Той повтори отново, че по-подготвен от него няма, но тъй като не искал като Радев да разделя нацията, ще предложи друг.

Борисов отказа да назове кой ще е кандидатът на ГЕРБ за премиер, но отрече това да е Томислав Дончев – не че не заслужавал.

Имаме една седмица по Конституция да правим консултации и да готвим кабинета и след това ще го обявим, отговори още Борисов.

По думите му в предложения от ГЕРБ състав на кабинета ще има и министри от настоящия, но и нови лица.

Обръщайки се задочно към останалите партии в парламента, той ги предупреди, че има страшно голям дефицит на кадри и с визия и да не се поддадат само на низките си страсти. Вероятно с това призовава останалите да подкрепят кабинета на ГЕРБ, където няма дефицит на кадри.

Той не отговори пряко на въпроса дали се водят разговори с други партии, но припомни максимата – „нищо не е договорено, докато всичко не е договорено“.

Остро реагира на въпрос за нови предсрочни избори и служебно правителство, изтъквайки, че никъде в Европа няма такова. Той се подразни и от въпросите дали го е страх от служебен кабинет, като по думите му самото задаване на такъв въпрос означава, че се страхуваме от демокрацията.

В заключение Борисов посочи, визирайки вероятно и партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“, че тези, които имат възможност на съставят правителство, нямат право да дезертират.

Материалът Аз няма да съм премиер, ще посоча друг, обяви Борисов е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Борисов първо заяви, че той е най-опитният и с най-много контакти в чужбина, след това заплаши, че ако се отнеме правото на спечелилия изборите да състави кабинет, ще се повтори съдбата на кабинета „Орешарски“ и накрая призова всички, влезли в парламента, да постигнат консенсус, експерти да седнат и съставят кабинет, който да управлява до края на годината. „Порадвайте се още няколко дена и да разговаряме“, обърна се Борисов към опонентите си.

В нощта на изборите – след самите резултати, другата най-коментирана тема бе именно какви са възможните конфигурации в парламента, които могат да съберат мнозинство. Общото мнение е, че това ще бъде изключително трудно.

Преди фейсбук включването на Борисов, най-важният коментар бе краткото изявление от партията на Слави Трифонов, която се затвърждава като втора сила в парламента, че коалиция с ГЕРБ, БСП и ДПС е невъзможна. Това прави ребусът още по-сложен, тъй като и Демократична България, и Мая Манолова потвърдиха отказ от бъдещо сътрудничество с Борисов. ДПС отказват за момента коментар, както и БСП. Новото, всъщност е, че „голяма коалиция“ БСП-ГЕРБ вече е невъзможна, защото заради много ниския резултат на социалистите и отстъплението на ГЕРБ, не постига мнозинство.

Материалът Борисов зове за експертен кабинет до декември, другите отхвърлят ГЕРБ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

1. Същност на домогването до власт

Борбата за власт винаги се представя като честно и почтено желание за добруване в името на народа, но практиката и научната систематизация показват, че като правило и тук доминира неокласическата доктрина за преследване на личната изгода.

Заемането на властови позиции е своеобразен високо печеливш безрисков бизнес. Инвестициите са нулеви (или пренебрежимо малки), няма риск от преформатиране на конюнктурата, ангажиментите и натоварването не са значими. Народният представител може да продължава да си се грижи за извънпарламентарните си занимания и формално да се отчита за парламентарните си задължения. Печалбата обаче, при това дори и освободена от данъчно облагане, доколкото е нерегламентирана, е на високо равнище.

В последните години стана ясно, че немалко народни представители са съумели да си закупят недвижими имоти, оценени по пазарна цена от примерно половин милион лева, за десетина пъти по-ниска реално платена цена. Само това прави около 100 хил. лв. чиста персонална средногодишна печалба за четиригодишната „служба“ в Народното събрание, при това освободена от данъци.

Теорията установява (по Лауреата на Нобелова премия за икономика за 1986 г. Дж. Бюканън), че в парламентарната практика действа специализиран неписан закон, сравним с известния закон на Грешъм за монетарното обращение. Въпросният закон постановява, че лошите пари изхвърлят от употреба добрите пари. Особено показателно за действието на закона на Грешъм у нас е първата половина на 90-те години на миналия век. Добрата парà беше USD, а лошата парà – българският лев. Всеки, който се домогваше до добрата парà се стремеше да си я съхрани, а пускаше в оборот лошата парà.

В контекста на парламентарната дейност въпросният закон утвърждава, че лошите парламентарни практики изхвърлят от употреба добрите парламентарни практики. Съществува житейски битовизъм, според който човек понася психологически най-тежко успеха на своя съсед, особено и най-вече когато преценява, че той не е заслужен. Когато видиш, че твоят съсед по банка в Народното събрание успява да натрупа чевствителни незаслужени облаги, тогава преценяваш, че не си струва да се затрудняваш и измъчваш с прилежно парламентарно поведение, а трябва да се научиш майсторски да се облагодетелстваш.

2. Авансът на правителствените партии

Действащият управленски елит винаги притежава определено предимство в предизборната си борба пред всички останали, още повече при некачествена институционална среда. Предимствата се формират от легалната възможност за максимално използване на разполагаемите правителствени ресурси за предизборни цели, както и от шанса да увеличат преднината си чрез активно преразпределение на финансови ресурси. Последното обикновено е трудно да се оцени навреме, доколкото съществува нормално закъснение при публикуването на отчетна информация. Когато данните вече са известни, тогава изборният процес е отминал, предизборният ефект е постигнат, а преценката на правителствената политика е отново в ръцете на облагодетелстваните.

В съвременните ни условия у нас съществува възможност за своевременна оценка на правителствените разходи. Балансът на управление „Емисионно“ на БНБ се публикува ежеседмично. В пасивите на баланса фигурира елемент, който БНБ нарича „Задължения към правителството и бюджетни организации“ и който представлява de facto частта от Фискалния резерв (ФР) на правителство, която се поддържа в БНБ. Основната част от ФР е във вид на депозити в БНБ, а остатъкът  остава в бюджетни организации за текущи разплащания. За месец януари 2021 г. например 94% от ФР са депозити в БНБ и 6% са на текущо разположение на бюджетни организации, които се поддържат в търговските банки.

На Фигура 1 е представено поседмичното изменение на „Средства на Фискалния резерв по депозити в Българска народна банка“ (в съответствие с официално използвания етикет от Министерството на финансите) за периода след 01/01/2020 г.

Дори и в условията на развихрена пандемия (март-септември, 2020 г.) ФР остава на равнище от около 9 млрд.лв. В края на месец септември правителството емитира заем на международния финансов пазар, но все пак до към месец ноември разходите от ФР са сдържани и контролируеми. Краят на годината е време на развихрено разточителство, когато само за месец декември от ФР са раздадени 3,8 млрд.лв. Следва относително задържане и отново разходи, така че в края на месец март вече са изразходвани предизборно около 6 млрд. лв. от ФР за полугодието преди изборите в началото на месец април! Тези допълнителни разходи са примерно около една трета от полугодишните данъчни приходи!

Структурата на тези допълнителни разходи е предопределяща за оценката на тяхната състоятелност. Водещи световни бюджетни специалисти препоръчват неинвестиционните разходи в държавния бюджет да следват строго приходите и да не ги превишават. По-различна е препоръката за капиталовите разходи от държавния бюджет и особено за разходите за дългосрочни публични проекти, такива като инфраструктура (пътна, образователна, здравеопазваща, спортна, културна, военна и др.под.). За подобен вид дългосрочни публични проекти се счита за допустима и дори се препоръчва емисията на целеви държавен дълг.

Всички направени от правителството допълнителни разходи, които се дискутират по-горе, са за текущо потребление, при това без разчет за отражението им върху основни макроикономически показатели в перспектива. Показателно е, че основната част от допълнителните разходи, планирани и правени на равнище ЕС във връзка със справянето с пандемията, са с инвестиционен характер, т.е. с перспективен разчет. При нас всичко е подчинено на моментната конюнктура, без мисъл за бъдещето.

3. Заключение

Държавният бюджет не е собственост на този, който се разпорежда с парите на данъкоплатците в момента. Отговорност за направените разходи и оценката на тяхната целесъобразност е грижа и задължение както на властимащите в момента, така и на тези, които са призвани от народа да контролират изразходването на националните богатства, т.е. на съвкупното народно представителство.

Най-силно заинтересован от целесъобразното използване на наличните национални богатства е народът на България. Той е този, който посочва и определя субектите, на които дава правото да се разпореждат с настоящето и бъдещето на страната.

Меродавният краен критерий, който е и трябва да бъде единствено европейски, показва, че България твърдо и последователно изостава в своето обществено-икономическо развитие в рамките на ЕС. Равноправното и равностойно членство в ЕС предполага значително по-различен стил и поведение както на управленския елит, така и на суверена на България.

Материалът Предизборни нагласи и правителствено разточителство е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Припомняме, въпросният 1 млрд. лева по мярката 60:40 бе заделен още преди една година, но невъзможността голяма част от фирмите да поемат своите 40 процента по схемата и ред други административни пречки забавиха сериозно реализацията му.

Социалният министър Сачева е информирала по време на заседанието, че 300 000 работни места са запазени по мярката 60/40. Плащанията по нея продължават до 31 май.

По мярката 80/20 са изплатени 153 милиона лева за запазване на близо 30 000 работници в трите сектора „Хотелиерство и ресторантьорство“, „Транспорт“ и „Туризъм“. 54 милиона лева са изплатени на 50 000 служители работници и служители по мярката „Запази ме“ и по мярката 75/0. Министър Сачева заяви още, че над 50 000 са кандидатствалите семейства по мярката за подпомагане на семейства, чиито деца учат в онлайн режим като до момента са изплатени 44,5 милиона лева за 41 898 семейства. Продължава и мярката за отпускане на средства за детегледачки като до този момент 6592 семейства ползват детегледачка със средства от Министерство на труда и социалната политика.

Материалът Милиардът по 60:40 от миналия март вече е реализиран е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Средствата са по линия на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане.

На община Враца се отпускат близо 110 000 лева. Със 79 000 лева ще бъдат изградена подпорна стена, бетонов тротоар и парапет по цялата дължина на стената в с. Баница. Прави впечатление – по думите на кмета на Баница, че проблемът дълги години не е решаван, което поставя въпроса за същността на отпуснатите днес средства.

Кабинетът предостави и 29 327 лева на община Враца за ремонт на покрива на административната сграда на ул. „Георги Бенковски“ 13 в града.

По бюджета на община Ботевград се предоставят 184 200 лева за възстановяване на мост в село Новачене.

За авариен ремонт на пътя Юндола – с. Черна Места/с. Смолево – с. Бел Камен пък се предоставят 245 360 лева на община Якоруда.

Материалът Кабинетът се събра извънредно и раздаде над 500 хил. лева на три общини е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Документът е насочен към всички граждани в страната и всички групи от обществото, като се обръща по-специално внимание на определени целеви групи, в т.ч. ученици, студенти, обучители / учители, провеждащи часове по финансово образование, уязвими групи от населението, икономически активни лица и други.

Изтъква се, че финансовата грамотност и финансовото образование са ключова предпоставка при вземането на устойчиви финансови решения и постигането на финансово благосъстояние за всеки човек. Предлагането на все по-многобройни и сложни финансови продукти, възникването на нови рискове за потребителите на финансови услуги, бързото развитие на финансовия сектор, увеличаването на броя и видовете потребители на финансови услуги и институции обуславя необходимостта от повишаването на финансовата грамотност и финансовото образование във всички сектори на обществото. Ефектите от настоящата пандемия също потвърждават необходимостта от по-добро и по-ефективно управление на личните финанси.

Проектът на стратегия обединява резултатите от вече съществуващите програми и дейности, като надгражда с определянето на конкретни приоритети, цели и мерки в дългосрочен план. Успешното изпълнение на мерките в проекта на Плана за действие към стратегията е от съществено значение за повишаването на нивото на финансова грамотност на населението.

Стратегията е разработена в рамките на работна група с широко представителство, като е използвана и техническата подкрепа на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Министерството на финансите на Нидерландия. Дейностите в областта на финансовата грамотност се координират на национално ниво от Министерството на финансите.

Материалът Правителството със стратегия за финансово ограмотяване на българите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Те са предназначени за различни дейности – ремонт на улични мрежи, в Белово, например, ще се обновява централната градска част, в Смолян пък ще се ремонтира покривът на местния драматичен театър. 656 000 лв. се отпускат на община Плевен за консервация и реставрация на Къща-музей „Цар Освободител Александър II“ и на Параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец“, както и за ремонт на улица „Генерал Скобелев“.

В рамките на заседанието на кабинета са отпуснати също 600 000 лв. за доизграждане на манастирския комплекс „Света Троица“ в местността Кръстова гора.

„Средствата, които отпуска правителството, отиват пряко при хората. Парите се дават за водоснабдяване, канализация, училища, образование, спорт, паркове и то в общини, където кметовете са от целия политически спектър. Точно така ще продължим да работим и да помагаме“, е заявил премиерът Борисов.

Материалът Кабинетът разпредели 8,7 млн. лева на осем общини е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Премиерът информира, че се разпределят 300 милиона лева от бюджета за 2021 г. за удължаването на 60/40 до март, с което според него ще бъдат запазени 180 000 работни места. А с още 300 милиона лева гарантираме приложението на подкрепата до септември“, е изтъкнал Борисов.

Правителственият пресцентър припомня, че до момента по мярката са изплатени над 627 млн. лв. и са запазени 250 000 работни места.

Бизнесът обаче е на мнение, че схемата по тази мярка не е ефективна и затова от нея са се възползвали много малко компании, които се потвърждава и от статистиките. Припомняме, когато мярката бе задействана през пролетта, правителството очакваше още тогава да бъде удвоен ресурсът от заделените 1 млрд. лева.

Правителството е решило също да удължи до 31 март 2021 г. срокът за изплащане на компенсации с цел запазване на заетостта в размер на 290 лв. месечно на работниците, служителите и самоосигуряващите се лица от секторите „Транспорт“, „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Туризъм“.

„Допустимите кандидати по мярката са работодатели от секторите пътнически и градски транспорт, пътнически сухопътен транспорт, хотелиерство, ресторантьорство. Право на подпомагане по тази линия имат и самоосигуряващи се лица с дейност в същите сектори, както и упражняващи свободна професия, и еднолични търговци“, е информирала министърът на труда и социалната политика Деница Сачева.

Борисов коментира още: „Работниците от затворените от 1 до 31 януари бизнеси ще получават компенсации в размер на 75% от осигурителния си доход. Това е повече от досегашните 24 лв., които даваме и е за наетите на 8-часов работен ден. На практика мярката означава, че работодателите не дължат нищо, а работниците им получават 75% от дохода си“. До момента кандидатствалите по мярката са над 5000 работодатели за 23 000 работници, което струва на държавата 11 млн. лв.

Материалът Борисов обещава още едно удължаване на мярката 60:40 е публикуван за пръв път на Икономически живот.

На свой ред премиерът Михаил Мишустин представи на Държавната дума кандидатурата на нови ръководители на петте министерства и вицепремиер.

Александър Новак, който оглавяваше енергийното министерство от 2012 г., може да стане десетият заместник на Мишустин. Според предложението на министър-председателя, генералният директор на РусХидро Николай Шулгинов трябва да замени Новак в Министерството на енергетиката.

Николай Цуканов беше освободен от поста президентски пратеник във федералния окръг Урал. На този пост беше назначен Владимир Якушев, който от своя страна беше освободен от поста министър на строителството.

Мишустин предложи да бъде назначен Ирек Файзулин, първият заместник на Якушев, за ъководител на Министерството на строителството и жилищно-комуналните услуги.

Освен това Путин освободи Евгений Дитрих от поста шеф на Министерството на транспорта. Той зае поста министър на транспорта на Руската федерация на 18 май 2018 г., замествайки Максим Соколов.

На свой ред Дмитрий Кобилкин беше освободен от поста си на ръководител на Министерството на природните ресурси. Министърът за развитието на Далечния изток и Арктика Александър Козлов, ако бъде одобрен от долната камара на парламента, ще заеме поста министър на природните ресурси и околната среда.

Министерството на транспорта може да се оглавява от ръководителя на Аерофлот Виталий Савелиев. Той отговаря за националния превозвач от 2009 г., а мандатът му е удължен за още пет години през 2018 г.

Мишустин предложи да назначи Алексей Чекунков, който преди това оглавяваше Далечния изток и Фонда за развитие на Арктика, за ръководител на Министерството за развитие на руския Далечен изток.

Материалът Путин направи сериозни промени в кабинета е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Приходите за следващите три години, изразени като процент от БВП, са в диапазона от 38,3 % до 37,6 %, а в номинален размер те се увеличават, като от 47 645,2 млн. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 52 423,8 млн. лв. през 2023 година.

Разходитекато процент от БВП са от 42,2 % до 39,6 %. В номинален размер те се увеличават от 52 532,2 млн. лв. за 2021 г. до 54 963,8 млн. лв. през 2023 година.

Независимо, че параметрите на разходната част на бюджета за 2020 и 2021 г. надвишават 40%-то правило по чл. 28, ал. 1 от ЗПФ, след елиминиране на временните разходи за COVID-19 мерки, те са в рамките на ограничението.

Дефицитът по КФП (на касова основа) показва тенденция на намаляване от 4,4% от БВП през 2020 г. до 1,8% от БВП през 2023 г. Ако от обхвата на бюджетното салдо се изключи ефектът от временните корона мерки, предвидени за 2020 и 2021 г., дефицитът се задържа в рамките на ограничението на националните фискални правила и варира между 1,5 и 2 % от БВП.

През 2020 г. се очаква бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 5,2 % от БВП. В средносрочен план се очаква дефицит от 5 % от БВП за 2021 г., 1,9 % за 2022 г. и 2,3 % от БВП за 2023 година.

При отчитане на въздействието на временните приходни и разходни мерки, свързани с предотвратяване разпространението на COVID-19, дефицитът на сектор „Държавно управление“ за следващата година се очаква да бъде 2,5 %. През следващите две години ефект върху салдото оказва и придобиването на бойна техника и придобиването на нов тип боен самолет. При елиминиране на тези еднократни разходи, дефицитът спада съответно до 1,8 % и 1,3 % от БВП за 2022 г. и 2023 година.

При условие че през 2021 г. ситуацията с пандемията от COVID-19 се влоши значително, се предвижда да бъдат заделени за буфер средства в размер на 5 на сто от разходите и предоставените трансфери на част от първостепенните разпоредители с бюджет, както и от субсидиите и капиталовите трансфери от централния бюджет.

Запазват се ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица.

АСБП за периода 2021-2023 г. предвижда увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2021 г. на 650 лв. и този размер ще се запази през 2022 и 2023 година.

Догодина ще се удвоят възнаграждения на педагогическите специалисти спрямо 2017 г. Разчетени са 360 млн. лв. за издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците и увеличение на възнагражденията с 57,8 млн. лв. за непедагогическия персонал.

Бюджет 2021 предвижда и увеличение с 10 % на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения в държавната администрация.

Осигурени са допълнителни средства: 474,0 млн. лв. за увеличение на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 250 лв. на 300 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 94 млн. лв. за увеличение на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1200 лв. на 1440 лв., считано от 1 януари 2021 г.

И още – 884,2 млн. лв. за осъвременяване и изчисляване на пенсиите, в т.ч. за целогодишно увеличените от 1 юли 2020 г. пенсии с 6,7 %, както и ново осъвременяване от 1 юли 2021 г. с 5 на сто.

318,0 млн. лв. са за добавки към всички пенсии до март 2021 г. включително.

За 2021 г. разходите за отбрана, съгласно класификацията на НАТО, възлизат на 1,69 на сто от БВП, което е с 0,05 % от БВП повече от референтния процент на разходите към БВП по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на България до 2024 година.

Предвидени са еднократни трансфери за подпомагане на общини с население под 30 000 жители, които нямат достъп до общата изравнителна субсидия. Това са основно общини, при които е отчетено намаление на приходите от данък върху недвижимите имоти с повече от 5 на сто и на приходите от туристически данък с повече от 15 на сто към деветмесечието на 2020 г. спрямо същия период от предходната година.

Държавният дълг да достигне до 38,9 млрд. лв. в края на тригодишния период, респективно съотношението на дълга спрямо БВП да нарасне от 25,6 % към края на 2021 г. до 28,2 % в края на 2023 година.

 Предвижда се темпът на нарастване на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ да продължи, номинално и спрямо БВП, в диапазона от 27,5 % от БВП през 2021 г. до 29,4 % от БВП в края на 2023 година.

Дългът спрямо БВП остава далеч под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60 %.

Към законопроекта за държавния бюджет за 2021 г. се предлагат и промени в бюджета за 2020 година. Предвижда се намаление на неданъчните приходи на 895 млн. лв. и увеличение на разходите с 840,7 млн. лв. Така бюджетното салдо по държавния бюджет за годината се предвижда да бъде отрицателно с 5 187,2 млн. лв. (4,4 % от прогнозния БВП).

Материалът Правителството одобри проекта на бюджет за 2021 година е публикуван за пръв път на Икономически живот.