По думите на Николова чрез обединяването на усилията двете страни имат възможност не само да засилят съществуващото двустранно сътрудничество, но и да инициират нови съвместни проекти – създаване както на обща туристическа бизнес мрежа, така и инвестиционни програми за развитието на туристическия продукт, човешките ресурси и обмена на туристическа информация.

Полша е сред 10-те водещи пазара за входящ туризъм у нас. През 2019 г. туристическите посещения на полски граждани са 420 980. От началото на 2020 г. до 20 декември 2020 г. над 85 хил. полски туристи са пренощували в местата за настаняване в България, като основната част от тях са пристигнали в България с цел морски или бизнес туризъм, е отчела още Николова.

България е добре позната дестинация сред полските туристи за морски и летен туризъм, но възможностите, които ние предлагаме са много повече и ни предстои още съвместна работа за промотиране на дестинацията, категоричен е министърът.

Николова уточнява, че страната ни предлага чудесни възможности и за културен, балнео и СПА, селски, гастрономически и винен туризъм, както и многовековна история и богата култура.

Материалът Николова обясни във Варшава колко много разчитаме на полските туристи е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Лидерите на Европейския съюз приеха в четвъртък компромиса, които постигна Германия с Унгария и Полша за отблокиране на бюджетния пакет на общността на обща стойност 1,8 трилиона евро. Европейската комисия поясни, че механизмът за върховенство на закона ще бъде валиден от 1 януари.

Пет месеца след като беше договорена и след три седмици на интензивна блокада от Унгария и Полша, лидерите дадоха последната си благословия за безпрецедентната бюджетна сделка на ЕС за преодоляване на най-тежката рецесия от един век.

Пакетът от 1,8 трилиона евро ще бъде изразходван до 2027 г. за стимулиране на икономиката на блока в условията на пандемията  и в същото време за подсилване на европейските икономики. В бъдеще те трябва да станат по-устойчиви и цифрови, отчасти благодарение на възстановителния план в размер на 750 милиарда евро.

Лидерите приеха компромиса, който Германия постигна след преговори с Унгария и Полша за оттегляне на ветото заради възраженията им срещу новия механизъм за обвързване на еврофондовете с върховенство на закона.

Германия, която в момента е шестмесечен ротационен председател, договори тълкувателна декларация, възприета от премиерите на Унгария и Полша Виктор Орбан и Матеуш Моравецки като “победа“.

“Ние сме много близо да постигнем много добро споразумение за единството на ЕС“, каза Орбан по пътя си към срещата на върха. “И още по-важно, не само за победа на ЕС, но ние се борим и за победа на здравия разум”, коментира той.

Декларацията за върховенството на закона остава непокътната по отношение на същността и обхвата на механизма, което ще позволи спиране на евросредства за държавите в случаи на корупция или конфликт на интереси, засягащи еврофондове, или ако е подкопана независимостта на съдебната система.

Ако Будапеща и Варшава не бяха отблокирали споразумението, Комисията беше подготвена да ги заобиколи.

Комисията няма да може да започне санкционна процедура срещу никоя държава-членка, докато Съдът на ЕС не се произнесе за законността на механизма, тъй като унгарците и поляците възнамеряват да го оспорят.

Това забавяне би послужило на Орбан да диша спокойно преди унгарските избори през 2022 г., тъй като решението на ЕС може да дойде след гласуването. Но механизмът ще продължи да се прилага със задна дата от 1 януари 2021 г., след като има решение на съда на ЕС и както първоначално беше договорено от правителствата и Европейския парламент.

Това беше едно от основните притеснения сред големите защитници на механизма в Европейския парламент и националните столици, като холандския премиер Марк Рюте.

Дипломати от ЕС заявиха пред EURACTIV, че председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен е потвърдила пред лидерите на ЕС в залата, че механизмът ще се прилага със задна дата от 2021 г.

Европейският парламент трябва да одобри следващата седмица многогодишната финансова рамка – седемгодишния бюджет на ЕС в размер на 1,1 трилиона евро и механизма за върховенство на закона.

Евродепутатите, участващи в преговорите по механизма, изразиха в четвъртък своето удовлетворение от сделката на лидерите на ЕС.

Петри Сарвамаа (ЕНП, Финландия) написа в Tуитър: “Имаме исторически условия за налагане на върховенство на закона върху бюджета на ЕС и плана за възстановяване“.

Законодателите от ЕС трябва обаче да преодолеят още няколко препятствия, преди средствата за възстановяване да започнат да текат през втората половина на 2021 г., както се надяват и очакват представители на европейските институции.

Следващата седмица ще има преговори и за детайлите по Механизма за възстановяване и устойчивост на стойност 672 милиарда евро.

Освен това държавите-членки ще трябва да ратифицират през следващите месеци, най-вече чрез своите национални парламенти, новия бюджетен таван на ЕС, необходим за заемане на средства за възстановяване от пазарите.

Бюджетното споразумение донесе на германския канцлер Ангела Меркел важна победа в нейното прощално председателство на ЕС.

Меркел, която ще напусне поста си през следващата година, оставя добро наследството – безпрецедентен фонд за възстановяване срещу пандемията с безвъзмездни средства.

***
сн. European Council

Материалът Евролидерите успяха да отблокират бюджета от 1,8 трлн. евро, Орбан обяви победа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Данните са от анкета на United Surveys, цитирана от Euractiv.bg.

На втори въпрос от анкетата – дали Полша трябва да наложи вето върху бюджета, ако този механизъм бъде въведен, по-малко от 20% от анкетираните са отговорили, че страната трябва да подкрепи бюджета, докато повече от половината от анкетираните (57,4%) искат бюджетът на ЕС ще бъде блокиран, а 23,1% нямат мнение по темата.

Бюджетът и планът за възстановяване, който е в размер на 750 млрд. евро трябва да бъдат приети единодушно от 27-те държави-членки на ЕС, но Унгария и Полша за момента блокират процеса.

Позицията на официална Варшава е, че блокирането на пакета – бюджет 2021-2027 и плана за възстановяване, е единственото решение, защото условието за върховенство на закона е заплаха за суверенитета на страната.

В същото време според опозицията действията на правителството по отношение на механизма са резултат от страха му, че Брюксел ще му наложи финансово наказание за неуважение на върховенството на закона.

Материалът Мнозинството поляци подкрепят блокирането на бюджета на ЕС е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Държавните и правителствени ръководители вече одобриха окончателната компромисна версия на седемгодишния бюджетен план на Европейския съюз в размер на 1 074,3 млрд. евро за периода от 2021 до 2027 г. и извънбюджетен фонд за възстановяване на икономиката на ЕС от от 750 млрд. евро.

Пред броени дни полският премиер Матеуш Моравецки изпрати писмо до институции на ЕС, заплашвайки да наложи вето на бюджета, ако бъде включено условие достъпът до европейски фондове да зависи от спазването на върховенството на закона.

По-рано унгарския премиер Виктор Орбан изпрати подобно писмо до председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, до председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и до германското ротационно председателство на ЕС.

Полша и Унгария се противопоставиха на плановете за свързване на разпределението на бюджета на ЕС със спазването на принципа на правовата държава, тъй като и двете страни имат разногласия с Брюксел относно начина им на оценка.

В началото на ноември Съветът на ЕС обяви, че спазването на принципа на правовата държава за първи път се превръща в решаващ критерий за разпределение на средствата между членовете на Съюза.

Материалът Унгария и Полша блокират проектобюджета на ЕС е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В документа е посочено, че страната ще наложи вето, ако бъде включено условие достъпът до европейски фондове да зависи от спазването на върховенството на закона.

 По-рано унгарският премиер Виктор Орбан отправи подобно предупреждение до шефа на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, до председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и до германското ротационно председателство на ЕС.

Срещу Полша и Унгария са в ход процедури за подкопаване на независимостта на съдебната система, медиите и неправителствените организации.

След обвързването на еврофондове със зачитането на върховенството на закона двете страни рискуват да загубят милиарди евро от ЕС.

По-рано тази седмица стана ясно, че германското председателство на Съвета на ЕС е постигнало политическо споразумение с преговарящите от Европейския парламент за получаване на съгласието на ЕП за следващата многогодишна финансова рамка. Евродепутати приветстваха тезите, че получаването на финансиране ще бъде обвързано с върховенствето на закона в страните-членки.

Материалът И Полша плаши, че ще бойкотира европейския бюджет е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи в сряда по полската телевизия прессекретарят на правителството на републиката Пьотр Мюлер, цитиран от ТАСС.

„Сега трябва да разгледаме различни варианти по отношение на енергийната сигурност. Полша от самото начало подчерта, че европейската солидарност в тази област трябва да бъде недвусмислена“, каза той, отговаряйки на въпроса дали Полша ще предложи на Германия газопровода Baltic Pipe вместо Северен поток 2.

„Тъй като подхождаме солидарно към енергийната сигурност, ние вярваме, че тя трябва да бъде изградена с общоевропейски подход“, Мюлер.

Според него „инициативи като„ Северен поток 2 “противоречат на идеята за солидарност и енергийна сигурност“.

Baltic Pipe е проект за газопровод, който трябва да свърже полета на норвежкия шелф в Северно море с Полша през Дания. Проектът предвижда три фази: свързването на норвежката и датската газопреносни системи, разширяването на датската инфраструктура и изграждането на тръба, която ще свързва Полша и Дания по дъното на Балтийско море.

Планираният капацитет на газопровода е 10 милиарда кубически метра годишно. Полските власти възнамеряват да завършат строителството до 1 октомври 2022 година.

Материалът Полша може да предложи на Германия алтернатива на „Северен поток 2“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

През 2018 г. ведомството започна разследване срещу „Газпром“ и петте негови партньори в проекта, които бяха обвинени в нарушаване на полските антимонополни закони.

Според регулатора, „Газпром“ е сключил финансова сделка с тези компании без предварителното съгласие на антимонополния орган.

Полша е против изграждането на газопровода, който ще пренася руски газ до Германия по дъното на Балтийско море, опасявайки се, че това ще засили господството на „Газпром“ на европейския пазар и ще намали конкуренцията.

Американският държавен секретар Майк Помпео заяви в средата на юли, че Държавният департамент предприема стъпки, които могат да доведат до санкции за инвеститорите в проектите „Северен поток 2“ и „Турски поток“.

В края на декември Съединените щати наложиха санкции заради газопровода, което блокира работата на фирмите изпълнители.

В началото на юли операторът на проекта „Северен поток 2“, Nord Stream 2 AG, получи разрешение от Датската агенция по енергетика да използва съоръженията за полагане на останалите приблизително 120 километра тръби в датските води.

Освен „Газпром“, участници в проекта „Северен поток 2“ са европейските компании Uniper, Wintershall-Dea, Royal Dutch Shell, OMV и Engie.

Материалът Полша глоби „Газпром“ с 57 млн. долара заради „Северен поток 2“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.