ИПИ представя данните на НСИ за полезната площ на жилищата в страната за 2018 г., като ги отнася към населението по общини. Данните за страната варират значително, като е видима разделителна линия както по региони, така и спрямо големината на населените места.

Към интерактивната карта…

Полезната площ на жилищата варира от 25-30 кв. м. до над 100 кв. м. средно на човек в отделните общини. Очаквано, в големия град домакинствата разполагат с  по-малко полезна площ. В почти всички големи общини, в т.ч. столична община, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Русе, полезната площ на човек от населението е в рамките на 30-40 кв. м. Има и множество малки общини – отличаващи се от демографска гледна точка, в които също полезната площ е по-ниска от обичайното, в т.ч. и под 30 кв. м. на човек.

В 134 общини полезната площ на жилищата е в рамките на 40-60 кв. м. на човек. Това е площта, на която живеят голяма част от българите извън най-големите градове. В някои случаи тя надхвърля 100 кв. м., като това е или в много малки и/или обезлюдяващи се общини, или в някои морски курорти, в които има повече жилищна площ, предназначена за туристи, които обаче не са отчетени в данните за постоянните жители. Такъв е случаят с община Несебър, където полезната площ на жилищата достига над 140 кв. м. на човек, но при отчитане на ефекта на жилищата, построени и поддържани, за да обслужват туристическия поток, картината би се променила значително.

В общ план е интересен контрастът на картата по оста север-юг, като една голяма територия от Видин до граничните общини на Русе, Разград и Търговище, се отличава с по-висока полезна площ на жилищата спрямо другите райони на страната. Определено демографската картина играя ключова роля, като сред тях попадат множество малки общини, в т.ч. и с под 6 хил. души жители, а също и общини с  голям спад в населението в последните години.

Материалът На колко широко живеят българите? е публикуван за пръв път на Икономически живот.