Кризата с коронавируса вече предизвиква тежки социално-икономически последици. За да ограничат тяхното задълбочаване, европейските страни прилагат широк набор от мерки с ясното съзнание, че от тяхната структура, обхват и бързина на прилагане зависи благосъстоянието и прогреса на нацията, се казва в позицията на държавния глава.

Месец и половина след въвеждане на извънредното положение, българското правителство все още не предлага ясна и убедителна програма за навременна, достъпна и безвъзмездна помощ, смята президентът.

В същото време, за преодоляване на кризата се заделят все повече публични средства, предстои тегленето на колосален заем.

С въвеждането на извънредното положение, изпълнителната власт получи изключителни правомощия да се разпорежда безконтролно с този ресурс, твърди Радев.

Не трябва да забравяме обаче, че тези средства трябва да се заработват и изплащат от българските граждани и бизнес. Затова следва да има ясни механизми за прозрачност, отчетност, ефикасност и отговорно използване на обществените средства.

Необходимо е да се въведе публичен регистър за отчитане на харчените средства в борбата с коронавируса. Освен това да се

забрани държавна финансова помощ за офшорни фирми и за такива, които имат дъщерни дружества, регистрирани в офшорни зони, настоява държавният глава.

Според него е крайно време да се преразгледат дългосрочните проекти с осигурен финансов ресурс за години напред. Да се заделят необходимите финанси, така че да не спира работата по тях през настоящата година.

Останалият финансов ресурс да се насочи за преодоляване на социалната и икономическа криза. Какъв е смисълът милиарди да стоят замразени с хоризонт следващите 3-4 и повече години, а в това време да теглим нови заеми с лихва, завършва позицията на президента Румен Радев.

Материалът Президентът против държавна помощ за офшорни фирми е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Асоциацията следи внимателно действията за решаване на водната криза в област Перник и твърдо подкрепя всички рационални действия на правителството и местната власт за преодоляване на тежкия проблем.

Българският бизнес изразява своята искрена съпричастност към жителите на града и трудностите, с които живеят хиляди семейства в областта.

Като отговорни работодатели и производители в България обаче не можем да подминем факта, че в търсене на виновници за тежката криза, в обществеността бе допуснато с произволно говорене да се посяга на доброто име на “Стомана Индъстри“ АД – крупен инвеститор в страната, работещ в пълно съответствие с българското законодателство.

Става дума за единствения стоманопроизводител в България, който е едно от водещите предприятия на българската икономика и категорично най-големият работодател в област Перник.

„Стомана Индъстри“ АД е изряден данъкоплатец със 700-800 млн. лв. приходи годишно. Предприятието дава препитание на 1500 работници и семействата им, работи с над 500 фирми доставчици и 85% от износа на продукцията му е за конкурентния европейски пазар, припомнят работодателите.

В този смисъл, призоваваме за отговорност на всички в обществото – политици, анализатори, медии и др, тъй като производителите в България трябва да работят в спокойна обстановка и да бъдат насърчавани в усилията си да инвестират и да модернизират производството си, за да дават поминък на хората.

Безотговорното отношение към такъв инвеститор не влияе добре, не само на конкретното предприятие, но и на образа на страната, тъй като клиенти на предприятието са световно известни компании, се казва още в позицията на АОБР.

За страната е изключително важно основният работодател за област Перник и знаков инвеститор в българската икономика да запази доброто си име в национален и в световен мащаб, за да продължи да работи успешно за растежа на БВП в страната и за поминъка в областта и след решаването на водната криза в Перник.

Искаме цялостен подход от държавата, за да не се окаже утре, че друг представител на бизнеса е виновен за следваща водна криза, категорични са от АОБР.

Материалът Работодателите прозоваха да не се петни името на „Стомана“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.