Това са акцентите на 28-ото годишно издание на Европейско икономическо проучване (EES2021), цитирано от БТПП. То представя очакванията на над 58 000 предприятия в 29 европейски държави за следващата година.

Рязкото общо влошаване на доверието в бизнеса, отразено в стръмен спад на годишна база във всички индекси на EES2021, ясно показва, че европейското икономическо възстановяване няма да бъде бързо, тъй като много предприемачи все още се опитват да поемат ефекта от рязкото икономическо влошаване след март.

Бизнесът в по-голямата част от страните посочва разходите за труд и условията за финансиране сред основните предизвикателства. Респондентите от Южна Европа са особено разтревожени от натрупания дълг в резултат на COVID-19, докато западноевропейските страни подчертават опасенията относно липсата на квалифицирани работници.

В България основните предизвикателства са почти изравнени. На първо място са дълговете, създадени в следствие на COVID-19, следвани от прекъсванията на веригите за доставка. Притесненията на компаниите за цените на енергията и суровините, макар и с близък процент, намаляват малко, сравнено с предходните две години – от нива около 51% до 42% за 2021г. Драстично у нас е намалението на затрудненията от липса на квалифицирани кадри, което спада с 22%, спрямо очакванията за 2019 и 2020 г. Това е логично, предвид увеличената безработица, предизвикана от пандемията и по-широкият достъп до кадри. В същото време обаче 41 % от фирмите са значително по-притеснени по отношение на разходите за труд.

Резултатите от проучването подчертават необходимостта от постоянна подкрепа, бързи и ефективни мерки за възстановяване и координиран европейски отговор, споделя президентът на EUROCHAMBRES Кристоф Лайтл.

Тазгодишното икономическо проучване предлага ценни данни за създателите на политики както на равнище ЕС, така и на национално ниво, тъй като те трябва да начертаят път към възстановяване, предвид огромната свързаност и зависимост на българската икономиката с европейската.

Трябва да се използват всички инструменти, като EES2021 предоставя препоръки относно най-важните. На ниво ЕС това започва от единния пазар; кризата създаде връщането на определени бариери, но също така потвърди решаващото значение на свободното движение за европейската икономика и общество.

Стремежът на ЕС за двойни цифрови и зелени преходи не трябва да бъде компрометиран, но кризата подчертава колко е жизненоважно, че предприятията – особено МСП – са от основно значение за процеса. Това изисква да се прилага подходът „първо мисли за малките“ при изготвянето и изпълнението на многото законодателни и незаконодателни мерки, които ще се появят от Европейската комисия през следващите месеци и изисква балансиран подход на институциите.

Материалът Трупаните дългове и разходите за труд – основни притеснения за бизнеса ни е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Причините за този ръст могат да бъдат отдадени на един основен фактор, и това е кризата. Макар думата „криза“ да носи предимно негативен смисъл за голяма част от обществото, за някои хора тя е възможност и стимул за развитие и прилагане на практика на предприемачески дух и креативно мислене.

Историята ни учи, че едни от най-големите изобретения са създадени именно в смутни времена – такива на кризи или войни. В настоящия момент имаме ескалиране на кризи в сферите на здравеопазването, политиката и икономиката, което изглежда провокира все повече млади хора да вземат нещата в свои ръце и да търсят изход и решение на проблемите, с които се сблъсква днешният свят.

Друг основен двигател на предприемаческия дух сред младите се явява и желанието им да постигат успехи, да имат свобода и да носят отговорност за решенията си, неща, които предприемаческият начин на живот може да им донесе.

За изграждането на повече успешни и проекти, процесът по подбор в програмата през настоящата година е още по-взискателен. Кандидат-предприемачите попълват въпросник за определяне на предприемаческия им потенциал, както и преминават през интервю с член от екипа на Beyond, с цел обсъждане на техните бизнес идеи и цели. Участниците, преминали успешно процеса по одобрение, очакват старта на програмата на 7 ноември.

Интересът към програмата през този сезон е засилен и в университетите. Над 520 студенти ще се включат в представянето на Beyond в Нов Български Университет, Технически Университет-София, Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“, Химикотехнологичен и металургичен университет-София, Медицински университет-София, Пловдив и Варна, Факултета по математика и информатика към Софийски университет „Свети Климент Охридски“ София и Икономически университет-Варна.

 Апликационният прозорец за кандидатстване е отворен до края на месец октомври. Търсят се иновации в различни сфери, като акцентът е върху такива в сферите на здравеопазването и медицината, умните градове и общества, кръговата икономика, устойчиво развитие и суровини.

Материалът Кризата стимулира предприемаческия дух сред младите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Програмата е насочена към студенти и млади професионалисти, които желаят да развиват иновативни идеи и бизнес модели, в сферите на дигиталните иновации в медицината и здравеопазването, умни градове и общности, суровини, кръгова икономика и устойчивост.

Продължителността на програмата е 8 месеца, като провеждането е смесено онлайн и на място в София. Проектът е подкрепен от международни компании в областите на фармацията, финансите и информационните технологии, като крайната цел е да се достигне до ефективни иновации, които да се превърнат в реален бизнес.

Участниците в програмата преминават през 3 основни фази – образователна, тестова и пазарна. В образователната фаза, начинаещите предприемачи се запознават с доказани методологии за създаване на иновации.

В тестовата част те започват да експериментират с идеите си, така че да открият точната пазарна ниша и бизнес модел.

В края на пазарната част предприемачите създават прототип на продукта/услугата и започват да го предлагат на потенциални клиенти.

В първия сезон на Beyond се отличиха 2 компании, които грабнаха вниманието на инвеститори и бизнес организации. WHISP разработва платформа, насочена към по-лесното интегриране в здравната система на хора, които сменят страната на пребиваване. Компанията бе отличена с награда от Microsoft на европейското състезание за млади предприемачи „JA Enterprise Challenge 2020”, на което домакин бе Гърция.

Втората компания, STS създава суровина от фасове за цигари.

Beyond е пре-акселератор на JA България и дъщерната й компания The Edge: R&BD.

Екипът зад проекта има над 20 години опит в обучението по предприемачество и създаването на иновативни стартъп компании.  Зад организаторите седят партньори като Novartis, Citi Bank, EIT Raw Materials, ITA Group, Oracle Academy, Telelink.

Материалът Компании инвестират в изграждането на млади предприемачи е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Общината не бива да приема такса за такава услуга, защото тя дублира предвиденото в друг член на същата наредба, според който ползването на пространства за строително-монтажни работи се заплаща на дневна база, обясни Георги Шопов, председател на асоциацията.

Браншовата организацията сезира Административния съд в София, чието решение се потвърди от Върховния административен съд относно ползването на обществени пространства при строително-монтажни работи, дейност, която се регламентира от Столична община.

От асоциацията припомнят, че именно от различни такси към Столична община, в т.ч. за разрешения за строеж, строителните предприемачи внасят милиони в бюджета на общината. Само за първото полугодие на 2019 г. това са почти 8 милиона лева.

„Въпреки че допринасяме сериозно за общинския бюджет и осигуряваме стотици работни места, продължава тенденцията да бъдем представяни като обществен враг, целящ единствено застрояване”, допълни Георги Шопов.

По жалба на Националната асоциация на строителните предприемачи ВАС потвърди и отмяна на предвидените обществени обсъждания за голям брой производства на територията на Столична община.

Материалът Строителите няма да плащат на час, когато затварят улици, реши ВАС е публикуван за пръв път на Икономически живот.