Процедурите се провеждат по реда на Закона устройството на Черноморското крайбрежие и се предлага срокът на всяка от двете концесии да е 20 години.

Минималното годишно концесионно възнаграждение за морския плаж „Офицерски – изток“ е 18 001,73 лева без ДДС, а за „Сахара 2“ – 32 431,26 лева без ДДС.

Размерът е определен съгласно приетата от МС Методика за определяне минималния размер на концесионното възнаграждение за морските плажове – обекти на концесия, по реда на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.

Двата морски плажа ще имат водни спасители, здравно и медицинско обслужване и санитарно-хигиенното поддържане.

Материалът Дават на концесия за 20 г. варненските плажове „Офицерски – изток“ и „Сахара 2“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

 „Ендевър Лозенец Фест“ се задължава за целия срок на договора за концесия от 20 г. да предоставя цена за чадър и шезлонг до 10 лева с ДДС за всеки в зоната за платени плажни принадлежности на морския плаж.

Годишното концесионно възнаграждение за първата година от срока е 5710,51 лв. с ДДС.

 „Валто-Трейд“ за целия срок на концесията от 20 г. ще предоставя също чадър и шезлонг до 10 лв. с ДДС за всеки.

Първата година ще плати за концесията 33 388,73 лв. с ДДС.

 „САМЪР М“ за следващите 20 години ще чадър срещу 8 лв. с ДДС, на същата цена ще е и шезлонгът.

Годишното възнаграждение за първата година от срока на концесията е 175 712,06 лв. е ДДС. Предвидени са инвестиции за спортно-развлекателни дейности от 348 840 лв. с ДДС.

Удължава се договорът за концесия за морски плаж „Бутамята“, община Царево, област Бургас, сключен на 07.07.2000 г., реши още Министерският съвет.

Промени в Закона за здравето позволиха на концесионерите да предложат удължаване на срока на концесията заради ограниченията на дейността им, настъпили вследствие на световната пандемия от COVID-19.

Срокът на договора за морски плаж „Бутамята“ изтича в средата на летен сезон 2020 г. и съществува опасност плажът, привличащ много туристи, да остане без охрана.

Това може да създаде риск за посетителите, или да доведе до допълнителни разходи от държавния и общински бюджет, за да се осигурят в кратки срокове задължителните дейности по водно спасяване и санитарно хигиенно поддържане.

Намалява се концесионното възнаграждение, за да може стопаните на плажа, въпреки изключително сложната обстановка, да се справят със задължението, са част от мотивите.

Материалът Нови концесии за морски плажове одобри кабинетът е публикуван за пръв път на Икономически живот.

През последната седмица на месец май наемателите и концесионерите на морските плажове трябваше да изпратят в Министерството на туризма предложенията си за намаляване цените на плажните принадлежности. Съгласно законовите промени понижението трябва да е с минимум 50 на сто в сравнение с цените през 2019 г.

От туристическото ведомство пуснаха списък с плажовете, на които може да се ползват чадърите и шезлонгите без пари.

Панорама-север, Ривиера (област Варна, община Варна);

Шкорпиловци-юг (област Варна, община Долни чифлик);

Бяла-юг (област Варна, община Бяла);

Обзор Мотела; Обзор-юг, Елените-2, Козлука; Делфин (област Бургас, община Несебър);

Ахелой (област Бургас, община Поморие);

Атанасовска коса, част 1, Бургас-север, Бургас-централен, Росенец-север (област Бургас, община Бургас);

Каваци-север; Каваци-юг; Дюни-юг (област Бургас, община Созопол);

Младост ММЦ (безплатен чадър, шезлонг по 2,50 лв.), Приморско-централен (област Бургас, община Приморско);

Къмпинг-юг, Мечата дупка 2, Лозенец, Попски плаж-север 5; Царево-централен, Къмпинг Нестинарка (област Бургас, община Царево).

Извън тях, цените на плажните принадлежности на преобладаващата част от останалите плажове варират до 5 лева, т.е. намалението е сериозно спрямо лятото на миналата година.

В Златни пясъци, например плажните принадлежности ще са по 2 лв., в Слънчев бряг – по 4 лв., в Албена – по 1 лв.

Министърът на туризма уведомява стопаните на плажовете за намаление на концесионното и наемното им възнаграждение, което изцяло ще съответства на процента понижение в цените на плажните принадлежности.

Материалът На 25 плажа в България ще се ползат безплатни шезлонги и чадъри е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Луксор пром“ ЕООД се задължава за срок от 20 години за плажа „Дяволска река 1“ да предоставя цена за 1 чадър до 7 лв. с ДДС и за 1 шезлонг до 7 лв. с ДДС в платената зона.

За първата година от договора концесионерът ще плати 19 537 лв. без ДДС. За всяка година таксата ще се определя по специална методика и предложения от концесионера размер на роялти от 4 на сто без ДДС.

За „Варна – централен“ концесионерът „Лазурен брюг 91“ ЕООД се задължава за целия срок на договора от 20 г. да предлага 1 чадър и 1 шезлонг за максимум 10 лв. поотделно в зоната за платени плажни принадлежности.

За всяка години ще се плаща такса съгласно приетата от МС методика и предложения от концесионера роялти от 3,30 на сто без ДДС. Годишното концесионно възнаграждение за първата година от срока е 137 322 лв. без ДДС.

Инвестициите за организация на целогодишното поддържане на морския плаж са определени в размер на 49 296 лв. с ДДС.

Министерският съвет взе решение да бъдат открити процедури за възлагане на концесия за морските плажове „Силистар“ и „Бутамята“, община Царево.

Процедурите се провеждат по реда на Закона устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Предлага се срокът на концесията да е по 20 години за всеки от двата плажа.

Размерът на минималното годишно концесионно възнаграждение за „Силистар“ е 6 116 лв. без ДДС, а за „Бутамята“ – 13 892,43 лева без ДДС.

Двата плажа ще бъдат обезпечени със задължителните дейности по закона – осигуряване на водното спасяване, обезпечаване на прилежащата акватория, здравно и медицинско обслужване и санитарно поддържане, както и предоставяне на услуги от обществен интерес.

Материалът Дадоха плажовете „Дяволска река 1“ и „Варна – централен“ на концесия е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Помните ли снимките на пустеещите Черноморски плажове в началото на летния сезон през 2019 г.? Обърнахте ли внимание на прогнозите за задаващ се порой от фалити на български туристически предприемачи, след като световният лидер Thomas Cook обяви несъстоятелност през септември? Който се интересува поне малко от състоянието на националната икономика, вероятно е дочул нещо за сериозните затруднения на туризма, с прогнози за поне 10% спад на приходите.

А знаете ли какви всъщност се оказаха обобщените резултати на туристическия бранш за предходната година? Според платежния баланс на БНБ, приходите по линия на международния туризъм за първите десет месеца на 2019 г. са точно толкова, колкото за първите десет месеца на 2018 г. – тоест, те са рекордни. Точните числа са показани на долната графика: отбележете, че резултатите за 2019 г. са само до края на октомври и нищо чудно секторът да повтори или да подобри с малко рекорда от 2018 г. 

Разбира се, за мнозина в българския туризъм 2019 беше инфарктна година. Но ако перифразираме Марк Твен, слуховете за смъртта на сектора се оказват преувеличени. Раздухването на фалшив песимизъм е изгодно за туристическите предприемачи – така те имат основание да лобират за държавни помощи. През август премиерът изгря като слънце с обещанието за 15 млн. лв. държавна субсидия за чартърните полети. През септември от бранша си поискаха данъчни облекчения. През ноември в обществени поръчки бяха разпределени 15 млн. лв. за национална туристическа реклама.

Държавните субсидии за перспективни отрасли, изпитващи моментни затруднения, са стандартна практика в света и ако са добре обмислени, носят положителни резултати. Но да не забравяме, че в туризма се плащат най-ниски работни заплати (средно 700 лв. месечно), следователно и най-ниски ДДФЛ и осигуровки. При това, на населението в България е отказан диференциран ДДС за стоки от първа необходимост (храни, лекарства и книги), но големите в туризма начисляват върху нощувките само 9% ДДС.

С други думи, данъчните привилегии и директните държавни помощи за туризма вече са значителни – а ползите от нарастващите приходи не се разпределят сред заетите, нито пък облагодетелстват бюджета. Нещо повече – тъмни туристически интереси, прикривани с офшорни компании, стоят зад натиска за урбанизиране на ценните екосистеми в Пирин, Рила, по Черноморието и къде ли още не, както и зад деградацията на културния ландшафт в Созопол, Банско и т.н.

Родният туристически предприемач и отговорните лица в държавата трябва най-сетне да разберат, че туристическият продукт не е нощувка в хотел или вечеря в механа, а самата България.

На специалистите е добре известно, че по показателя „приходи от един чуждестранен турист“ България открай време чувствително отстъпва на дестинации като Хърватия или Гърция, а дори и на Грузия. Но ако съдим по националните политики в туризма, сякаш сме удовлетворени от посредствената му добавена стойност. Държавната помощ за сектора – не само и не толкова в пари, колкото в нови модели за създаване на стойност – трябва да се насочи за преодоляване именно на този недостатък.

Защо да наливаме още повече публични средства в сегашния модел, разчитащ на едрия, политически добре свързан собственик на големия хотел в големия курорт, който иска да посреща и изпраща чужденци на конвейер? Бъдещето на българския туризъм е извън курортите. Повечето от днешните ни курорти са наследство от Онзи режим, за който не беше допустимо чужденците да ходят насам-натам и да гледат как живее народът от другата страна на Желязната завеса. Българският туризъм тогава, а и сега, не създава приятели на страната. Той посреща случайни клиенти, а не гости. И сервилното отношение на ниско платения персонал не променя нещата.

През последните десетилетия все повече българи пътуват в чужбина с цел туризъм. Според личния си характер и интересите си, те се запознават с особеностите на другите държави и са натрупали много впечатления как е „там“ и как е „тук“. Нека за момент да опитаме да погледнем България с очите на чуждестранен турист. Какво ще видим?

Ще видим интересна страна с добър климат, прекрасна природа, голяма история, мили хора, изгодни цени, великолепна кухня и вина – но… Това „но“ е голямата беда на българския туризъм и то отнема конкурентните ни предимства далеч повече, отколкото ловките стратегии на големите туристически дестинации около нас. Добрата новина е, че повечето от тези „но“ може да се отстранят сравнително лесно и това ще даде не само по-добър туристически облик на България и перспективи за повече приходи, но ще се отрази положително и на националното самочувствие.

Първо, България се гордее с древната си история, но как гостът на столицата ще разбере за нея? Само не му препоръчвайте да посети Националния исторически музей. Разположен в края на града, до него се придвижва тролейбус, който сякаш се надбягва със заека от прочутата притча. Археологическият музей пък трудно побира величието си в старинната сграда до Президентството. София няма модерен исторически музей в центъра си – пък нека си се гордее, че расте и не старее.

Второ, какво ще види хипотетичният чужденец, когато прекрачи портите на Рилския или Бачковския манастир? Успешните (не само в туристическо отношение) държави не допускат толкова търговци в храмовете си. Трето, София не разполага с нормален достъп до най-големия си туристически ресурс. В една туристическа държава, природозащитният режим на Витоша би бил строг, а достъпът – с лифт от центъра на града.

Четвърто, за да влезеш в Двореца в Балчик, трябва да се наредиш на две отделни опашки и да купиш два различни билета, защото Софийският университет и Министерството на културата не могат да се разберат от десетилетия как се дели на две. Пето, може би най-големият културно-туристически потенциал на България остава световно непознат, въпреки милионите, пръскани за „национална реклама“. Впечатляващо с многобройните си и изкусно изработени предмети, най-старото златно съкровище в света още чака хората да го открият във Варна.

Шесто, истински български вина ли се предлагат на гостите на курортите, или евтини червени и жълти течности от кутии? Виното е култура, то създава отношение и спомени (ако се приема в разумни количества). Българското вино лесно може да създаде пожизнени приятели на България – но трудно намира път до масовия чуждестранен турист, изместено от малоценни сурогати на престъпно ниска цена.

Дори не говорим за международно летище за все по-известния Пловдив или магистрала до и градско планиране за Велико Търново: по какви пътища ще минат автобусите на туристите, решили да посетят поразителните тракийски гробници край Старосел или Шипка? Как ще обясним на чуждия гост, че българският фолклор лети в космоса, когато от всеки ъгъл на курорта се лее брутална чалга? Ще повярват ли в древната ни история гостите, когато старинните крепости и дворци са подложени на „реставрация“ в стил Дисни?

А когато индивидуалният, млад турист реши да се запознае по-отблизо с живота в България и си купи билет за БДЖ, ще го убедим ли, че страната ни е по-различна от железниците й? Как ще му обясним защо по Черноморието заради стената от пустеещи бетонни хотели не остана място и желание за един единствен добре организиран къмпинг?

България не разполага с Пирамидите на Гиза, но културните и природните ни ценности са значителни и позволяват да развиваме туризъм, конкурентен на прочутите ни съседи. Това, което липсва на българския туризъм, не са държавни дотации или евтина работна ръка. Българският туризъм се нуждае от нов модел, скъсал завинаги с наследството на „соца“. Родният туристически предприемач и отговорните лица в държавата трябва най-сетне да разберат, че туристическият продукт не е нощувка в хотел или вечеря в механа, а самата България.

Материалът За да има туризъм в България е публикуван за пръв път на Икономически живот.