Месото е открито в пререработвателно предприятие и ще бъде унищожено. Това твърди директорът на Областната дирекция по безопасност на храните в Пловдив д-р Камен Янков.

Министърът на земеделието Десислава Танева пък обясни, че 109 тона заразено охладено пилешко месо е намерено от служители на БАБХ. Проверките са направени след получена нотификация от общоевропейска система за бързо уведомяване.

При изпълнението на своята национална мониторингова програма Словакия открива заразеното пилешко и уведомява всички страни, в които въпросният полски производител продава. Други предупреждения са дошли от Литва. Има и от Полша.

Получени са 17 нотификации, 10 от тях пристигат след 29 октомври тази година. В 15 от предупрежденията става дума за един и същ полски производител. БАБХ е изпратила и до контролния орган по храните в Полша информация за проверката. Продукт на този производител е продаден поне в още 7 европейски страни

От началото на годината БАБХ е направила 400 проби в кланници и при производители. Открити са общо 14 заразени проби, но партидите не са пуснати до пазара.

Когато месото е за консумация от крайни потребители БАБХ уведомява чрез съобщение на сайта си.

Ако обаче месото, както е сега с пилешкото, отива за преработка, не се информират потребителите.

При следващи нотификации това да се направи независимо, че продуктът не е за директна консумация, се е разпоредила Десислава Танева.

Материалът Заразеното със салмонела пилешко било за преработка е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Българският евродепутат е докладчик в сянка по становището на Земеделската комисия относно споразумението между ЕС и Украйна за изменение на търговските преференции за месо от домашни птици и продукти от такова месо.

„Към 22 август тази година за 9 от 40 украински продукта с тарифни квоти за внос са достигнати съответните прагове. Това включва ключови и чувствителни за Европа продукти като мед, царевица и пшенично брашно, например. От средата на 2016 г. се забелязва скок на вноса на разфасовки от домашни птици. Ръст от близо 15 000% е смущаващ и показва слабостта в Споразумението за асоцииране. В тази връзка подкрепям предложените мерки, с които ще защитим интереса на европейските производители“, посочи в своето изказване Иво Христов.

Българският евродепутат припомни също така, че се очаква производителите на птиче месо да бъдат потърпевши и от други търговски споразумения, като например това с „Меркосур“.

Христов настоя да бъдат предвидени адекватни механизми за защита от директния внос и от нарушения на добрите търговски практики. По думите му ЕК трябва да помисли за въвеждане на механизми за временно преустановяване и дори намаляване на тарифните преференции в случай на сътресения в чувствителни сектори.

Квотата за внос на украинско пилешко месо е договорена през 2016 г. със споразумението за асоцииране на Украйна към ЕС. През 2016 г. страната е доставила на европейския пазар по-малко от 50 хил. тона пилешко месо. Само за две години обаче обемът на вноса се увеличава до 123 хил. тона. Това кара ЕС да премине към предоговарянето на квоти.

В рамките на заседанието Христов повдигна и друг въпрос към представителите на Европейската комисия – дали все още е обект на разглеждане искането към Европейската банка за възстановяване и развитие за заем на стойност 100 милиона евро от страна на голям украински производител на пилешко месо за придобиване на мощности за производство на пилешко в Словения.

Материалът Български евродепутат поиска ограничаване вноса на пилешко от Украйна е публикуван за пръв път на Икономически живот.