Организацията се нуждае от почти 5 милиарда долара през следващите шест месеца, за да проведе спешни хуманитарни дейности.

Световната продоволствена програма е агенция на ООН за борба с глада в света. Всяка година най-голямата хуманитарна агенция, която е базирана в Рим, доставя хранителни помощи на 90 милиона души в 80 страни, включително училищен обяд на близо 20 милиона деца.

„Всички данни, с които разполагаме, включително прогнозата на WFP за 80% увеличение на хората, които не са сигурни за прехраната си, показват истинската катастрофа. Ние сме изложени на риск от глад в библейски размери“, казва Бийсли в интервю за ТАСС.

В Латинска Америка броят на гладните ще се увеличи с 269%. Също толкова драматична ситуация се очертава в Източна и Централна Азия, където гладните се очаква да са със 135% повече, в Южна Африка увеличението ще е до 90%.

„Ако не действаме веднага, много от тези хора ще умрат, децата ще търпят последствия от недохранването в продължение на много години напред и целият свят ще бъде хвърлен назад, загубил всички плюсове, които постигна в борбата с глада през последното десетилетие“, продължава той.

Бийсли казва, че с избухването на пандемията организацията е трябвало да съсредоточи своите дейности върху подпомагане на нови групи, които са най-уязвими пред наложените ограничения.

„Мисията на WFP е да осигури храна на 138 милиона души през 2020 г., което е най-голямата хуманитарна операция в историята. И тази безпрецедентна криза изисква невероятна сума пари – WFP се нуждае от 4,9 милиарда долара през следващите шест месеца, за да продължи своята хуманитарна работа.“

Смъртните случаи от коронавирусна инфекция в света вече достигнаха 800 хиляди, сочат данни на американския университет Джонс Хопкинс.

Най-мнго са те в САЩ – 175 429, следва Бразилия със 113 358 починали и Мексико – с 59 610.

Общо, според университета, повече от 22,98 милиона души са заразени с коронавирус в света.

Материалът Гладът в света ще достигне библейски размери, необходими са 5 млрд. долара засега е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това показва изследване на „Галъп интернешънъл“, проведено между 15 и 18 май.

Според проучването се запазва делът на хората, които казват, че са загубили работното си място заради кризата – 10%. Този дял беше същият преди две седмици. А преди два месеца започна от 3%.

Няма сериозна промяна спрямо предходния сондаж и при дела на българите, които очакват да загубят своето работно място – 9%.

Всичко това означава, че и тревогата за прехраната, която си пробиваше път в последните месеци, сега вече се установява на определени равнища и остава висока.

С разхлабването на мерките и отмяната на ограниченията за придвижване, по-малко хора споделят, че работят от вкъщи (19% сега, при 25% през април) или предстои да загубят работа – 9% сега, при 12-14% преди месец или два.

7% твърдят, че са спрели да плащат кредити, а 3% – лизинги. С намалено работно време са 15%.

Паниката в обществото продължава да намалява, а останалите страхове по-скоро вече се установяват в определени рамки и губят предишната динамика.

Цялостната оценка за мерките, които властта взе в последните два месеца, е висока.

Продължава да спада делът на паническите реакции, свързани с коронавируса – хората, които приемат, че това е смъртоносна опасност и едно от най-страшните неща, сполетявали човечеството. Този дял е 17% сега, а през март и април беше 22-24%.

Делът на хората, които приемат, че коронавирусът е опасен, но все пак е само силен грип, спира плавния си спад и засега остава в диапазона около 60%.

Онези, които смятат, че това не е сериозна опасност и е преди всичко шумотевица, спира ръста си и остава да се колебае около 20%.

Изглежда, че тревогата след края на извънредното положение и по-строгите мерки за обществена изолация остава, но опасността е вече по-трезво оценена и картината на масовото съзнание изкристализира.

61% от анкетираните намират мерките на властта срещу коронавируса за достатъчни, 29% – за прекалени и 9% – за недостатъчни.

Нормализация се наблюдава и при оценките за оперативната власт – правителство и щаб. Постепеното и закономерно многоседмично „слизане“ от пиковите нива от преди два месеца изглежда е преустановено и обществените оценки остават близо до равнищата от последното замерване преди две седмици. Премиерът Борисов остава с положителна оценка – 54% одобрение, 41% неодобрение и 5% колебание.

Тази оценка остава по-добра от традиционното доверие към Борисов, отчетено преди месеци.

Любопитно е как хората се отнасят към доц. Мангъров – който се утвърди като своеобразен символ на алтернативния прочит на ситуацията. 49% го одобряват, 30% – не, а останалите се колебаят. За сравнение, проф. Мутафчийски има одобрение 70%, неодобрение 26% и 4% се затрудняват да отговорят.

86% от анкетираните пък смятат, че България се справя сравнително добре с епидемията на фона на другите европейски държави, което допълнително потвърждава, че действията до този момент са оценени високо от мнозинството от българите.

От дистанцията на времето, решението за въвеждане на извънредно положение в страната за последните два месеца е оценено положително.

Мнозинство от 75% от респондентите вярва, че това решение беше необходимо. Малко над една пета (21%) от запитаните го намират за ненужно. Останалите не могат да преценят.

Растат и очакванията за постепенна нормализация и завръщане към обичайния ритъм на живот в страната. Близо две трети от запитаните българи вярват, че до края на годината животът в страната постепенно ще се нормализира. 30% са по-скоро скептични, че ще се върнем към „нормалността“ до края на 2020 г., а 5% от запитаните не могат да преценят.

51% от българите смятат, че ограниченията за пътуване в чужбина вече трябва да отпаднат, 41% не са съгласни.

Материалът 45% от българите се оплакват от намалени доходи заради кризата е публикуван за пръв път на Икономически живот.