Определение

Слуховете са официално или документално-фактически-статистически непотвърдени съобщения, които се пускат в обръщение както в междуличностни, така и в официални канали за информация.

Условия на устойчивост на слуховете:

1. Правдоподобност (зрънце на истинност), прикриваща дезинформацията;
2. Достоверност (връзка с общоприети вярвания и представи за човешката природа);
3. Предполагаемото да изглежда като действително;
4. Простота на привидно обяснителния характер на съобщението;
5. Невъзможност или трудност (високи разходи) за проверка;
6. Авторитетност на източника, мнима или реална, от публично лице и/или с позоваване на лично свидетелство някъде по веригата;
7. Повторяемост;
8. Привлекателност и занимателен характер на съобщението (липса на скука или скука, алтернативна на друга скука);
9. Липса на задължение на разпространителя да вярва на разпространявания от него/нея слух, но все пак при спазване на условията a-g;
10. Заинтересованост на разпространителя;
11. „сексапил“ на слуха;
12. Речева форма, приличаща на псувня, притча или лирика от популярна, поп-култова песен, може и заглавие на филм.

Цели на разпространението:

• Създаване на привидно-истинна действителност;
  • Оптимално разпространение на тази истина;
  • Сътворяване на определено илюзорно мнение за някакво събитие, положение на нещата, човек или човешки и обществени отношения;
  • Притъпяване на обществената нетърпимост или създаване на такава търпимост към въпросните илюзорни събития, неща, хора и отношения;
  • Замъгляване на способностите и възможностите за самостоятелна преценка;
  • Създаване, разпространение и затвърждаване на предразсъдъци;
  • Измайсторяване на подозрителност към действителното положение на нещата и/или поне на нежелание за проверка на съответствие;
  • Подготовка на другите, т.нар. общество за определено планирано деяние или събитие;
  • Разпалване на страх, смут или възмущение спрямо алтернативите на това действие и събитие;
  • Възникване на очакване, в най-добрия случай – на обществено въжделение за такова деяние или събитие;
  • Преиначаване на историята, за да се притъпи паметта, ограничат поуките и способността за преценка;
  • Проверка и изместване на други очаквания и въжделения;
  • Вменяване на рационално невежество спрямо попълзновенията на конкурентни слухове;
  • Подновяване и замяна на едни слухове и система слухове с друга, когато първите се износят, превърнат се в „скука“.

Особености на времетраенето на слуховете:

1. Времетраенето и устойчивостта на слуховете зависи от това, доколко добре са спазени посочените по-горе условия за устойчивост, от способността на обществото да забравя и/или да проверява съобщения; от условията за тази памет, хората със способности да мислят самостоятелно и да проверяват, институциите (записи, регистри, статистика, деловодство) и от леснота на достъпа до тях.
2. Липсата на такива хора и институции определено подпомага устойчивостта и времетраенето на слуховете – те се закрепват по-бързо и траят по-дълго.
3. Слух, който е „подкрепен“ с международен източник, анализ или статистика, е по-дълготраен и „достоверен“ – тези източници или не подлежат на проверка, или инстинктивно се смятат за надеждни, или просто проверката изисква повече усилия и разходи.
4. Слуховете не са чудеса, необясними събития, а тълкуване на действителни или измислени събития; затова те не са „чудо за три дни“.
5. Повторяемостта на съобщението и авторитета на вестоносеца са от ключово значение за времетраенето на слуховете.
6. Такова значение имат и силата, и професионализма на разпространителите на попрището на дискредитиране на разпространителите на други, алтернативни слухове.
7. Слухове разпространявани от частни (в смисъл на непублични), неизвестни и без авторитет приносители са по-скоро краткотрайни. Обратното е положението със слуховете, разпространявани от публични личност – независимо дари това са журналисти, коментатори („говорещи глави“) или политици и политически партии. Най-дълготрайни са слуховете, които се разнасят и от частни, и публични разпространители.
8. Важно е също така слуховете да се проверяват като сила на разпространение (одобрение – неодобрение, съгласие – несъгласие и пр.) от изследвания на общественото мнение – те представляват независима проверка на успеха, устойчивостта, начина на живот и времетраенето на даден слух.

Най-важната цел

Най-привлекателната, но и най-трудно постижимата, цел е управлението на обществените дела и стопанския живот да се закрепи изцяло върху слухове, върху една измислена действителност.

За личните отношения този проблем е без значение – ако възникне, въвлечените в „реалността“ могат да отидат на изповедник или психиатър (поп, имам, равин, друг помагач и знахар по призвание) или да почнат да следят всекидневните и периодични открития и инструкции на астролози и гадатели.

Обществата, колкото и да приличат на лудница, не са лудница. Конкурентните слухове ще разрушат „реалността“.

Текучеството на кадри на императорска длъжност в Древния Рим е най-яркото историческо доказателство, че конкуренцията помага. Въпреки всеобхватността на древноримската социална държава и възприемчивостта на плебса към всевъзможни вярвания, да не говорим за популярността на зрелищата.

Какво трябва да се помни (кратък списък)

• Възприятието е реалност.
  • Границите на нашия свят са нашите експерти, по-точно онези, на които вярваме, защото ги смятаме за експерти.
  • „Невежеството е сила“ (Джордж Оруел).
  • Хората знаят малко за онова, което те си въобразяват, че могат да направят и управляват, правителствата и политическите партии не знаят повече.
  • Един Нобелов лауреат по икономика (Фридрих фон Хайек) твърди, че една от любопитните задачи на икономиката е да показва на хората този факт, но икономистите рядко правят точно това – много често, като инстинктивно признати авторитети, те участват в разпространението на слухове.
  • Същото правят и политолози, и социолози.
  • Лошите идеи в политиката са изключително важни, добрите идеи в нея са по-малко интересни, рядко се възприемат за важни и се случват относително рядко.
  • „Войната е мир“ и слава (Джордж Оруел).
  • Държавата е собственост на онези, които управляват в момента.
  • “Има два фундаментално различни начина, чрез които човекът, стремящ се към поддържане на живота, е принуден да използва, за да задоволява своите желания. Това са работата и кражбата, собственият труд и присвояването на труда на другите” (Франц Опенхаймер).
  • Онези, които не могат да грабят, крадат (по граф Никита Панин, за Русия, но има универсален смисъл).
  • „Всеки обича да бъде корумпиран“ (Стив Пейович).
  • „Колкото повече закони, толкова повече бандити“ (Лао Дзъ).
  • Тайната на събирането на пари в политиката е в обещанието, че ще раздават пари.
  • Съревнованието за привилегии и помощи има своята алтернативна и обществена цена, която е равна разходите за осигуряване на одобрение, участие и финансиране от онези, които не “печелят” привилегии и помощи.
  • „Хората, които избират корумпирани политици, самозванци, крадци и предатели, не са жертви, а съучастници“ (Джордж Оруел).
  • Заповедта е най-дълбината основа на всяко човешко мислене и действие. Ние сме щастливи, че нашите граждани са послушни (Адолф Хитлер).
  • Няма начин едно мнозинство да живее дълго за сметка на едно малцинство, обикновено се получава точно обратното (Фредерик Бастиа).
  • Когато чуя „отечество“, „народ“ и „справедливост“, разбирам, че някой нещо ще краде (по Михаил Ефграфович Салтиков-Щедрин).
  • Човек е такъв, на какъвто се прави (I закон на психиатрията).
  • Когато политиците говорят за благосъстояние и социална държава, те имат предвид преди всичко себе си (Томас Соуел).
  • „Който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото“ (Джордж Оруел).
  • Всяко купуване, включително това на гласа на избиратели, със свои или чужди пари, за себе си или за някой друг, опира до следните няколко нормални и закономерни сценария (обяснени по повод награждаването му с най-висшата държавна награда на САЩ от Милтън Фрийдман, друг Нобелов лауреат по икономика):
  • 1. със свои пари за себе си = грижа за качеството и цената;
  • 2. с чужди пари за себе си = грижа за високо качество, безразличие към разходите;
  • 3. със свои пари за някой друг = безразличие към качеството, грижа разходите;
  • 4. с чужди пари за някой друг = безразличие и към качеството, и към разходите.
  • Който и сценарий да се случи, този с чуждите пари бива избиран по-често, а безплатен обед не съществува.
  • Печатането на пари се наказва от закона, освен ако не го прави някоя централна банка по поръчка на политици.
  • Същото е и с данъците, с тази разлика, че няма посредник, а политическите партии на власт просто ги изземват със заплаха от употреба на сила.
  • „Хората, които избират корумпирани политици, самозванци, крадци и предатели, не са жертви, а съучастници“ (Джордж Оруел).
  • „Хората не мразят данъците, а само факта на тяхното плащане“ (Дж. Ст. Мил).
  • Затова хората трябва да повярват, че данъците се плащат от някой друг.
  • Ако имате мания за преследване, това не означава, че не ви преследват. (II закон на психиатрията).
  • Когато купувате вода за 1 лев, вие давате 20 стотинки на някого, когото сте избрали на последните избори.
  • Работодателят е и агент на някоя приходна агенция на правителството.
  • „Най-трудното разбиране нещо на този свят е подоходният данък“ (Алберт Айнщайн).
  • Купуването на гласове на дребно е забранено, но на едро не е.
  • Всяка малка група пора се организира много по-лесно с цел да вземе парите на другите от всяка по-голяма група, която иска за запази своите и на другите пари или собственост. (Мансър Олсън).
  • И новороденото бебе е данъкоплатец.
  • Правителствата и политиците имат много власт и ресурси да направят нещо лошо, но много малко – за да направят нещо хубаво. (Уолтър Уилямс).
  • Първият урок в икономиката е, че ресурсите са ограничени; първият урок в политиката е да бъде забравен първия урок на икономката (Томас Соуел).
  • „Corruptissima re publica plurimae leges“ (Тацит).
  • „Простонародната мисъл, че един човек от народа ще мисли за народа, защото е човек от народа, а няма да гледа само себе си, тъкмо защото е човек от народа, може да хрумне само на някой човек от народа” (Иво Беров).
  • Голямото знание носи голяма тъга (Еклезиаст).

Кой може да се възползва от това помагало?

Освен избирателите, то може да е от голяма полза на:

• Създателите на слухове,
  • Политолози, икономисти и социолози (подредбата не е от значение),
  • Журналисти и водещи на телевизионни и радио предавания за домакини,
  • Политически кандидати и вождове на политически партии,
  • Всички на изборна длъжност в държавата и назначените от тях,
  • Разпространителите на слухове, споменати по-горе, но още и т. нар. тролове.

[i] Да не се използва без разрешение.

Материалът Помагало на избирателя и кандидата за изборна и друга длъжност в епохата на популизма е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Пълен тескст на Анализа

Според авторите му материалът отправя поглед към различни примери за икономически популизъм и регулации, които имат директен ефект върху стопанската активност и социалната среда в страната. Дискутираните примери съвсем не са изчерпателни, но целят да представят картината в много различни човешки дейности – от споделената икономика до социалните дейности, в които се наблюдава разрив между реалните нужди/решения и наличната нормативна рамка. Макар в разгледаните казуси действията на стопанските субекти често да са на ръба или дори отвъд закона, по-задълбоченият поглед показва, че те обикновено не са правонарушения по своя характер.

ИПИ разглежда пет примера, които са в много различни сфери. Първите два касаят споделената икономика и гиг работниците, които са едни от най-чистите примери за сблъсъка на новия свят със старите правила. На следващо място се разглеждат примери от социалната сфера, в т.ч. ограниченията пред достъпа до лекарства и публичен транспорт в малките населени места, както и регламентирането на шума в късните часове на денонощието. Последният пример е съвсем актуален и е свързан с „борбата срещу спекулата” по време на кризата с коронавируса и извънредното положение. Интересно е, че някои от примерите всъщност се изострят от кризата с коронавируса и там, където е необходимо, ще бъдат поставени в контекста на текущата ситуация.

Популизмът не е ясно дефиниран в икономическата литература. Този материал разглежда икономическия популизъм, като набор от политики, които наглед са направени да защитят обикновения човек, но всъщност ограничават неговия избор и възможности. В този смисъл авторите разглеждат популизма като антипазарен феномен, който се преплита, а понякога е и първоизточник, на тежки регулации, които ограничават естествено и добросъвестно човешко действие. В случая не търсим обща оценка за тежестта на регулациите в едно общество, а по-скоро искаме да дадем конкретни примери и да провокираме дебат за отваряне на обществото към свободата на избора и намирането на стари и нови решения, които правят живота по-добър, изтъкват от ИПИ.

Разгледаните примери в дискусията са неизменна част от ежедневието. Споделеното пътуване или отдаването на апартаменти под наем съществува и в него няма нищо, което да застрашава обществото и да налага третирането му като нарушение. Гиг работниците също са реални – просто имат краткосрочна дейност и трудно се вписват в общата рамка. Кметовете се налага да събират рецептурни книжки и да доставят лекарства по домовете на възрастните хора. Нощният живот през лятото също не е изчезнал, въпреки тежката регулация на шума. Борбата със спекулата пък е традиционната дъвка за политиците, която стана особено популярна по време на извънредното положение, обявено  от  13 март 2020 г. Всичко това са теми, които засягат множество сфери от нашия живот, и в които човешкото действие търси решение, а политиците са сложили ненужни прегради.

Материалът Дискусия върху популизма в стопанството и регулацията на човешкото действие е публикуван за пръв път на Икономически живот.