Тези мъдри слова не са от днешното заседание на Министерски съвет. Изречени са през 1973 година. Вероятно обаче ще слушаме техни вариации в идващата предизборна кампания.

Така за пореден път „Архивни страници“ ще констатират приемственост в политиките през вековете у нас. Или с други думи – държавните и партийни ръководители се сменят, посланията им – не.

Материалът На вниманието на държавните и партийни ръководители е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Средните стойности в ЕС за четвърто тримесечие спрямо година по-рано сочат спад с 4.8%. Най-голямо е свиването на икономиката в Испания (-9.1%) и Австрия (-7.8%). Съответно най-малък спад на БВП има в Литва (-1,3%) и Румъния (-1.7%).

Крайното потребление регистрира спад от 5.7%, а бруто образуването на основен капитал намалява със 7.9% през четвъртото тримесечие на 2020 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година по сезонно изгладени данни. Износът на стоки и услуги намалява с 11.2%, а вносът на стоки и услуги – с 3.9%.

Според експресните оценки на НСИ за четвъртото тримесечие на 2020 г. БВП в номинално изражение достига 32 076.9 млн. лева. Реализираната добавена стойност през четвъртото тримесечие на 2020 г. е 27 778.1 млн. лeвa.

Най-голям дял в БВП заема крайното потребление с 80.4%, което в стойностно изражение възлиза на 25 796.0 млн. лева. През четвъртото тримесечие на 2020 г. бруто капиталообразуването е 6 992.8 млн. лв. и заема 21.8% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно.

През четвъртото спрямо третото тримесечие на 2020 г. БВП1 по сезонно изгладени данни нараства с 2.1%.

От НСИ цитират ръководството на Евростат за тримесечните национални сметки, според което експресните оценки за БВП са дефинирани като:

„...най-ранната картина на икономиката, представена в съответствие с концепциите и дефинициите на Системата на националните сметки, данните за която се произвеждат и публикуват във възможно най-кратки срокове след края на отчетното тримесечие, като се използва ограничена и непълна информация в сравнение с традиционно разработваните тримесечни показатели на националните сметки...“.

Материалът 5.7% спада потреблението през октомври-декември е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Последната анкета обаче отчита лек спад на общата оценка на настоящата ситуация да се правят разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба, като и нагласата на потребителите да извършват такива разходи през следващите дванадесет месеца са по-резервирани, сочат данните на НСИ.

Оценките за изменението на потребителските цени през последните дванадесет месеца са по-неблагоприятни (балансовият показател се покачва с 2.7 пункта), като инфлационните очаквания се запазват и за следващите дванадесет месеца. По отношение на безработицата в страната през следващите дванадесет месеца прогнозите се изместват към запазване или незначително намаление, в резултат на което балансовият показател се понижава с 0.9 пункта.

Иначе през януари 2021 г. общият показател на доверие на потребителите се покачва с 4.1 пункта в сравнение с октомври 2020 година, сочи анкетата на НСИ. Повишаване на потребителското доверие се отчита сред населението както в градовете, така и в селата – съответно с 3.1 и 7.6 пункта.

В сравнение с три месеца по-рано мненията на потребителите за настъпилите промени във финансовото състояние на техните домакинства през последните дванадесет месеца и очакванията им за следващите дванадесет месеца са благоприятни. Според тях общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца е влошена, докато очакванията им за следващите дванадесет месеца са по-малко негативни спрямо предходното наблюдение, отичтат от НСИ.

Материалът Българите се пазят от по-сериозни разходи през 2021-ва е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По думите му локдаунът е намалил потреблението, в резултат на което икономиките са изпаднали в нокдаун.

Според Гълъбинов очакването е поне от втората половина на 2021 година да започне плавно възстановяване на „положителна територия на БВП“ – като растеж.

Трябва обаче, убеден е той, да оползотворим по най-добрия начин европейските средства от Спасителния план от 750 млрд. евро, които ЕС дава и на богатите, и на бедните държави. В случая не става дума за кохезия, а за оцеляване, затова трябва да се оползотворят парите максимално успешно, категоричен е финансистът.

Той припомни, че е предлагал идеята за буфер в Бюджет 2021 от около 1 млрд. лева:

„Сега се вижда, че започваме да добавяме нови и нови резерви, които ще се отразят в следващите бюджети. Дори да не ги изхарчим тези пари, те да се предварително подготвени за една по-неблагоприятна ситуация„.

Румен Гълъбинов препоръча да се слушат хората от реалната икономика, които създават реално добавената стойност и допринасят най-много за БВП.

„Когато реалната икономика има затруднения и определени искания, трябва да се слуша“, убеден е той, като посочи необходимостта от продължаване на възприетата за момента „добра посока“ във връзка с данъците, която сега е антикризисна и провъзстановителна – намаление на ДДС за храни в магазините, а не само в ресторантите, както и на лекарствата; намаление на подоходния данък, чрез въвеждане на необлагаем минимум, както и да се вдигне прагът за регистрация по ДДС – примерно на 100 хил. лева.

Гълъбинов е категоричен, че реформата за дигитализация на държавната администрация вече е неотложна.

Материалът Трябва да продължи намалението на данъци, убеден е експерт е публикуван за пръв път на Икономически живот.

През третото тримесечие на 2020 г. възстановяването на глобалната икономическа активност се ускори. Конюнктурните индикатори показаха подобряване на бизнес климата както в промишлеността, така и в сектора на услугите, но към септември се наблюдават признаци за известно забавяне в темпа на възстановяване. По-­слабото глобално търсене на стоки и услуги, произтичащо от голямата икономическа несигурност, свързана с развитието на пандемията от COVID-19, продължи да потиска темповете на инфлация в глобален мащаб, най­-вече в страните с развити икономики.

През третото тримесечие ЕЦБ и Федералният резерв не предприеха нови мерки на паричната политика.В съответствие с показваните от международната конюнктура признаци за възстановяване на глобалната икономическа активност очакванията ни за външното търсене на български стоки и услуги са за свиване на темпа на годишен спад в края на 2020 г. и в началото на 2021 г.

През периода януари – юли 2020 г. бе отчетено слабо нарастване на излишъка общо по текущата и капиталовата сметка спрямо съответния период на 2019 г. в резултат най­-вече на намаляването на дефицита по търговския баланс при отчетено силно свиване на външно­търговските потоци към българската икономика.

През четвъртото тримесечие на 2020 г. и през първото тримесечие на 2021 г. очакваме положителното салдо по текущата и капиталовата сметка да се увеличи спрямо нивото от края на 2019 г. главно поради по­висок излишък по капиталовата сметка при допускане за насочването на средства по оперативните програми на ЕС с цел преодоляване на последиците от разпространението на COVID-19 под формата на капиталови трансфери към България.

Депозитите на неправителствения сектор в банковата система продължиха да нарастват със сравнително високи темпове през периода юни – август 2020 г. под влияние както на продължаващото отлагане на потребление от страна на домакинствата и на ограничената инвестиционна активност на фирмите, така и на запазващото се формиране на спестявания с предпазен характер.

Започналата от март 2020 г. тенденция към забавяне на растежа на кредита за нефинансови предприятия и домакинства се запази и в периода юни – август. Влошената макроикономическа среда, по­слабото вътрешно и външно търсене на стоки и услуги и несигурността относно бъдещите доходи на домакинствата и печалби на фирмите във връзка с пандемията от COVID-19 имаха ограничаващ ефект върху търсенето на кредити. Същевременно банките отчитат затягане на кредитните стандарти и на другите условия по кредитите. През последното тримесечие на 2020 г. и първото тримесечие на 2021 г. очакваме формирането от страна на икономическите агенти на спестявания с предпазен мотив да продължи да допринася за сравнително висок темп на нарастване на депозитите в банковата система, а при кредита за неправителствения сектор очакваме допълнително забавяне на годишния растеж.

През второто тримесечие на 2020 г. БВП на България в реално изражение се понижи с 10.0% на верижна база, което се определяше от едновременен спад на вътрешното търсене и на нетния износ. Основно влияние за отчетения много голям спад на икономическата активност оказаха въведените ограничителни мерки срещу разпространението на COVID-19 у нас и в международен мащаб. В условията на пандемия фискалната политика имаше анти­цикличен характер и допринасяше положително за икономическата активност както чрез по­високия размер на националните и на съфинансираните от ЕС разходи на правителството за инвестиции, така и чрез увеличените нетни трансфери към домакинствата.

Според сезонно изгладените данни през второто тримесечие на 2020 г. броят на заетите общо в икономиката се понижи с 1.0% на верижна база, което се дължеше на секторите на услугите и индустрията, докато заетостта в селското стопанство се повиши. Краткосрочните конюнктурни индикатори дават сигнали за частично възстановяване на икономическата активност в страната през третото тримесечие на 2020 г. В резултат на смекчаването на ограничителните мерки, въведени срещу COVID-19 в България и в чужбина, през третото тримесечие на 2020 г. се наблюдаваше устойчиво подобряване на бизнес климата и на доверието на потребителите. Тези тенденции бяха съпроводени с нарастване спрямо предходното тримесечие на продажбите в търговията на дребно, на оборотите в промишлеността и на индексите на производството в строителството и услугите, а също и с понижаване на равнището на безработица до 7.9% през август спрямо 8.8% през май 2020 г. според сезонно изгладените от БНБ данни на Агенцията по заетостта.

При реализиране на допускането за липса на ескалация на броя на заразените с COVID-19 и за последващо затягане на противоепидемичните мерки, което да се отрази на икономическото поведение на домакинствата и фирмите, през четвъртото тримесечие на 2020 г. и първото тримесечие на 2021 г. очакваме да се запази тенденцията към възстановяване на икономическата активност на верижна база, но реалният БВП да остане под нивото си от периода преди пандемията.

Годишната инфлация през август се забави значително спрямо края на 2019 г. и възлезе на 0.6%, което се определяше главно от ефектите, произтичащи от разпространението на COVID-19 и от мерките за ограничаването му. Забавяне на инфлацията или понижение на цените на годишна база през август се наблюдаваше при всички основни групи на ХИПЦ. С основно значение за забавянето на общата инфлация беше групата на енергийните продукти, чийто отрицателен принос съответстваше на значителното понижение на годишна база на цената на петрола на международните пазари. Растежът на цените на храните и услугите се забави, което също допринесе за понижението на общата инфлация към август.

През четвъртото тримесечие на годината очакваме забавяне на общата инфлация спрямо август, последвано от ускоряване през първото тримесечие на 2021 г., като тази динамика отразява най­вече очакванията ни за динамиката на цените на храните и на петролните продукти на международните пазари през този период. В условията на понижаващи се на годишна база цени на петрола енергийните продукти се очаква да имат най­голям отрицателен принос за общата инфлация. Предвиждаме инфлацията при храните да се забави през четвъртото тримесечие на 2020 г. спрямо август, но през първото тримесечие на 2021 г. да се ускори на верижна база в съответствие с допусканията ни за изменението на международни­те цени на храните. Очакваме базисната инфлация да започне плавно да се ускорява в нача­лото на 2021 г. в съответствие с постепенното възстановяване на частното потребление.

Материалът Нарастване на депозитите с „предпазен характер“ очаква БНБ и за 2021 година е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Ако се доверим на Националния статистически институт, в хода на 2020 г. България търпи дефлация, тоест общо понижение на ценовото равнище. Независимо че за октомври беше отчетена 0.6% инфлация на месечна база, от началото на годината според официалните данни цените в страната са спаднали средно с 0.5%. При някои групи стоки и услуги понижението е по-изразено – например, тази година купуваме с 18% по-евтини горива, с 6% по-евтини автомобили, с 13% по-евтини туристически пакети.

Дори и да следват утвърдена методология, тези изчисления на НСИ противоречат на ежедневния опит на хората. Когато си купуват лекарства от аптеката или пазаруват за седмицата в супермаркета, потребителите се стряскат от числата на етикетите. Пандемията е идеалното оправдание за всеки търговец, решил да повиши цените си.

Това разминаване между ежедневен опит и макроикономически данни – не само за инфлацията, но и за безработица, икономически растеж и т.н. – не е от вчера. През 2009 г. „звездната“ комисия на Стиглиц, Сен и Фитуси отбеляза, че във Великобритания и Франция под една трета от населението вярва на официалната статистика. Пропастта между възприятия и данни не е безобидна, защото поражда недоверие в обществото, а оттам и липса на подкрепа за прилаганите политики.

Всеки потребител, който плаща в супермаркета с карта и ползва интернет банкиране, може сам да си направи справка за „общото равнище на цените“ – данните за покупките с банкова карта се пазят за минали периоди. В моя случай, средният разход за едно пазаруване в супермаркет през 2017 г. е бил около 76 лв., а дотук през 2020 г. – над 102 лв. Лично за мен, средните сметки за храна са нараснали с една трета в рамките на три години, независимо че индексите на НСИ говорят за едва 7% поскъпване за периода.

Разбира се, горното изчисление е частен случай и от него не може да се правят генерални изводи. Подобни микро-статистики се влияят от броя на членовете в домакинството, от разполагаемия доход, от честотата на покупките, от избора на търговец…

Но напоследък подобни частни случаи започват да се натрупват. Детето споделя, че в училищната лавка пицата миналата година е струвала 1.50 лв., а сега се продава за 2.30 лв. Месечната такса за поддържане на банковата ми сметка е нараснала с 67% за три години. В аптеките, цените на повечето лекарства са скочили, в някои случаи в пъти. В сферата на услугите предприемачите масово се оправдават с поскъпването на живота – и също вдигат цените си. Усещането за поскъпване на живота е тотално.

Ако горивата на бензиностанциите не бяха исторически евтини, инфлационната ситуация вероятно щеше вече да е излязла от контрол. На този фон, какво дава на НСИ основание да твърди, че животът в България като цяло е станал по-евтин през 2020 г.? Има няколко обяснения за разминаването между официална статистика и реалност.

Първо, индексът на потребителските цени се изчислява на базата на кошница от стоки, която от своя страна отразява структурата на потреблението в предишен период. В пандемията, хората променят потреблението си, примерно започват да търсят повече храни, лекарства и комуникация, съответно цените на търсените стоки се повишават. Но методиката за изчисляване на инфлацията не е достатъчно гъвкава, за да регистрира това – и до края на 2020 г. ще измерва общия ръст на цените по типа потребление от 2019 г.

Също толкова важен е въпросът за качеството на продуктите, чиито цени НСИ наблюдава. Методологията на статистическия институт приема, че от индекса на потребителските цени се изключват „луксозните продукти“. Но какво е лукс? Сирене от мляко? Кренвирш от месо? Яйце от кокошка, отглеждана извън клетка?

Суб-качествените потребителски стоки (сходен евфемизъм маскира кризата на „суб-първокласните“ ипотеки през 2008 г.) по дизайн държат много стабилна и ниска цена. Но тази ниска цена не говори за запазване на покупателната стойност на парите, а по-скоро за напредъка на технологиите, позволяващи на масовия, обеднял потребител да продължи да купува.

Калориите, нужни за осъществяване на жизнените процеси се осигуряват от заместители на месо и мляко. Забавленията и новините се сливат в хомогенна смес с рекламни, политически и дори идеологически послания – и вместо потребители ставаме потребявани: мислим, че получаваме нещо безплатно, а нас ни получават безплатно.

Дори и все по-евтините електрически и електронни уреди говорят не толкова за нараснали потребителски ползи, колкото за глобално изнасяне на производството в дестинации с ниски заплати – тоест за покачваща се безработица. Международната търговия в условията на глобализация е трети механизъм, с който цените стават все по-непосилни за загубилите доходите си хора – и официалната статистика регистрира общо поевтиняване.

В същото време, продуктите, притежаващи индивидуалност – от храни с ясен произход, през дизайнерски мебели, стилни облекла, модерни жилища, до култура за ценители (не задължително „високо изкуство“), не само че не поевтиняват, а стремглаво поскъпват. В конюнктура, в която сравнителните цени на стоките и услугите претърпяват сериозни размествания, за стойностните продукти се търси свръх-цена.

Така, както прогнозирах в „Икономически живот“ и в началото на пандемията през април, на пазара се разгръща бифлация, т.е. едновременно протича инфлация и дефлация: масовите стоки, често със суб-качество, остават сравнително евтини, благодарение на технологичния напредък. Ниски са и цените на фирми, чиито продукти и услуги нито са насъщни, нито са статусни.

На другия полюс се ориентират цените на всички онези неща, което олицетворяват качество и индивидуалност в потреблението – както и имат връзка с грижата за здравето, в условията на пандемия. Цените на желаните неща се откъсват от производствените разходи. Цените на всичко останало – „брутни“ калории, осигурявани от рекламата зрелища, произвеждани в страни с ниска цена на труда продукти – остават депресирани.

В тази задълбочаваща се ценова дивергенция – която се задейства още в зората на търговската глобализация, но ескалира в пандемията на 2020 г. – изчисляваният общ индекс на потребителските цени губи голяма част от познавателната си стойност. ИПЦ се превръща все повече в политически инструмент: в конкретния български случай, той се следи, за да се отговори на Маастрихтските критерии и да се оправдаят различни решения на правителството относно социални плащания, индексации на пенсии и т.н.     

Така стигаме до голямата, групово подценявана тема за планираните дефицитни разходи на българското правителство и очакваната инфлация. Правителството ще каже: „В период на дефлация сме, опасност от инфлация няма.“ Но вече видяхме как тоталното поскъпване на живота може да бъде замаскирано от методологията.

По принцип, дефицитните разходи не водят задължително до инфлация, стига в икономиката да има свободен производствен капацитет и публичните средства да се насочат към осигуряване на заетост и натоварване на производствените мощности. Теорията за това е разработена от Джон Мейнард Кейнс и намира пълно емпирично потвърждение.

Но в българския случай, допълнителните публични разходи са предвидени основно за консумация. Американските икономисти много ясно описват какво се случва в подобни обстоятелства: в икономиката се появяват твърде много пари, които преследват едно и също количество стоки. Тоест, бюджетът на управляващите за 2021 г. ще подсили инфлационните тенденции, които отдавна бълбукат под повърхността.

Само че поскъпването на живота, което всеки ще изпита по джоба си, вероятно ще бъде замаскирано от методологията за изчисляване на инфлацията, която НСИ добросъвестно прилага.

А отговорът у населението и засегнатия бизнес ще е остър когнитивен дисонанс.

Когато собствените потребителски и бизнес наблюдения противоречат на „официалния курс“ за интерпретиране на реалността, последиците може да варират от отказ за плащане на данъци и осигуровки, през свръх-запасяване и по-високи спестявания под матрака, до отлагане на важни покупки и инвестиции. Друго следствие е наказателният вот, когато масовото убеждение, че „политиците само лъжат“ вкарва във властта крайни и неподготвени нови претенденти да управляват страната.

Материалът Под маската на дефлацията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Затова „Архивни страници“ споделят опит от 1972 година чрез една пламенна статия на в-к „Икономически живот“. Иконографиките не се нуждаят от коментар, затова няма да има такъв.
Все пак от илюстрацията се вижда, че приоритетите са били други – липсват пътищата и магистралите, за сметка на заводите и интензифицирането на селското стопанство. В един от ъглите обаче можем да разпознаем поне една АЕЦ, което осигурява приемствеността.

Но да напомним, че в онези години – поради естеството на политическата ни система – властта не е имала никакъв проблем с електората и изборните резултати. Въпреки това пропагандата на оптимизма е била ежедневна, а не с 4-годишен цикъл. Тъй че ще си позволим да приканим отговорните ни политици към по-голяма активност и постоянство.

Материалът Когато грижата за човека е била основна грижа на партията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

От статиите придобиваме представа за едно добре облечено население, чийто покупателен устрем показва ръст от над 30 процента за една петилетка.

Материалът Всичко за населението е публикуван за пръв път на Икономически живот.

От следващата седмица порталът ще бъде достъпен и на английски и ще има ново име – РИЙТ, REAT, от „Recovery Economic Activity Tracker”. И както се подразбира, ще проследява възстановяването на икономическата активност.

Счупване на моделирането: БВП
От март до началото на август международните финансови институции и почти всички анализатори актуализираха своите очаквания за спад на БВП, с тенденция към влошаване на предчувствията и прогнозите. Данните по всички показатели на годишна основа (т.е. по  месеци от тази към миналата година) често предизвиква политически и медийни коментари, сякаш настъпва краят на света. От средата на септември и особено през октомври корекциите са вече в обратна посока.

За България главоблъсканицата изглежда по следния начин.

• Чувствителна е разликата между най-оптимистичния и най-песимистичния сценарий за поведение на икономиката – от минус 3.5% до минус 13.1% спад на БВП през 2020 г.
• Според последния доклад „Световни икономически перспективи“ на МВФ българската икономика ще претърпи спад от 4% и новата оценка потвърждава дадената през месец април прогноза.
• Moody’s, по повод актуализацията на кредитния рейтинг на страната прецени, че рецесията тук ще е 3.5% през 2020 г., но ще последва възстановяване от 2.7 % през 2021 г. Очакваният спад и необходимостта от подкрепа на икономическата активност за справяне с пандемията ще окажат натиск върху приходите и разходите на бюджета и ще доведат до дефицит от 3% от БВП през 2020 г. и от 1.6 % през 2021 г., смятат от кредитната агенция
• Според Fitch, които правиха оценка малко по-рано очакваното свиване на икономиката на България е от 5.7% от БВП през 2020 г., което е леко влошаване спрямо оценката им от 5.1% през април. Те отчитат отрицателното влияние на пандемията върху потреблението, инвестициите и износа. Но правят уговорката, че икономиката може да пострада повече при рязко увеличаване на броя на заразените.
• Уникредит преценяват свиването на стопанската дейност като отрицателен ефект върху БВП от -6% за тази година (при 7.2% спад в сравнение с предишната им прогноза) и по-слабо възстановяване от 3% през следващата година (при 6.7% при предишната прогноза). Подобни са преценките и на ОББ. При Raiffeisen Bank предвиждането за спад е по-оптимистично – минус 3.9%, почти като МВФ.
• Прогнозата на ЕК за българската икономика бе сред най-песимистичните -7.1% от БВП за тази година. Вероятно скоро ще бъде направена нова и спадът няма да се предвижда чак толкова дълбок. Световната банка прогнозира спад от –5.1% на БВП през тази година. Подобен е предвижданият спад на българската икономика и от ING Bank  -5%, но тук той бе актуализирана надолу от минус 4.5% в края на юни.
• Спад на икономиката от -8.5% през 2020 г. прогнозира и БНБ в „Икономически преглед“, който обаче бе съставен по данни до юни. Новият тримесечен обзор „Макроикономически прогнози“ от тази седмица коригира очаквания спад на БВП за 2020 г. на 5.5%. За сравнение, бюджет 2020 е ревизиран при очаквания за – 3% понижение на реалния БВП.

БВП и човешкият фактор
През март и април ние предприехме по-емпиричен подход на проследяване на динамиката на БВП, основан на приноса на отделния зает чрез брутната добавена стойност (БДС). Основанията ни бяха донякъде теоретически и много практични. Теоретични, защото както при всички исторически пандемии – за разлика от класическите рецесии в следствие на неосъществени различни причини сделки – и през тази година основа на спада в стопанската дейност е ограничаването на човешкия фактор в нея. Практични, защото през заетостта е възможно наблюдение в почти реално време.

От гледна точна на спада в заетостта през април при нас се получи спад БВП към декември тази година от 6.548 млрд. лева, което е 5.17% от прогнозирания му обем в макрорамката на държавния бюджет.

Засега не се налага корекция на тези изчисления. Причината е в текущите развития. А тяхната картина е 14 октомври.

Към средата на октомври новите безработни (с отчитане на онези, които са си намерили работа) са почти 108 хиляди. Това ще рече, че на един летален изход от COVID-19 (932 към 14 октомври) се падат 116-117 нови безработни. БВП и фискът се влияят от ефекта на всички временно или постоянно отпаднали от стопанския живот индивиди – новите безработни, починалите и карантинираните. Общо от средата на март досега става дума за засегнати по този начин около 6% от населението. В подробности тяхната категоризация е следната:

• 322 057 души карантинирани до момента при среден срок на карантината от 14 дни;
• За сравнение: от 13 март до 6 май към 6 май т.г. 118 хиляди души бяха под карантина и хоспитализирани; макроикономическият ефект бе непроизведена БДС от 128,4 млн. лева; иначе казано – с увеличаване на броя на хората в тази група следва да се очаква почти право пропорционално увеличение на отрицателния стопански ефект;
• Текущо 13 025 души са под карантина;
• 25 774 души са реално боледували при среден срок на възстановяване от 17 дни;
• 107 686 души (нетно) са безработните след 13 март.

Стопанските загуби в резултат на карантинирането и увеличаването на безработицата за периода достигат 2.3 млрд. лева – непроизведена БДС и 0.5 млрд. лева в пропуснати фискални приходи за държавния бюджет.

97% от тези загуби са поради безработица, докато останалите 3% са резултат от смъртността и реалното боледуване в резултат на заразяване с вируса. Ефектът от безработицата без съмнение е най-значим, тъй като има по-дълъг хоризонт на проявление спрямо боледуването или карантинирането. Само пропуснатото потребление представлява 24% от загубената добавената стойност и достига 0.5 млрд. лева.

Средно дневните ефекти в резултат на проявлението на вируса и взетите мерки за борба достигат 2.5 млн. лева пропуснати фискални приходи и 11.7 млн. лева непроизведена добавена стойност на ден. Разпределени към броя на засегнатите от коронавируса хора (заболели, починали, карантинирани, безработни) тези ефекти добиват микроикономически облик от 5 лева на ден на човек загубени фискални приходи и 26 лева на ден на човек пропусната БДС.

Тези параметри на стопанските ефекти от COVID-19 позволяват да се предвиждат ефекти както микро равнище (семейство или предприятие), така и равнището разпределители на държавния бюджет.

Политически мероприятия
Ефектът от потенциално прекарване на болестта в условията на каквито и да е мерки би бил около 314 млн. лв. загубена добавена стойност. Т.е. чрез взетите мерки тази стойност – без тук да обсъждаме дали би било възможно да не се предприемат някакви или вече приложените – вече е надхвърлена над седем пъти от средата на март до средата на октомври. Потенциалната загуба на стойност боледуване „без мерки“ се доближава до пропусната БДС в резултат на карантирането на хора през изминалия период (380 млн. лева).

Затова най-логичната политика е поддържането на статуквото в заетостта.

У нас тя се случи чрез поемане на част от разходите на работодателите за заплати и осигуровки за техните работници (60 на 40 според постановления 55 и 151 от тази година).

Към 10 октомври по техния ред са изплатени общо 383.2 млн. лв. за запазването на 662.9 хил. работни места (578.06 лв. на работно място). Следователно средно на месец са запазени около 95 хил. работни места.

Макар да има много значими вариации може да се предполага, че:

а) запазените работни места са близки като доход до средна заплата от около 1000 лв;
б) поради типичните разходи на работодател схемата е близка до 50 на 50;
в) част от отношения с фиска са преминали в светлата част на икономиката;
г) тази политика практически не засяга работещите за себе си, самоосигуряващите се, както и хората, които са трайно безработни или извън формалния пазар на договори за работа.

Сред най-големите получатели на помощ тук през последните месеци са държавните Арсенал, Български пощи, рудниците от комплекса Марица Изток. От частните предприятия – Идеал Стандарт Видима, Интегрейтид Микро Електроникс България, Пашабахче България, Палфингер Продукционстехник България, М+С Хидравлик, Луфтханза Техник София. Евро Геймс Технолоджи и други.

Средствата по тази политика (засега изразходвани около 40% от сумата, която е планирана за 1 млрд. лв.) се финансират чрез заем от програмата на ЕС SURE (Support to mitigate Unemployment Risks in an Emergency), която има същата очевидна и логична цел – запазването на работни места. Сумарно новите заеми в края на годината ще бъдат около 8 млрд. лв.

Междувременно спадът в оборотите в промишлеността (с изключение на минното дело, където има ръст – без въглищата) до август е над 10%, в електро и топло енергетиката – малко на 6%. И вносът, и износът спадат отпреди март, COVID-19 задържа и засили тази тенденция. Спадът в търговията на дребно е 11-12%, в строителството – 6.5-7% (вероятно заради отложените капиталови инвестиции от бюджета). Частното строителство и ремонти очевидно продължават. Но покупките на битова техника, компютри и телефони спадат с 10%, а на дрехи и обувки – с 30%. Очевидно е, че домакинствата спестяват или поне рационализират разходите си.

Някои изводи
Изглежда, че има забавяне на спада на БВП, но поради общата тенденция в реалния сектор, той ще продължи до края на годината и вероятно до пролетта.

Дори при увеличаване на броя на заболяванията, допълнителни масови карантини изглеждат слабо вероятни: от една страна, те имат висока цена, от друга – вече е придобит достатъчно опит са спазване на необходимите предпазни мерки на индивидуално равнище. По-подробни наблюдения е трудно да се правят, поради липсата на достатъчно подробна и лесно намираема информация.

Следва специално да се анализират перспективите за спад и възстановяване по отрасли. Особено нестабилно е положението при отраслите, обслужващи потреблението на домакинствата. В разходната политика на правителството не са включени самоосигуряващите се, трайно безработните и малцинствата, най-вече ромите. Последните поради натрупан обществен и политически анти-ромски пресантиман вероятно ще се окажат най-потърпевши. Но разходната политика изобщо създава проблеми и за трите групи. Попълнението на категорията на засегнатите под една или друга форма близо половин милион граждани ще бъде предимно от тези групи.

Материалът Икономика на дупката: човешкият фактор и икономиката на България през 2020 г. е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Където има бюджетен дефицит, има и дълг. От тази гледна точка, няма нищо изненадващо в новата емисия еврооблигации. На теория дефицитът може да бъде намален или неутрализиран чрез свиване на публичните разходи, но това убива идеята за водене на антициклична фискална политика – т.нар. „бели пари за черни дни“, а заедно с това задълбочава и икономическия спад чрез свиване на вътрешното търсене точно в период на рязък и непредвидим външен шок. Има и друг вариант – вместо емисия на нов дълг, да се използват натрупаните средства във фискалния резерв, което е тема на отделен дебат и заслужава допълнително внимание.

Емисията на нов дълг беше предизвестена още в началото на април, когато Народното събрание прие актуализация на редица бюджетни параметри. Сред тях са:

• Увеличаване на тавана на новоемитирания дълг в рамките на годината от 2,2 на 10 млрд. лв.;
• Допълнителни разходи в размер на 1 млрд. лв. за финансиране на схемата 60/40 и 430 млн. лв. за компенсиране на очаквано неизпълнение на приходите по бюджета на ДОО;
• Очакване за дефицит по консолидираната фискална програма в размер на 3,5 млрд. лв.;
• Извънбюджетни разходи в размер на 700 млн. лв. за капитализиране на Българската банка за развитие.

Нека за момент се абстрахираме от политическия контекст и разгледаме ситуацията „бюджетарски“, счетоводно или най-просто – прагматично. Промените от април предполагат необходимост от допълнително финансиране в размер на 4,2 млрд. лв., а увеличаването на тавана на новоемитирания дълг дава възможността за осигуряването му чрез нова емисия. Размерът на емисията през седмицата е близо 4,89 млрд. лв. или 690 млн. лв. над гореспоменатата необходимост.

„Поради безпрецедентния характер и мащаби на икономическия шок в глобален план и в България изготвянето на прогнозата за развитието на българската икономика е свързано с висока степен на несигурност, включително в краткосрочен хоризонт“, отбелязва Българската народна банка в последния си икономически преглед. Това се отнася с пълна сила и за останалите страни, както и за състоянието на финансовите пазари. С други думи – не се намираме във времена, когато правителството може уверено да планира бюджетните приходи и разходи, макар често да го критикуваме, че дори и в добри години бюджетните прогнози на управляващите са нереалистични. В условия на висока несигурност е разумно да се поддържа малко по-висок бюджетен буфер, включително чрез емисия на нов дълг, ако условията на финансовите пазари са благоприятни, каквито са в момента.

Може да се очаква високата несигурност в международната икономика, а оттам – и в българската, която става все по-интегрирана в глобални и европейски вериги на стойността,  да се запази и през следващата година. Намираме се в период, в който бюджетните планове следва да излязат от 12-месечния календарен цикъл и да гледат по-далеч в бъдещето. Така например през 2021 г. предстоят падежи по публични задължения в размер на 800 млн. лв. Сумата не е голяма и със сигурност няма да представлява проблем за правителството дори в хипотеза на замразени финансови пазари, но финансирането им от Фискалния резерв намалява бюджетната гъвкавост за посрещане на различни предизвикателства, например тези, които са довели да пресъхването на финансовите пазари. Не бива да се изключва възможността за нов икономически шок, който или ще окаже негативно влияние върху приходите, или ще доведе до нови антикризисни мерки и непредвидени разходи.

В допълнение към предстоящите дългови плащания трябва да припомним, че през следващите две години предстоят финални разплащания по проекти, финансирани по оперативните програми в рамките на Многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС 2014-2020 г. При приключване на предходната МФР се наблюдава сериозен принос към дефицита на консолидирания бюджет в България – през 2014 г. над 1/3 от годишния дефицит се дължи на съфинансиране по европейски програми, а през 2015 г. съфинансирането формира почти целия дефицит.

Разбира се, всичко това не се случва във вакуум и се влияе от правителството на власт, неговата политика и куп други неща и е известен факт, че при наличие на средства, винаги се намира за какво да бъдат изхарчени. Както вече писахме, голяма част от т.нар. антикризисни мерки всъщност не се отнасят до последствията от пандемията, нещо повече – бюджетната политика не може да компенсира в значителна степен негативния икономически шок, но може да създаде благоприятни условия за подобряване на икономическата и социалната среда. За съжаление, за момента фокусът в по-голяма степен е върху допълнителни разходи и в по-малка степен – целта на тези разходи и реформите, които да доведат до повишаване на ефекта върху растежа, качеството на живот и социалното включване от увеличените харчове. Това превръща бюджетната политика в някаква самоцел, което не е изненадващо предвид продължаващите социални протести и предстоящите парламентарни и президентски избори през 2021 г. С други думи – съществува риск новият заем да се превърне в нови „антикризисни“ мерки, които не се борят с последствията от пандемията.

Този риск е допълнително усилен от възможността прогнозираният дефицит от 3,5 млрд. лв. за 2020 г. да се окаже по-нисък в резултат на неспособност за изпълнение на различни политики, например забавяне в големи инвестиционни проекти, разходите по схемата 60/40 и др. За първите седем месеца на 2020 г. капиталовите разходи изостават в сравнение с миналогодишните с около 9% и ако тези темпове се запазят, до края на годината може да се очаква неизпълнение на капиталовите разходи между 0,9 и 1,3 млрд. лв. По стар бюджетарски обичай това неизпълнение бързо се трансформира в допълнителни текущи разходи под формата на социални плащания, добавки към пенсии, увеличаване на заплати в бюджетната сфера и др.

Съществува и алтернатива, която стана популярна в периода 2016-2019 г. – целево заделяне на средства във Фискалния резерв за финансиране на различни политики като програмата за саниране или изграждането на АМ „Хемус“. Не е изключено и тази година да станем свидетели на подобна фискална алхимия, макар че ситуацията е различна – през предходните години бюджетното изпълнение е по-добро от планираното, докато тази година ще е по-лошо от очакваното преди актуализацията.

Сами по себе си нито дефицитът, нито дългът са опасни и не би трябвало да се преследва силно рестриктивна политика по подобие на това, което наблюдавахме през 2009-2010 г. Дългът е инструмент – той дава възможност да се финансират разходи, но дали с разходите се постига повишаване на потенциала за растеж на икономиката чрез по-качествени публични услуги, или се раздават пари на калпак хаотично, но с надеждата за по-висока електорална подкрепа, е въпросът, на който управляващите дължат ежедневен отговор.

Не трябва да се забравя и че освен продължаващите социални протести, светът се намира в условия на глобална пандемична криза, която не се влияе от правителствени оставки, избори и др. В такива условия провеждането на консервативна политика, включително чрез емисия на дълг в правилния момент, и презастраховането изглеждат като по-благоразумния подход. Алтернативата е всичко да замръзне до провеждане на предсрочни или редовни избори при положение, че не е ясно след два месеца какво ще е състоянието на икономиката и финансовите пазари. България може и да е страната с третия най-нисък публичен дълг в ЕС, но това не означава, че при всякакви обстоятелства може да се финансира – достатъчно е да си спомним как Латвия фалира с публичен дълг от около 10% от БВП, а Румъния – с 16%.

Материалът Дефицитът и дългът са инструменти, а не самоцел е публикуван за пръв път на Икономически живот.