпуснали макар и една пенсия, нито пък са управлявали фонд от капиталопокривната система, но раздават съвети на ляво и на дясно и почти със сила тласкат хората да си прехвърлят парите от втория стълб в първия стълб на социалното осигуряване. Трябваше „ножът да дойде до кокала“, да се разрази невъобразимата вакханалия на лъжата, за да извиси някой глас и да каже нещата такива, каквито са.

Николай Василев обяснява по начин, който е разбираем и за хванат от гората човек, че „методиката” на критиците на втория стълб, при която „се взимат 100 лева, инвестирани през 2002 година и се сравняват след две десетилетия е некоректна”. Тя би имала смисъл ако след 2002 година не се добавяха нови суми, а се гледаше само доходността на първоначално инвестираните 100 лева. Само че, нещата стоят по съвсем друг начин – всеки месец се добавят нови вноски, колкото и да са осакатени от властимащите, които изобщо не доведоха дела на вноските във втория стълб до първоначалното ниво, заложено в пенсионната реформа от края на 20-ия век.

По принцип, ние сме свикнали да повтаряме постоянно, че сме най-бедната страна в Европа. Всъщност, изобщо не сме най-бедните, пък и не става дума за бедност – България може да се определи като най-малко богатата държава в ЕС, а не в Европа и толкова. Всичко друго е белетристика.

Та докато се вайкаме, някак си не забелязваме, че доходите в страната продължават да растат, а с тях и вноските по сметките в частните пенсионни фондове нарастват. При това нарастват сериозно. Това са спестени с честен и най-често тежък труд пари, към които отдавна са насочени алчните погледи на съответните текущо управляващи властимащи. Които не могат да понесат факта, че над 12 милиарда лева се „разхождат” из държавата и не са под тяхното мъдро разпореждане. В статията си Николай Василев изказва убеждението си, че ако можеше, правителството незабавно би похарчило парите от сметките на хората в Частните пенсионни фондове, за да вдигне няколко язовирни стени. Някой би го обвинил, че преувеличава и хиперболизира.

Лошата новина е, че не става дума за никакво преувеличение. За мнозина управляващи въпросът за частните пенсионните фондове стои, както дилемата на принц Хамлет във варианта й от известната пиеса на Имо Брешан – „Представянето на Хамлет в Долно Туткаво”. Там актьорът изпълняващ ролята на Хамлет констатира, че на Балканите раздвоението на датския принц „Да бъдеш или не” се трансформира в местното „Или аз него, или той мене”.

С такова интерпретиране на отношенията „изпълнителна власт – частни пенсионни фондове”, особено се отличи доскорошният министър на финансите – г-н Владислав Горанов, който загуби вече това си качество, но нищо не ни гарантира, че следващото завъртане на изборната рулетка няма да ни го върне обратно. Да ни го достави франко Министерството на финансите, с цялата му ненавист към частните пенсионни фондове и с огромния му апетит да налее в пробития казан на първия стълб личните средства на колкото се може повече осигуряващи се във втория стълб. Ако може – най-добре на всичките.

Тук е добре да се върнем към статията на Николай Василев и да установим, че и той, както мнозина други (в това число и аз самата) предупреждава, че на хората, които имат неблагоразумието безкритично да си прехвърлят парите от втория в първия стълб (тоест от частните пенсионни фонодове в НОИ), им се обещават по-високи пенсии за време, когато сегашните управници по чисто биологични причини, няма да имат възможността да са отново на власт. Много уместно той напомня:

„Вашите пенсии от НОИ ще зависят от политическата конюнктура и от бъдещите вноски на Вашите деца. Много от децата обаче ще избягат на Запад и ще хранят с осигуровките си тамошните многобройни и също толкова недоволни пенсионери”.

Всъщност, лично аз така и не мога да си обясня как едни и същи хора (деятелите на изпълнителната и законодателната власт), от една страна постоянно пъшкат и въздишат за щетите, нанесени от демографската криза и едновременно с това продължават да ни лъжат в очите за важността и пригодността на разходопокривната пенсия от първия стълб. Как става така, че хем имаме демографска криза, хем управлавщите продължават да настояват, че пенсията от първия стълб е свещена. Как при постоянното намаляване и остаряване на населението ще работи схема, при която децата финансират пенсиите на родителите и на прародителите си? Няма ли в един момент това да им стане непосилно?

Всъщност, този момент отдавна е настъпил. Пенсиите отдавна се финансират не само от вноските на работещите, а и от мощен трансфер на средства от бюджета. Ако НОИ беше частна фирма (слава Богу, той не е и няма как да бъде) той отдавна щеше да бъде обявен в несъстоятелност. Тук разбира се, веднага ще чуем воплите на някои „добронамерени” специалисти по социално осигуряване, които отдавна скандират, че трябва да се увеличат осигурителните вноски и на работници и работодатели, да им се отнемат повече средства в полза на пробития казан, за който стана дума по-горе. Бих посъветвала тези достойни хора да не изпитват търпението ни …

В България най-голямото бюджетно перо е бюджетът на Общественото осигуряване. Не е нито военният бюджет с неговите самолети и други хвърчила, не е бюджетът на полицията с впечатляващия брой блюстители на реда у нас. Най-много пари отиват за пенсии. „Това е медицински факт“, както би казал Остап Бендер.

В края на 20-ти век, беше предприета пенсионна реформа, която трябваше да помогне на хората, родени след 01 януари 1960 година да имат и допълнителна пенсия от новосъздадения втори стълб на база на пенсионни вноски, събирани в лични сметки на хората от частните пенсионно-осигурителни дружества. Замисълът беше много добър, но изпълнението – далече не толкова интелигентно.

Делът на осигуровките по втория стълб така и не стигна предвиденото с пенсионната реформа. Нещо повече – пенсията на хората, които имат осигуряване по втория стълб се редуцират, намаляват се служебно по безжалостен начин. Министър Сачева признава за редукция от 20 на сто! Само по себе си, това е достатъчно шокиращо, но не е вярно. Редукцията реално е по-висока, като разбира се всяка година числата са различни. Изчисленията на специалистите показват, че пряко сила има основания за редукция до към 7 процента, но НОИ не си поплюва – там работят „на едро”.

В статията на Николай Василев, въпросът за редукцията не е на дневен ред – той използува мястото във вестник „24 часа”, за да обясни обстоятелствено и напоително за невежеството на участниците в организираната (познайте от кого) агитка на критиците на частните пенсионни фондове. В това отношение той дава сериозен принос за популяризирането на азбучни истини, които са неудобни за враговете на втория стълб и частните пенсионни фондове и трябва да бъде изцяло подкрепен.

Но това не прави въпроса за редукцията по-малко важен. С встъпването си в длъжност, министър Сачева отправи доста ясен сигнал, че разбира проблема с редукцията и че ще предприеме действия за нейното намаляване. Не минаха и два дни, откакто тя седна на стола си и тези рационални и правилни намерения сублимираха като йодни пари. Министър Сачева се загрижи за това, да отвори нов „прозорец” за прехвърляне на пари от втория в първия стълб и напълно забрави за грабежа, извършван с редукцията.

Това никога няма да спре, защото в условията на разходопокривна система и на доминиращ първи стълб, усилията на правителството винаги ще бъдат насочени към плащането на пенсиите днес, а не към осигуряването на възможности хората да натрупат средства за времето, когато те ще трябва да се оттеглят от пазара на труда. Затова и министър Сачева, която изобщо не подозираме в липса на знания за вредоносното действие на редукцията, ни занимава с всичко друго, но не и с прекратяване на грабежа над осигуряващите се във втория стълб.

Само че, това, че министър Сачева е „в час” не е смекчаващо, а е утежняващо вината обстоятелство. Когато човек знае, че има проблем и го замита под килима, той носи отговорност. Това че познава проблема не го оневинява – напротив.

Затова е от изключително значение да се алармира обществото за надвисналия огромен проблем. И не може да не се съгласим с Николай Василев, който пледира, че правителството трябва да спре да мисли денононощно, как да национализира (да открадне) парите от втория стълб, и да направи точно обратното – да увеличи дела на вноските във втория стълб.

Не само трябва да се съгласим, а на висок глас да заявим, че трябва час по-скоро да се стигне до предвидения с пенсионната реформа дял на вноските във втория стълб, като се намали редукцията на пенсията от първия стълб поне на половина. Проблемът е по-важен от всякакви „апартаментгейтове” и „къщи в Барселона”, но народът „кълве” на неща, които може да си представи и които са разбираеми за него. Но в това време, някой се опитва да открадне допълнителните пенсии на хората по оригинален начин – да ги накара сами да се молят, да им бъдат взети.

Материалът Подстрекателите на национализацията на втория стълб на осигурителната система са и злонамерени, и некомпетентни е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Съгласно чл.4б, ал.1 от КСО  (Нов – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.), осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат дали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Казано на човешки език, ако откликнете на настойчивите призиви на сирените от финансовото министерство и промените осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, пенсията Ви по първия стълб, наричана разговорно „държавната пенсия” ще се увеличи. Тук държавата се държи като онзи интегриран ром от известната история, който питал на една сватба дали обещаният подарък за младоженците трябва да се връчи веднага. Понеже не трябвало, той веднага обещал допълнително кола и чифт волове.

В неистовият си стремеж да сложи ръка на едни 13 милиарда лева, които се разхождат из страната, без тя да може да се разпорежда с тях, изпълнителната власт залага формула, която обещава в по-далечното светло бъдеще увеличение на пенсията по първия стълб, ако човек прехвърли парите си от втория стълб в „Сребърния фонд”, а от там в крайна сметка във фонд „Пенсии”.

В някои случаи, подобно прехвърляне може да се окаже изгодно за бъдещия пенсионер (нали държавата сама измисля формулата), а в други по-многобройни случаи – не. Но това не пречи да се води яростна кампания в посока – „прехвърлете си парите от втория в първия стълб”. Ама пропуснали сте били срока – няма проблем. Цялата държава и цялата независима журналистика ще ревнат, че трябва да Ви се даде още един шанс, за да си налеете парите в общия казан на първия стълб. Медиите от своя страна ще наддават, колко жени са били ощетени по формулата „две пенсии – по-малки от една”, без да обясняват, че това става не защото пенсионните фондове работят лоша, а защото държавата е готова да бъде максимално щедра към тези бъдещи пенсионери, които „ритнат канчето” на осигуряването по втория стълб. Нали „ножът и сиренето” са в ръцете на изпълнителната и законодателната власт…

Но целта на тази статия не е да коментира скритите и явни мотиви на пенсионната политика на държавата. Така че – млъкни сърце и да продължаваме нататък …

В чл.124а, ал.1 от КСО (Нов – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) лицата по чл. 4б, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, могат да изберат да възобновят осигуряването си в универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Промяната на осигуряването по чл.4б, ал.1 или чл.124 а от КСО може да бъде направена един път годишно. Лицата, на които вече им е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст нямат право на избор за промяна на осигуряването си. Те ще получават пенсия, която ще се изплаща от НОИ и допълнителна пожизнена пенсия за старост по условията на чл.167 от КСО, при навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1.

Правото на избор за промяна на осигуряването по чл.4б, ал.1 от КСО дава възможност на лицата да се „откажат“ от осигуряването си в Универсален пенсионен фонд и да продължат (за определен период или завинаги) осигуряването си само в ДОО с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за УПФ (5 %), което им гарантира отпускането на пенсия от ДОО в пълен размер – без намаление на индивидуалния коефициент.

За целта се подава заявление по образец до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП). Особеното е, че периодът от пет години за всяко лице се изчислява спрямо възрастта по чл.68, ал.1 от КСО, на която съответното лице ще придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като се има предвид постепенното ежегодно нарастване на пенсионната възраст до достигане на 65 години за жените и мъжете.

За 2020 г. последна възможност да се възползват от правото си да променят осигуряването си по чл.4б, ал.1 от КСО имат жените родени между 01.11.1962 г.-31.08.1963 г. и мъжете родени между 01.06.1960 г. – 30.04.1961 г.

Заинтересованите лица могат да възобновят осигуряването си от фонд „Пенсии“ на ДОО в универсален пенсионен фонд, съгласно чл.124а, ал.1 от КСО. Те могат да упражнят правото си този избор след изтичане на една година от  избора на фонд „Пенсии“ и до 5 години преди навършване на възрастта им по чл.68, ал.1 от КСО.

Изборът се извършва с индивидуално заявление за възобновяване на осигуряването в универсален пенсионен фонд до пенсионноосигурителното дружество, управляващо фонда по ред, определен с наредба, издадена от Комисията за финансов надзор.

Важното е, че последните 5 години, които остават до момента на навършване на възрастта за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-2 от КСО лицата не могат да прехвърлят в и от „Сребърния фонд“. Те ще получават пенсия от там, където са осигурявани през тези последни пет години.

Ако средствата по партидата до момента на пенсиониране са били в „Сребърния фонд“, лицето получава пенсия само от НОИ, тъй като средствата ще се прехвърлят във фонд „Пенсии“ на ДОО. Ако средствата въобще не са били прехвърляни в „Сребърния фонд, или са прехвърляни, но са върнати обратно в УПФ, лицето ще получи пожизнена пенсия от НОИ и допълнителна пожизнена пенсия от УПФ, в който е партидата му към момента на пенсионирането.

Моят съвет е какъвто и да бъде изборът на осигуреното лице, нека да бъде направен след като се информира, какъв би бил размерът на пенсията от ДОО, изплащана в пълен размер и какви биха били размерите на пенсията от ДОО, изплащана в намален размер и на пенсията, изплащана от УПФ. Да следи, доколкото това е възможно, промените в областта на пенсионното законодателство. Защото неведнъж законодателят е показвал непоследователност, промяна на парче, несигурност и липса на визия в областта на пенсионното законодателство. Към днешна дата по-скоро промените са в краткосрочна посока – сега и на момента, без представа какво ще следва нататък …

Като прочетох написаното до тук, видях, че може основателно да бъда заподозряна, че съм много мека към архитектите на операция „две пенсии в една”. Имам пред вид, че на нито едно място не съм споменала думата „кражба”. Провеждането на кампания, в която има явно подвеждащи моменти и се правят упорити и достатъчно некоректни внушения, че е най-добре да се избяга панически „на държавна територия”, вместо да се стои при „лошите и най-вече частни”, следователно едва ли не „вредни” пенсионни фондове от втория стълб, навежда на мисли в посока на думичката с „к”.

Главните действащи лица и изпълнители на гореспоменатата кампания очевидно не искат нито да са изчерпателни, нито да са докрай почтени с публиката. Те упорито си мълчат по въпроса, че тънките сметки за „големите пенсии” по първия стълб ще са верни, само ако бъдещите пенсионери образно казано „живеят с орлите”.

Дай Боже, те да живеят много дълги години за ужас на актюерите в НОИ, но все пак не е лошо да се напомни, че парите, събирани по индивидуални сметки във втория стълб са си на хората и се онаследяват. Пак желая на всички здраве и дълъг живот, но от НСИ твърдят, че средната продължителност на живота на мъжете се е покачила на 72 година, а на жените – на 75 години.

Отделен въпрос е, че същите тези „тънки сметки” за големи пенсии по първия стълб са под още по-голям въпрос и поради демографската криза. Тенденцията е ясна – броят на пенсионерите расте, но броят на тези, които биха могли да изработят пенсиите им намалява. Нали пустата схема е разходопокривна – нужни са едни трудещи се във фертилна възраст, които да работят и да пълнят държавния осигурителен казан. А броят на тези добри хора намалява прогресивно. Така че, дори и да живеете с орлите, не бъдете сигурни, че щедрите държавни обещания ще се сбъднат.

Така че – добре е да си правим сметка, дали е много разумно да подаряваме на държавата суми от по 15000 – 20000 лева, че и повече (напълно реални суми, които се натрупват в индивидуалните сметки на хората осигуряващи се във втория стълб), срещу съмнителното удоволствие да ни се повиши „държавната пенсия”, която ще взимаме … незнайно до кога.

Е, ако сте обидени на децата си и ако имате да им връщате с лихва за някакви стари прегрешения, това безспорно е един от най-добрите начини. „Метвате” си парите в първия стълб и „държавната Ви пенсия” се увеличава. Може и да сте на тотална загуба, ама пък в случай на, не дай си Боже, преждевременната Ви кончина, потомците Ви няма да получат абсолютно нищо. Скъпо заплатено, но пък сладко отмъщение …

Затова – още един път. Правете информиран избор, консултирайте се, намерете си добри консултанти. Разиграйте всички възможни сценарии и изберете това, което е изгодно за Вас, а не това, което Ви внушават заинтересувани страни. Не забравяйте, Одисей се е прибрал вкъщи, защото е бил вързан за мачтата, докато корабът му е минавал покрай сирените.

Материалът Когато става дума за пенсията Ви – правете информиран избор е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Правото на избор
Както вече стана дума, началото на допълнителното задължително пенсионно осигуряване е поставено през далечната 2000 г. с влизането в сила на Кодекса за задължително обществено осигуряване, по-късно променен на Кодекс за социално осигуряване.

Преди 19 години всички хора, които са родени след 31.12.1959 г. бяха задължени да избират пенсионоосигурително дружество, в което да постъпват вноските им по допълнителното задължително пенсионно осигурявaне в универсален пенсионeн фонд.

От тогава всеки, който за първи път е осигуряван за пенсия (сключване на първи трудов договор, започване на дейност като самостоятелно заето лице) има тримесечен срок да избере лично някой от универсалните пенсионни фондове. Изборът не е на работодателя, на синдикални дейци или на каквито и да са други „добронамерени” хора, а на самия осигурен човек, започващ кариерата си на пазара на труда. За работещите при специфични условия на труд, се избира и професионален пенсионен фонд, в който да се внасят парите за втора пенсия.

Участието във фонд за допълнително пенсионно осигуряване започва от датата на сключване на осигурителен договор между осигуреното лице и избраното лицензирано пенсионноосигурителното дружество. Заявлението е по образец, утвърден с наредба на Комисията за финансов надзор. Подава се в офис на пенсионноосигурителното дружество, чрез осигурителен посредник или като електронен документ, подписан с електронен подпис.

Осигурителният договор се прекратява от първо число на месеца, следващ месеца на избора, ако лицето е избрало да се осигурява в друго пенсионноосигурително дружество или във фонд „Пенсии“ на ДОО.

Важно е да се пазят внимателно екземпляр от осигурителния договор и правилника за организацията и дейността на пенсионния фонд, тъй като в тях са описани условията, при които се осигурява едно лице.

В случай че лицето не избере фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване в тримесечен срок от възникване на задължението за осигуряване или е подадено заявление за участие в повече от един УПФ, то бива разпределено в такъв фонд служебно от Държавата по жребий между регистрираните в страната универсални и/или професионални пенсионни фондове.

Какво става, ако едно лице не знае или е забравило в кой точно фонд се внасят средствата му по индивидуалната партида?
Едната възможност е човек да получи тази информация, като подаде заявление до Националната агенция за приходите (НАП) за предоставяне на информация в кой Универсален или Професионален пенсионен фонд постъпват осигурителните му вноски и да я получи срещу документ за самоличност.

Другата възможност е да посети интернет страницата на НАП (www.nap.bg) „Справка за данни по ДЗПО“, на която с персонален идентификационен код от НАП (ПИК) и Квалифициран електронен подпис (КЕП) можете да получи желаната информация. Електронната услуга дава достъп до информация за направени осигурителни вноски към универсален, професионален или доброволен фонд.

По принцип ако разпределението е служебно, то пенсионното дружество е длъжно да информира с уведомително писмо за това, непосредствено след разпределението.

Право на информация за натрупаните средства по индивидуалната партида
Всяко осигурено лице има индивидуален осигурителен номер в избраното пенсионноосигрително дружество, а вноските му за фонд ДЗПО на УПФ постъпват и се натрупват в индивидуална осигурителна партида. Внасяйки средствата си във фонда, осигуреното лице закупува пенсионни дялове. Стойността на дяловете се променя ежедневно. Нарастването на пенсионния дял отразява постигнатата доходност от инвестициите, в резултат на която се увеличават и средствата по партидите на осигурените. Всяка индивидуална партида е с различна сума и зависи от годините осигуряване и върху каква сума е правено то.

Средствата в пенсионните фондове се натрупват и инвестират, съгласно изискванията на КСО. В кодекса се определят инструментите и се поставя ограничения за инвестиране пред пенсионните дружества, с цел да се защитят интересите на осигурените лица. Поставено е и изискване з  постигане на минимална доходност по партидите на осигурените лица. Инвестиционната политика на всеки УПФ е определена в неговия правилник. Надзорът по изпълнението на инвестиционата политика на пенсионноосигурителните дружества е възложена на Комисията по финансов надзор.

Инвестиционната политика на всеки УПФ е определена в неговия правилник. Пенсионноосигурителното дружество, което управлява фонда, в който е осигурено дадено лице е длъжно всяка година до 31 май да изпраща извлечение от  индивидуалната му партида по пощата. То съдържа информация за натрупаните средства по партидата към края на предходната година, постъпилите вноски, постигнатата доходност, извършените плащания и начислените такси и удръжки.

Също така заинтересуваното лице може и текущо да следи състоянието на партидата си, с помощта на осигурителен номер и парола. Те се предоставят лично от съответното пенсионноосигурително дружество.

Такси и удръжки
Допълнителното пенсионно осигуряване в България се осъществява от частни търговски дружества. Те събират такси и удръжки от осигурените лица, чиито средства управляват. За да защити интересите на осигурените, законодателят е предвидил, че пенсионноосигурителните дружества могат да събират единствено предвидените в Кодекса за социално осигуряване такси и удръжки, като е определил и максимално допустимия им размер.

На сайтовете на дружествата са публикувани правилниците на фондовете, а в тях са упоменати всичките такси и удръжки, като последните са посочени и в осигурителен договор. Най-важните такси при УПФ са инвестиционната такса и таксата за управление на УПФ.

Инвестиционната такса се начислява върху размера на партидата на осигуреното лице, без значение от реализираната доходност, като максимумът й е 0,75 % за 2019 г.

Такса управление е удръжка, която се прави „на входа” от всяка нова вноска при УПФ и размерът и е 3,75% за 2019 г.

Ако осигурените лица желаят да прехвърлят натрупаните си средства в друг фонд, могат да го направят веднъж годишно без да заплащат такса.

Такса има само при смяната на пенсионен фонд в България с такъв в страна от Европейския съюз. Тя е в размер на 10 лева.

Право за прехвърляна на индивидуалната партида в друг фонд за допълнително пенсионно осигуряване
Дори човек да е избрал пенсионен фонд, в някакъв момент може да поиска да го смени. Промяната може да бъде направена един път годишно (едногодишния срок се прилага и за сключването на първия осигурителен доход и за служебното разпределение), но не по-късно от 5 години преди навършване на възрастта за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-2 от КСО и ако не е отпусната такава на друго основание (чл.68А от КСО, §4 от ПЗР на КСО) на заинтересованото лице.

Промяната във вида на осигуряването възниква от първо число на месеца, следващ месеца, през който е направен избора.

За да прехвърли индивидуалната си партида човек в друг пенсионен фонд е необходимо да подаде заявление до избраното дружеството, което го управлява. Заявлението е по образец и се подава с нотариална заверка на подписа. Нотариалната заверка е задължителна. Договорът не се сключва едновременно с подаване на заявлението за прехвърляне, а едва след потвърждаването на прехвърлянето от „старото” дружество. След превеждане на  средства по индивидуалната партида „старото” дружество е длъжно да изпрати с писмо с обратна разписка информация, каква сума от партидата е прехвърлена.

От 15 август 2015 г. след поредната промяна в Кодекса за социално осигуряване се даде възможност на осигурените лица, родени след 31.12.1959 г. да се откажат от пенсия в УПФ и да се осигуряват само в Държавното обществено осигуряване-фонд „Пенсии“ и съответно фонд „Пенсии за лица по чл.69“. За тези лица осигурителната вноска за фонд „ДЗПО“ в УПФ  от 5 %  ще бъде пренасочена към ДОО.

Прехвърлянето на индивидуалната партида в ДОО също става със заявление, което се подава в НАП – лично, от упълномощено с нотариално заверено изрично пълномощно лице или по електронен път с квалифициран електронен подпис на осигуреното лице. Тези осигуровки се събират в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионнна система („Сребърният фонд“), защото заинтересованото лице може да възобнови осигуряването си от фонд „Пенсии“ на ДОО в универсален пенсионен фонд.

Лицата могат да упражнят правото си този избор след изтичане на една година от  избора на фонд „Пенсии“ и до 5 години преди навършване на възрастта по чл.68, ал.1-2 от КСО, чрез подаване на индивидуално заявление до пенсионноосигурителното дружество по ред, определен с наредба, издадена от Комисията за финансов надзор. За периода, през който партидата е била на съхранение в т.нар.“Сребърен фонд“ не се начислява никаква доходност. В този случай осигурителните вноски, предвидени за осигуряване в УПФ започват отново да се превеждат по индивидуалната партида на лицето в избрания от него УПФ.

Осигурените в професионален пенсионен фонд (ППФ) лица също могат еднократно да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране. Веднъж прехвърлило средствата от индивидуалната си партида, лицето не може да възобнови осигуряването си в ППФ. Промяната се извършва чрез подаване на заявление в компетентната териториална дирекция на НАП – лично или от упълномощено с нотариално заверено изрично пълномощно лице или по електронен път с квалифициран електронен подпис на осигуреното лице. Осигурителната вноска за ППФ (12% за първа и 7% за втора категория труд) започва да постъпва във фонд „Пенсии“ на ДОО от първо число на месеца, следващ месеца на избора.

През последните 5 години, които остават до момента на навършване на възрастта за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-2 от КСО, лицата НЕ могат да прехвърлят средства в и от „Сребърния фонд“. Те ще получават пенсия от там, където са осигурявани през тези последни пет години.

Ако средствата по партидата до момента на пенсиониране са били в „Сребърния фонд“, лицето получава пенсия само от НОИ, тъй като средствата ще се прехвърлят във фонд „Пенсии“ на ДОО. Ако средствата въобще не са били прехвърляни в „Сребърния фонд, или са прехвърляни, но са върнати обратно в УПФ, лицето ще получи пожизнена пенсия от НОИ и допълнителна пожизнена пенсия от УПФ, в който е партидата му към момента на пенсионирането.

Какъв да бъде изборът – Универсален пенсионен фонд или фонд „Пенсии“ на ДОО?
Хората родени след 31.12.1959 г. имат право да изберат къде да насочат своите индивидуални партиди от универсалния пенсионен фонд – към частни пенсионноосигурителни дружества или към „Сребърния фонд“.

За съжаление, отговорът на поставения въпрос е труден и е строго индивидуален за всеки осигурен. Има много условия и фактори, които се отразяват на решението. То може да се вземе едва, след като се види и сравни какво ще получи в двата случая: какъв би бил размерът на пенсията от ДОО, изплащана в пълен размер и какви биха били размерите на пенсията от ДОО, изплащана в намален размер, и на пенсията, изплащана от УПФ. За да се разбере това, обезателно трябва да се поиска консултация със съответните изчисления от частното пенсионно-осигурително дружество в чийто фонд сте осигурени. Добре е да се потърси и съвет от независим пенсионен консултант с проверена репутация.

Има няколко важни предимства на осигуряването по втория стълб. Допълнителната пенсия от УПФ се отпуска пожизнено, след навършване на възрастта по чл. 68, ал.1-2 от КСО на заинтересуваното лице, без да се изисква някакъв точно определен осигурителен стаж и може да се получава преди да се отпусне пенсия от НОИ.

По желание на осигурения, пенсионният фонд може да изплаща пенсия за старост пет години преди навършване на възрастта му за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от „първия стълб”. Условието е, че натрупаните средства по индивидуалната партида трябва да позволяват отпускане на такава пенсия, в размер не по-малък от размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-2 от КСО.

Размерът й се определя на базата на натрупаните средства по индивидуалната партида на лицето, направени от вноски и доходите от тяхното инвестиране и в зависимост от продължителностти на живот след пенсиониране.

След пенсионирането на лицето от УПФ, партидата му се запазва и се обслужва както преди пенсионирането – остатъкът от средствата се инвестират, като доходността се натрупва в партидата.

Също така може еднократно или разсрочено да бъдат изплатени до 50% от средствата, натрупани по партидата на лицето, при намалена работоспособност над 89,99 на сто, въз основа на експертно решение (ЕР) на ТЕЛК или на НЕЛК.

Средствата по индивидуалната партида се наследяват и се получават еднократно или разсрочено. При смърт на осигуреното лице, преди да е придобил право на лична пенсия от УПФ, натрупаната сума се изплаща на наследниците му. Правото на наследяване се запазва и когато осигуреното лице вече получава пенсия от УПФ, като се изплаща остатъкът от индивидуалната му осигурителна партида.

Ако лицето осигурявано в УПФ се пенсионира и преживее над средната възраст, за която се изчислява пенсията, то продължава да получава пожизнена пенсия за сметка на пенсионните резерви на фонда с размер на пенсията, получена през последния месец, в рамките на който са изчерпани изцяло средствата по партидата му.

В случай, че натрупаните средства по партидата на лицето в УПФ, са с малък размер и не са достатъчни за получаване на пожизнена пенсия с размер най-малко 20% от минималната пенсия за страната, пенсия от УПФ не се отпуска, а средствата по партидата се изплащат на лицето еднократно или разсрочено по избор на заинтересувания.

Разбира се, осигуреното лице може да избере да прехвърли средствата си от УПФ във фонд „Пенсии” на ДОО. Осигурителните му вноски за фонд „ДЗПО“ в УПФ  от 5 %  ще бъдат насочени към „Сребърния фонд“. След придобиване на право на пенсия, средствата по партидата ще се прехвърлят във фонд „Пенсии“ на ДОО. На тези лица ще се изчисли пълна, ненамалена държавна пенсия, но те няма да получават пенсия от частен фонд.

Държавата гарантира, че заинтересованите лица при изпълнението на условията разписани в Кодекса за социално осигуряване ще получават пенсии, но няма точно определена сума. Тези пенсии подлежат на индексация, но тя не е гарантирана и се определя с държавния бюджет за предстоящата година. Във фонд „Пенсии“ няма индивидуални партиди, затова и при смъртта на осигуреното лице НЯМА наследяване на натрупаните му средства.

От всичко това следва единствено възможната препоръка. Решението за евентуален отказ от осигуряване в частен пенсионен фонд трябва да се вземе само след много внимателна консултация с компетентен пенсионен консултант, след като са получени съответните изчисления от частния пенсионен фонд, в който сте осигурени.

Както казахме по-горе, държавата е силно заинтересувана да мотивира хората да прехвърлят средствата си от частните пенсионни фондове във фонд „Пенсии” на ДОО. Един път, това й дава средства днес, за изплащане на днешните пенсии. За утрешните пенсии в определена степен важи принципът „след нас и потоп” – те ще са грижа на някоя друга власт, не на днешната. Освен това, не е никаква тйна, че във всяка политическа партия има хора, които не могат да спят поради факта, че вече над 13 милиарда лева са натрупани в частните пенсионни фонодове, инвестират се и … държавата няма никаква власт над тях, освен разбира се надзорната функция на КФН.

По тази причина, осигурените лица трябва да бъдат изключително предпазливи, резервирани и дори подозрителни, когато чуват съвети да се откажат от осигуряването си по „втория стълб” от страна на политически лица от действуващата изпълнителна или законодателна власт, както и от държавни служители. Не е хубаво човек да бъде параноичен, но както беше казал един автор „живели сме и в по-трудни времена, но в по-подли не”.

Разбира се, има случаи, когато прехвърлянето на натрупаните средства от УПФ в „Сребърния фонд” е изгодно за осигурените лица. Най-често, това е свързано със случаи на ранно пенсиониране при определени категории служители от силовите ведомства, но и тук важи предишната препоръка – съберете нужната информация, консултирайте се с компетентно лице и тогава действувайте. Помнете, че всеки случай е индивидуален и трябва да се решава сам за себе си.

Материалът Още за пенсионното осигуряване – правата ни, изборът, държавата и фондовете е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Малко история, демография, отровни гъби и логически съображения
До началото на пенсионната реформа, у нас имаше само един вид пенсия, средствата за които се осигуряваха и продължават да се осигуряват от работещата част на гражданството. Най-просто казано – парите за социални осигуровки, които в момента всеки плаща ежемесечно не отиват за неговата пенсия, те отиват за изплащане на пенсиите на днешните пенсионери. Очакването е, че когато днешните работливи граждани, които са осигурявали средства за пенсиите на своите родители и прародители достигнат пенсионна възраст, техните деца и внуци ще „поемат щафетата” и ще осигуряват нужните средства за техните пенсии.

Тъй като пенсиите на всяко поколение при тази така наречена „разходопокривна система” се плащат от децата и внуците на пенсионерите, затова всичко това се нарича с красивите думи „солидарност на поколенията”. Всъщност, общественото осигуряване у нас е в състояние на постоянен дефицит, при това голям и затова недостигащите пари за пенсиите на днешните пенсионери се взимат от държавния бюджет, който пък се захранва пак от данъците на населението и на бизнеса.

С две думи, разходопокривната система, венцехвалена като „солидарност на поколенията” у нас и не само у нас е в тежък дефицит и затова солидарността излиза двойна – един път плащаш социални осигуровки заради своите или чуждите баба и дядо, а втори път част от платените от вас данъци отиват пак за заплащане на пенсии.

Причината за това е променящата се демографска картина във всички развити индустриални страни и модерни общества. Продължителността на живота расте, раждаемостта намалява, на всичкото отгоре и трудовата миграция отвежда потоци от хора от нашата държава в други държави с по-висока цена на труда и парите за пенсиите по разходопокривната система все повече не достигат. Няма никакви изгледи в обозримо време те да нараснат, защото нито има изгледи да настъпи някакъв продължителен „бейби буум”, нито пък продължителността на живота ще се движи в друга посока, освен на горе.

Разходопокривната система е работела добре във времена, когато децата и младите хора са били значително повече от възрастните. Сега нещата изобщо не стоят така.

Ако си представите диаграма, на която нагоре по ордината е възрастта на хората в години, а по абсцисата на ляво и на дясно се нанася броят на жените и на мъжете, ще видим, че някъде към 1900 година тази картинка за повечето страни е представлявала почти симетричен триъгълник. Колкото е нараствала възрастта, толкова е намалявал броят на мъжете и жените в двете посоки.

Днес обаче в горната част на диаграмата има голям брой хора, докато долу, където са младите хора и децата се наблюдава сериозен недостиг. Така диаграмата на разпределението на населението по пол и по възраст, заприличва от пирамида или триъгълник на нещо, което силно наподобява на гъба. За социално осигурителната система това е една порядъчно отровна гъба.

В българския случай, отровната гъба също е вече отгледана на практика и е въпрос на кратък период от време, за да се оформи окончателно като червена, бяла или зелена мухоморка.

Тези неблагополучия около демографската ситуация и съответно около разходопокривната система, станаха причина да се потърси някакво решение и в края на 20-ия век у нас беше проведена пенсионна реформа, която въведе капиталопокривната система.

За разлика от разходопокривната, при капиталопокривната система, пенсионните вноски на хората се събират по индивидуални сметки във фондове, които се управляват от пенсионно-осигурителни дружества в съответствие с много строго законодателство. Задачата на пенсионноосигурителните дружества е да осигуряват, колкото се може по-голяма доходност, за да не бъдат изядени натрупващите се пари от инфлацията. Това не е лесна работа, защото капризите на финансовите пазари са всеизвестни, били сме свидетели и на месеци, в които пенсионноосигурителните дружества не са могли да осигуряват доходност на средствата в управляваните от тях пенсионни фондове, но в крайна сметка резултатите като цяло не са никак лоши.

В момента, доходността, която имат парите в пенсионните фондове е много по-добра от тази при банковите депозити и това предизвиква у някои коментатори неадекватни реакции, граничещи с истерия.

Всъщност, ясно е, че когато разходопокривната система се задъхва, трябва да се потърси помощ в друга система, каквато е капиталопокривната. Там парите на работещите хора не отиват за „дядо и баба”, а се натрупват по техните индивидуални сметки и чакат деня, когато ще бъде навършена пенсионна възраст, за да бъдат харчени от собствениците си.

При капиталопокривната система също има рискове и те са свързани най-вече с капризите на капиталовите пазари. Действително, основната част от средствата на тези пенсионни фондове се инвестират в държавни дългови книжа (в най-голяма степен), в определени категории акции на фондовата борса (примерно у нас пенсионните фонодове изкупиха миноритарните акции на държавата в трите електроразпределителни дружества) във валути, дори и в недвижими имоти и в благородни метали. За пропорциите, в които могат да се инвестират тези средства има много строги предписания в пенсионното законодателство. Тези изисквания са много консервативни и са насочени изцяло в посока на максималната сигурност на инвестициите. Това разбира се е една спирачка за доходността, но никой не протестира много силно, защото отговорността е огромна.

Лошата новина е, че както казва живият класик на социологията Улрих Бек – „живеем във време на серийно произвеждана несигурност”. Дори и държавните дългови книжа не могат да ни дадат абсолютна гаранция, дори и когато става дума за едни от най-напредналите индустриални държави. Примерът с държавните дългови книжа на Италия е христоматиен.

Точно затова, никой не предложи разходопокривната система да бъде заменена изцяло с капиталопокривна. Въпреки очевидните пороци и недостатъци на разходопокривната система, успоредното съществуване на двете системи е един разумен подход при управлението на риска в цялостната социалноосигурителна система. По тази логика се стигна до създаването на …

… „три колонната социално осигурителна система” у нас.
Тя обхваща Държавното обществено осигуряване (ДОО), което е разходопокривната компонента, за която говорихме по-горе; Допълнителното-задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) и Доброволното пенсионно осигуряване (ДПО). Това са трите стълба на осигурителната система – първи разходопокривен и втори и трети – капиталопокривни.

Първият стълб, основаващ се на разходно-покривния принцип и на коментираната вече идея за солидарност на осигурените лица, има задължителен характер и обхваща всички, които се осигуряват. Във фондовете на ДОО постъпват вноските на всички работещи и плащащи осигуровки, било то чрез работодател или самоосигуряващи се лица, а тези осигуровки се разпределят като обезщетения, помощи и пенсии на хората в нетрудоспособна възраст. Пак ще повторим, че към днешна дата не може да се разчита само на този стълб – пример е „дереджето” на настоящите пенсионери. Тази тенденция ще се задълбочава и през следващите години, защото съотношението на работещи спрямо пенсионери намалява. Все по-малко работещи ще трябва да плащат пенсиите на все повече пенсионери.

Действието на капиталовия принцип се изразява в това лицата в трудоспособна възраст да отделят от възнаграждението си и да инвестират в различни финансови инструменти, които да им носят доходност, така че при достигане на пенсионна възраст да ползват заделените от тях средства с натрупаната допълнителна доходност. Вече подчертахме, че отчисляването на част от внесените осигурителни вноски в частен пенсионен фонд, цели да се намали риска от недостиг на средства в общественото осигуряване, произтичащ от демографския проблем, за да се подобри стандартът на живот на хората в пенсионна възраст.

Вторият стълб е допълнителното задължително пенсионно осигуряване, което действа на описания капиталов принцип. Вноските постъпват по индивидуални осигурителни партиди в частни пенсионни фондове, които инвестират средствата на осигуряващите се в тях лица в определените от закона инструменти и разпределят доходност върху внесените суми.

Третият стълб на нашата пенсионна система е доброволното пенсионно осигуряване. При него отново действа капиталовият принцип. Средствата постъпват във фондовете, инвестират се и осигурените лица получават и натрупаната доходност. Една от основните разлики от другите два стълба е доброволността – всеки сам избира дали да се осигурява, избира фонда, в който да се осигурява, избира размера на вноската, която да прави, и срока, за който да внася. В тях може да се осигурява и да бъде осигуряван от своя работодател или от трето лице (т.нар. друг осигурител) всеки гражданин, навършил 16-годишна възраст. Към това се добавя и възможността за данъчни облекчения, които могат да намалят с до 10% данъчната основа на доброволно осигуряващите се лица.

За да се осигури нормален живот след пенсия, експертите смятат, че пенсията трябва да бъде поне 70% от размера на последната заплата. Преценява се, че пенсията от първия стълб би могла да осигури около 30% от последната работна заплата на лицето преди пенсиониране.

Пенсията от втория стълб – задължителното осигуряване в частни пенсионни фондове за всички родени след 31.12.1959 г. нататък – би трябвало да осигури допълнителни 10-15%, или сумарно, първият и вторият стълб да осигурят между 40% и 50% от размера на заплатата преди пенсиониране.

Разликата от около 20% (до достигането на препоръчителните 70% от последната заплата) би могла да бъде компенсирана от всеки от нас индивидуално чрез осигуряване в доброволен пенсионен фонд или чрез други подходящи финансови инструменти.

За всички, които не се осигуряват по втория стълб в универсален пенсионен фонд (защото са родени преди 01.01.1960 г.), участието в доброволен пенсионен фонд е една възможност да се включат в пенсионен модел, основан на капиталов принцип. Това означава лицата да имат своя индивидуална партида, средствата в която се натрупват във времето, инвестират се и носят допълнителен доход.

Безспорна истина обаче е, че всеки, който иска да си осигури спокойствие за старините си, трябва да го направи, докато е работоспособен. В днешни дни имаме възможността да избираме начина, по който да си гарантираме спокойствие в бъдеще. На пазара съществуват редица финансови инструменти, които предлагат възможност за инвестиция под различна форма, с различна степен на риск, срок и доходност.

Фондове на допълнително задължително пенсионно осигуряване
От 01.01.2000 г. всички лица, родени след 31.12.1959 г., които работят по договор или се самоосигуряват подлежат на задължително осигуряване за втора пенсия в Универсален (за работещите при условията на трета категория труд) или Професионален (за работещите при условията на втора и първа категория труд) пенсионен фонд, в допълнение към осигуряването във фонд „Пенсии” на Държавното обществено осигуряване (ДОО).

Те са различни и един човек може да има и универсален, и професионален фонд. Само някои определени категории служители на държавата, осъществяващи дейност, свързана с националната сигурност, (служителите в Държавна агенция „Разузнаване“, служба „Военна информация“ на Министерството на отбраната, Държавна агенция „Национална сигурност“ и Специалната куриерска служба на Министерството на транспорта и съобщенията) не се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.

Чрез Универсалния пенсионен фонд (УПФ) всяко осигурено лице има възможност да получава допълнителна пожизнена пенсия за старост, отделно и независимо от пенсията от Държавното обществено осигуряване (ДОО) при наличието на определени условия разписани в Кодекса за социално осигуряване.

Осигуряването в Професионален пенсионен фонд (ППФ) дава право на срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране. Тази пенсия се получава от момента на придобиване на право за ранно пенсиониране до навършване на годините за право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от Държавното обществено осигуряване.

Размерът на дължимата осигурителната вноска за фонд ДЗПО се разпределя между работодателя и осигуреното лице, независимо дали осигуреното лице е избрало частен пенсионно-осигурителен фонд или Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионнна система  („Сребърния фонд“). Държавата е определила месечената вноска за 2019 г., която постъпва в Универсалния пенсионен фонд да вълиза на 5 % от осигурителния доход на лицето, като се разпределя между работодателя (2,8%) и работника (2,2%).

В Професионалния фонд за работещите при условията на I категория труд вноската е 12% от осигурителния доход, а за тези които работят по условията на II категория труд вноската е 7% от месечния им осигурителен доход и тя е изцяло за сметка на работодателите.

Самоосигуряващите се лица се осигуряват в универсален пенсионен фонд изцяло за своя сметка.

Осигурителните вноски за фонд ДЗПО се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО, с изключение на чл. 9, ал. 6 и 7 от КСО. Те се внасят върху доход, не по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход  (така нареченият осигурителен праг) и не по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определени със Закона за бюджета на ДОО. Превеждат се едновременно с осигурителните вноски за ДОО.

Вноските към фондовете на ДОО (фонд „Пенсии“, фонд „ОЗМ“, фонд „Безработица“) за 2019 г. определени от Държавата са други. Така например, за тези които се осигуряват по условията на  III категория труд, осигуряването във фонд „Пенсии“ на ДОО е 14,8 % от осигурителния доход на лицето, като за сметка на осигурителя е 8,22 %, а на осигурения е 6,22 % , а осигурителната вноска за фонд „ДЗПО“ на УПФ е само 5 %.

Дойде време да посмятаме малко
И така, според данните от Националния статистически институт средната работна заплата за страната за второто тримесичие на 2019 г. е 1260 лв. Ако направим едно просто изчисление ще се види, че към фонд „Пенсии“ за един месец работникът ще внесе 82,91 лева, а работодателят – 103,57 лева или общо 186,48 лева, за фонд „ДЗПО“ в УПФ работникът ще внесе по своята индивидуална партида само 27,72 лв., а неговият работодател ще му внесе още 35,28 лева или общо 62,92 лева. Във фонд „Пенсии“ човек натрупва много повече доход в сравнение с внесеното в неговата индивидуална партида в УПФ.

Това не може да бъде смятано за достойнство на нашата социално осигурителна система но отлично пасва на разбиранията на държавата за разпореждането с ножа, сиренето и дъската, върху която се реже. По напълно рационални властнически съображения, държавата (по-точно властимащите в държавата) е заинтересувана да се знае, че „пенсията идва от нея”.

От политическа и от предизборна гледна точка, държавата няма интерес от голям дял на втория стълб в пенсионните приходи на хората. Населението трябва да знае, че „истинската” пенсия е държавната, сиреч разходопокривният първи стълб. Дори и в условията на тежък дефицит на фонд „Пенсии” на ДОО, държавата може да реши да „вдигне” пенсиите за сметка на прехвърляне на средства от държавния бюджет. Тоест, да вземе пари от данъците на работещите и да обясни на пенсионерите, колко е загрижена ТЯ за тях. Всичкото добро идва от държавата и точка.

Вторият стълб трябва да е за красота и за гарнитура на първия. Затова, държавата стриктно следва два принципа – единият е да не допуска нарастване на дела на втория стълб, а другият принцип е да търси всякакви лицеприятни пътища да сложи ръка на събраното в частните пенсионни фондове от втория стълб.

Но за това, както и за правото на избор и информация, на таксите и удръжките и много друто, ще стане дума в продължението на статията.

Материалът Допълнителното задължително пенсионно осигуряване – гарнитура на „държавната пенсия” или истински доход за старини? е публикуван за пръв път на Икономически живот.