Припомняме, студентите, сключили такъв договор, не заплащат или плащат частично такси за обучението си, по време на което следва да провеждат стаж при съответния работодател по определената специалност. След завършване на образованието си, те следва да работят минимум 5 години при въпросния работодател, със заплаата не по-малко от средната основна за предприятието.

Министърът иска от бизнеса предложения за работодатели от важни за икономическото развитие на страната сектори с дефицит на кадри, които имат право да сключват договори със студентите в съответствие с изискванията на издадената Наредба.

На базата на тази информация просветният министър до 31 май се очаква да утвърди списък със специалностите, за чието обучение се отпускат средства от държавния бюджет за поемане на таксите на стедунтите по тях.

Създадена е специална заявителна форма, която предприятията могат да попълнят, ако имат интерес и отговарят на условията, уточняват от АИКБ.

Материалът Търсят бизнеси с дефицит на кадри за сключване на договори със студенти е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Общият показател на бизнес климата през август се покачва с 0.5 пункта в сравнение с предходния месец, което се дължи на по-благоприятното развитие на услугите.

Общ показател на бизнес климата през август.

Бизнес климатът в промишлеността остава на юлското си равнище. Анкетата регистрира известно подобрение на осигуреността на производството с поръчки, което обаче не е съпроводено с повишени очаквания за активност през следващите три месеца.

Несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене от чужбина и страната основно ограничават дейността на предприятията.

Бизнес климат в промишлеността.

Мениджърите не предвиждат повишение на продажните цени през следващите три месеца.

Основни пречки пред бизнеса.

През август бизнес климатът в строителството запазва приблизително нивото си от предходния месец. Според строителните предприемачи настоящата производствена активност се подобрява, прогнозите им за дейността през следващите три месеца са оптимистични.

Бизнес климат в строителството.

Основните пречки за развитието на бизнеса са остават свързани с несигурната икономическа среда и с недостига на работна сила.

Относно продажните цени в строителството, очакванията на мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца.

Бизнес климатът в търговията на дребно се понижава с 2.9 пункта в резултат на по-неблагоприятните очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца.

Бизнес климат в търговията на дребно.

Същевременно и мненията им за обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца са леко влошени.

Най-сериозният проблем, затрудняващ дейността на предприятията, продължава да е несигурната икономическа среда, следва конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене.

Търговците на дребно не очакват повишение на продажните цени.

През август съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите“ нараства с 4.6 пункта, което се дължи на по-благоприятните оценки на мениджърите за настоящото състояние на предприятията.

Позитивни са и мненията им за търсенето на услуги, докато очакванията за следващите три месеца се влошават.

Бизнес климат в сектора на услугите.

Основните затруднения за развитието на бизнеса остават свързани с несигурната икономическа среда, недостатъчното търсене и конкуренцията в бранша.

По-голяма част от мениджърите очакват продажните цени в сектора на услугите да останат без промяна през следващите три месеца.

Материалът Несигурната среда и слабото търсене основни пречки през бизнеса е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Припомня се, че асоциацията първа е алармирала за това, че мярката е неработеща, тъй като не отговаря на реалните предизвикателства, пред които българските компании са изправени, а и погрешно транспонира опита на водещи европейски икономики като Германия и Австрия.

Цитира се проучването и анкетата на Българската стопанска, относно готовността на фирмите да се възползват от мярката „38/62“ за компенсиране на работодателите, пострадали от кризата, предизвикана от разпространението на COVID-19. Резултатите от експресното допитване са на база 759 отговорили, и на анкетата и на резултатите от нея, трябва да се гледа сериозно. От получените и публикувани резултати ясно се вижда, че от мярката „38/62” са готови да се възползват не повече от 8 % от всички работодатели, от които:

• 44 %  са с персонал до 10 души;
• 55 % работят в сферата на услугите;
• 35 % са в сферата на търговията;
• Едва 10 % са от областта на индустрията. Вижда се нищожният интерес към мярката – от страна на всички предприятия и особено на тези от индустрията, чиито дял е нищожен и пренебрежимо малък;
• 48  % работят при непълно работно време, въведено с вътрешна заповед;
• 37 % са прекратили работа изцяло след заповедта на Министъра на здравеопазването;
• 15 % са с изцяло прекратена работа с вътрешна заповед, поради неблагоприятната пазарна ситуация.

За приемливостта на мярката говори още по-лошо структурата на предприятията и компаниите, които не възнамеряват да се възползват от нея. НЯМА да я използват:

• 52 % от анкетираните, защото: „Не могат да осигурят останалите 40% плюс 100% осигуровки”;
• 21 % от анкетираните, защото: „Не ги устройва”;
• 7 % от анкетираните, защото: „Не могат да гарантират заетост за двойно по-дълъг период”;
• 4 % от анкетираните, защото: „Не могат да докажат изискването за 20 % спад на оборота за референтния период”.

Вижда се, че 80 % от анкетираните предприятия и компании заявяват, че имат нужда, но няма да използват мярката „38/62”, поради нейната негодност.

Едва 8 % от анкетираните могат да бъдат отнесени към категорията на колебаещите се. Това се тези 8 %, които отговарят, че „още не знаят – необходимо е да направят разчети, доколко мярката им е изгодна”.

АИКБ посочва данни за реалното използване на мярката, които са на НСИ:

Трябва да се отбележи, че някои фирми присъстват в плащанията за повече от една дата – извършавани са плащания за една и съща фирма на различни дати, в рамките на месец март. Дори и с посоченото дублиране, ефектът от мярката е меко казано скромен. Ако се загърбят учтивостта и деликатността, ефектът е микроскопичен, обобщават работодателите.

От АИКБ припомнят и прогнозата на Института за устойчиво икономическо развитие за колко предприятия по сектори ще бъдат в затруднено положение и риск от съкращаване на персонала към деня на вдигане на извънредното положение, като се уточнява, че тя вече неколкократно е представяна в документи на АИКБ, но срещу нея не са били отправени никакви възражения. Прогнозата е разработена на база на данните на НСИ за броя предприятия по сектори и по групи, според броя на заетите в тях лица за 2018 година.

И от тези изчисления се вижда, че мярката за изплащане на компенсации „38/62“ към този момент има нищожен ефект. Необходимо е да се предприемат нови, адекватни мерки, защото положението на пазара на труда се влошава главоломно и най-лошото тепърва предстои, прогнозират от АИКБ.

Цитиран се данни, предоставени от Националната агенция по приходите (НАП), според които броят подадени уведомления за прекратени трудови договори с дата на деклариране в периода 13 март – 13 април е 176 261 за 2020 г. Едновременно с това, броят подадени уведомления за сключени трудови договори с дата на деклариране в периода 13 март – 13 април е 70 603 за 2020 г. Сривът в заетостта е на лице. За периода 13 март 2020 – 13 април 2020 г., броят на новите безработни е 176 261 – 70 603 = 105 658 души. Хората, останали без работа само за месец са над 105 хиляди. А според АИКБ лошата новина е, че броят на новите безработни със сигурност е значително по-голям, тъй като горното изчисление не включва нетната безработица (броят на съкратените работници намален с броя на работниците започнали работа) за времето до 13 март (кризата започна преди тази дата). Не са включени и новите безработни от периода след 13 април.

Цитират се и последните данни на „Галъп Интернешънъл”, които сочат, че към настоящия момент сумарната безработица в страната е 10,3%. Ако приемем, че в началото на кризата безработицата е била 4,2 % то само за месец и половина вече е на лице ръст от 6,1 %, което е застрашително и крайно обезпокоително.

Още по-лошо е това, че направените социологически проучвания показват, че още 8 % процента от работната сила очакват да бъдат съкратени. Ако тази заплаха се сбъдне за половината от тях, България ще започне своето излизане от коронавирусната криза с 15 процентова безработица, което е еквивалентно на 500 хил. безработни лица.

Правят се съпоставки и успоредици между данни за новите безработни от Агенцията по заетостта (АЗ), които са непълни (далеч не всички останали без работа се регистрират в АЗ) и данните за броя на работниците, заявени да получат средства по ПМС № 55, което по принцип е неправилно, защото компенсации могат да бъдат получени за една седмица по ПМС № 55 и след още една седмицата лицата, получили компенсации могат да бъдат съкратени и да получават обезщетения за безработни 52 седмици. Това по „методиката“ на МТСП би отчетено като победа или в най-лошия случай като 1:1. А то в действителност е 2:52.

Ако мярката беше адекватна, коментират от АИКБ, то обезщетенията платени по ПМС № 55 щяха да бъдат в пъти повече от платените обезщетения за нови безработни. А те са в пъти по-малко. Платени са  за един месец под 8 млн. лева при бюджет от 1000 млн. лева (един милиард)! За един месец – под 1% от планираното. Данните на НОИ потвърждават това:

Мярката 38/62 вместо да способства за запазване на работните места чрез разумно компенсиране, направи запазването на заетостта невъзможно или неизгодно, разпореждайки работникът да получи брутното си трудово възнаграждение (т.е. цялото си възнаграждение) за времето, през което не полага труд. При това положение предприятието е принудено  да освободи работника, за когото е забранено или не може да осигури работа, отколкото да заплаща на същия работник пълно възнаграждение срещу никакъв труд и при никакви приходи за предприятието.

Според работодателската организация мярката 38/62 има за резултат това, че неработещите живеят по-добре от работещите си колеги защото:

а) получават същата заплата;
б) имат по-малко разходи;
в) имат повече свободно време;
г) изразходват по-малко енергия;
д) изложени са на по-малко рискове.

Не намерихме друг такъв пример никъде по света, обобщава АИКБ тези изводи.

На практика финансирането е насочено основно към предприятия които са в относително най-добро състояние, които разполагат със значителни резерви и не се нуждаят особено от нея за да запазят заетостта. А предприятията, в който са заети над тр ичетвърти от работещите българи, нямащи финансови средства, за да доплатят до нетното възнаграждение на работника (че и осигуровки върху тях), на практика няма да могат да участват в мярката. 344 000 фирмени сметки са до 1000 лв. по данни на БНБ. Така вложеният обществен ресурс за запазване на заетостта няма да постигне целта си, а държавата ще понесе големи загуби веднага (обезщетения за безработни) и много по-големи загуби в средносрочен план (непроизведен БВП и несъбрани данъци).

В заключение от АИКБ подсчертават, че рекапитулацията на прегледа на ефективността на мерките от ПМС № 55 и на данните за стремително нарастващата безработица ни задължава да преосмислим мерките за подпомагане на заетостта и доходите в предприятията, пострадали от кризата, стартирана от коронавирусната пандемия.

В тази връзка се припомня предложението на АИКБ и другите организации на работодателите „за промяна на така наречената мярка 60/40 на 60/0, което означава държавата да поеме 60 на сто от осигурителния доход на  работник или служител (при съответните критерии) и това да е всичко, което неработещия работникът получава като компенсация. Мярката 60/0 е доказала пригодността си в ЕС като добра европейска практика (Германия). Тя освобождава предприятията, изпаднали в затруднения в следствие от коронакризата от задължението да доплащат до 100% от загубения доход и да внасят осигуровки върху неизработени доходи. Тази мярка подкрепя реално заетостта и доходите на хората в предприятията – както напълно, така и частично прекратили дейността си или преминали на непълно работно време.

Посочва се още, че че предложеното, платимо от държавата плащане от 60% е силно занижено спрямо много страни в ЕС и ОИСР – като Австрия (90%, 85%, 80%), Великобритания (80%), Швейцария (80%), Словения (80%), Дания (75%), Латвия (75%), Канада (75%), Кипър (70%) и т.н. В съседна Румъния, с която обичаме да се сравняваме, мярката е във вида 75/0.

Материалът АИКБ за провала на мярката 38:62 (по известна като 60:40) е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Все още обаче финансовите институции са на етап приемане на документи и преговори с потенциалните бенефициенти, като дебатът за ефикасността и обхвата на мерките вече е закъснял.

В същото време мерките законодателно са регламентирани по начин, който съществено затруднява непосредствените цели, които си поставят – запазване на заетостта и способността на фирмите да продължат да съществуват.

За съжаление от началото на извънредното положение до момента към гражданите и бизнесa не е достигнал достатъчно финансов ресурс.

Идеята на тези мерки е само колкото да се демонстрира загриженост, а не реално да помагат.

Материалът Под въпрос ефикасността на икономическите мерки е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Въпреки направените някои отстъпки от държавата, работодателите останаха неудовлетворени.

Управляващите изразиха готовност да дадат възможност всички засегнати предприятия да имат право на компенсации, като в хода на онлайн дискусията, министърът на труда и социалната политика Деница Сачева се съгласи с предложението на социалните партньори прагът за право за обезщетение да бъде свален от 25 на 20% спад в приходите от продажби.

Спорен беше въпросът към кой период да се отчита този праг. Според заложеното в проекта на ПМС, спадът трябва да е към осреднените приходи от продажби за месеците януари и февруари 2020 г. Част от социалните партньори предложиха за референтен период да се взимат съответните месеци на предходната година (например, март 2019 г. спрямо март 2020 г.), а другото предложение беше спадът да се изчислява на база 1/12 от приходите от продажби през 2019 г. Сред спорните въпроси беше и каква документация ще е необходима за доказване на спада в продажбите. В крайна сметка, беше възприет подходът съпоставката да се прави спрямо същия период на предходната година.

Председателят на БСК Радосвет Радев обаче предупреждава – „Това постановление се занимава с възнагражденията на работещите. Подкрепата на икономиката не е само заплати. Не е само спасяване на хора. Подкрепата на икономиката включва цени на тока, осигуряване на транспортни коридори, работа на митниците и какво ли още не. Неща, за които ние не сме проронили и дума. Затова казвам, че това е първа стъпка. Ако не направим останалите стъпки, ние пишем некролога на българския бизнес.“

В същото време от АИКБ са категорични, че широко прокламираната подкрепа от 60 %, всъщност е едва 23 %, а прекратилите дейност предприятия все едно няма да могат да се възползват от нея, тъй като им се поставят неизпълними за повечето от тях условия.

Забранено им е да работят поради което нямат приходи, а се очаква да платят оставащите реално 77 %, за да получат от държавата работниците им 23 % от нетния им доход.

От АИКБ са убедени, че подкрепата ще ползват само онези, които имат пари кеш, нямат ликвидни затруднения и следователно не се нуждаят особено от нея и по този начин обществените средства няма да се инвестират ефективно и ефикасно в запазването на човешките ресурси.

АИКБ не подкрепя тази мярка за спрените предприятия по три основни причини:

• Тя е неработеща и контрапродуктивна, защото няма да изпълни главната потребност на обществото и икономиката – запазването на работните места и  в този си вид тласка към съкращения в предприятията спрели работа.
• Тя е неефективна и неефикасна от гледна точка на разходване на ограничения ресурс на държавата.
• Тя е дълбоко подвеждаща и ще доведе до засилване на общественото напрежение.

Още по-рано днес асоциацията предложи вместо 60 процента, държавата да компенсира с 80 процента бизнеса. От АИКБ конкретизират – подкрепата за прекратилите дейността си предприятия трябва да бъде безусловна и да компенсира напълно доходите на работниците, получаващи минимални заплати, а интензитетът й да намалява за средните и високи заплати.

В крайна сметка тристранката приключи дискусията си, решавайки до обяд на утрешния 29 март – неделя, членовете на НСТС да изпратят писмените си бележки и предложения, с цел прецизиране на текстовете в Постановлението, а в понеделник (30 март) на извънредно заседание на Министерския съвет, то ще бъде окончателно прието.

Материалът Бизнесът дълбоко скептичен за ефективността на компенсациите „60:40“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Публикуваме ги без редакция:

1. Използвайте възможностите на трудовото законодателство, за да създадете организация на работата, която не позволява събирането на множество хора на едно място в предприятието, с оглед намаляване на прекия контакт както между работниците и служителите, така и между тях и клиентите на работодателя.
2. Помислете за въвеждане на надомна и/или дистанционна работа, където е възможно. При възможност да се регламентира работата от разстояние (от дома). При невъзможност – отпуск за работници над 65 г. и на такива с ТЕЛК-ове с респираторни или сърдечно-съдови заболявания.
3. Провеждайте онлайн и с конферентни връзки дейности, като общи събрания, конференции, семинари, обучения, оперативки и други подобни.
4. Създайте подходяща организация на работата, включително въвеждане на променливо работно време, използване на свободни работни помещения и др. Когато се въвежда променливо работно време, определете различни за работниците и служителите фиксирани периоди от време, в които те да бъдат на работните си места. В този случай е възможно да съчетаете променливото работно време с дистанционна и/или надомна работа. Така от една страна ще се избегне едновременното присъствие на всички работници в работните помещения, а от друга – няма да се прекъсне ежедневната връзка с работодателя с оглед ефективно изпълнение на работата.
5. Ако в предприятието има свободни помещения, обособете нови работни места за работниците и служителите си, така че да се ограничи възможността голям брой работници и служители да полагат труд в едно помещение и да се осигури достатъчно пространство с оглед намаляване на контактите между тях. Възможно е да се ограничи прекият контакт между работещите в едно помещение чрез поставяне на вътрешни прегради.
6. Присъственото полагане на труд да се извършва при спазване на строги мерки, на основа на издаване на заповед от страна на мениджмънта на компанията за задължителни мерки, които трябва да се спазват от служителите и работниците с цел превенция.
7. Раздаване на адекватни лични предпазни средства на всички служители и работници, регулярна дезинфекция на работните помещения, регулярна дезинфекция на ръцете, прекратяване на ползването на посуда за многократна употреба.
8. Строг ежедневен контрол на входа на производственото предприятие и мониторинг на здравословното състояние на служителите и работниците.
9. Ограничаване на командировки и срещи както във фирмата, така и с клиенти. Използване на скайп, вайбър и други методи за провеждане на конферентна връзка по интернет.
10. Създайте план за действие при установени случаи на заразени лица – работник със симптоми (температура над 37,3 С, суха кашлица и затруднено дишане), както и план при положителна проба на такъв работник, да има общ режим на информиране на ръководителите на засегнатите лица, в т.ч. с цел оперативно установяване на кръга от контактни лица в съответното дружество.
11. При невъзможност за организация на работата по посочените по-горе начини, помислете за възможност да пуснете служителите в платен или неплатен отпуск, в зависимост от ситуацията.
12. Граждани, компании и организации могат да задават своите въпроси относно COVID-19 денонощно на телефонен номер 02 807 87 57.

Материалът Как бизнесът да организира дейността си в условията на пандемия е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това коментира Илиан Георгиев, главен изпълнителен директор на Българо-американската кредитна банка (БАКБ), в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria. Коментарът му беше по повод започналите съкращения в български фирми, които изнасят стоки за Германия.

„Индустриалните предприятия следят поръчките, които имат за следващия месец. Може би това е първият сигнал за действително забавяне, което може да се разпространи върху българската икономика”, посочи банкерът.

Той е на мнение, че брутният вътрешен продукт на България ще продължи да расте с доста по-умерени темпове.

„Моторите на ръста са вътрешното потребление и инвестициите. Очаква се след няколко години да започнат да се реализират големи инфраструктурни проекти. Има и довършване на доста инвестиции в сферата на строителството“, аргументира се Илиан Георгиев и потвърди, че „оставаме умерени оптимисти за развитието на българската икономика. Тя вероятно ще нарасне с близо 3%“.

„Имаме много връзки с Лондон по линия на доставки и българи, които са във Великобритания“, напомни банкерът, коментирайки влиянието от Brexit.

Материалът Забавянето на европейската икономика се усеща вече у нас е публикуван за пръв път на Икономически живот.