Страните от Г-20 договориха за пръв път в историята обща рамка за преструктуриране на държавния дълг на по-бедните държави, които бяха ударени от коронавирусната криза, съобщиха Ройтерс и БНР.

Основните кредитори, включително Китай, ще се очаква да следват общите насоки, договорени от Г-20, които определят как даден дълг, считан за неустойчив, може да бъде намален или разсрочен.

Неправителствени групи заявиха, че споразумението е трябвало да отиде и по-далеч, като включи държави със средни доходи и принуди частните инвеститори също да приемат анулиране на притежавания от тях дълг.

Кризата с коронавируса изостри проблемите на най-бедните страни, 50% от които вече се намират или рискува да изпаднат в дългово бедствие. Така например Замбия е на ръба да стане първата държава, която да изпадне във фалит в еврата на Covid-19.

Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева заяви през миналата седмица, че само африканските държави са изправени пред финансов недостиг от 345 млрд. долара до 2023 г., за да се справят с пандемията и нейното негативно икономическо въздействие.

Материалът Г-20 се договориха да преструктурират дълга на бедните държави е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Постигнатото съгласие по следващия бюджет на ЕС и плана “Следващо поколение ЕС“ е добра новина по няколко причини. ЕС за първи път мобилизира огромна сума по конкретен повод – 750 милиарда евро за икономическо възстановяване след пандемията от COVID-19.

Сумата ще бъде събрана чрез дълг, поет на международните финансови пазари от Европейската комисия. Тази мярка е еднократна, но създава прецедент ЕС да предприема мащабни действия и по други  особено важни проблеми, но без да натоварва в труден момент данъкоплатците.

С други думи – създава се мощен европейски механизъм за провеждане на антикризисна политика, който до този момент липсваше, особено в еврозоната.

Фондът за възстановяване се създава като част от бюджетната процедура. Така се ангажират демократичните институции – националните и Европейския парламенти, които представляват гражданите на ЕС.

Това съгласие се постигна сравнително бързо – още на първото заседание на Европейския съвет при председателството на Германия. Така се компенсира огромното закъснение на приемането на бюджета на ЕС за 2021-2027 г. и се освобождава политически ресурс за следващи важни решения.

И последно, но не по важност. Създава се инструмент, който подсилва икономическото управление в ЕС и обвързва отпусканите суми с постигане на конкретни резултати. Ако има успех, този механизъм ще се разширява и върху другите фондове на европейския бюджет.

Рисковете

Четиридневните преговори на европейските лидери доведоха и до компромиси, които вероятно ще създадат проблеми.

Първият е, че новият фонд трябва да бъде одобрен по процедурата за собствените приходи, която предполага освен единодушие в Европейския съвет, но също и ратификация от Европейския и националните парламенти. Това е дълга и несигурна процедура, която ще постави под риск  началото на работата на фонда от средата на следващата година, както е предвидено.

Второ, многогодишният бюджет отново намалява, което вече създава негативен тренд, който ще продължава минимум 15 години. Така се задълбочава противоречието между политическите амбиции на европейските лидери и инструментите, които да осигурят тяхното изпълнение.

Трето, постигнатото споразумение отлага темата за източниците за връщане на заема, който ще вземе Европейската комисия. Докато не се приемат някои от предлаганите собствени източници за финансиране, заплахата за допълнително натоварване на данъкоплатците ще стои и ще отравя дебата по общия бюджет на ЕС.

Четвърто, Европейският съвет прие да се увеличат рабатите (отстъпките, б.р.) на т.нар. „спестовни“ страни членки. Те ще спестят средства за сметка на увеличените вноски на всички останали. Този механизъм прави европейския бюджет напълно непрозрачен и дискредитира принципа за европейска солидарност.

Българската сделка

За България решението на Европейския съвет е добра новина. Като страна, която е нетен бенефициент, ние имаме интерес да има приет бюджет на ЕС и публичните европейски средства да нарастват.

Страната ще получи най-много средства като процент от БВП, което едва ли е повод за гордост, защото причината е слабата българска икономика. Средствата, които очакваме са около 17 милиарда евро от седемгодишния бюджет и около 12 милиарда – от Фонда за възстановяване. От фонда малко над 4 милиарда ще са заеми, които ще получим, ако държим на тях, но ще трябва да ги връщаме.

Въпросните 12 милиарда евро от фонда ще се получават по нов начин. Основната част от тях ще бъде свързана с постигането на конкретни резултати. Те трябва да са свързани с препоръките от Европейския семестър – за България това е цифровизацията и повишаване на производителността на икономиката, по-добра администрация, намаляване на неравенствата в доходите, борба с бедността, ограничаване на отпадналите от училище, подобряване на работата на съдебната система, борбата с корупцията и с прането на пари.

Всички страни ще трябва да покажат как ще постигнат неутрална по отношение на въглеродните емисии икономика. За България последното означава значителни промени в енергетиката, селското стопанство, промишлеността, но също и в бита, отоплението, транспорта.

Средствата от фонда „Следващо поколение ЕС“ са пари за реформи. Затова напълно неверни и подвеждащи са изчисленията по медиите по колко евро се падали на български гражданин и заявленията на двама вицепремиери, че пари ще има за всеки, който поиска, защото били „много“. Българските граждани няма да получават европейски пари. Те трябва да получават реформи и публични услуги, които да им подобрят живота.

Как ще стане това зависи от правителството

На практика с този бюджет и особено с приетите правила на Фонда за възстановяване, България ще бъде изправена пред две алтернативи – едната е да вземе европейските средства, но и да вложи още огромен национален ресурс – публичен и частен и да положи максимално усилие за доближаване до средните европейски икономически, социални и екологични стандарти.

Това предполага много по-различно от досегашното управление на икономическите и социални процеси. Другата – да отлага до последно необходимите реформи и в крайна сметка да не ги направи или да ги направи частично. Така постепенно страната ще се отдалечи не само от европейските стандарти, но и от вземането на общоевропейски решения.

Следващата стъпка ще бъде направена до няколко месеца. През октомври България трябва да представи първи вариант на план за дейности, които ще бъдат финансирани от фонда за възстановяване и за очакваните резултати. Тогава ще си проличи дали има шанс този път европейските средства да предизвикат сериозни и дълго очаквани реформи в страната ни.

Материалът Българските интереси, ползите и рисковете в сделката за европейския бюджет е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това се посочва в съобщението на Renault, цитирано от Ройтерс.

Изправена пред падащото търсене, изостряно от коронавирусната криза, компанията възнамерява да намали разходите с 2 милиарда евро (2,22 милиарда долара) през следващите три години, тъй като намалява производството и се фокусира върху по-печеливши модели.

От Renault заявиха, че преструктурирането, включително съкращаването и преместването на позиции, които биха засегнали малко под 10% от служителите на компанията в целия свят, ще струва 1,2 милиарда евро.

Групата, 15% от която е собственост на френската държава, съобщи, че някои фабрики, например във Флейн близо до Париж, където произвежда модела ZOE, могат да спрат сглобяването на автомобили и вместо това да се съсредоточат върху рециклирането.

Ще бъде разгледана съдбата на общо шест съоръжения, включително фабрики за производство на компоненти.

Renault също обяви, че ще намали разходите, като понижи броя на подизпълнителите, на използваните компоненти, замразяване на планове за разширяване в Румъния и Мароко.

Компанията планира да намали капацитета си от 4 милиона автомобила в момента до 3,3 милиона през 2024 г.

Ще се съсредоточи върху леки търговски превозни средства и електрически автомобили.

Материалът Renault започва преструктуриране и закриване на заводи е публикуван за пръв път на Икономически живот.